Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 244/15.04.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2971 по описа на съда за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване„ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу
Ж.Н.С..
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия /ОУ/, които за процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл. 7,
т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с
електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Х., ул.
****, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1508554. Последният от своя страна трябвало да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл.
27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие.
Сочи се още, че за периода 10.03.2017 г. - 08.02.2018
г. ищецът доставил на ответника на
горепосочения обект електроенергия на обща стойност 162,46 лв., като поради забава в заплащане на издадените фактури му се дължала
лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от 15,61 лв. за периода 28.04.2017 г. - 28.10.2018 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и
периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните вземания ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред
РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 2575/2018 г. по описа на съда,
като срещу издадената заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца
спрямо него, както следва: 162,46 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя, находящ се
в гр. Х., ул. ****, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1508554,
електрическа енергия за периода 10.03.2017 г. - 08.02.2018 г. и 15,61 лв.,
представляващи лихва за забава върху нея за периода 28.04.2017 г. - 28.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 2575/2018 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото производство.
С молба с вх. рег. № 3952/26.02.2019 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковете
и прави искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 304/14.02.2019 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността
му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2575/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в
размер общо 175,00 лв., от които 75,00 лв.
- държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в
изготвяне на искова молба и писмено
становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Ж.Н.С., ЕГН **********, адрес ***, съществуването на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г.
Данов” № 37 спрямо него, както следва: сумата от 162,46 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя, находящ се
в гр. Х., ул. *****, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1508554,
електрическа енергия за периода 10.03.2017 г. - 08.02.2018 г. и 15,61 лв.,
представляващи лихва за забава върху нея за периода 28.04.2017 г. - 28.10.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 2575/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково - 29.10.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж.Н.С., ЕГН **********, адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 250,00 лв., от която 175,00 лв., представляваща направени разноски по
настоящото дело и 75,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2575/2018 г. по описа на
РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1141/30.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вчрно с оригинала!
Секретар:
М.Б.