Решение по дело №2586/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 862
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20191100602586
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ………

гр. София, 25 октомври 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                             

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                     МАРИЯ ИЛИЕВА

при секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора от СГП Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВОХД № 2586 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

         С присъда от 29.01.2019г. по НОХД № 999/2018г. Софийският районен съд, Наказателна отделение, 100 състав е признал подсъдимия   И.А.А., ЕГН: ********** за виновен в това, че: на 07.10.2016 година, в гр. София, бул. „*****, МОЛ - София, в офиса на „Мобилтел“ ЕАД, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.А.П., че поради закупуването на други мобилни телефони няма възможност да закупи на свое име мобилен телефон, който да подари на внучката си, поради което ще изпълни, като погаси в срок от три дни, финансовите задължения на К.А.П. по сключения от него договор за продажба на изплащане № ********* от 07.10.2016 година на мобилен телефон марка „Хюауей“ модел „П8 лайт“, по силата на който П. се е задължил да изплаща уговорените от страните и посочени в договора 23 месечни вноски за изплащане на телефона, общо в размер на 206,54 лева, без да ползва телефона, който предоставил на същата дата на А. и с това причинил на К.А.П. имотна вреда в размер на 206,54 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 209, ал. 3, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, два пъти седмично; чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначално повдигнатата квалификация по чл. 209, ал. 1 НК. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание пробация времето, през което подсъдимият И.А.А. е бил задържан по реда на ЗМВР.  Със същата присъда подс. А. е осъден да заплати направените деловодни разноски.

          Срещу присъдата е постъпил жалба с допълнение към нея от подс. И.А. чрез защитника му адв. И.Г.. Твърди се, че присъдата на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е допуснал направеното изменение на обвинението от прокурора от такова по чл.206 ал.1 в такова по чл.209 ал.1 от НК. Моли се да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена друга такава, с която подс. А. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан.

В закрито заседание на 27.06.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. А. - адв. Г. моли атакуваната присъда да бъде отменена и делото бъде върнато да ново разглеждане от друг състав на съда, тъй като в съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели да нарушаване на правото на защита на подсъдимия, като по същество доразвива доводите, изложени в жалбата и в допълнението към същата. Твърди, че не е налице субективната страна на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, поради което подзащитният му следва да бъде оправдан. Алтернативно моли за намаляване на размера на наложеното наказание „пробация“.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд прокурорът от Софийска градска прокуратура счита, че жалбата е основателна, като моли атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Твърди, че е допуснато съществено нару-шение на процесуалните правила, тъй като по отношение обвинението по чл.209 ал.1 от НК не са конкретизирани измамливи действия на подсъдимия по отношение на пострадалия, не е ясна датата на извършване на престъплението, не е ясно в какво се изразява настъпилата вреда.

Подс. А. моли да бъде оправдан.

ЧО К.П., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, намери следното:

В хода на първоинстанционното съдебно производство и при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосноваващи отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС. Констатираните процесуални нарушения се изразяват в следното:

 НОХД № 999/2018г. по описа на СРС е образувано по внесен обвинителен акт от СРП, с който И.А.А. се обвинява за това, че на 07.10.2016г. около 15,15ч. в гр. София, на „Женски пазар“ пред църквата „Св.Св. К. и Методий“ противозаконно присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Хюауей“ модел „П8 лайт“ на стойност 215,52 лв., собственост на К.А.П., която владеел – била му дадена от П. за провеждане на телефонен разговор, след което да му го върне – престъпление по чл.206 ал.1  от НК.

В съдебно заседание, проведено на 09.10.2018г. прокурорът на основание чл. 287 ал.1 от НПК е изменил обвинението, като с новото обвинение е обвинил подс.  А. за това, че на 07.10.2016 година, в гр. София, бул. „*****, МОЛ - София, в офиса на „Мобилтел“ ЕАД, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у К.А.П., че поради закупуването на други мобилни телефони няма възможност да закупи на свое име мобилен телефон, който да подари на внучката си, поради което ще изпълни, като погаси в срок от три дни, финансовите задължения на К.А.П. по сключения от него договор за продажба на изплащане № ********* от 07.10.2016 година на мобилен телефон марка „Хюауей“ модел „П8 лайт“, по силата на който П. се е задължил да изплаща уговорените от страните и посочени в договора 23 месечни вноски за изплащане на телефона, общо в размер на 206,54 лева, без да ползва телефона, който предоставил на същата дата на А. и с това причинил на К.А.П. имотна вреда в размер на 206,54 лева. С определение съдът е допуснал изменението на обвинението.

Настоящият въззивен състав намира, че допускайки изменение на обвинението и произнасяйки се с присъда по така измененото обвинение, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така, защото предназначението на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита (ТР № 2/02 г., т. 4.2 на ОСНК на ВКС). В същото ТР се посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участие на обвиняемия в осъществяването му, както и това, че липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуални правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на подсъдимия. Съгласно чл. 287, ал. 1 НПК (предложение първо), прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Какво следва да се разбира под "съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК ( чл. 285, ал. 1 НПК стар), ОСНК на ВС на РБ, е разяснило през 1984 г. с ТР 57 от същата година, т. 2 "...изменението е съществено, когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимия е бил предаден на съд", т.е. установените нови обстоятелства всякога са свързани с "описаното в обвинителния акт деяние", а не с друго, ново, различно от него, каквото е въвеждането на друга форма на изпълнително деяние. В конкретния случай са изменени мястото / в обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено в гр. София, на „Женски пазар“ пред църквата „Св.Св. К. и Методий“, а в измененото обвинение е посочено в гр. София, бул. „*****, МОЛ - София, в офиса на „Мобилтел“ ЕАД, времето / в обвинителния акт е посочено на 07.10.2016г. около 15,15ч.“, а в измененото обвинение е посочена само датата 07.10.2016г. /  и е посочено ново деяние / в обвинителния акт е противозаконно присвоил чужда движима вещ“, а в измененото обвинение „възбудил заблуждение у К.А.П.“ /. Безспорно е, че изменение на обвинението от прокурора е допустимо, когато в хода на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, т. е. прокурорът има правомощието да измени обвинението не просто заради установяването на различни в някаква степен от изложените в обвинителния акт обстоятелства, а когато те обуславят наличието на други съставомерни признаци на деянието или друга форма на участие на подсъдимия в осъществяването му, както и когато по отношение на същото деяние следва да се приложи закон за по-тежко престъпление. Ролята на съда е да съобрази дали новите обстоятелства касаят инкриминираното деяние и участието на привлеченото към отговорност лице или се касае за напълно различно деяние, нямащо никаква обективна връзка с описаното в обвинителния акт. Хипотезата по предложение първо на чл. 287, ал. 1 НПК е свързана с определени предпоставки и съдът винаги е длъжен да следи за наличието им, като не е лишен от правомощие да откаже да приеме предявеното от прокурора ново обвинение. / в т.см. виж напр. Решение №134/2015г. на І НО на ВКС, Решение №73/2016г. на І НО на ВКС /.

От така направеното "изменение" на обвинението е видно, че за пръв път в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на подс. А. е било повдигнато обвинение за обстоятелства, не вписани в обвинителния акт и посочени по-горе – време, място, форма на изпъл-нително деяние. Това налага извода, че не е било изменено същес-твуващото обвинение, а е повдигнато ново такова с други фактически обстоятелства и друга правна квалификация. Като е допуснал "новото" обвинение, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото такова обвинение е недопустимо да се предявява по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК. Постановявайки осъдителна присъда по „ новото“ обвинение, което не е било повдигнато и предявено по надлежния ред, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в нарушаване на правото на защита на подсъдимия /в т.см. виж напр. Решение 94/2013г. на І НО на ВКС, Решение №593/2014г. на ІІ НО на ВКС/.

Посочените по-горе процесуални нарушения са самостоятелно основание са отмяна на атакувания съдебен акт на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Допуснатите на досъдебното производство по делото съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними. В случая те не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.

Предвид гореизложеното, присъдата - предмет на настоящата въззивна проверка, следва да бъде отменена, поради допуснати в съдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимият А. и делото следва да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ето защо и на основание чл. 334, ал.1 т.1 вр. чл. 335 ал.2 от НПК, Софийският градски съд

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ присъда от 29.01.2019г. по НОХД № 999/2018г. Софийският районен съд, Наказателна отделение, 100 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                             

                                                                                                    2.