№ 40
гр. Плевен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600792 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 61/27.09.21 г., постановена по НОХД № 847/19 г. РС-
Плевен признал подс. В. Н. Н. за невинен в това, че на 11.09.2018г. в гр.
Плевен, причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал. 2 от НК
изразяваща се в травматичен оток в тилната част на главата /цицина/, довела
до болки без разстройство на здравето на полицейски орган - Н. Й. И. работещ
на длъжност старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„***“ към *** гр. Плевен при ОД на МВР – гр. Плевен, при и по повод
изпълнение на службата му по опазване на обществения ред и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130 ал.2 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал
против нея протест, в който навежда доводи, че съдебния акт е необоснован.
Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени
присъдата и да постанови друга, с която да осъди оправдания подсъдим.
1
Представителят на ОП-Плевен поддържа протеста. Алтернативно моли
ОС да постанови решение, с което да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първоинстанционния съд, поради съществено нарушение
на процесуалните правила-липса на мотиви.
Ответникът по протеста, лично и чрез защитника си ангажира
становище, че протестът е неоснователен, а присъдата на РС е правилна.
Моли въззивният съд да постанови решение, с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност
и взе предвид доводите на страните,намира за установено следното:
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е основателен.
Както в допълнителното писмено изложение към въззивния протест,
така и в с.з. на въззивната инстанция в хода на пренията представителите на
прокуратурата ангажират мнение, че в мотивите на присъдата липсва оценка
на доказателствата, съпоставянето им и доводи кои от тях се кредитират.
Настоящата инстация намира това оплакване за основателно. С оглед
предмета на делото първият релевантен въпрос имащ значение за
установяването на главния факт е вида и характера на телесната повреда. В
хода на наказателното производство за изясняване на това обстоятелство са
събрани различни доказателства, противоречиви по характера си.
Хронологически първият документ съставен за увреждането е лист за преглед
в спешно отделение, в който е отбелязано, че при преглед на пострадалия е
отбелязано обективно състояние: „Охлузване в окосмената част на главата“.
Този въпрос е бил изследване от ВЛ по три СМЕ, чиито заключения относно
възможността за установяване на вида, характера и механизма на
увреждането се различават. Самият пострадал е разпитван неколкократно в
хода на съдебното следствие и веднъж споменава, че е имал цицина и
охлузване, а при друг свой разпит заявява само цицина. Тези множество
противоречиви доказателства не са съпоставени от РС и никъде в мотивите си
той не отговаря на основния релевавтен по делото въпрос-получил ли е
пострадалия увреждане на здравето и какъв е неговия вид и характер. Без
изясняване на това обстоятелство е абсолютно безсмислено да се коментира
2
въпроса за механизма на увреждането, за който също има множество
противоречиви доказателства, които първоинстанционният съд е опитал да
коментира, но е съобразил само част от тях /взел е предвид обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите които са били част от неговата
компания, но не и показанията на служителите на МВР посетили
местопроизшествието/.
При това положение, предвид липсата на отговор на въпроса за вида и
характера на телесната повреда и незадълбочения анализ на доказателствата
касаещи механизма на причиняването й настоящата инстанция счита, че е
налице пълна липса на мотиви относно главния факт от предмета на
доказване-извършването на престъплението и неговия автор.
В свое становище до Специализирания наказателен съд, ВКС на РБ
отбелязва, че правомоіцията на въззивния съд като инстанция „по фактите“ да
установява нови фактически положения, да анализира самостоятелно
събраните от първата инстанция доказателствени източници и да приобщава
нови доказателства, да прави нови правни изводи, му позволяват да
„поправи“ — да детайлизира и прецизира, в известна степен мотивите към
проверяваната от него присъда. Това правомощие обаче не е неограничено и
безконтролно, защото конституционно уредената триинстанционна система
на съдебно производство по наказателни дела предполага законосъобразно
провеждане на производството пред всяка внстаніщя. В някои случаи
пропуски и непълноти в мотивите на първоинстанционната присъда могат да
се отстраняват от въззивната инстаніщя — когато допуснатите нарувіения не
се окачествяват като съществени и не се приравняват на липса на мотиви.
Това са хипотези, при които волята на решаващия съдебен орган е достатъчно
ясно обективирана.
Във връзка с компетентността на всяка инстанция, акцент заслужава
правилото, че на проверка от касационния съд подлежи въззивният съдебен
акт и само в случаите, когато първоинстанционната присъда изнаяално е
опорочена, могат да бъдат отменени както тя, така и въззивното решение, а
делото да се върне директно на първостепенния съд за ново разглеждане. До
такъв резултат се стига, когато въззивната инстанция не е упражнила
своевременно правомоідията си по чл.335, ал.2 от НГІК. Необходимо е да се
посочи, че в редица свои актове BKC е отправил критика към въззивните
съдилища тъкмо за това, че „замествайки мотивите“ на проверяваните от тях
присъди, са допуснали съществено процесуално нарушение, игнорирайки
законовите си правомощия по чл.334, т.1 в хипотезата на чл.335, ал.2 от HПK
. Тезата на BKC е съобразена с предназначението на мотивите като
неразделна uacт от съдебния акт, което е да аргументират убедително
вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да разкрият действителната му
воля. Тази им роля не може да бъде изпълнена, ако мотивите са неясни,
3
съдържат съществени непълноти или включват противоречиви, взаимно
изключващи се констатации и изводи. Последователната позиция на BKC по
този въпрос е, че такива пороци на мотивите се приравняват на пълната им
липса, което нарушение е особено съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
2, пр. 1 HПK и съставлява безусловно основание за отмяна на съдебния акт.
Когато осъществявайки проверка на първоинстанционната присъда
въззивният съд констатира неяснота относно вътрешното убеждение на
решаващия съд, когато то не е станало „видимо“ upeз обективно външно
изражение в мотивите, то винаги е опорочено, защото оставя съмнения в
категоричността на изводите на съда относно наличието или отсъствието на
релевантните факти. В такава хипотеза порокът на мотивите е абсолютен и
въззивният съд е длъжен да упражни правомоіцието си по чл.335, ал.2 вр. с
чл.і.334, т.1 от HПK. В противен случай, опитвайки се да „доразвие“
липсващите мотиви, той сам недопустимо ще пререши делото, замествайки
изцяло първоипстающонното производство.
Независимо, че въззивната инстанция поначало действа като коптролно-
решаваща и е значително ограничена във възможностите си да отменя
присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото разполага с
правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да
установява нови фактішески положения (чл. 315 и чл. 316 от HПK), това не
ознаяава, че въззивният съд всякога има правомоідията на „втора първа
инстанцяя“. Като такава въззивният съд може да процедира само при
надлежно проведено първоинстанционно производство, приключило с
валиден съдебен акт. В предвидените от закона хипотези (чл.335 вр. чл.348,
ал.3 HПK), въззивната инстаіщия следва задължително да върне делото за
ново разглеждане на първата инстанция, защото са налице отстраними
съществени процесуални нарушения, които тя не може самостоятелно да
поправи. В противен случай страните на практика биват лишени от една
инстанция при разглеждане на делото, доколкото единственият годен съдебен
акт, при постановяването на който не са допуснати абсолютни процесуални
нарушения, би бил въззивннят.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна проверка на
правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във
въззивния протест. Невъзможно е да се коментира оплакването за
необоснованост на присъдата при положение, че съществува изначална
опороченост в действията на предходния съд намираща израз в липсата на
мотиви относно фактическата обстановка.
С оглед гореизложеното съдът намира, че въззивния протест е
4
неоснователен, а присъдата на първоинстанционния съд е неправилна и
следва да бъде отменена, а делото-върнато на РС за ново разглеждане от друг
състав.
Воден от горното и на основание чл.335, ал.2 от НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 61/27.09.21 г., постановена по НОХД № 847/19 г.
по описа на РС-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС-Плевен .
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5