Р Е Ш Е Н И Е
№ 15 /
18.01.2021 г.
Административен
съд - Монтана, касационно-административен състав ,в публичното съдебно
заседание на петнадесети януари
,през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН
ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Петя Видова и с участието
на прокурора..Галя Александрова………като разгледа...............докладваното от
съдията БОЙЧЕВА....КАНД№534/2020г. по описа на Административен
съд-Монтана................. взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение№260057/14.10.2020г.,постановено по АНД№1085/2020г., Районен съд-Монтана
е потвърдил наказателно постановление №26-000162/11.03.2020г. на директора на
РД “АА“-Враца ,с което на Д.С.Х. *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. на основание
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.,за нарушение на чл.19,ал.1,т.7 от Наредба №11 /2002г.
на МТС .
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от касатора Д.Х. ,чрез пълномощника му ,адв.Д. с искане да бъде отменено
решението на МРС,като неправилно и незаконосъобразно.В съдебно заседание не
изпраща представител ,но излага доводи по същество в писмена молба
,вх.№55/12.01.2021г..
Ответникът
по касацията – директора на РД “АА“-Враца не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата
за неоснователна,а решението на съда за правилно.
Настоящият състав
на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по
чл.211 АПК ,поради което се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява неоснователна по
посочените по-долу съображения.
От
фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето
производство е съставен акт за установяване на
административно нарушение№264451/27.02.2020г. и наказателно
постановление №26-0000162/11.03.2020г. ,за това ,че на 27.02.2020г. ,около
13,10ч. на главен път Е-79 ,като водач
на влекач „Р*** П*** “ с рег.№Е*** и прикачено полуремарке К*** Б*** Б*** с
рег.№Е*** , извършва международен автомобилен превоз на товари/царевица/по
маршрут Б***-Г*** ,като при проверката представя
удостоверение за психологическа годност с изтекъл срок на валидност -валидно до 28.12.2019г.,с което е нарушил чл.19,ал.1,т.7
от Наредба №11 /2002г. на МТС ,за което му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000лв. на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАПр.Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и
не е спорна между страните.
Решението на въззивния
съд е правилно. За да потвърди НП съдът е приел
,че нарушението е доказано ,установена е самоличността на извършителя и правилно
е съставен АУАН и НП за нарушението. Изводите
на съда са съответни на фактите и доказателствата по делото,при което съдът не
следва да ги преповтаря ,а препраща към мотивите на първата инстанция, съгласно
чл.221,ал.2 от АПК. Безспорно е установено ,че водача е санкциониран от
контролните органи ,упражняващи контрол по ЗАПр. за представено удостоверение
за психологическа годност с изтекъл срок на валидност–до 28.12.2019г.,което се
приравнява на липса на такова.Неприложим е чл.28 от ЗАНН,с оглед характера на засегнатите
обществени отношения и доколкото срокът на удостоверението е изтекъл 3м.преди констатиране на нарушението -достатъчно
време ,в което същият е могъл да не допуска нарушение,като се снабди с ново
такова .Не са допуснати процесуални нарушения от административно-наказващия
орган и от съда при постановяване на решението ,при което решението като
съответно на материалния и процесуалния закон следва да се потвърди.
Водим от
гореизложеното, административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение№260057/14.10.2020г.,постановено
по АНД№1085/2020г.по описа на Районен съд-Монтана.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.