МОТИВИ ПО НОХД № 2249/2015 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия К.М.Я. е внесено обвинение за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл.
29, ал.1, б.”а” и”б” от НК за това, че на 25.08.2015г. в гр.П., при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като по нито едно от тях изпълнението
на наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по НОХД № 7852/2010г.
по описа на ПРС и по НОХД № 584/2013г. по описа на ПРС/, е отнел чужда движима
вещ - мобилен телефон марка „Нокия", модел „Лумия 630", на стойност
140 лева, от владението на Г.Н.Т. с ЕГН **********, с намерение противозаконно
да го присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в силно издърпване
на мобилния телефон от ръцете на Т..
Прокурорът поддържа изцяло
така повдигнатото спрямо подсъдимия Я. обвинение като счита, че същото е
доказано по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание, както и
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че при
определяне на наказанието, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, като намира, че за постигане целите на наказанието, то следва да се
определи при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
На становище е, че предвид квалификацията на деянието като опасен рецидив,
наказанието „лишаване от свобода” следва
да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „Строг” режим, като се приспадне и периода на
задържане.
По искане на пострадалия Г.Н.Т. в съдебно
заседание, същият е конституиран като частен обвинител в наказателния процес. В
хода на съдебните прения заявява, че поддържа обвинението, като моли да бъде определено
по –високо по размер наказание, над средния предвиден в закона размер.
Подсъдимият К.М.Я. се признава за
виновен, като признава изцяло и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното. В последната си дума моли
съда да му наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“.
Защитникът на подсъдимия–адв.К. не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието, като намира,
че предвид направеното пълно признание от страна на подс.Я., обвинението е
доказано. Моли при определяне на наказанието, съдът да отчете признанието на
вината и съдействието на подсъдимия още в хода на досъдебното производство,
като счита, че следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ около
минимума, предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а от НК. Иска се и приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и с оглед нормата на
чл.373, ал.3 от НПК, намира и приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.М.Я. е роден на ***г***, живее в същия град . С начално образование е,
не е женен и към инкриминираната дата е бил безработен. Осъждан е многократно, като и от
значение за правната квалификация по
настоящото обвинение са следните му осъждания:
-По НОХД № 7852/2010 г. по описа на РС-
Пловдив, по което е бил осъден с влязла в сила от 21.01.2011 г.присъда, за
престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.
1, б. а и б. б от НК и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяно на 05.09.2012г.;
-Със споразумение по НОХД № 584/2013 г. по описа на
РС-Пловдив, в сила от 01.02.2013 г., подс.Я. е бил осъден за престъпление по
чл. 196, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1,б.”а”и б. „б”,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 14 месеца, изтърпяно на 20.03.2014 г.
Наказанията и по двата посочени акта са изтърпени
ефективно, като не са изтекли пет години от изтърпяването на наказанията по тях.
Поради това и същите обуславят извършване на престъплението по настоящото дело като
такова при условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.
1,6. "А" и б. „Б" от НК.
На 25.08.2015 г., около 12:15 часа, пострадалият Г.Н.Т.
*** седял на пейка в района на „Бившия партиен дом", в град Пловдив,
когато подс. К.Я. се приближил и седнал до него. В този момент мобилният
телефон на св.Т., марка „Нокия", модел „Лумия 630", иззвънял и той го
извадил. В този момент подс. Я. го попитал колко е часа и Г.Т. си погледнал
телефона, за да отговори, при което подсъдимият издърпал силно телефона от
ръцете му, взел го и избягал в посока към хотел „Тримонциум" в гр.Пловдив.
В последствие подс.Я. предал отнетия мобилен телефон
на св. И.Р.Д., който от своя страна му дал общо 12 лева за него. На 16.09.2015
г. св. Д. бил посетен от полицейски служители и им предал доброволно телефона.
На 17.11.2015 г. същия телефон, бил върнат на пострадалия Т. с разписка/ на
л.57 от д.п./
Впоследствие, при извършено разпознаване в хода на
разследването, св.Т. разпознал подс.Я., като лицето, което му отнело телефона.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство стоково-оценъчна експертиза, се установява, че стойността на инкриминираната вещ- мобилният телефон марка
„Нокия", модел „Лумия 630", възлиза на 140 лв.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
направеното самопризнание от подс.К.Я., както и от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Г.Т. и
И.Д., от приетите писмени доказателства- протокол за разпознаване на лица /л.29 от д.п./, протокол за доброволно предаване/ на
л.49 от дозн./, разписка за връщане на вещта/ на л.57 от д.п./, справка за съдимост и характеристична справка/ л.51-56 от д.п./, а така също и назначената експертиза.
Съдът кредитира изготвената стоково-оценъчна експертиза като изготвена пълно и обстойно, с
необходимите познания в съответната област, съобразена със събраните и
приложени по делото доказателства.
Направеното от подс.К.Я.
самопризнание, съдът намира, че се подкрепя от всички събрани в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира
заявеното от подс.Я. при разпита му в досъдебното производство, че не е отнел
със сила инкриминираната вещ, а я е намерил на пейката. В този смисъл
обясненията му изцяло противоречат на останалите гласни и писмени
доказателства, като представляват израз на защитна позиция, следвана в хода на
досъдебното производство. Освен
показанията на пострадалия Г.Т., който описва подробно поведението на
подсъдимия и начина на отнемане на мобилния му телефон-употребената сила и дърпане,
са налице и показания на свидетеля И.Д., на когото подсъдимият е предал срещу
определена сума пари мобилния телефон и е признал, че го е взел от „някакво болно момче на центъра”. В
потвърждение на показанията на свидетелите са и писмените доказателства, а
именно протокол за доброволно предаване, с който св.Д. е предал намиращия се у
него мобилен телефон, който в последствие е бил върнат. Безспорно установено е, че св.Г.Т. ясно е
възприел подсъдимия, поради което и при извършеното разпознаване, е посочил
именно него като извършител на нападението.
Настоящата инстанция намира, че няма
основания, поради които да не бъдат кредитирани показанията на разпитаните
свидетели. Същите са точни, последователни, кореспондират помежду си, както и
на събраните писмени доказателства, посочени по-горе. Настоящия състав счита, че не са налице
противоречия в доказателствата, които да опровергават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа
обстановка съдът намира, че подсъдимият К.М.Я.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал. 1, вр. с чл. 29, ал.1,
б.”а” и”б” от НК за това, че на 25.08.2015г. в гр.Пловдив, при условията на опасен
рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по
реда на чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като по нито едно от тях изпълнението
на наказанието не е било отложено по реда на чл.66 от НК /по НОХД № 7852/2010г.
по описа на ПРС и по НОХД № 584/2013г. по описа на ПРС/, е отнел чужда движима
вещ - мобилен телефон марка „Нокия", модел „Лумия 630", на стойност
140 лева, от владението на Г.Н.Т. с ЕГН **********, с намерение противозаконно
да го присвои, като е употребил за това сила, изразяваща се в силно издърпване
на мобилния телефон от ръцете на Т..
Това обвинение съдът намира за доказано по
безспорен начин и не намира между събраните гласни доказателства/ показанията
на разпитаните свидетели/ и писмените такива, съществени противоречия, които да
го разколебават. От обективна страна е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият
К.М.Я. е отнел от свидетеля Г.Т., държания от последния мобилен телефон
„Нокиа”, модел „Лумия”, като е използвал за това сила. Последното обстоятелство
се установява безспорно от показанията на пострадалия Т., така и от множеството
писмени доказателства, които подкрепят неговите показания. Налице е
противоправно нападение спрямо св.Т., с използвана сила и отнемане на посочената
движима вещ, с намерение същата да бъде противозаконно присвоена. В
потвърждение за намеренията на подсъдимия Я. са
последвалите му действия- след отнемане на телефона, същият избягва от
мястото, разпорежда се с отнетата вещ срещу определена сума пари, които
използва за собствени нужди. От обективна страна е установена също и стойността
на отнетото. Несъмнено деянието е извършено при условията на опасен рецидив,
като от приложената справка за съдимост, е видно, че са осъществени и двете
хипотези на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
От субективна страна престъплението е било
извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал обществено-опасния
характер на извършеното деяние, предвиждал е обществено-опасните му последици и
е целял тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното
престъпление, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от свобода” от пет до петнадесет години. В случая, с оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази
наказанието с изискването на чл.58а от НК.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, извън квалификацията на настоящото деяние. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция отчете направеното от подс.Я.
признание на вината, изразеното съжаление, съдействието за разследване,
влошеното му здравословно състояние, за което в досъдебното производство са
приложени доказателства/ на л.22/, установяващи, че същия страда от хроничен
хипатит С, ниската стойност на отнетото и връщането на вещта на пострадалия.
Едновременно с това обаче, като отегчаващи отговорността обстоятелства следва
да се отчетат лошите характеристични данни на подсъдимия, определящи се от
множеството други осъждания извън тези, обуславящи настоящата квалификация на
деянието, липсата на каквато и да е трудова и социална ангажираност от подс.Я.,
краткия период от време от излизане от затвора до извършване на настоящото
престъпление и широката разпространеност на този вид деяния. С оглед на така
очертаните обстоятелства, настоящия състав прие, че най- справедливо е на подс.К.Я.
да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно СЕДЕМ ГОДИНИ и ШЕСТ
МЕСЕЦА „лишаване от свобода”, което предвид разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК,
във вр. с чл. 54 от НК следва да бъде
намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс.К.Я. и което
последния следва да изтърпи е ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Настоящия състав счита, че с така определеното по размер наказание, ще
се съдейства в максимална степен за постигане целите на чл.36 от НК, като не
споделя доводите на защитата и подсъдимия за определяне на наказание под
минималния размер предвиден в закона. Обсъдените по-горе смекчаващи
обстоятелства не са такива, че да водят до изводи за налагане на по-леко по
размер наказание, а и въпреки ниската стойност на отнетото, то видно е от
приложената справка за съдимост, че това деяние се явява поредно такова за
престъпление против собствеността, така, че очевидно престоя в затвора до
момента не е изиграл никакъв превъзпитаващ ефект спрямо подсъдимия. Наред с
това настоящата инстанция намира, че посочените като смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не обуславят
определяне на наказание под минимума. Съдът счита, че е сравнително висока
степента на обществена опасност на подс.Я., който е възприел извършването на престъпления
като начин на задоволяване на личните си потребности. Ето защо съдът не приложи разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК.
Така наложеното наказание от ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода предвид предишните
осъждания на подсъдимия, следва да бъде
изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, с оглед разпоредбата на
чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Налице са предпоставките на чл.59, ал.1, т.1
и ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подс.К.М.Я. е бил задържан/задържането
по ЗМВР за 24 часа на 16.09.2015г. –на л.6 от д.п., задържането му с
Постановление на ОП-Пловдив от 17.09.2015г./ на л.24 от д.п. и времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” /, считано от 16.09.2015г.
до влизането на присъдата в сила, като един ден задържане следва да се зачете
за един ден лишаване от свобода.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимия К.Я. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС сумата от 15/петнадесет/ лв., представляващи направените по
делото разноски в съдебното производство, произходящи от платено възнаграждение
на вещото лице, както и по сметка на ОД на МВР-Пловдив сумата от 26,22
/двадесет и шест лева и двадесет и две стотинки/лв., представляващи разноски
направени в досъдебното производство. .
Причини за извършване на престъплението са
ниската правна култура на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки и
установени престъпни навици за задоволяване на личните потребности по
неправомерен начин.
Подбуди за извършване на
престъплението-користни.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: