Р Е Ш Е Н И Е
№1049
гр. Перник, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01884 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба на Д.Б.М. *** АД, с искане за признаване за
установено, че ищцовата страна не дължи на ответното дружество сумата от 699,22
лева - главница за доставена топлинна енергия и 122,87 лева - мораторна лихва,
за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №06040 по описа за 2010 г. на
Пернишки районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че за процесните вземания са издадени изпълнителен по ч. гр. д. №06040
по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд. Въз основа на този изпълнителен
лист, било образувано изпълнително дело № 278/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.,
което е прекратено. Твърди се частично плащане на процесните суми. Изложени са
подробни доводи, че претендираните вземания са погасени по давност.
Ответното дружество не е
подало отговор на исковата молба.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е приложена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 06040
по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд, която е издадена в полза на „Топлофикация
- Перник” АД срещу Д.Б.М. за следните вземания: 699,27 лева – главница
за стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2008 г. до
30.04.2009г., сумата от 122,87 лева - мораторна лихва, считано от 30.09.2008 г.
до 11.06.2010г. и сумата от 25 лева - юрисконсултско
възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Обсъжданото архивирано ч. гр. д. № 06040 по описа за 2010 г. на Пернишки
районен съд се състои единствено от заповед за изпълнение на парично
задължение, като липсват други документи, от които да се направи извод за датата
на влизане в сила на същата. В заповедта за изпълнение е отбелязано, че е
издаден изпълнителен лист на 12.10.2010 г., на която е крайната възможна дата
за влизане в сила на обсъжданата заповед. В тоз смисъл съдът приема, че
заповедта влезнала в сила на 12.10.2010
г.,като на тази дата е издаден и изпълнителния лист.
Въз
основа на изпълнителния лист и по молба вх. № 01571 от 04.04.2011 г. на „Топлофикация
- Перник” АД е образувано изпълнително дело №
00278/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се наложи
запор върху трудовото възнаграждение.
От материалите по изпълнителното дело се установява,
че съдебният изпълнител е изпратил писмо до Национална агенция по приходите, с
която се иска информация за трудовите договори и наличието на публични
задължения на длъжника. В тази връзка е постъпило писмо и удостоверение от НАП,
касаещи изисканата информация.
Съдебният изпълнител е
изпратил запорно съобщение изх. № 04353 от 24.10.2011 г., адресирано до работодателя
„Дармакс“ ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
От приложените вносни
бележки към изпълнителното дело се установява, че ищцата е извършила три
плащания по сметка на съдебния изпълните както следва: 150 лева на 24.04.2012
г., 50 лева на 29.06.2012 г. и 100 лева на 04.10.2012 г.
Налице е постановление от
05.02.2019 г. на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прието е заключение на
съдебно – икомическа експертиза, което не е оспорено от страните. От същото се
установява, че ищецът е извършил три плащания в общ размер на 300 лева, с което
са погасени вземания както следва: 103,60 лева – разноски по изпълнителното
дело, 25 лева – държавна такса по заповедното производство и 171,40 лева –
мораторна лихва. Експертът пояснява, че не е заплатено вземането за главница в
размер на 699,27 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е
обосновано и намира опора в материалите по изпълнителното дело.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, доколкото в исковата молба липсват твърдения за наличие на висящо
изпълнително производство. Ищцовата страна не оспорва изпълнението по смисъла
на чл. 439, ал. 1 ГПК, а твърди, че не дължи парични суми, без да е навела
доводи същите да са предмет на производство по индивидуално принудително
изпълнение, поради което предявеният иск намира основанието си в общата норма
на чл. 124, ал. 1 ГПК като отрицателен установителен иск.
Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на
изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на
изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е
така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава
възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок
възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които
длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите
за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен
срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В настоящия случай се касае за
влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 06040 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.
Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или
безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е
налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В
подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение №
576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г.
о., ГК).
Понастоящем
в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от
издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение – същата има установително и
преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства
или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал
или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта
вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл.
303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно
практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Приеме ли
се обратния извод за приложение на тригодишна давност, то това означава, че
длъжникът би могъл да избира кратката давност, като оттегли възражението срещу
заповед за изпълнение при вече образувано производство по предявен иск по реда
на чл. 422 ГПК, а това не е повелята на закона.
По
изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в
настоящия случай. В този смисъл е Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. №
479
по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и други решения.
В случая заповедта за изпълнение
е влезнала в сила на 12.10.2010 г. (липсват доказателства, че същата е влезнала
в сила в по – ранен момент), от която дата започва да тече предвиденият в
закона петгодишен давностен срок.
Давността
е прекъсната на 04.04.2011 г.
с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от
тази датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй като
в нея е направено искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника и
налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл
мотивите от т. 10 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Давността отново е прекъсната на 24.10.2011
г., когато е изпратено запорното съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Съгласно дадените задължителни разяснения в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Горното налага извод, че след прекъсването на давността
на 24.10.2011 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
Впоследствие давността е
последователно прекъсвана на следните дати: 24.04.2012 г., 29.06.2012 г. и 04.10.2012 г., като
от всяка датата е започнала да тече нова петгодишна давност. Това е така, тъй
като на тези дати длъжникът е извършил плащане по сметка на съдебния изпълнител,
т. е. осъществен е изпълнителен способ, който прекъсва давността. В този смисъл
давността за последно е прекъсната на 04.10.2012 г., от която датата е
започнала да тече нова петгодишна давност.
Съдът намира, че в рамките на две години, считано от
04.10.2012 г. (датата на последното плащане от длъжника) не са извършени
изпълнителни действия и не е поискано извършването на такива. При бездействие
на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар.
„перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим
допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Това води до извод, че на 04.10.2014 г.
изпълнителното производство е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че е налице
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело,
тъй като същото се прекратява по силата на закона и не е необходимо издаването
на акт на съдебния изпълнител.
Следва да се посочи принудителното събиране сумата в общ размер на 300
лева, доколкото същата е постъпила по сметка на съдебния изпълнител. По този
начин са погасени чрез плащане вземания за разноски и лихва, което е извършено
преди да изтече давностния срок и да бъде пермирано изпълнителното дело. Това
налага извод, че не е погасено по давност вземането в размер на 171,40 лева –
мораторна лихва, тъй като същото е погасено чрез осъществяване на изпълнителни
способи. Следва да се отхвърли исковата
претенция за признаване за установено, че е погасено по давност вземането 171,40 лева – мораторна лихва.
Установи се, че не е заплатено вземане в размер на 699,27 лева –
главница, за което следва да се разгледа дали е изтекъл давностния срок. Както
по – горе се посочи на 04.10.2012 г. е прекъсната за последно давността, от
която дата тече нов давностен срок, който изтича на 04.10.2017 г. Исковата
молба е подадена на 18.03.2019 г., което е след изтичане на давностния срок и
води до извод за основателност на исковата претенция за установяване погасяването
по давност на вземането за главница в размер на 699,27 лева.
Принципно са правилни, но неотносими възраженията на ответното
дружество, че давността е спряла да тече до 26.06.2015 г., до който момент с т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е преустановено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС, според което давността спира да тече докато трае
изпълнителното производство (решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Това е така, тъй като изпълнителното
производство е прекратено преди 26.06.2015 г. Спирането е временно състояние на
погасителната давност. Започва с юридически факт и се прекратява с неговото
прекратяване или с настъпването на нови факти. Спирането на давността проявява
своето действие докато са налице юридическите факти за това – в случая
наличието на висящо изпълнително производство. Прекратяването на изпълнително
дело води до липсата на факти, водещи до спиране на давността, а след това
последиците от спирането на давността губят своето правно значение. Щом изпълнителното
производство е прекратено поради действията на взискателя (същият е
бездействал, което довело до перемпция), то няма основание да се зачита
действието на спирането на давността, т. е. последният момент на давността, от
който тече давността е 04.10.2012 г.
(последното плащане), а не от 04.10.2014 г. – моментът на пермиране на
изпълнителното производство.
Горното обосновава извод,
че давността е изтекла на 04.10.2017 г., а исковата молба е подадена на
18.03.2019 г., което след изтичане на давностния срок. В тоз смисъл е
основателна исковата претенция за установяване, че е погасено по давност
вземането за главница в размер на 699,27 лева.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съобразно
уважената част на исковите претенции. Ищцовата страна е направила разноски
както следва: 600 лева – адвокатски хонорар, 50 лева – държавна такса, 50 лева
– депозит за вещо лице и 24 лева – такса за препис от изпълнително производство,
т. е. следва да се присъдят разноски в размер на 615,83 лева, съответни на
уважената част на исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото производство,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции. Ответната страна е направила
разноски както следва: 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева -
депозит за вещо лице, т. е. следва да се
присъдят разноски в размер на 22,42 лева, съответни на отхвърлената част на
исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Б.М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер на 699,22 лева - главница
за доставена топлинна енергия, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, която суми е подробно описани в заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 06040 по
описа за 2010 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
исковата претенция за признаване за установено, че не се дължи поради
погасяване по давност на вземането в размер на 122,87 лева - мораторна
лихва, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. №
06040 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА„Топлофикация
- Перник” АД,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Б.М., ЕГН ********** сумата от 615,83 лева –
направени разноски.
ОСЪЖДА Д.Б.М.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник” АД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата
от 22,42 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 06040 по описа за 2010 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.