Мотиви по AHД № 2310 по описа на БРС за 2016 г., НО, 17–ти състав.
Производството е по реда на чл. 375 и сл.
от НПК и е образувано по повод внесено от Бургаска районна
прокуратура (БРП) постановление, с което прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на А.Й.М. – обвиняем по ДП № 3388-1431/2015 г. на 05
РУП при ОД на МВР Бургас, ДП № 4321/2015г., на БРП, с налагане на
административно наказание.
В постановлението се твърди, че А.М.
е извършил престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК и се обосновава, наличието на предпоставките на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание БРП, редовно
призована, не изпраща представител.
Обвиняемият, редовно призован, се
явява, признава изложената от прокурора фактическа обстановка, изразява
съжаление и моли съда да му наложи минимално наказание.
Защитникът на обвиняемия счита, че
предложението на БРП е законосъобразно и моли неговият подзащитен да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено наказание в
минимален размер.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.Й.М., ЕГН ********** е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, неосъждан, строител на свободна практика, със
средно образование, адрес: гр. Бургас, ***.
На
неустановена точно дата през месец август, 2014 година непълнолетната Е.А.Р.,
ЕГН ********** заживяла съгласно ромските обичаи с пълнолетния обв .А.Й.М., ЕГН
**********. Преди да се съберат и да заживеят заедно около една година те имали
връзка. През месец август, 2014г. те направили тържество съгласно ромските
обичаи, без обаче да сключат граждански брак. След това Р. и М. заживели в дома
на родителите на М. ***. Двамата имали обособено отделно домакинство, като
родителите на двамата били съгласни с това. М. работел като строител на
свободна практика и изкарвал достатъчно пари, за да поддържа семейството си. Р.била
домакиня и се грижела за дома им. Р. забременяла и на 15.09.2015г. родила
детето им С.А.М., което било припознато от бащата. Двамата полагали грижи за
детето и му осигурявали добра семейна среда.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство
доказателствени средства, преценени съгласно чл. 378, ал.
2 от НПК: гласни – показанията на свидетелите: Й. М. (л. 27 от ДП), З.М.
(л. 28 от ДП), Е. Р. (л. 29 от ДП), А. Д. (л. 30 от ДП), както и обясненията на
обвиняемия, от писмените доказателства - удостоверения за раждане (л. 33 от
ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
препис-извлечения от актове за раждане и справка за съдимост на обвиняемия.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са последователни, логични и безпротиворечиви
както вътрешно, така и едни спрямо други, а и се подкрепят от обясненията на
обвиняемия и от писмените доказателства по делото.
Обясненията на обвиняемия относно
мотивите му за извършване на деянието се подкрепят от приетите писмени
доказателства - удостоверения за раждане, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, препис-извлечения от актове за раждане, както и
от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели.
От справката за съдимост се
установява чистото съдебно минало на обвиняемия.
Съдът кредитира писмените
доказателства, тъй като не беше оборена тяхната доказателствена стойност.
Съдът намира, че събраните по
делото доказателства са вътрешно и взаимно непротиворечиви и допълващи се,
поради което следва да бъдат кредитирани изцяло, а обсъждане на всяко едно
поотделно не е нужно.
Изложената и установена по
безспорен начин в хода на разследването фактическа обстановка, води до извода
за действително е осъществен от А.М. от обективна страна състав на престъпление
чл. 191, ал.
1 от НК, а именно, че на
неустановена точно през месец август, 2014г. дата, в гр.Бургас, ***, без да е
сключил брак заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна
възраст, а именно с непълнолетната Е.А.Р., ЕГН ********** - престъпление по чл.
191 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е
било извършено от обвиняемия при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК, който е съзнавал, че живее на семейни начала с лице
ненавършило петнадесетгодишна възраст, като е желаел това съжителство.
По изложените съображения,
настоящият състав прие, че обвиняемият е виновен по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК.
При определяне на наказанието,
съдът съобрази следното:
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал.
1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност.
Същият е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, с деянието не са причинени
имуществени вреди. За извършеното от него умишлено престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация, както и с обществено порицание.
При конкретизиране на размера на
наказанието, съдът съобрази имущественото състояние на обвиняемия, както и
смекчаващите вината обстоятелства – указаното съдействие от страна на
обвиняемия в хода на досъдебното производство и неговата млада възраст.
Доколкото чистото съдебно минало е основание за освобождаване от наказателна
отговорност, същото не може да се отчита при индивидуализацията на наказанието.
При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия
административно наказание глоба в размер от 1000,00 лева.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.