№ 4422
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110205702 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, 93-ти състав, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа
докладваното от Петя Данаилова административнонаказателно дело № 5702
по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П. М. М., ЕГН:**********, адрес гр. Ловеч
ул. „Търговска“ №58, вх. А, ет. 5, ап. 9 срещу Наказателно постановление №
22-4332-028972 от 31.01.2023 г., издадено от Началник сектор към СДВР,
отдел "ПП" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5
вр ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
1
В подадената жалба се твърди незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като се приема и че фактическата обстановка
установена по делото е неизяснена такава, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че наказуемото превишение на
скоростта е посочено с две различни стойности и в този смисъл се е стигнало
до неяснота в наказателното постановление. На следващо място, се посочва,
че не би могло да се приеме, че е налице системност на нарушението. Моли
се за отмяна на наказателното постановление, както и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. Ростислав Токмакчиев, който поддържа доводите
изложени в жалбата и намира, че твърдяното нарушение не е доказано. Счита,
че деянието не е извършено в условията на системност. Моли за присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно
заседание, не изпраща представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.10.2022 г. бил съставен АУАН от свидетеля С. С. на длъжност
„младши автоконтрольор“ към ОПП- СДВР, на жалбоподателя П. М. М.. В
акта било отразено, че на 12.08.2020 г. около 17. 00 часа жалбоподателят е
управлявал личният си лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“с рег.
**** в гр. София, като при ограничения 80 км/ч въведено с пътен знак В26 за
извън населено място същият управлявал със скорост от 121 км/ч- измерена
125 км/ч, но отчетен толеранс от 3 % в полза на водача. Наказуемото
превишение било 41 км/ ч. Извършеното нарушение било установено с
техническо средство – система за видеоконтрол CORDON №MD 1197,
записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег. номер на МПС-то.
Прието било, че нарушението било извършено системно в едногодишен срок
след влезлия в сила електронен фиш Серия К №/4612934, влязъл в сила на
08.11.2021г. и ел. фиш Серия К №5106463, влязъл в сила на 02.11.2021г.
Жалбоподателят П. М. представил декларация, че на процесната дата
е управлявал лично автомобил автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“с
2
рег. ****.
В акта било отразено, че жалбоподателят е нарушил на чл.21, ал.2, вр.
чл. 165, ал.2, т.6 и чл.182, т.5 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
двама свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който подписал същия
без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
били депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-4332-028972/ 31.01.2023 г., издадено от Началник сектор
към СДВР, отдел "ПП" при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
182, ал. 5 вр ал. 2, т. 5 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля- актосъставител С. С.; декларация от
жалбоподателя, извадка от системата на БИМ, решение за одобрение на типа
на уреда за измерване, протокол от проверка № 09-СГ- ИСИС/15.03.2022г.,
протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
с рег. №4332р-4683 от 12.08.2022г., Ежедневна форма на отчет; Справка
картон на водача, Заповед № 8121К-13318/23.10.2019г. на министъра на
вътрешните работи, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, ЕФ Серия К №5106463, ЕФ Серия К №4612934, известие
за доставяне, 2 бр. справки, 3 бр. организации на движението и веществени
доказателства- 3 бр. снимки.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие свидетел, а именно
актосъставителя С. С.. Показанията на свидетелката се явяват пълни, логични
и достоверни такива, подкрепени от събраните по делото писмени
доказателства. В тази връзка съдът ги взе предвид при изграждане на
вътрешното си убеждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП -"Изготвените с
3
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по същество не са налице
противоречия между събраните по делото доказателства, като всяко едно от
тях установява възприетата от актосъставителя фактическа обстановка, за
която не се спори по делото, поради което съдът намира, че не се налага по-
задълбочен анализ на приобщените по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът намира, че
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган, а
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице- свидетелят С. С. на
длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП- СДВР. В този смисъл по делото
е приложена Заповед № 8121К-1632 от 02.12.2021г. и Заповед № 8121з-
13318/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи.
И двата акта съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – ясно е
посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е
осъществено. Съдът намира, че действително в двата акта е посочено „ с
наказуемо превишение от 121 км/ч, наказуемо превишение от 41 км/ч“, но
настоящата съдебна инстанция счита, че същото би могло да се определи като
техническа грешка, която не създава неяснота относно скоростта, с която
жалбоподателят се е движел, както и какво е наказуемото превишение на
същата. В тази връзка възражението на жалбоподателя в тази насока се явява
неоснователно такова.
4
От приложената справка от БИМ, в едно с писмените доказателства
към нея, се установява, че процесната видеорадарна система за наблюдение, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря
на нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022г и справка от БИМ се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение видеорадарната система за наблюдение е
вписана и валидна до 13.06.27г. При така установеното съдът намира, че са
събрани категорични доказателства относно техническата годност на
използваното АТСС към датата на извършване на нарушението. Спазени са и
изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен
Протокол за използване на АТСС и снимка на разположението на последното,
както и по делото са приложени писмени доказателства, видно от които
ограничението на скоростта в посочения пътен участък е действително 80
км/ч, въведеното със пътен знак „В26“.
Воден от горното, съдът намира, че твърдяното нарушение е безспорно
доказано от обективна страна от събраните по делото писмени доказателства.
От приложената по делото декларация от жалбоподателя се установява и
авторството на същото. Въз основа на изложеното съдът намира за безспорно
установено осъществяването на нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП като жалбоподателят не е изпълнил задължението си да съобрази
скоростта на движение с въведеното ограничение.
Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно
средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено
място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т. к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т. е. че застрашава обществените
5
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на ограничение на скоростта.
В този смисъл съдът счита, че правилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.
Съдът обаче следва да се съгласи с направеното възражение от страна
на жалбоподателя относно обстоятелството, че нарушението не следва да
бъде квалифицирано като „системно извършено“.
ЗДвП съдържа легална дефиниция за "системно нарушение" /т. 62 на
§ 6 от ДРЗДвП/, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Първи в сила е
влязъл електронен фиш - ЕФ серия К5106463 влязъл в сила на 02.11.2021 г.,
като за да е налице системно нарушение, то другите деяния ( законово общо
три и повече) трябва да са били извършени след 02.11.2021 г. и в
едногодишен срок до 02.11.2022 г. В случая деянието по настоящото дело е
било извършено в този едногодишен срок, а именно на 12.08.2022 г., поради
което не е налице системност по смисъла на § 6, т. 62 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП с оглед на общото качество на множественост, т. е
налични три и повече нарушения на правилата за управление с допустима,
разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил
санкциониран за извършени нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че АНО правилно е приел, че е недопустимо
издаването на електронен фиш в процесния случай и в съответствие със
закона е развил административно-наказателно производство по общия ред,
като е съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП. В
конкретния случай обаче, тъй като АНО е приел, че се касае за системно
нарушение, за което се предвижда освен глоба и лишаване от право да се
управлява МПС, то налагането на наказанието не може да се развие по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДП.
Налице са условия за приложимост института на повторност по
6
смисъла на чл. 182, ал. 4 от ЗДП, доколкото съгласно дефиницията на § 6, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП, настоящото нарушение се явява извършено в едногодишен
срок от влизането в сила на Електронен фиш серия К5106463. Същевременно
нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДП съдържа правилото, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, поради
което се обосновава повторността по смисъла на § 6, т. 33 от допълнителните
разпоредби на ЗДвП при издадени ЕФ. На база изложените съображения, тъй
като от обективна страна нарушението се явява повторно, приложимата
санкционна разпоредба следва да е по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че Водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както
следва: т. 5 - за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400 лв. Нормата на чл.
182, ал. 4 от ЗДП въвежда глоба в двоен размер на нарушители, които
превишават допустимата скорост на движение и нарушението е извършено
повторно. Наказанието е фиксирано и не може да бъде променено. По тези
съображения съдът прие, че нарушението следва да бъде преквалифицирано
от системно такова по смисъла на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП в
повторно по смисъла на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
При този изход на производството искането на процесуалния
представител на жалбоподателя –адв. Токмакчиев за присъждане на
жалбоподателя на направените по делото разноски, следва да бъде оставено
без уважение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028972/ 31.01.2023
г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел "ПП" при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5 вр ал. 2, т. 5 от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800
/осемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП като
преквалифицира нарушението от системно по смисъла на чл. 182, ал.5, вр. ал.
2, т.5 от ЗДвП в повторно по смисъла на чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.5 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която е наложено адм. наказание-"глоба" в
7
размер на 800 /осемстотин/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-028972/ 31.01.2023
г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел "ПП" при СДВР, В
ЧАСТТА, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от процедуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8