ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2152
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл. 121 ГПК.
Образувано по частна жалба , подадена от С. С. М., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адвокат М. Н., против определение № 8070/26.07.2022 г.,
постановено по гр. д. № 10472/2022г. по описа РС-Пловдив, с което е
прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен
съд-Русе, на основание чл. 113 вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
определението и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия пред сезирания съд. Счита
се, че специалната разпоредбата на чл. 113 от ГПК в процесния случай е
неприложима, тъй като ищцата няма качеството на потребител по смисъла на
§ 13,т.1 от ДР на ЗЗП, както и поради това, че има регистриран настоящ адрес
в град Пловдив.
Решаващият съдебен състав на ПОС , за да се произнесе съобрази
следното:
Производството пред Районен съд-Пловдив е образувано по искова
молба с вх. № 58670/19.07.2022 г. , подадена от С. С. М., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адвокат М. Н., против „Олимпия Парк“ ЕООД, ЕИК:
1
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, с която е
предявен по реда на чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК иск с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните
, че търговското дружество дължи на ищцата мораторна неустойка начислена
за периода 04.08.2021г.-25.05.2022г. съгласно т.2.1 сключения между
страните предварителен договор №106/25.06.2019г. за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот, поради неизпълнение в срок от
страна на търговското дружество на задължението за въвеждане в
експлоатация на имот-апартамент №12 в секция „Дионисий“ , ведно с изба
№17 и паркомясто №40, за което вземане в полза на ищцата е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7465/2022г. по описа на
РС-Пловдив.
От извършената от първоинстанционния съд на 26.07.2022г. служебна
справка в Национална база данни население , е констатирано,че към датата
на подаване на исковата молба ищцата има регистриран постоянен и настоящ
адрес в гр. *******, общ. -**********, обл. ******, ул. „*******“ № ***А.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че
компетентен да разгледа предявения иск от потребител съгласно
разпоредбата на чл. 113 от ГПК, след измененията със ЗИД на ГПК,
обнародвано в "Държавен вестник" бр. 65, в сила от 07.08.2018 г., е съдът, в
чийто район е настоящият адрес на потребителя. Позовавайки се на
разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, районният съд е прекратил и изпратил
делото по подсъдност на Районен съд Русе.
Въз основа на така установеното, настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Частната жалба е предявена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна чрез надлежно упълномощен представител
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, след изменението с
"Държавен вестник" бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
2
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Съобразно чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за местна
неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига и служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание.
В случая спорът е потребителски с оглед общата легална дефиниция в §
13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
в който смисъл е определение №60851/23.12.2021г. по гр.д.№2165/2021г. по
описа на ВКС, ІV гр.отд.
Искът за установяване на вземането се смята за предявен на
25.05.2022г. - датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК, поради което следва да намери
приложение редакцията на чл. 113 от ГПК (ДВ бр. 65 от 2018 г. в сила от
7.08.2018 г.), с която отпада специалната изборна подсъдност в полза на
потребителите и се въвежда задължителна подсъдност по спорове повдигнати
от или срещу потребителите с цел оптимизиране на разпределението на
делата между съдилищата в страната.
С извършените промени в процесуалните норми от законодателя,
независимо от причините за това, подсъдността по чл. 113 от ГПК става
абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на
иск, за която съдът, съобразно законодателното изменение, следи служебно
до определен краен срок – приключване на първото съдебно заседание по
делото (в този смисъл Определение № 655 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
2781/2018 г.).
От извършената от първоинстанционния съд служебна справка в
Национална база данни население , е установено, че към датата на
предявяване на иска, постоянният и настоящ адрес на ищцата е в гр.
********, което населено място попада в съдебния район на Районен съд-
Русе. Съгласно постоянната практика на ВКС, фактическите обстоятелства,
обуславящи подсъдността в съответствие с текста на чл. 120 ГПК, подлежат
на съобразяване, като съществуващи към момента на предявяването на
исковата молба, поради което без правно значение е обстоятелството, че на
02.08.2022г. ищцата е променила своя настоящ адрес и е заявила такъв в град
Пловдив, съгласно представеното с частната жалба удостоверение издадено
от Община Пловдив.
3
По изложените съображения и с оглед адресната регистрация на
ищцата, местно компетентен да разгледа предявения спор е Районен съд –
Русе, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8070/26.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 10472/2022г. по описа РС-Пловдив, с което е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд-Русе,
на основание чл. 113 вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4