№ 108
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Даниела П. К. Въззивно частно наказателно
дело № 20243000600269 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
намиращи приложение по препращане от чл.306 ал.3 от НПК. Образувано е по
въззивна жалба на адв.Т. И. - защитник на осъденото лице В. А. М. против
определение № 726 от 17.07.2024г. по ЧНД № 915/2024г. по описа на ОС-
Варна по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК, с което било извършено групиране на
наложените на осъденото лице наказания, в частта, с която наказанието било
увеличено по реда на чл.24 от НК.
Предмет на въззивното производство е определение № 726 от 17.07.2024г.
по ЧНД № 915/2024г. по описа на ОС-Варна по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК,
с което му било определено за изтърпяване едно общо наказание по
отношение на осъденото лице М. за наложените му наказания по осъжданията
по НОХД № 1666/2023г. по описа на ВОС и НОХД № 883/2023г. по описа на
ВОС, а именно най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от ОСЕМ
ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.24 от НК така
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години
лишаване от свобода било завишено с ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“.
Във въззивната жалба се развива оплакване срещу завишаването на
наказанието по чл.24 от НК, за което се счита, че би имало отрицателен ефект
върху осъденото лице. Като аргументи се сочи още и възстановяването на
1
имуществените вреди. Сочат се здравословни проблеми.
Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага на въззивната инстанция да потвърди определението на
ОС-Варна. Акцентира на изключително високата обществена опасност на
дееца, осъждан 17 пъти, многократно пребивавал в МЛС, което обаче не
оказало очакваното поправително въздействие върху поведението му.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата на защитника си на
изложените в нея основания.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото констатира, че въззивната жалба е допустима и я разгледа по същество.
Предмет на групирането по ЧНД № 915/2024г. по описа на ОС-Варна
били следните осъждания на В. М.:
1/Присъда по НОХД № 1666/2023г. по описа на ВОС за престъпление по
чл.199 ал.1 т.4 от НК, извършено на 28.01.2023г. по която му било наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от ШЕСТ ГОДИНИ при
първоначален строг режим. Присъдата влязла в сила на 26.02.2024г.
2/Присъда по НОХД № 883/2023г. по описа на ВОС за извършени на
13.02.2023г. престъпления по чл.199 ал.1 т.4 от НК и чл.150 ал.1 от НК, за
които му било определено общо наказание в размер на ОСЕМ ГОДИНИ
„лишаване от свобода" при първоначален строг режим на изтърпяване.
Присъдата влязла в сила на 18.06.2024г.
След законосъобразното определяне на общо наказание в размер на
осем години лишаване от свобода, съобразно изискванията на закона, съдът
приложил разпоредбата на чл.24 от НК, увеличавайки общото наказание на
ос.л.М. с ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода“.
ОС – Варна мотивирал определението си с констатираната от него
изключително висока степен на обществена опасност на ос.л., множеството
предходни осъждания, многократно пребиваване в местата за лишаване от
свобода, което не дало конкретни резултати по поправянето му. Заключил, че
така определеното общо наказание от ОСЕМ ГОДИНИ „лишаване от
свобода“, не би изпълнило целите, визирани в чл.36 от НК, заради което
приел, че по отношение на М. следва да се приложи по-интензивна
наказателна репресия, посредством способа на чл.24 от НК.
АС – Варна намира жалбата за частично основателна.
Съображения:
Настоящият състав счита за правилни изводите на ОС-Варна за това, че
са налице предпоставките за приложението на чл.24 от НК.
2
Увеличението е сторено след преценка на цялостната престъпна дейност
на осъдения и обществената му опасност, а също и с оглед постигане на
целите по чл.36 от НК. Обстоятелствата от значение за определяне на общото
най-тежко наказание и приложението на чл.24 НК са правилно оценени.
Съобразени са изискванията на материалния закон и задължителната съдебна
практика, установена с ППВС №4 от 28.06.1965г. по н.д.№ 2/65г.
Престъпната деятелност на осъдения М. е намерила израз в извършване
на тежки умишлени престъпления, свързани с посегателство спрямо
собствеността (съпроводени сила и заплашване) и половата неприкосновеност
- по чл.199 и чл.150 от НК. Касае се за два грабежа в условията на опасен
рецидив и едно престъпление по чл.150 от НК. Правилно е прието, че
престъпната деятелност на М. разкрива висока степен на обществена
опасност, както по отношение на деянията, така и досежно неговата личност.
В относително кратък период от време (28.01.2023г.- 13.02.2023г.) той
реализирал посочените горе деяния. Логично следва констатацията за
утвърждаване на престъпните му навици, които засягат различни аспекти на
социалния живот с разнородни обекти на посегателство. Престъпната му
дейност започнала още в непълнолетната му възраст и спрямо него били
прилагани наказания от почти целия възможен спектър на НК (обществено
порицание, пробация, условно осъждане, ефективно осъждане). Прави
впечатление, че ос.л.М. първоначално извършвал основно престъпления
срещу собствеността - такива по чл.194, 195 и 196 от НК. През 2020г.
извършил първото си престъпление по чл.150 от НК, а от началото на 2023г.
датират двата му грабежа при опасен рецидив (чл.199 от НК), които поради
естеството на деянието и съобразно материалноправната разпоредба
предполагат по-висока санкция. Каквато била наложена за всяко едно от тях.
Споделят се изводите на ОС – Варна и по отношение на липсата на
поправителен ефект и превъзпитание, предвид множеството ефективно
изтърпени наказания, след което обаче неизбежно следвало извършването на
нови такива.
Всичко изложено горе действително налага изолиране на лицето от
обществото за един по-продължителен период от време, с цел преодоляване на
противоправното му поведение.
Не се споделят аргументите на защитата, че възстановяването на щетите
3
по НОХД 1666/2023г. на ВОС, може да бъде обстоятелство с такава тежест, че
да доведе до промяна на горния извод.
Не се споделя в цялост аргумента на обвинението, че М. има 17
осъждания, тъй като пет по посочените в справката за съдимост са
производства по чл.25 от НК, т.е. групирания, с които броят на осъжданията се
редуцира, но все пак действително се касае за една упорита и непрекъсната
престъпна дейност, независимо от налаганите санкции.
Единствената корекция, която АС намира нужно да стори е да намали с
една година стореното по чл.24 от НК увеличение, считайки, че стореното
завишаване е прекалено тежко и несъответно. АС приема, че наказанието от
общо девет години лишаване от свобода ще е справедливо и достатъчно, за да
удовлетвори необходимостта от определяне на общо наказание, което да
реализира целите на чл.36 от НК.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд Варна следва да
бъде изменено с корекция само на стореното увеличение, което от две години
следва да бъде намалено на една година.
Водим от горното и на основание чл.334 т.3, чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от
НПК, съставът на Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение № 726 от 17.07.2024г. по ЧНД № 915/2024г. по
описа на ОС-Варна САМО В ЧАСТТА, с която определеното общо наказание
от осем години лишаване от свобода е увеличено по реда на чл.24 от НК с две
години лишаване от свобода като постановява увеличение на общото
наказание с ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4