Решение по дело №3927/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                            

Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Ели Гигова разгледа гр. д. 3 927/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и:

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати следните суми:

1. на Р.Р.Г.:

- 10 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 01.12.2019 г. плюс законната лихва от 10.03.2020 г. до окончателното изплащане. Искът е предявен като частичен за 265 000,00 лева при твърдян размер на обезщетението от 300 000,00 лева;

- 11,32 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат В.О. – 309,28 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 396,23 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Р.Г. е със съдебен адрес – адвокат В.О.,***. „Д.З.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ на Р.Р.Г. срещу „Д.З.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000,00 лева до предявения размер от 265 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА Р.Г. да заплати на „Д.З.“ АД 96,23 лева разноски по делото и 192,45 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 200,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула 100,00/10 600,00Хобжалваем интересХ0,02, но не по-малко от 25,00 лева. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[6] Р.Г. е заявила в искова молба от 14.05.2020 г., че на 01.12.2019 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Д.Г.. От това ПТП Р.Г. е получила:

- травматична медианна шийна дискова херния на ниво С4-С5 с компресия върху миелона;

- предна вертеброза на ниво С4-С5;

- вертебрален синдром на шиен отдел;

- полирадикулерен синдром с болка, хипостезия и парастезии по С5 и С6 дерматоми двустранно, повече вляво;

- контузия на шията;

- коренчова увреда на С5-С6-С7 с липсваща F-вълна за С6 и намаляваща проводимост за N.MEDIANUS BIL, както и елементи на денервация за M.OPPONENS BIL. M. BRAHIORADIALIS BIL – втора степен.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Д.Г. е била застрахована при ответника „Д.З.“ АД (ДЖЕНЕРАЛИ). От уврежданията Р.Г. е претърпяла болки, страдания и неудобства. На 04.12.2019 г. тя е поискала от ДЖЕНЕРАЛИ да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди. Той ѝ е заплатил 35 000,00 лева обезщетение, но Р.Г. приема, че това не е достатъчно. Затова тя моли съда да осъди ДЖЕНЕРАЛИ да ѝ заплати: още 265 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху тях от 10.03.2020 г. - датата, на която ДЖЕНЕРАЛИ е следвало да изплати обезщетение на ищцата - до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.           На ответника

 

[8] ДЖЕНЕРАЛИ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. не всички увреждания са от процесното ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен. Затова ДЖЕНЕРАЛИ моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 122-123).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[9] Не се спори, че Р.Г. е била родена на *** г. Тя е работила като санитарка във Военно-медицинска академия (ВМА) и е имала двама сина - на осем и шест години - и дъщеря на пет години (показанията на свидетеляГ., л. 186-187).

 

[10] Не се спори, че на 01.12.2019 г. около 18:10 часа Р.Г. е участвала в ПТП, което е било предизвикано от водача на лек автомобил „Део“, чиято ГО е била застрахована при ответника ДЖЕНЕРАЛИ. Вследствие на ПТП Р.Г. е получила:

- контузия на шията;

- травматична дискова херния на ниво С4-С5;

- полирадикуларен синдром с болка, хип-и-парестезии на С5 и С6 и дерматоми двустранно, повече вдясно;

- слабост на дисталната мускулатура на двете ръце.

 

[11] На 04.12.2019 г. Р.Г. е провела изследване на шийния отдел. Два дни по-късно тя е била приета за лечение във ВМА поради появили се болки в ръцете. Тя отново е била изследвана и са били открити данни за медианна травматична дискова херния на ниво С4-С5.

 

[12] Р.Г. е била настанена в болницата, за да бъде лекувана на постелен режим, под активно наблюдение и с твърда шийна яка. Тя е била лекувана с Парацетамол, Дексофен и Трамал, което е довело до лекостепенен регрес в болевия синдром и без динамика в неврологичната симптоматика.

 

[13] От 17.12.2019 г. до 30.12.2019 г. Р.Г. е била лекувана в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Там тя е била оперирана, като е била извършена: предна микродисцектомия на прешлени С4-С5; екстирпация на травматичната дискова херния в същата област; декомпресия на гръбначния мозък; предна вертебродеза на прешлени С4-С5 с изкуствен диск и плака Spineart. Р.Г. е била изписана с първично зараснала оперативна рана и с подобрение относно възбудната неврологична симптоматика.

 

[14] Лекарите са препоръчали на Р.Г. да избягва тежки физически натоварвания, да носи шийна яка 45 дни, а след един месец да проведе физиотерапия. Домашното ú лечение е било с Аулин, Милгама и Нивалин.

 

[15] Възстановяването на увредения шиен гръбначен сегмент С4-С5 е продължило около 10-12 месеца, а повече от една година от коренчовата симптоматика, която е била двустранна, отпадна и възбудна. Една година Р.Г. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Два месеца Р.Г. е изпитвала интензивни болки и страдания, до шестия месец те са били умерени, а след това са продължили в по-лека степен и до момента на провеждане на съдебното дирене.

 

[16] Сегашното състояние на Р.Г. е задоволително. Тя се оплаква от затруднено повдигане и изправяне на ръцете и свързани с тези движения действия. Тя трудно се справя с ежедневните домакински и битови дейности и все още пие Милгама и Калций; движението на врата ú е ограничено и болезнено; има намалена мускулна сила на горните крайници, при пълен обем на активните и пасивни движения и запазена сетивност и рефлексна дейност. Р.Г. има статична аномалия на шийния гръбначен сегмент и персистираща двустранна увреда на нервните коренчета на прешлени С5-С6-С7 (заключението на вещото лице д-р Х.М., л. 173-180; показанията на свидетеляГ., л. 186-187; болничните листа, л. 85-89, 143-149 и 158; решенията на ТЕЛК, л. 150-152 и 170). След ПТП Р.Г. е станала по-притеснена и затворена (показанията на свидетеляГ.).

 

[17] Увреждането, предмет на обезщетяване по решение на САС 2611-2019-12-ти с-в по в. гр. д. 3 420/2019 г., е по-тежко от увреждането на Р.Г.. При Р.Г. обаче, дисковата херния е вследствие на увреждането от ПТП, а в случая, разгледан от САС в цитираното решение, не е било категорично установено, че дисковата херния е била само вследствие на ПТП, а не и на дегенеративни промени (показанията на вещото лице д-р М., л. 186).

 

[18] На 04.12.2019 г. Р.Г. е поискала от ДЖЕНЕРАЛИ да ú заплати обезщетение за неимуществени вреди от увреждането (молбата, л. 90). Тя е представила допълнителни документи на 13.12.2019 г., 13.01.2020 г., 06.02.2020 г., а на 09.03.2020 г. е представила и банкова сметка (***, л. 91-94). Не се спори, че на 09.04.2020 г. ДЖЕНЕРАЛИ е заплатил на Р.Г. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] Съдът е освободил Р.Г. от заплащането на държавна такса над 100,00 лева до 10 600,00 лева (определението, л. 107). Тя е заплатила: 100,00 лева държавна такса (л. 118); 200,00 лева за вещо лице (л. 140). Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 182-183). ДЖЕНЕРАЛИ е заплатил 100,00 лева за вещо лице (л. 137). Той е бил представляван безплатно от адвокат.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Р.Г. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищцата да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО, като ГО на причинителя да е била застрахована при ответника;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищцата;

3. вследствие на уврежданията ищцата да е претърпяла неимуществени вреди;

4. ответникът да не е изплатил на ищцата обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 01.12.2019 г. Р.Г. е участвала в ПТП, предизвикано от водач, чиято ГО е била застрахована при ДЖЕНЕРАЛИ;

2. от него Р.Г. е получила увреждания;

3. от уврежданията Р.Г. е претърпяла неимуществени вреди;

4. ДЖЕНЕРАЛИ е изплатил на Р.Г. 35 000,00 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

 

[24] Налице са първите три предпоставки за уважаване на иска. За да прецени дали е налице и последната предпоставка, съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[25] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.12.2019 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението.

 

[27] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.);

6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);

7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ  (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева към 20.02.2015 г.^[1];

- 560,00 лева към 01.12.2019 г.[2]. Увеличението на МРЗ е 55,56 % от 20.02.2015 г. до 01.12.2019 г. (560,00-360,00/360,00х100,00).

 

[30] Съдът установи, че към момента на ПТП Р.Г. е била на 29 години. Вследствие на ПТП Р.Г. е получила:

- контузия на шията;

- травматична дискова херния на ниво С4-С5;

- полирадикуларен синдром с болка, хип-и-парестезии на С5 и С6 и дерматоми двустранно, повече вдясно;

- слабост на дисталната мускулатура на двете ръце.

 

[31] На 04.12.2019 г. Р.Г. е провела изследване на шийния отдел. Два дни по-късно тя е била приета за лечение във ВМА поради появили се болки в ръцете. Тя отново е била изследвана и са били открити данни за медианна травматична дискова херния на ниво С4-С5.

 

[32] Р.Г. е била настанена в болницата, за да бъде лекувана на постелен режим, под активно наблюдение и с твърда шийна яка. Тя е била лекувана с Парацетамол, Дексофен и Трамал, което е довело до лекостепенен регрес в болевия синдром и без динамика в неврологичната симптоматика.

 

[33] От 17.12.2019 г. до 30.12.2019 г. Р.Г. е била лекувана в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Там тя е била оперирана, като е била извършена: предна микродисцектомия на прешлени С4-С5; екстирпация на травматичната дискова херния в същата област; декомпресия на гръбначния мозък; предна вертебродеза на прешлени С4-С5 с изкуствен диск и плака Spineart. Р.Г. е била изписана с първично зараснала оперативна рана и с подобрение относно възбудната неврологична симптоматика.

 

[34] Лекарите са препоръчали на Р.Г. да избягва тежки физически натоварвания, да носи шийна яка 45 дни, а след един месец да проведе физиотерапия. Домашното ú лечение е било с Аулин, Милгама и Нивалин.

 

[35] Възстановяването на увредения шиен гръбначен сегмент С4-С5 е продължило около 10-12 месеца, а повече от една година от коренчовата симптоматика, която е била двустранна, отпадна и възбудна. Една година Р.Г. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. Два месеца Р.Г. е изпитвала интензивни болки и страдания, до шестия месец те са били умерени, а след това са продължили в по-лека степен и до момента на провеждане на съдебното дирене.

 

[36] Сегашното състояние на Р.Г. е задоволително. Тя се оплаква от затруднено повдигане и изправяне на ръцете и свързани с тези движения действия. Тя трудно се справя с ежедневните домакински и битови дейности и все още пие Милгама и Калций; движението на врата ú е ограничено и болезнено; има намалена мускулна сила на горните крайници, при пълен обем на активните и пасивни движения и запазена сетивност и рефлексна дейност. Р.Г. има статична аномалия на шийния гръбначен сегмент и персистираща двустранна увреда на нервните коренчета на прешлени С5-С6-С7. След ПТП Р.Г. е станала по-притеснена и затворена.

 

[37] Увреждането, предмет на обезщетяване по решение на САС 2611-2019-12-ти с-в по в. гр. д. 3 420/2019 г., е по-тежко от увреждането на Р.Г.. При Р.Г. обаче, дисковата херния е вследствие на увреждането от ПТП, а в случая, разгледан от САС в цитираното решение, не е било категорично установено, че дисковата херния е била само вследствие на ПТП, а не и на дегенеративни промени. С решението си САС е определил 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждания от ПТП, настъпило на 20.02.2015 г.[3].

 

[38] Съдът отчита всички обстоятелства и фактори, свързани с определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че процесният случай е близък до този, предмет на решението на САС. Съдът отчита също, че случаят, разгледан от САС, е от 20.02.2015 г., а настоящият е от 01.12.2019 г., когато МРЗ е била с 55,56 % по-висока, отколкото към 20.02.2015 г. Затова съдът приема, че 45 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата.

 

[39] ДЖЕНЕРАЛИ е заплатил на Р.Г. 35 000,00 лева обезщетение. Следователно са налице предпоставките за уважаването на иска за 10 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда ДЖЕНЕРАЛИ да заплати на Р.Г. 10 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 265 000,00 лева.

 

2. По разноските

 

[40] Р.Г. търси разноски. Тя е направила такива за 300,00 лева и е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 10 000,00 лева при предявен размер от 265 000,00 лева. Затова съдът осъжда ДЖЕНЕРАЛИ да заплати на Р.Г. 11,32 лева разноски по делото (300,00х10 000,00/265 000,00), а на адвокат О. 309,28 лева адвокатско възнаграждение (265 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2х10 000,00/265 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда ДЖЕНЕРАЛИ да заплати 396,23 лева държавна такса ((10 000,00х0,04-(100,00х10 000,00/265 000,00)).

 

[42] ДЖЕНЕРАЛИ също търси разноски. Той е направил такива за 100,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[43] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 255 000,00 лева при предявен размер от 265 000,00 лева. Затова съдът осъжда Р.Г. да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ 96,23 лева разноски по делото (100,00х255 000,00/265 000,00) и 192,45 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х255 000,00/265 000,00).

 

Съдия: