Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 852
гр.Русе, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осми юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7515 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ал.1
и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация
Русе” ЕАД твърдят,
че с ответника имат сключен договор за
доставяне на топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе на адреса по
исковата молба, абонатен № 24080310030.Сочи се, че за извършените от
дружеството услуги, потребителят им дължи заплащане на цена за периода 22.02.–26.07.2019 г. в размер на 114,52
лв. по 10 бр.
фактури.В тази връзка и въз основа на подадено заявление по
ч.гр.дело № 6021/2019 г. по описа на РРС, в тяхна полза била издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за посочената стойност, както и за лихва
за забава от 3,15 лв., връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се признае за установен по отношение на ответника, че им дължи
присъдените суми по ч.гр.дело № 6021/2019 г. по описа на РРС, със законната
лихва от подаване на заявлението.Търсят се разноски за производствата.
Ответникът А.т.К.
не се явява в съдебно заседание.Назначения му процесуален представител оспорва
исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6021/
2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство e била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимата от А.Т.К. доставена и разпределена
топлинна енергия за имот аб.№ 24080310030 през периода 22.02.-26.07.2019 г. в
общ размер на 114,52 лв., с лихва за
времето до 03.10.2019 г. от 3,15 лв., със законната лихва върху главницата от 04.10.2019
г., както и 77 лв.–разноски за
производството.Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземанията си.Разпореждането е връчено на страната на 03.12.2019
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 11.12.2019 г.Заявеният период за забава по това производство е
до 15.09.2019 г.
Представен е Нот.акт № 72 т.ХV нот.дело № 5809/1991 г.
на РН, видно от който ответникът и съпругата му Р.К.са придобили на 26.09.1991
г. по покупко-продажба собствеността върху процесния имот (л.29).На 28.01.2011
г. мъжът подал заявление до дружеството, с което декларирал, че като титуляр по
партида № 240803100301 признава задължения съм доставчика за 2010 г. (л.32). На
11.02.2014 г. синът на лицето уведомил ”Топлофикация-Русе” ЕАД и представил
доказателства, че на 29.03.2013 г. е направил отказ от наследството, останало
след смъртта на майка му (л.27), поради което иска дружеството да закрие
служебно разкритата партида на негово име за имот, находящ се в гр.Русе по ул.”...”
№ 4, вх.1,ет.2. На 10.03.2014 г., считано от 01.03.2014 г., ответникът останал
единствен титуляр на партидата за топлоенергия на имота.В тази връзка е
приложено заявление, за което ищецът признава, че се касае до тяхна вътрешно
разпореждане.
В хода на производството става ясно, че сградата, в
която е процесния имот, е присъединена към градската топлопреносна мрежа чрез
групова абонатан станция.Сградната инсталация е изградена с вертикални
щрангове, преминаващи през всички помещения, като главният топломер измерва
топлинната енергия и на трите входа на жилищния блок.С Договор № 339/01.12.1998
г., сключен между ищеца и ЕС, била уговорена доставката на топлинна енергия до
сградата.С Договор № 49/07.11.2001 г., подписан с ”Топлоснабдяване-Русе” ЕООД, в
сградата било въведено дялово разпределение, включително и услугата ”топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода”.На л.14 фигурира подпис на
ответника, неоспорен в настоящото производство.За процесния период, съгласно
Договор № Д-356/12.11.2018 г., услугата ”дялово разпределение на топлинна
енергия за отопление” е извършвана от ”Техем Сървисис” ЕООД-Русе (л.22-л.25), а
на топлинна енергия за битова гореща вода-от ищеца.
Назначената в производството техническа експертиза,
след запознаване с доказателствата по делото и извършена проверка при ищеца, се
е произнесла, че за апартамента на ответника под отчет се водят пет отоплителни
тела-четири радиатора с индивидуални разпределители на топлинна енергия, както
и една лира без уред за дялово разпределение.Вещото лице е докладвало, че
доставката на битова вода се измерва с два водомера, монтирани в
жилището.Ищецът е представил 10 бр. фактури, видно от които отчетите от
индивидуалните разпределители на топлинна енергия в имота на ответника са с
нулева стойност.Липсват данни ЕС на процесната сграда да е избрала начин за
изчисляване на дял ”Сградна инсталация” по смисъла на чл.63 ал.2 е от Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради което вещото лице е базирало
своите изчисления на методиката към този нормативен акт.Експертът е определил,
че при спазване правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за имота на ответника
трябва да се разпределят 0,9930 МWh
топлинна енергия на стойност от 114,52 лв., с вкл.ДДС.Лихвата за забава за
заявеното по исковата молба време, е 1,81 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6021/ 2019 г. по описа на РРС, като актът
е насочен срещу А.Т.К. и е за заплащане на сумите, визирани по исковата молба,
като досежно лихвата за забава периодът е намален.В указаното
от съда време заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си,
предвид което претенциите му са допустими.
Съгластно разпоредбата на чл.153 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.От доказателствата по делото се
установява, че ответникът е собственик на апартамент, намиращ се в
сграда-етажна собственост, която е топлоснабдена.В тази връзка същият се явява клиент на топлинна енергия по
смисъла на закона.Според чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал.2 е казано, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да
е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите.Следователно, за възникване на правоотношението
по покупко-продажба на топлоенергия
не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.В процесния случай са ангажирани доказателства, че А.К.
е собственик на апартамент в процесната сграда, като в изходящо от лицето заявление
от 2011 г. се сочи, че той е титуляр на партидата на имота.В този смисъл съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за липса на договорна
обвързаност с доставчика на топлоенергия в сградата.
По делото безспорно се установява, че
през
процесния период дружеството е било изправен съконтрахент.В сградата, където се
намира спорния апартамент, надлежно е била доставяна топлинната услуга, поради
което и абонатът дължи заплащане на разпределената му енергия, като размерът на
търсената сума е потвърден от вещото лице.Искът за реално изпълнение на договорното задължение
за престиране на цената на услугата следва да се уважи така, както е
предявен.Сумата се дължи със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Според чл.47
ал.1 от ОУ на дружеството, купувачът е длъжен да заплати месечно доставката до
15-то число на следващия месец-срокът кани в случая.Лихвата за забава за
процесния период, по-кратък от този, включен в заповедта за изпълнение, е
определена от експерта в по-нисък от претендирания размер.Искът
трябва да се уважи до 1,81 лв.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за
разходите, направени в заповедното
производство.С оглед изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за
заповедното производство от 76,12 лв., а по настоящото дело-519,02 лв.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Т.К., ЕГН **********,***, че дължи на ”ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток,
сумата от 114,52 лв., представляваща цена за
доставена и разпределена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.Русе, ул.”...”
№ 4, бл.”...”, вх.А, ет.2, абонатен № 24080310030, през периода
22.02.–26.07.2019 г. по 10 бр. фактури, с лихва за забава за времето 15.05.-15.09.2019 г. от 1,81 лв., със
законната лихва върху главницата от 04.10.2019
г. до окончателното плащане, присъдени със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК под № 2900 от 07.10.2019 г. по ч.гр.дело № 6021/ 2019 г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над 1,81 лв. до 3,15 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Т.К., ЕГН **********,***,да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ–РУСЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ТЕЦ-Изток, по банкова
сметка ***: ***: UNCRBGSF, Банка: “Уникредит Булбанк” АД, сумата
от 519,02
лв.-разноски по делото, както и 76,12 лв.-разходи в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/