О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
17.11.2020г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Калин Василев
След като разгледа докладваното от
съдия Стамова в.ч.гр.д.№488/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Предмет на настоящото дело са частна жалба с
вх.№260408/20.08.2020г. и частна жалба с вх.№261330/08.09.2020г. и двете
подадени от С.Г.А., ЕГН**********.
Частна жалба с вх.№260408/20.08.2020г. е подадена срещу
разпореждане за незабавно изпълнение от 25.10.2019г. постановено по
гр.д.№2158/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд, допуснато със заповед
за изпълнение №1078 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 25.10.2019г. по ч.гр.д.№2158/2019г. по описа на
съда.Посоченото разпореждане е постановено по заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „***** срещу жалбоподателката, което е
уважено, като съдът е разпоредил да се издаде в полза на заявителя заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по силата на който А. да заплати на
Банката, парично вземане в размер на **, представляващо непогасена
главница по Договор за банков кредит №211LD-R-000303/05.10.2012г., непогасена договорна
лихва, дължима на основание раздел ІІ, т.4
от Договора в размер на ***
за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г. вкл.,наказателна лихва( обезщетение
за забава за просрочени плащания), дължима на основание раздел ІІ, т.10 от
договора в размер на ***
за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г.вкл., както и законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 24.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на ***
внесена държавна такса и **лева юрисконсултско
възнаграждение.В жалбата се твърди, че договорът не отговаря на изискването по
чл.11 т.10 от ЗПК поради това, че годишният процент на разходите е посочен
единствено, като процентно изражение,без да се описва как е формиран и какво
точно се включва него, какви компоненти включва, кога и как се изчислявате
съответните компоненти, включително за какъв период се начисляват и кога се
дължат.Изразено е становище, че по този начин жалбоподателят е принуден да
тълкува всяка една от клаузите в Договора
и/ или Общите условия за да разбере дали тя създава задължение за допълнителна
такса по кредита.Посочени са и други
пороци на договора:Не е посочен размерът на възнаградителната лихва, не е
конкретизиран начинът на лихвообразуване, как и по какъв начин се прилага
съответната, не е посочено и как тя се разпределя във времето с изплащане на
всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.Не са
конкретизирани размерите на месечните погасителни вноски, какво ще се включва в
месечните погасителни вноски, като части от главницата и лихвата, евентуално
какви такси се начисляват в погасителната вноска, липсва информация относно
възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето му, за
броя , периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, относно последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми дължими, при
различни лихвени проценти за целите на погасяването , както и при наличие на
просрочени, неизвършени в срок дължими плащания – в нарушение на изискването по
чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК.Заявено е, че не са посочени начина на промяна на
лихвения процент, при просрочени плащания, както и стойността на всички
разходи, които се дължат при неизпълнение на договора.Липсва информация за референтния
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, като се визира следното противоречие
– в договора се борави с термина „базов лихвен процент“ а в погасителния план –
„ с референтен лихвен процент“, което води до неяснота и неразбиране у
потребителя, при прилагане на клаузите за образуване на лихвата.Прави се
оплакване, че уговорения размер на възнаградителната лихва не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрахентите, и е неравноправна.Със същите
съображения обосновава довод, че неравноправна е и клаузата уреждаща размера на
годишния процент на разходите, като се
твърди и нищожност поради надвишаване на определените в чл.19, ал.4 ЗПК
размери.Изтъква се, че в договора липсва информация по чл.11, ал.1 т.12 от
Закона за потребителския кредит за правото на потребителя при погасяване на
главницата по договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във
всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата
на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, като е изразено
становище, че тази информация съдържащата се в Общите условия, независимо от
факта, че те са неразделна част от
договора не следва да се взема предвид.Визира се нарушение изискването на
чл.11, ал.1 т.20 от ЗПК поради липса на разяснения относно правото на отказ на
потребителя от договора, и срока в който това право може да бъде упражнено.Във
връзка с тезата, че информацията следва да е част от съдържанието на
индивидуалния договора, се позовава на нормата на чл.146, ал.2 Закона за защита
на потребителите.Липсата на информация в съответствие с изискванията на ЗПК е
определено и като основание за неравноправност на разпоредбите на т.4,т.5 и сл.
В раздел ІІ, лихви, такси и комисиони по кредита, като попадащи във фактическия състав на чл.143, ал.2 т.10, т.16
и т.19 от ЗЗП.В жалбата се съдържа възражение и за погасяване на вземанията
поради изтекла давност за размера на погасителните вноски, за периода
назад над 5 години, считано от
24.10.2019г. – датата на подаване на заявлението, за вноски за периода
07.10.2012г. до 23.10.2014г., относно дължимата главница.За размера на
погасителните вноски, относно дължимата договорна лихва, се твърди погасяване
на вземането поради изтекла давност за период от над 3 години назад, считано от
24.10.2019г. респ. вноски за периода от 17.10.2012г. до 23.10.2016г.и те са
посочени.Същото възражение се поддържа и за размера на наказателната лихва, за
времето от 07.11.2012г. до 23.10.2016г.Наред с тези възражения се твърди
погасяване на вземането поради изтекла давност, поради това, че по него не е
извършвано погасяване на нито една от погасителните вноски, при което съгласно
предвиденото в Договора, Банката е трябвало да обяви кредита за предсрочно
изискуем в срок от 5 работни дни след датата на която плащането е станало
изискуемо.Първата неплатена погасителна вноска е била дължима на 07.11.2012г.
150 календарни дни от тази дата са до 06.04.2013г., давността е започнала да
тече на 07.04.2013г. и е изтекла на 07.04.2018г.В жалбата се съдържа искане за
отмяна на разпореждането и да се обезсили издадения въз основа на същото
изпълнителен лист.Претендират се разноски.
На 20.08.2020г. жалбоподателката
е подавала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, в което се е
позовала на неравноправни клаузи в договора и на изтекла погасителна давност.
С частна жалба с вх.№261330/08.09.2020г.
се претендира отмяна на определение №260047/25.08.2020г. постановено по
ч.гр.д.№2158/2019г. с което съдът е оставил без уважение искането на
жалбоподателката, за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 25.10.2019г.Жалбоподателката
счита, че предвид факта, че вземането е погасено по давност, съдът е трябвало
да спре изпълнението, като се позовава на текста на т.10.3 от Общите условия
към Договора, с оглед на който при забава с повече от 150 календарни дни на което и да е изискуемо задължение, ползваният
кредит става незабавно изцяло и предсрочно изискуем.При забавено първо плащане
от 07.11.2012г. считано от 06.04.2013г., давността е изтекла на
07.04.2018г.Счита, че предвид лаконичната законова формулировка в разпоредбата
на чл.420, ал.2 ГПК, искането за спиране може да се основава на всякакви
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти, като подкрепи
възраженията си с писмени доказателства.В жалбата са изложени съображения за
това, че целта на производството по чл.420 ГПК е обратно обезпечаваща – без да
се предрешава същинския материално правен спор, да се предотврати излишното
усложняване на правоотношението, в случая на вече проведено принудително
изпълнение при отричане впоследствие по съдебен ред на съществуването на
изпълняемото право, което пък би довело необходимост от осъществяване на редица
действия за премахване последиците от станалото вече неоснователно принудително
изпълнение, което пък би затруднило длъжника при осъществяване на правата
му.Приема се аналогия с обезпечителното производство, допускаща съдът да
прецени вероятната основателност на предявения иск за установяване
съществуването на вземането, като по този начин бъдат предовратени по – тежки
последици от простото забавяне на удовлетворяването на кредитора.Жалбоподателката
счита, че доколкото въведеното твърдение за изтекла погасителна давност пряко
влияе върху дължимостта на едно вземане, то вероятното настъпване на този
юридически факт, ако бъде подкрепено с писмени доказателства, може да се счете
за валидно основание за спиране на принудителното изпълнение.Възражението за
погасяване на вземането поради изтекла давност според изложеното в жалбата е подкрепено с писмени
доказателства – клаузите от документа, от който произтича претендираното от
заявителя вземане, дават възможност на съда да допусне с висока степен на
вероятност погасяване на правото на принудително събиране на вземането, т.е
неговата недължимост.В жалбата са посочени като погасени по давност дължимите
погасителни вноски за главница , възнаградителна лихва и наказателна
лихва,Поддържа твърденията си за наличие на основание за спиране на изпълнението
поради неравноправни клаузи в договора, поради противоречие на договора с
изискванията по чл.11, ал.1 т.10,т.11, т.12, и т.20 от ЗПК.По нататък
съдържанието на жалбата е идентично с изложеното в предходната жалба относно
съответствие на договора с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Жалбите са подадени в срок, от надлежна страна и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт - чл.413, ал.2 ГПК.Не се налице
нередовности.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Производството пред КнРС е
образувано по заявление по образец съгласно чл.417 ГПК, подадено от „*** срещу С.Г.А..В поле 9.от
заявлението относно парично вземане са посочени като дължими суми, както
следва:1330 евро – непогасена главница, ** – непогасена договорна лихва,
дължима на основание раздел ІІ т.4 от договора, за периода от 17.10.2012г. до
07.10.2019г. и **
евро – наказателна лихва, дължима за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г.,
както и законната лихва считано от 24.10.2019г.Посочени са като дължими и
държавна такса в размер на 133.71 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на **
лева.В т.12 от заявлението, като документ от който произтича вземането е
посочено извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД по
договор за банков кредит №211LD-R-000303/05.10.2012г.В поле 12,
относно обстоятелства от които произтича вземането е посочено, че сумата от
1330 евро е усвоена еднократно на 05.10.2012г., дължимата лихва съгласно
договора е в размер на базовия лихвен процент увеличен с надбавка от 10.01
пункта, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент на
Банката за евро е в размер на 7.99%, а плащания неплатени на падежа се
олихвяват с договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответните
вноски, независимо от това дали падежа е в неработен ден.Посочени са като
просрочени 84бр-вноски – падеж и размер, като размерът на всички вноски е
еднакъв – 28.18 евро.Отразено е че е начислена наказателна лихва върху
просрочената главница в размер на ** евро за периода от 07.11.2012г.
до 23.10.2019г.Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги по
договора и самия договор, както и Общи условия на „*** за кредити на физически лица.
В посоченото извлечение са
посочени имената на длъжника, адрес и ЕГН, посочен № и дата на договора за
кредит, крайния срок на погасяване на всички дължими суми 07.10.2019г., отразено
е, че кредитът е с настъпил падеж, сумата е усвоена еднократно на 05.10.2012г. както и са посочени
просрочените 84бр. вноски, начислена наказателна лихва на основание раздел ІІ
т.10 от договора за кредит за периода от 07.11.2012г. до 23.10.2019г.В документа
се съдържа изрично уточнение относно размер на разрешения кредит – 1330 евро,
усвоен размер на кредита – **,
просрочена главница – ***,
просрочена договорна лихва, начислена съгласно раздел ІІ т.4 от Договора(
посочен е номер на договора) за периода от 17.10.2012г. до 07.10.2019г. –
1037.37 евро и просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел ІІ, т.10
от договора( посочен е номер и дата) за периода от 07.11.2012г. до 23.1.2019г.
– ***-
общо задължение ***
евро.
Договорът за кредит се състои от
2 страници и погасителен план към същия. В договора е налице изрична декларация
от кредитополучателя за това, че са му предоставени и е запознат с Общите
условя на Банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при
уреждане на отношенията между него и Банката.Според чл.1 от договора Банката
предоставя на кредитополучателя кредит в размер на ***, с краен срок за усвояване
22.10.2012г. и краен срок на погасяване -07.10.2019г.В чл.4 от договора е
предвидено плащане на годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на
Банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 , като е отразено, че размера на
базовия лихвен процент към датата на сключване на договора е 7.99%.В чл.6 е
посочен размер на Годишния процент на разходите – ** и обща дължима сума ** евро.В чл.10 е предвидено, че
непогасените в срок плащания се
олихвяват с лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната
лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо
от това дали падежът е неработен ден.Предвидено е, че при наличие на просрочени
плащания банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи
размера на лихвения процент.В чл.12 страните са се договорили, че банката може
да прехвърля вземанията си по договора на трето лице, както и плащане по сметка
в Банката, която да превежда сумите на третото лице.Договорът е подписан от
жалбоподателката.Подписан от нея е и
погасителен план към договора, в който са посочени броя на погасителните вноски,
падежи( крайна дата), размер на погасителните вноски, както размера на
включената във вноската главница и размера на включената възнаградителна
лихва.В погасителния план е отразено, че размерите на дължимите погасителни
вноски с променлив лихвен процент са валидни до последваща промяна на
референтния лихвен процент.
В представените Общи условия на
„Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица в раздел І се
съдържа определение за „базов лихвен процент“, - като променлив лихвен индекс, утвърждаван
от управителния съвет на Банката и изчисляване за всеки отделен вид валута на
база съотношението между планираните разходи по пасива на банката и пазарните
лихви за същата валута, приложима към кредити в национална и чуждестранна
валута“ а „референтен лихвен процент“ – като лихвен процент / индекс, който
Банката използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита,
представляващ БЛП или БЛПкс за съответния вид валута, или друг прилаган от
Банката индекс, публично оповестяване на референтните лихвени проценти, чрез
обявяването им в Бюлетин за лихвите, неразделна част от Тарифата за такси и
комисиони към Банката, публикувана на интернет страницата на Банката ( която е
посочена) и осигурен на разположение в банковите салони или по друг
общодостъпен начин.В чл.4.1- чл.4.4 от Общите условия е предвидено плащането на
годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия
съгласно договора референтен лихвен процент, за валутата на кредита, увеличен с
надбавка, посочена в договора.Плащането на лихвата е договорено да става
периодично, в размер и на падежи съгласно погасителния план, определен при
посочения в договора размер на лихвата, при промяна на референтния лихвен
процент е предвидена промяна на договорения лихвен процент, без да е необходимо
договаряне, като Банката има право едностранно да промяна размера на месечните
погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява
кредитополучателя.В чл.4.8 е предвидена възможност за увеличаване на надбавката
на лихвата съответно приложимия фиксиран лихвен процент, при неизпълнение на
едно или повече от задълженията съгласно чл.7.1 и чл.7.2, в които е договорено
задължения за ползване на кредита за целите за които е предоставен, осигуряване
на средства по разплащателната сметка за погасяване на задълженията ,съгласно
погасителен план, актуална и достоверна информация относно финансовото си
състояние, кредитоспособност и представеното обезпечение, да допуска служители
относно извършване на проверки за целево използване на кредита, да представя
декларация за икономическа свързаност, да уведомява Банката при настъпване на
обстоятелства, които са основание за прекратяването, връчването на предизвестие
за прекратяване или при прекратяване на трудовото/ служебно правоотношение, да
не поема други задължения към трети лица, които да увеличават общата му
кредитна експозиция над размера, посочен в договора, да не залага без съгласие
на Банката вземанията си по сметките.В чл.7.2 е предвидено задължение
кредитополучателят незабавно да уведоми писмено Банката в случай на настъпване
на каквито и да било промени в данните , декларирани от него в банката.
В чл.7.3 от Общите условия е
предвидено право на кредитополучателя, при погасяване на главницата по договора
да получи безвъзмездно при поискване, във всеки един момент от изпълнението на
договора, погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
В чл.7.4 от Общите условия, за
договори за които се прилага ЗПК е предвидено право на кредитополучателя да се
откаже от договора, без да дължи обезщетение или неустойка, и без да посочва
причина, като депозира на място или изпрати по поща или куриер писмено
уведомление до Банката на адреса за кореспонденция посочен в договора в срок до
14 календарни дни, считано от датата на сключването му.В чл.7.5 е предвидено
,че отказът влиза в сила и договорът се прекратява при условие, че
уведомлението е направено в срока и по реда на т.7.4 и кредитополучателят е
погасил усвоената сума по Договора, заплатил е дължимата лихва, начислена за
периода от датата на усвояване на средства до датата на погасяването им, всички
разходи на Банката към трети страни ( публични административни органи) във
връзка с отпускане, обезпечаване и погасяване на кредита, без неоснователно
забавяне но не по- късно от 30 календарни дни, считано от датата на която е
изпратено, депозирано уведомлението.
В чл.5.5 от договора е предвидено
право на кредитополучателя да погаси предсрочно част или всички свои задължения
по Договора, при заплащане на такса за предсрочно погасяване, с иззключение на
случаите изрично предвидени в закон, посочено е, че предсрочното погасяване се
извършва само по писмено нареждане на кредитополучателя.В чл.5.6 е договорено,
че при предсрочно погасяване на част от задълженията на кредитополучателя по
кредита, Банката преизчислява размера на дължимата лихва за остатъка от периода
до пълното погасяване на кредита.
В чл.10.1 от договора е
предвидено право на Банката на обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем,в
няколко хипотези, като в чл.10.1.2 е
договорено това да стане с писмено предизвестие до кредитополучателя в срок,
определен от Банката, в случай, че:кредитополучателят не извърши, които и да е
плащане по договора ( не осигури авоар по разплащателната сметка) повече от 5
работни дни след датата на която, плащането е станало изискуемо,
кредитополучателят не извърши което и да е плащане по друг кредит на
кредитополучателя, предоставен от друга банка или от друго лице повече от 5
работни дни след датата на която плащането е станало изискуемо, кредитополучателят
е предоставил неточни данни или неверни сведения, потвърждения, декларации,
удостоверявания или други документи, които са мотивирали банката да сключи
договора и отпусне кредита, трудовото/ служебно правоотношение на
кредитополучателя бъде прекратено, освен при възникване на ново, както и при
сключване на граждански договор или договор за изпълнение, кредитополучателят
наруши което да е друго условия по договора, по Общите условия или по
предоставените обезпечения.В чл.10.2 е посочено, че ако в предоставения срок
кредитополучателят изпълни задълженията си, банката може да се откаже от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.В чл.10.3 е уговорено, че
ползвания кредит става незабавно изцяло или предсрочно изискуем и Банката има
право да предприема действия за принудително събиране на вземанията си без да
уведомява кредитополучателя и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във
всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо
задължение на кредитополучателя къв Банката за срок, по дълъг от 150 дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, съгласно
Договора и Общите условия, и независимо от извършените от кредитополучателя
плащания по дълга в рамките на този срок.
В чл.13.1 от договора е предвидено,
че договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено и
едностранно от кредитополучателя – в писмено заявление до Банката, при условие,
че кредитополучателят погаси задълженията си по Договора в пълен размер, във
втория случай е предвидено ,че договорът се счита прекратен от датата на
пълното погасяване на задълженията на кредитополучателя.
В чл.17.3 от договора е
предвидено, че размерът на задълженията на кредитополучателя по Договора се
установява въз основа на вписвания по счетоводните книги на банката
В договора и представените Общи
условия липсва методиката за изчисляване на лихвения процент, както и информация в съответствие с
предвиденото в чл.11 т.10 от ЗПК относно взетите предвид допускания при
изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1
начин .
С обжалваното разпореждане
заявлението е уважено, съдът е приел, че вземането се основава на акт от кръга
на посочените в чл.417 и сл ГПК – извлечение от банкова сметка, ***, искането
не противоречи на закона и добрите нрави, местожителството на длъжника е в
Кюстендил.
В молба с
вх.№260409/25.08.2020г.с оплакванията за несъответствие на договора с
изискванията на ЗПК - чл.11.т.1 10 –
поради непосочване как е формиран годишния процент на разходите и какво точно
се включва в него, как се изчисляват съответните компоненти, за какъв период се
начисляват и кога се дължат, непосочване размера на възнаградителната лихва и
начина на лихвоообразуване, кога и по какъв начин се прилага съответната, как
се разпределя във времето, непосочване на размера на погасителните вноски,
липса на конкретизация какво ще се включва в тях, като части от главницата и
лихвата, какви такси се начисляват в погасителната вноска, липса на информация
относно възможностите за промяна на лихвения процент и начина на определянето
му,за размера броя периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването , както и
при наличие на просрочени, неизвършени в срок дължими плащания, несъответствие
с изискването по чл.11, ал.1 т.11 от ЗПК,
липса на методика за изчисляване на референтния лихвен процент, несъответствие на уговорката за
възнаградителна лихва на изискването за добросъвестност и противоречаща на
добрите нрави, възнаградителна лихва и ГПР в размер над предвидения в чл.19,
ал.4 ЗПК, липса на информация по чл.11 ал.1 т.12 относно правото на потребителя
при погасяване на главницата, да получи при поискване и безвъзмездно,
извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания, липса на разяснения относно правото на потребителя на
отказ от договора и срокът, в който това право може да бъде упражнено, в
нарушение на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК,
невъзможност този пропуск да се санира с посочване в Общите условия,
поради изискване за индивидуално договаряне, неравноправност на клаузите от
раздел ІІ т.4 и 5 на Договора, както и
съображения за погасяване на вземанията поради изтекла давност, като са
преповторени същите обстоятелства, които в жалбата е поискал изпълнението на
издадената заповед за изпълнение да бъде спряно.
Съдът е преценил молбата като
неоснователна приел е, че приложимите към датата на сключване на договора
разпоредби на ЗПК не предвиждат нито максимален размер на ГПР и методика за
определяне на лихвата, нито реда за изчисляване на ГПР при отчитане на
допълнителни допускания , а в раздел ІІ от договора са посочени поединично
всички дължими лихви, такси и комисиони по кредита, формиращи ГПР, а размерът
му на 21,5% не поражда съмнения за противоречие на уговорката с добрите
нрави.Относно определения размер на възнаградителната лихва районният съд е
посочил, че определения размер не поражда съмнение за противоречие с добрите
нрави, предвид факта, че кредита не е обезпечен и кредитополучателката е
безработна.Позовал се е и на дадената в размер І б.“м“ от Общите условия дефиниция за референтен
лихвен процент, приел е, че понятията „базов лихвен процент“ и “референтен лихвен процент“ се припокриват
и това е лихвеният процент за кредита в евро, обявен от банката по посочения
начин и като обобщение, че съдържанието на договора и общите условия е ясно по
въпроса за начина на определяне на лихвата и реда за нейното
изменение.Същевременно правото на едностранно изменение от страна на банката е
предвидено в две посоки – както на
увеличаване, така и на намаляване на лихвата, попадащо в предметния обхват на
чл.144 ал.3 от ЗЗП, възможността за отказ от договора и безплатно предсрочно прекратяване са
предвидени изрично.Приел, че предвид приложения погасителен план оплакването за
несъответствие на договора с изискването по чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК е неоснователно.Относно липсата
на индивидуално договаряне е посочено, че това не е синоним на липса на
възможност за запознаване с клаузите или за преценка на икономическите
последици от сделката като основание за неравноправност по чл.143, ал.2 т.10 и
т.19 от ЗЗП.Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност съдът е
посочил, че то не подлежи на разглеждане в заповедното производство и не може
да бъде основание за уважаване на искането за спиране съгласно чл.420, ал.2 ГПК, което е възможно единствено след предоставяне възможност на насрещната
страна да ангажира доказателства за наличието на обстоятелства, водещи до
нейното спиране или прекъсване, в рамките на исковото производство.
Предвид изложените обстоятелства
съдът намира, че обжалваните разпореждане и определение следва да се отменят.Съображения:
Съгласно чл.411, ал.2 ГПК при подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава
заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато:1/искането не отговаря на
изискванията на чл. 410
и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението;2/ искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;3/
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това(дв.бр.100/2019г.);4/ длъжникът няма
постоянен адрес или седалище на територията на Република България;5/ длъжникът
няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република
България.
В чл.410 ал.2 и ал.3 ГПК ДВ
бр.100/2019г. е предвидено, че заявлението следва да отговаря на изискванията
по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2,
когато вземането произтича от договор с потребител към заявлението
следва да бъде представен договорът, заедно с всички приложения и изменения.Според
чл.417 т.2 от ГПК ДВ бр.100/2019г.от 20.12.2019г.- за разлика от действащата до
влизане в сила на това изменение редакция на закона, при искане основано извлечение от счетоводните книги на банка,
към извлечението се представя
документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички
негови приложения, включително приложимите общи условия. Съгласно чл.418 ал.1 ГПК когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането,
кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде
изпълнителен лист. Според ал.2 изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът
прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за
изпълнение. Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.Съгласно чл. 419. (Изм. – ДВ, бр. 100
от 2019 г.) - Разпореждането, с което се
уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба се
подава заедно с възражението срещу заповедта.(2) Обжалването на разпореждането
за незабавно изпълнение не спира изпълнението.(3) Съдът отменя разпореждането,
когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3,
както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител съдържанието на текста преди изменение съгласно ДВ бр.100/2019г. е
следното“ разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта
за изпълнение, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се
подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да
се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 ал.3 ГПК(ал.2),обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира
изпълнението(ал.3)..
С оглед законовата регламентация и при
съобразяване на дадените в т.2б от ТР №4/2014г. по т.д.№4/2013г. разяснения,
следва, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя
редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за
изпълнение.В случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията
по чл.127 ал.1 и 3 ГПК и чл.128 1 и 2 ГПК. Посочени са ясно размера на
търсената главница – 1330 евро, размер на търсената договорна възнаградителна лихва
в размер на 1037.37 евро за периода 17.10.2012г. до 07.10.2019г. и размер на
наказателна лихва за периода 07.11.2012г. до 23.10.2019г. – 1050.89 евро.
Представеното извлечение от
сметка отговаря на изискванията по чл.60, ал.2 ЗКИ – посочени са броя на вноските, които не са издължени на
договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на
просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на
дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена
лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.
По делото е представен договорът
за заем въз основа на който е издадено извлечението. Касае се за договор между физическо
лице, за което не се твърди да е действало в рамките на своята търговска и
професионална дейност и банка.
Договорите за заем с такива
страни се подчиняват на ЗПК и въведените с него изисквания относно форма,
съдържание, изменения и прекратяване, с цел да се осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит. Потребителски кредит е
форма на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне
/аргументирано в чл. 9, ал. 1 ЗПК/.Договорът не попада сред изключенията за
които законът не е приложим.Съгласно чл.20 ал.1 и ал.2 от Закона правата, предоставени
на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с
която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е
недействителна, отказът от права, предоставени на потребителите по този закон,
е недействителен.
С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК
като противоречащо със закона следва да се прецени искане основаващо се на
недействителен по смисъла на чл.22 от същия закон договор -когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал.
2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9, а с оглед
разпоредбата на чл.20 ал.1и 2 ЗПК, и в нарушение на предоставено на потребител
от закона право.
В случая договорът отговаря на
изискването по чл.10, ал.1 – сключен е в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.(чл.10, ал.1 ДВ бр.18/2010г).
В договора са посочени общия
размер на кредита и условията на усвояването му – изпълнено е изискването на
чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК.
В Договора е посочен лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент – посочено е че лихвения
процент се формира от БЗЛ плюс надбавка от 7,5 а в Общите условия към договора,
че лихвата се начислява върху главницата, за дните на фактическо ползване на кредита,
лихвата се плаща периодично по начина указан в погасителен план, при промяна на
референтния лихвен процент, лихвения процент се промяна съответно, считано от
датата на промяната без да е необходимо предоговоряне, като банката има право
едностранно да промени месечните погасителни вноски.Кредитополучателят изрично
е декларирал, че са му предоставени и е запознат с Общите условия, които приема
в отношенията им, при което съгласно чл.298 ал.2 ТЗ общите условия за
задължителни за кредитополучателя.Към момента на сключване на договора не е
била действаща разпоредбата на чл.9а от ЗПК указваща посочване на методиката за
изчисляване на лихвения процент в договора.Относно клаузи за заплащане на
възнаградителна лихва , когато в договора не са посочени обективните фактори,
независещи от едностранна преценка на банката, които са от значение за
изменения на лихвения процент, както и съотношението в което те влияят върху
промяната му, се приеме, основание за нищожност поради несъответствие на
изискването по чл.143 т.10 и т.12 ЗЗП.В случая доколкото в договора и Общите
условия не са инкорпорирани условията – вътрешните правила на банката,
изисквани от т.2 на чл.58, ал.1 ЗКИ , следва че клаузата предвиждаща
едностранна промяна на базовия лихвен процент е неравноправна.Тя съдържа
единствено изброяване на обективните фактори като условия при които банката
може да извърши промяната, но не и правила по които се определя размера на
увеличението.Клаузата е вероятно неравноправна(в този смисъл решение
№205/07.11.2016г. по т.д.№154/2016г. на ВКС І т.о.).
В чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК, като
част от задължителното съдържание на договора е посочен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, но не са посочени взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин.Липсва изискване за посочване на включваните в ГПР плащания и разходи,
които са посочени в чл.19, ал.1 от ЗПК, но изискването за посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение №1 начин е било действащо към датата на сключване
на договора, който не е съобразен с това изискване ( ДВ бр.18/2010г.).
Несъответствието с изискването по
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПС с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК обосновава
недействителност на договора, което обосновава извод за неоснователност на
подаденото заявление, като при констатация за противоречие със закона, подаденото
заявление подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното съдът ще отмени обжалваното
разпореждане и отхвърли подаденото заявление, при което е безпредметно да се
обсъждат оплакванията в жалбата относно спазването на останалите изисквания на чл.11 ЗПК, като следва да се отбележи, че с оглед съдържанието на договора,
приложения погасителен план и Общите условия, следва, че е налице яснота
относно броя, датите и размера на погасителните вноски, разяснения за правото
на получаване на погасителен план при предсрочно погасяване на главницата,
право на отказ от договора и право на предсрочно погасяване.При констатираната
недействителност на договора искането за издаване на заповед за изпълнение на
претендираните като дължими въз основа на същия суми е неоснователно и следва
да се отхвърли, като не следва да се обсъждат доводите за погасяване на
вземането поради изтекла давност.
С оглед на доводите в жалбата основани на противоречие на сключения между страните
договор с изискванията на ЗПК, независимо от факта, че конкретно нарушение на
изискването на посочване на взетите предвид допускания при определяне на
годишния процент на разходите да не е визирано, независимо, че към датата на
постановяване на обжалвания съдебен акт, за заявителя не е съществувало задължение за представяне на
договора и на съда не е била вменена проверка за наличие на неравноправни
клаузи, то подаденото заявление, като основаващо се на недействителен договор,
е противоречащо на закона и следва да се отхвърли. Обжалвания съдебен акт е незаконосъобразен
и следва да се отмени.Дори и преди
изменението на закона, уреждащо засилена потребителска закрила, съдът е
задължен да приложи императивни норми на ЗПП или на специален закон и да отрече
правото на кредитора да получи заповед въз основа на твърдения за договаряне,
което не може за обвързва валидно потребителите с оглед разпоредбата на чл.410,
ал.2 т.2 ГПК. С оглед отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение следва
да се обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен лист, доколкото в
хипотезата на чл.418 ал.1 ГПК такъв може
да бъде издаде само, ако е допуснато незабавно изпълнение.
Заповедта по чл. 417 ГПК,
на която съдът е допуснал незабавно изпълнение, е от категорията изпълнителни
основания, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК, подлежащи на принудително изпълнение преди да са
влезли в сила. Към момента на издаването й, изпълняемото право (вземането) не е
установено със сила на пресъдено нещо, но по изричната уредба на закона
заявителят в заповедното производство по чл. 417 ГПК
може да поиска съдът да разпореди незабавно изпълнение (чл. 418
– чл. 419 ГПК)
и заедно с това издаване на изпълнителен лист, въз основа на който
принудителното изпълнение започва. За издадената заповед и изпълнителен лист,
длъжникът узнава след като заповедта му е връчена от съдебния изпълнител (чл. 418, ал. 5 ГПК), т. е. в хода на висящ изпълнителен процес. Съдът
постановява спиране, когато в срока за възражение длъжникът е представил
писмени доказателства, разколебаващи (отричащи) удостоверителната сила на
документа по чл. 417 ГПК
и сочещи, че вземането не се дължи, основава се на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.След като констатация за евентуално неравноправна
клауза е основание за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение,
въззивният съд приема, че констатацията
за недействителност на договора в случая, поради липса на посочване на взетите
предвид допускания при определяне на ГПР е още по силно основание за спиране на
изпълнението, за претендирано въз основа на този договор вземане.Ето защо ще
отмени определението с което е отказано спирането му и ще спре изпълнението въз
основа на процесната заповед за незабавно изпълнение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №4854/25.10.2019г. на Кюстендилския районен
съд по гр.д.№2158/2019г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза
на „**
със седалище и адрес на управление ****“, бул.“*** със законен представител *** – изпълнителен директор, ***– изпълнителен директор, и *** – изпълнителен директор чрез
пълномощник **
– юрисконсулт и пълномощника ****** и изпълнителен лист, по силата на който С.Г.А.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „***** със седалище и адрес на
управление **
със законен представител **
– изпълнителен директор***
– изпълнителен директор, и ***
– изпълнителен директор чрез пълномощник *** – юрисконсулт и пълномощника ** управител на ** – клон Кюстендил, парично
вземане в размер на **- просрочена главница по Договор
за банков кредит №211LD-R 000303/05.10.2012г., непогасена
договорна лихва, дължима на основание раздел ІІ т.4 от договора в размер на ** евро за периода от 17.10.2012г.
до 07.10.2019г. вкл., наказателна лихва ( обезщетение за забава за просрочени
плащания/, дължима на основание раздел ІІ, т.10 от договора в размер на *** евро за периода от 07.11.2012г.
до 23.10.2019г. вкл., както и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда -24.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сторените по делото разноски в размер на ** лева внесена държавна такса и
50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО
заявление с вх.№ 23341/24.10.2019г., подадено от „*** със седалище и адрес на
управление ***
със законни представители **
– изпълнителен директор, **
– изпълнителен директор, **
– изпълнителен директор и Чавдар
Георгиев Златев – изпълнителен директор чрез***за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу С.Г.А., ЕГН ********** ***,
на основание извлечение от сметка по Договор за банков кредит №211LD-R-000303/05.10.2012г. за сумите
както следва:**
евро, от която 1330 евро- просрочена главница, *** евро- просрочени договорни лихви
за периода 17.10.2012г. до 07.10.2019г., ** евро – просрочена наказателна
лихва за периода 07.11.2012г. до 23.10.2019г, законната лихва върху главницата
от 24.10.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски – ***лева – държавна такса, 150.00
лева – юрисконсултско възнаграждение и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист.
ОТМЕНЯ определение
№260047/25.08.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№2158/2019г. с което
е оставена без уважение молбата на С.Г.А. за спиране на изпълнението на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 25.10.2019г., постановена
по гр.д.№2158/2019г. по описа на РС – Кюстендил, ХІ състав, като вместо това постановява:
СПИРА изпълнението на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 25.10.2019г., постановена по гр.д.№2158/2019г. по
описа на РС – Кюстендил, ХІ състав във връзка с която е образувано
изп.д.№20207420400362 по описа на *** с рег.№742 на КЧСИ.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: