О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 729 29.08.2019 година Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 29 август две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС А.
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар……………………………….…………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от зам.-председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно ч. гражданско дело номер 1351 по описа за 2019 година.
Производството е образувано по
частна жалба, подадена от Д.К.Й. чрез пълномощника му адв.Д.В.,*** против определение
№2026 от 31.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 5219/2018г. по описа на РС-Стара
Загора, с което съдът не приема за разглеждане депозираното от Д.К.Й., възражение
по чл. 414 от ГПК с вх. №
13894/14.05.2019г.
Жалбоподателят счита, че
постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни
съображения. Моли съда да приеме възражението на Д.К.Й., депозирано пред РС - Стара
Загора с вх.№ 13894/14.05.2019 г. срещу Заповед № 3006 от 23.10.2018г. за парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№5219/2018г. по описа на СтЗРС и
да постанови спиране изпълнението на заповед № 3006/23.10.2018г. за парично задължение
по чл.410 от ГПК. В условията на евентуалност мои съдая да приеме, че длъжникът
е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадената по ч.гр.д. №5219/2018г.
по описа на РС-Стара Загора, Заповед №3006/23.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение
и да възстановите срока за подаване на възражение. Моли да му се присъдят сторените
разноски в размер на 25лв. - ДТ в полза на ОС - Стара Загора и адв. хонорар от
200 лева.
Постъпил е писмен отговор от
П.С.С. чрез пълномощника ѝ адв. П.К., в който изразява становище, че Считам, че подадената частна жалба е недопустима,
тъй като липсва правен интерес от обжалването. Излага съображения, като моли да
бъде оставена без разглеждане подадената частна жалба против Определение № 2026
от 31.05.2019г. на РС-Стара Загора, постановено по ч.гр.д. № 5219/2019г. По основателността
на жалбата изразява становище , че същата е неоснователна. Съдът правилно приел, че издадената заповед за изпълнение е редовно
връчена на 31.12.2018г., т.е срока за възражение е изтекъл на 14.01.2019г., поради
което и подадено възражение на 14.05.2019г. е подадено след срока и не следва да
се приема. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Окръжният съд като разгледа
материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес.
С обжалваното определение
Старозагорският районен съд е приел, че е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК, с вх. №
13894/14.05.2019г., от длъжника по делото Д.Й.. С Разпореждане от 31.05.2019г. съдът
е приел, че длъжникът е уведомен за издадената заповед за изпълнение на
31.12.2018г. Депозираното от длъжника възражение е извън законоопределения двуседмичен срок от връчването, съобр. чл.
414, ал.2 от ГПК. Ето защо, съдът е посочил, че не следва да приема за разглеждане
депозираното възражение от Д.К.Й., по чл. 414 от ГПК с вх. № 13894/14.05.2019г.
Същевременно с разпореждане №5825 от
31.05.2019г. по ч.гр.д.№ 5219/2019г. по описа на РС-Стара Загора / по същото
дело/, първоинстанционния съд е приел, че видно от върнатото в цялост съобщение
до длъжника за връчване на препис от заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, се установява,
че същият е търсен на посочения в адресна справка постоянен /настоящ/ адрес, но
не е намерен. С оглед приложението на чл. 47, ал.1 от ГПК, на 15.12.2018г. на постоянния
адрес на длъжника, е залепено уведомление, в което е посочено, че книжата са оставени
в канцеларията на съда и могат да бъдат получени от там в двуседмичен срок от залепването
му. В установения по чл.47 ал.2 от ГПК двуседмичен срок от залепването на уведомлението, изтекъл на
31.12.2018г., и до момента на постановяване на
настоящото разпореждане, представител на длъжника не се е явил в съда да получи
книжата. Длъжникът е търсен и на адреса по
последната му месторабота, но не е намерен. Ето защо, и с оглед разпоредбата на
чл.47 ал.5 от ГПК съобщението, ведно
с препис от заповедта, следва да се приложат към
делото и да се считат за редовно връчени на длъжника на 31.12.2018г. С оглед на горното, и като взел предвид обстоятелството,
че понастоящем е изтекъл срокът по чл. 414 от ГПК за възражение, съдът правилно
е приел, че следва да укаже на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението
да предяви установителен иск за вземането си, като представи надлежни доказателства
за това, както и че при непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения
срок, съдът ще обезсили издадената по делото заповед за изпълнение. С оглед на
това е приложил към делото съобщение, ведно с препис от заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК до длъжника, като е приел, че документите са редовно
връчени на 31.12.2018г.и е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението
да предяви установителен иск за вземането си, като представи надлежни доказателства
за това, както и, че при непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок,
съдът ще обезсили издадената по делото заповед за изпълнение. Видно от приложената
по делото молба с вх.№ 22301 от 30.07.2019г. заявителя е предявил в дадения му
срок иск относно вземането и е приложил препис от исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ал.1 от ГПК съдът
указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи:
1. когато възражението е подадено в срок;
2. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5;
3. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че липсва правен интерес
от обжалването.
С Разпореждане № 5825 от 31.05.2019г. първоинстанционния съд е указал на заявителя, че може в едномесечен
срок от съобщаването да предяви установителен иск за вземането си, като представи
надлежни доказателства за това. Разпореждането е издадено на основание чл. 415 ал.
1, т. 2 от ГПК, съгласно която такова указание се дава когато заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е видно от доказателствата
по делото. В хипотезата на подадено в срок заявление от длъжника по чл. 414 от ГПК,
съдът също следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си (чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК), т.е последиците са същите. И в двата случая заповедта
за изпълнение не се изпълнява до влизане в сила на решението по установителния иск
по чл. 422 от ГПК. Следователно желания от длъжника ефект е настъпил, спряно е изпълнението
на заповедта за изпълнение и същия може да защити правата си в производството по
предявения установителен иск по чл 422 от ГПК, поради което и липсва интерес от
настоящото оспорване.
Водим от горните мотиви,
окръжният съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
частна жалба,
подадена от Д.К.Й. чрез пълномощника му адв.Д.В.,*** против определение №2026 от
31.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№ 5219/2018г. по описа на РС-Стара Загора, с
което съдът не приема за разглеждане депозираното от Д.К.Й., възражение по чл.
414 от ГПК с вх. № 13894/14.05.2019г.,
поради липса на правен интерес.
Определението подлежи
на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено пред АС- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: