Присъда по дело №132/2025 на Районен съд - Мездра

МОТИВИ по НОХД № 132/2025 година по описа на РС М.:

Подсъдимият Ан. Ем. Ив. от село Ос., общ. М. е предаден на съд от
Районна прокуратура Вр.-ТО- М. по обвинение за извършено престъпление по
чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 НК, за това, че на 16/17.12.2024 година в село
Зв., общ. М. от къща, намираща се на ул. Н. В.“ № 8 е отнел от владението на
Ц Хр. Ст. от град С. чужди движими вещи: моторна резачка „. MS 361“,
ъглошлайф „B.“ и парична сума от 500 лева, всичко на обща стойност 700
лева, собственост на Ц. Ст., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на кражбата е разрушил преграда, здраво
направена за защита на имот.
Производството във фазата на съдебното следствие е разгледано при
условията на Глава ХХVІІ НПК – чл.371 т.2 НПК.
В съдебно заседание подсъдимият е признал вината си, като е изразил
становище, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Наред с това е дал съгласие по отношение на тези факти да
не се събират нови доказателства.
Предвид становището на подсъдимия и след като е анализирал
събраните по делото доказателства, на основание чл.372 ал.4 НПК, съдът е
обявил, че при постановяване на присъдата ще използва неговите
самопризнания, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е
възведено в обвинителния акт, мотивирайки се с обстоятелството, че
описаната там фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по
делото доказателства. С оглед характера на деянието и степента му на
обществена опасност, както и данните за личността на подсъдимия, събрани в
хода на наказателното производство, се иска на Ив да бъде наложено
наказание лишаване от свобода около минималния размер, предвиден в закона
за това престъпление след прилагането на чл.58а НК, което да бъде изтърпяно
условно.
Служебният защитник адвокат М Н от ВрАК е заела становище, еднакво
с представителя на прокуратурата.
В с.з. подсъдимият е изразил съжаление за стореното и моли съда за по-
леко наказание.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
самопризнанията на подсъдимият, и прецени същите по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят Ц. Ст. живее в град С., но притежавал имот намиращ се в
село Зв., общ. М. на ул. Н. В.“ № 8, който посещавал периодично. В къщата си
свидетелят съхранявал различни вещи – инструменти, както и парична сума
на стойност 500 лева, оставена в джоб на закачено в коридор кожено яке. В
1

средата на месец декември 2024 година Ст. заключил входната врата на къщата
и заминал за град С.. Късно вечерна на 16.12.2024 година подсъдимият Ан. Ив
от село Ос. решил да извърши кражба на вещи и пари от къщи, намиращи се в
село Зв.. Същият не работел и не разполагал с парични средства, а имал нужда
от такива. За целта подсъдимият се придвижил пеша от своето село до село Зв.
и около полунощ се озовал в близост до дома на свидетелят Ц. Ст.. След като
видял, че в къщата не свети и че на улицата няма никой, който да го види Ив
решил да влезе в имота. Той отворил входната порта, влязъл в двора и блъснал
с тяло входната врата на къщата, като патронника се счупил. Ив влязъл вътре.
Светнал с фенерчето на запалката си и разгледал наоколо. В джоба на кожено
яке, закачено на закачалка в коридора на къщата, подсъдимият намерил сума
от 500 лева в банкноти от по петдесет лева, която взел. След това той слязъл в
мазето и там видял оставени моторна резачка „. MS 361“ и флекса „B.“, които
също взел със себе си. На следващия ден Ив срещнал в село Ос. свидетелят Г
Ан. К и му предложил за продажба взетите от дома на Ст. вещи, като го
излъгал, че са му дадени от хора в град С., на които е работил. Сумата от
продажбата на инструментите, както и по-голямата част от парите Ив
изхарчил в магазините в селата Ос. и Зв. за алкохол, с който почерпил и свои
приятели. На 19.12.2024 година Ц. Ст. се прибрал в село Зв. и установил, че
входната врата на къщата е разбита, а вътре липсват пари и инструменти. За
констатираното той сигнализирал в РУ-М.. На мястото пристигнал екип от
разследващи, които извършили оглед на местопроизшествие и изготвили
фотоалбум. В хода на образуваното досъдебно производство били проведени
оперативно-издирвателни мероприятия и процесуално-следствени действия, в
резултат на които като извършител на престъплението бил установен
подсъдимия Ан. Ив. На пострадалия Ст. били върнати със съответните
протокол и разписка сумата от 80 лева, останала непохарчена, както и
откраднатите резачка и флекса.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Ц Хр. Ст., П Ив Хр., Ил. Ан. М., Г Ан. К, дадени на досъдебното
производство на л.17-л.18, л.23; л.24; л.25; л.26; от самопризнанията на
подсъдимия, направени в хода на съдебното производство, както и от
събраните писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие
/л.9-л.10/; фотоалбум /л.11-л.15/; протокол за доброволно предаване /л.21-
л.22/; протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум /л.27-л.30/;
разписка /л.32/; съдебно-оценителна експертиза /л.35-л.37/; справка за
съдимост /л.40-л.41; л.18-л.19 от съдебното дело/; характеристични данни
/л.43/; Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ,
издадено от Отдел „Местни приходи“ към Община М., относно декларираното
от Ан. Ив движимо и недвижимо имущество /л.16 от съдебното дело/.
При така установената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият е
извършил престъпление против собствеността – кражба. От обективна и
субективна страни Ан. Ив е осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194
ал.1 НК . От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Ив
2

е отнел с намерение да присвои движими вещи – пари на обща стойност 500
лева в банкноти от 50 лева и инструменти – моторна резачка „. MS 361“ и
флекса „B.“, собственост на Ц Хр. Ст. от град С., като е прекъснал
фактическата власт на последния върху тях и е установил своя трайна такава.
Основание за този извод на първо място се съдържа в самопризнанията на
подсъдимия, в които същият признава като достоверна описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. На следващо място, необходимо е
да се отчетат данните, съобщени от свидетелят Ц. Ст. относно вида и
стойността на паричните средства и вида и марка на отнетите инструменти, а
така също и по отношение на мястото, където те са се намирали към момента
на кражбата. Освен това, свидетелят е изложил и подробни данни, с които е
описал състоянието на имота в това число и къщата непосредствено след
процесното деяние. В унисон с показанията на този свидетел са и фактите,
съобщени от свидетелите П Хр., Ил. М и Г К. М и К са лица, които от доста
време познават подсъдимия, знаят, че същият злоупотребява с алкохол, не
разполага с парични средства, тъй като няма постоянна работа. По тази
причина на М като собственик на магазин в село Ос. е направило впечатление,
че Ив на няколко пъти е развалил банкнота от по 50 лева, пазарувайки при
него храна и алкохол, с който е почерпил и други клиенти в магазина. От своя
страна свидетелят К съобщава в показанията си, че Ив му е предложил за
продажба бензиновата резачка „. MS 361“ и малък ъглошлайф „B.“, за които
подсъдимият получил сумата от 30 лева. Тези двама свидетели очертават
начините, с които подсъдимият се е разпоредил с отнетите от дома на
пострадалия парични средства и вещи, като така си е набавил доход, който не
му се следва. В показанията на свидетелят П Хр. се съдържат данни, от които
става ясна поредността от действия, извършени от служителите на РУ-М.,
довели до установяването на Ив като лицето, отнело описаните по-горе вещи
и пари от имота на свидетеля Ц. Ст..
След преценка на събраните доказателства съдът приема, че е налице
квалифициращия признак на т.3 на чл.195 ал.1 НК, тъй като според наличната
доказателствена маса, за да проникне в къщата Ив е блъснал с тяло входната й
врата, което е довело до счупване на патронника на бравата. По този начин той
е преодолял прегради, здраво направени за защита на имота.
От субективна страна Ан. Ив е действал при условията на пряк умисъл.
Същият е съзнавал обществено-опасните последици на деянията си и е желаел
тяхното настъпване.
Като причини за извършване на деянията съдът приема ниското правно
съзнание на подсъдимия и незачитане неприкосновеността на чуждата
собственост.
Съгласно чл.373 ал.2 НПК, при провеждане на съдебното следствие при
условията на чл.372 ал.4 от същия кодекс разпит на подсъдимия, свидетелите
и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт не се извършва, като съдът, ако постанови осъдителна
3

присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК.
Признавайки Ан. Ив за виновен, съдът, при определяне вида и размера
на наказанието, взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото
му съдебно минало /реабилитиран по чл.88а ал.3 вр. ал.1 НК/, материалното
положение и имотно състояние /лице, непритежаващо движимо и недвижимо
имущество, без постоянна работа и доходи, водещо напрактика скитнически
начин на живот/, изразеното съжаление за стореното, оказаното в хода на
досъдебното производство съдействие на органите по разследването,
сравнително неголемият размер на причинените вреди и частичното им
възстановяване, а като отегчаващи такива – лоши характеристични данни,
характерът на извършеното деяние и степента му на обществена опасност –
посегателство върху парични средства и вещи, частна собственост и след като
прие, че са налице основания за прилагане на чл.55 ал.1 т.1 НК, на основание
чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.58а ал.4 НК, му налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. С оглед данните за
личността на подсъдимия, настоящият състав счита, че целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК, а именно личната и генерална превенция могат да бъдат
постигнати и без да е необходимо наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпявано ефективно от Ив. Ето защо, на основание чл.66 ал.1 НК, съдът
ОТЛАГА изпълнението на това наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от датата на влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото пред тази инстанция, подсъдимият Ан. Ем. Ив.
следва да заплати направени по делото разноски в размер на 344,69 лева в
полза на Държавата по сметка на ОД МВР гр. Вр..
По горните съображения, съдът постанови своята присъда.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	17
Дата:	26 юни 2025 г. (в сила от 12 юли 2025 г.)
Съдия:	Вяра Атанасова Атанасова

Дело:	20251450200132
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 април 2025 г.

Присъда по дело №132/2025 на Районен съд - Мездра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите