№………
гр. Варна, 21.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№12286 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба вх.№ 269523/01.10.2020 г. от Н.И.Г. с ЕГН:**********, с адрес: ***
срещу В.М.В. с ЕГН:**********, с адрес: *** с искане с правно основание чл. 439
от ГПК да бъде признато за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 264 лв. /хиляда двеста шестдесет и четири лева/,
присъдена по в. гр. д. №393/2010г. на Апелативен съд - Варна, обективирана в
изпълнителен лист от 27.06.2012г. издаден по гр.д. № 2682/2007г. на Окръжен съд
- Варна, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№20137160400113 от 2013г. по описа на Частен съдебен изпълнител Н. Петров
Георгиев вписан под peг. № 716 към КЧСИ с район на действие Окръжен съд -
Варна.
В молбата се излага, че ищецът е длъжник, а
ответникът - взискател по изпълнително дело №20137160400113 от 2013г. по описа
на Частен съдебен изпълнител Н. Петров Георгиев вписан под peг. № 716 към КЧСИ
с район на действие Окръжен съд - Варна. Предмет на изпълнителното дело е
присъдена в полза на В.М.В. сума в размер на 1 264 лв. /хиляда двеста
шестдесет и четири лева/ съгласно Решение №55/08.04.2011г. по в.гр.д.
№393/2010г. на Апелативен съд - Варна, обективирана в издаден изпълнителен лист
от 27.06.2012г. по гр.д. № 2682/2007г. на Окръжен съд - Варна.
Ищецът не е бил уведомен лично и не е получавал
покана за доброволно изпълнение. За образуваното дело узнал, след като е
пожелал да извърши разпоредителна сделка с притежавания от него автомобил,
която не се е осъществила, тъй като след справка в КАТ - Варна бил уведомен, че
по отношение на него има наложен запор по изпълнително дело. Същото е
образувано на 30.01.2013г., а последното изпълнително действие се изразява в
налагането на запор върху притежаваните от Н. И. Г. моторни превозни средства,
а именно Форд Пробе и Ландровър
Фриландер. От изпратено съобщение с изх. номер
21649/13.08.2013г. от КАТ - Варна до съдебния изпълнител е видно, че наложеният
запор е регистриран в системата на КАТ на 15.07.2013г. След това не е
извършвано никакво изпълнително действие.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
счита, че задължението по изпълнителния лист е погасено по давност, тъй като
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело
№20137160400113 от 2013г. по описа на Частен съдебен изпълнител Н. Петров
Георгиев, е настъпило на 15.07.2015г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Или точно две години след последното изпълнително действие извършено по
това дело, изразяващо се в налагането на запор върху притежаваните от Н.И.Г.
моторни превозни средства, който е регистриран в системата на КАТ на датата
15.07.201 Зг..
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал такъв по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител адв. Д.. Поддържа предявения иск и моли за неговото
уважаване.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
процесуален представител адв. Нинова, като същата моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. В предоставения и срок за писмени бележки изразява становище, че
давност не е текла по време на висящия изпълнителен процес, както и че срокът
не следва да се счита изтекъл, когато е започнало едно действие, което не е
завършило.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Към доказателствения материал по делото е приобщено
заверено копие от изпълнително дело № 20137160400113 по описа за 2013 г. на ЧСИ
Н. *** действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 716 в Камарата на
частните съдебни изпълнители в Република България.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с
влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната
давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на
цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно сега
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите
към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство
следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия
по изпълнително
дело № 20137160400113 по описа за 2013 г. на ЧСИ Н. Георгиев, вписан с рег. № 716 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на
действие Окръжен съд - Варна са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на
ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения,
че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от
него действия за принудително изпълнение.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането… Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или
е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието
на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на
връщане съгласно чл.426, ал. 3 вр.чл.
129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната
давността, също както с върнатата искова молба не
е прекъсната давността, но ако в хода
на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва
да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Видно от приобщеното изпълнително дело № 20137160400113 по описа за 2013
г. на ЧСИ Н. *** действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 716 в Камарата
на частните съдебни изпълнители в Република България е че същото е образувано
по молба на ответника до ЧСИ Н. Георигев да образува
изпълнително дело и да предприеме следните способи на принудително изпълнение
срещу Н.Г.: да наложи запор върху
трудово възнаграждение; да наложи запор върху банкови сметки на длъжника; да
наложи запор на налични МПС на длъжника; да извърши опис на движими вещи,
намиращи се в жилището на длъжника.
В обобщение на прието с цитираното горе тълкувателно решение, молба, в която
има посочено конкретно изпълнително действие е редовна, и като такава слага
началото на изпълнителното производство и извършените въз основа на нея
изпълнителни действия са редовни до прекратяване на делото. Доколкото в същата
е поискано налагането на запори, то тя е от естеството да прекъсне давността.
От ЧСИ са извършени действия по проучване на имущественото състояние на
длъжника, като единственото предприето от него действие е налагането на запор
над собствени на длъжника ППС на 04.07.2013 г., които са наложени от КАТ на
15.07.2013 г., видно от писмо рег.№21650/13.18.2013 г. След тази дата не са
предприемани никакви изпълнителни действия.
Тъй като не са били предприети каквито и да било изпълнителни действия от тази дата
до настоящия момент считано две години от образуването на делото, то същото
следва да се счита прекратено поради настъпила перемпция
по силата на чл. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 15.07.2015 г. Извършени
изпълнителни действия и след това липсват.
С оглед на изложеното ирелевантен за
разрешаването на настоящия спор остава въпросът дали е текла давност или не по
време на висящността на изпълнителното производство,
тъй като от перемирането на изпълнителното
производство 15.07.2015 г. до момента не са извършени каквито и да е действия,
които да прекъснат давността на свой ред, т.е. след 15.07.2015 г. нямаме висящ
изпълнителен процес, респ. други годни действия да прекъснат давността.
Становището на ответника, че не следва да се счита,
че срокът е изтекъл, когато е когато е започнало едно действие, което не е
завършено не се споделя от настоящия състав. В случай, че след поискването
такова действие не бъде извършено от ЧСИ давността се счита прекъсната с
поискването, а в случай че бъде извършено действието, с извършването му. В
конкретния случай давността веднъж е прекъсната с молбата за образуване на
изпълнително дело, доколкото в нея е поискано да бъдат предприети конкретни
изпълнителни действия и втори път с предприемането на едно от тях – налагането
на запор над МПС, собственост на длъжника. До предприемането на останалите,
поискани с молбата действия от ЧСИ, не се поддържа нито висящността
на процеса, нито спира теченето на давността.
С
оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът
следва да бъде осъден да заплати за процесуален представител на ищеца сумата от
320 лева, представляващи адвокатски хонорар и сумата
от 50,56 лв., представляваща
заплатена държавна такса, или общо сумата от 370,56 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.И.Г. с ЕГН:**********, с адрес: *** не дължи на В.М.В. с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 1 264 лв. /хиляда двеста шестдесет и
четири лева/, присъдена по в. гр. д. №393/2010г. на Апелативен съд - Варна,
обективирана в изпълнителен лист от 27.06.2012г. издаден по гр.д. № 2682/2007г.
на Окръжен съд - Варна, въз основа на който е било образувано изпълнително дело
№20137160400113 от 2013г. по описа на Частен съдебен изпълнител Н. Петров
Георгиев вписан под peг. № 716 към КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Варна, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.
осъжда В.М.В. с ЕГН:**********, с адрес: *** да
заплати на Т Н.И.Г. с ЕГН:**********,
с адрес: *** сумата от 370,56 лв., представляваща направени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: