№ 441
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901790 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба с вх. № 14779/30.08.2021 г., която е подадена от
„Е.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул.
„******* № **, срещу „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к. *******, бул. „*******
Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно
съединяване са следните осъдителни искове:
1./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 32 281,20 лв. – представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена
услуга свързана с физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август
2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на
обект, във връзка с която услуга са издадени три броя фактури с №
**********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и № **********/02.09.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. /датата на подаване на ИМ в съда/
до окончателното плащане;
2./ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 21 520,00 лв. – представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи,
вследствие предсрочно прекратяване на договор от 20.03.2020 г. без да се даде
уговореното с него двумесечно предизвестие, ведно със законната лихва, считано от
30.08.2021 г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане;
3./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
от 3 185,00 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху
главното вземане /32 281,20 лв. / за периода от 10.07.2020 г. до 30.08.2021 г.; и
4./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
1
от 1 990,60 лв. – представляваща начислено обезщетение за забава върху
главното вземане /21 520,00 лв. / за периода от 04.09.2020 г. до 01.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че „ГК Б.“ ЕАД и „Е.“ ООД са встъпили в
договорно правоотношение сключвайки договор за физическа охрана на обект от
20.03.2020 г., въз основа на който възложителят – ищец е възложил, а изпълнителят –
ответник е приел да извършва физическа невъоръжена охрана на упоменат в договора
обект и материалите активи намиращи се в него срещу задължение на възложителя за
заплащане на определено по размер месечно възнаграждение. Работата по охрана на
обекта била ежемесечно констатирана със съставяне и подписване на протоколи за
отработени часове, като тя е била надлежно приета от възложителя. За стойността на
предоставените услуги по охрана през месеците – юни, юли и август 2020 г. били
издадени три броя фактури – всяка за сумата в размер от по 10 760,40 лв. с вкл. ДДС.
Същите били приети и осчетоводени от възложителя - „ГК Б.“ ЕАД без да има
забележки по изпълнението на фактурираните услуги. Плащане на тези парични
задължения обаче не било извършено от длъжника по тях, въпреки настъпилата тяхна
изискуемост. В пределите на изпълнението на договора възложителя се обърнал към
изпълнителя с искане да бъде редуциран обема на охраната без промяна в
охранителния план и организацията на обекта, съответно е изпратил писмено
уведомление, че се възползва от правото си да прекрати договора за охрана с изтичане
на двумесечно предизвестие, чието начало било дадено от датата – 26.08.2020 г.
Последвало обаче ново изявление за прекратяване на договора по инициатива на
възложителя, в което не се съобразявала волята изразена от тази страна в предходното
такова, а се сочело, че договора за охрана прекратява своето действие, считано от
01.09.2020 г. /момент преди изтичане на срока по даденото двумесечно предизвестие/.
Същевременно на 03.09.2020 г. възложителят - „ГК Б.“ ЕАД осуетил достъпа на
изпълнителя - „Е.“ ООД до обекта, чиято охрана следва да бъде изпълнявана съгласно
договора от 20.03.2020 г., което било направено поради незабавно прекратяване на
договора от страна на възложителя. Ищецът твърди, че съобразно уговорените
хипотези за прекратяване на договора сключен между страните към началото на
м.09.2020 г. „ГК Б.“ ЕАД не е разполагал с право едностранно без предизвестие да
прекрати учредената договорна връзка, а е бил длъжен да отправи с писмено
уведомление двумесечно предизвестие за намерението си да прекрати договора с
изпълнителя - „Е.“ ООД. Позоваването на възложителя, че охраната по договора не е
била изпълнявана с необходимото качество според изпълнителя не отговаряло на
обективната действителност и не могло да се възприема, като основание за
едностранно прекратяване на договора без отправяне на предизвестие. Възразява се и
по хипотеза на системно неизпълнение на задълженията произтичащи от договора за
изпълнителя, като се сочи, че работата му е била приемана периодично от възложителя
без да са отправяни забележки относно нивото на нейното изпълнение. Ищецът
поддържа, че с неправомерното си действие по прекратяване на договорната връзка,
считано от 01.09.2020 г. възложителят е осуетил възможността изпълнителят да
изпълни надлежно възложената му работа за м. септември и октомври 2020 г. и да
получи уговореното месечно възнаграждение през този период на предизвестието,
чиито размер възлизал на 10 760 лв. месечно, или 21 520 лв. общо, за която сума
възложителят следвало да отговоря под формата на възникнало парично обезщетение
за неправомерно извършено прекратяване на договора от 20.03.2020 г., считано от
01.09.2020 г. Ищецът настоява да е носител и на право да получи заплащане
обезщетение за забавено изпълнение на следващите му се вземания за възнаграждение
по предоставена услуга и обезщетение за неправомерно прекратяване на договора за
2
охрана, като изтъква, че началният момент на закъснението по отношение на първия
главен дълг е датата – 10.07.2020 г., а този на втория главен дълг – 04.09.2020 г.
Обезщетението се търси за закъснение продължило до 30.08.2021 г., съответно до
30.08.2021 г.
Ответната страна – „ГК Б.“ ЕАД се възползва от правото си на отговор по
исковата молба, като депозира такъв по делото на 15.11.2021 г. С него предявените
осъдителни искове се оспорват по техните основания и размери, като се настоява те да
бъдат отхвърлени, поради недоказаност. Признава се, че на 20.03.2020 г. страните по
делото са сключили договор за охрана на имущество на „ГК Б.“ ЕАД, като тази охрана
е възложена на ищеца срещу заплащането на определено месечно възнаграждение. В
пределите на действие на това правоотношение на 21.08.2020 г. възложителят се е
възползвал от уредената правна възможност да прекрати действието на договора преди
изтичане на уговорения срок, като за целта е отправил писмено предизвестие, че
прекратява договора си с изпълнителя, считано от изтичане на 2 месеца от получаване
на това уведомление. На по-късен етап – 31.08.2020 г. „ГК Б.“ ЕАД изпраща до „Е.“
ООД ново уведомление за прекратяване на договорната им връзка, като този път се
позовава на това, че фактът на прекратяването настъпва, считано от 01.09.2020 г.
Позоваването за това прекратяване без изчакване на определен срок е мотивирано от
ответника с обстоятелството, че ищецът е допуснал неизпълнение на съществени свои
задължения заложени в договора – такива по чл. 1.1, чл. 3.1, чл. 3.6 и чл. 3.9, като към
уведомлението за прекратяване били приложени два констативни протокола съставни
на датите – 18 и 24.08.2020 г. С последните се установявали нарушения по
изпълнението на договора състоящи се в това, че едно от определените лица на което е
поверена физическата охрана на обекта е спяло по време на своята смяна. Потвърждава
се, че договорът е бил развален, считано от 01.09.2020 г. и в периода след това неговото
изпълнение е преустановено. В този контекст не било вярно заявеното от ищеца, че
договорът бил прекратен едностранно от ответника, считано от 03.09.2021 г., когато
представители на ангажираното с охраната дружество не са били допуснати до
територията на обекта. Иначе действително „ГК Б.“ ЕАД действително преустановило
допускането на служители на ищеца до обекта си, считано от 01.09.2020 г., защото
поради прекратяването на договора нямало основание такива лица да пребивават на
територията на обекта. Изразяват се резерви по отношение правото на ищеца да получи
присъждане на възнаграждение за охрана в периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. вкл.,
защото нямало доказване от ищеца услугата по охрана да е била изпълнена надлежно в
този период от време. И тук се въвеждат съображения за констатираните нарушения от
служител на „Е.“ ООД през м. август при прякото изпълнение на дейността по охрана
на обекта изразяващи се в обстоятелството, че определеният служител е спял през
времето на своето дежурство, което покрива фактическия състав на съществено
неизпълнение на поетите по договора за охрана договорни задължения. Поддържа се,
че така изтъкнатите нарушения не можело да се опровергаят от приложените към ИМ
констативни протоколи за приемане на работата за коментираните три месеца, тъй като
те съставлявали частни писмени документи, чиято преценка трябвало да се прави наред
с всички останали доказателства събрани по делото. Заради това, че главно вземане за
заплащане на възнаграждения изобщо не било възниквало за ищеца, то той нямал и
право на обезщетение за забава в плащането на тези главни вземания. Що се касае до
другото заявено за присъждане главно вземане, чиито предмет е присъждане на
парично обезщетение за пропуснати ползи от настъпило неправомерно прекратяване
на договора за охрана, ответникът се позовава на това, че съвсем правомерно и на
възникнало за него годно основание е упражнил правото си едностранно да прекрати
3
договора, считано от 01.09.2020 г. Предвид това за ищеца нямало основание да се
счита, че е станало носител на материално право да получи подобно обезщетение за
нереализирани приходи от евентуално изпълнение за период от два месеца. Ищецът не
доказвал, нито нарушение на договора във връзка с упражненото право на разваляне от
ответника, нито настъпването на вреди за него, нито причинна връзка между вредите и
допуснатото нарушение. Напомня се, че пропуснатата полза следва да бъде всякога
реална, а не хипотетична вреда, като за да бъде възприето нейното съществуване е
необходимо провеждането на доказване, че за носителя и е била налице възможност за
сигурно увеличаване на имуществото му, съответно не може да почива на логически
допускания за закономерно настъпване на увеличението. В този контекст няма
доказване, нито на реално намаляване на актив на изпълнителя, нито на реална липса
на увеличаване на неговото имущество. Липсата на нови клиенти за изпълнителя след
прекратяване на договорната му връзка с ищеца, нямало как да се разглежда като
закономерна последица от настъпилото прекратяване на договора, защото причината за
липсата на клиенти не била повлияна от развалилия договора субект. И тук ответникът
възразява, че липсата на главно вземане за обезщетение лишава ищеца и от правото да
получи лихва за забава от закъснялото плащане на подобно обезщетение. На
евентуално основание се поддържа, че забавата която би настъпила в плащането на
главното вземане за обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД не може да се възприеме да
има произволно определената от ищеца дата – 04.09.2020 г., доколкото е необходимо
отправянето на покана, съответно най-ранният момент на забава би бил – 16.11.2020 г.
В обобщение се иска всички предявени искове да бъдат отхвърлени, поради тяхната
неоснователност. Настоява се и за присъждане на разноски.
С допълнителна искова молба от 23.12.2021 г. „Е.“ ООД е пояснил и допълнил
твърденията си изложени в първоначалната такава, съответно е взел становище по
изказаните в отговора на ответника възражения. Настоял е, че упражнявайки през м.
август 2020 г. правото си да прекрати договора с двумесечно предизвестие
дружеството-ищец е направило избор при каква хипотеза да реализира прекратяването
на договорната връзка, като последвалото изменение в ползваното основание с
позоваване на допуснато системно неизпълнение на договорни задължения не било
възможно и следвало да се възприема, като неправомерно упражнено. С това си
поведение възложителят е целял единствено да си спести изплащането на
възнаграждения и за периода на предизвестието. Относно назованите в отговора две
нарушения на дейността по охрана, от ищецът категорично се възразява такива да са се
осъществили от негов служител, а ползваните от ответника доказателства за
установяване на подобен факт оспорва, като изтъква, че съставляват едностранно
съставени писмени изявления, които не го обвързват. Обръща се внимание, че същото
лице, което е подписало тези два констативни протокола е подписало и протокола за
отработените часове през м. август, като в него не са направени забележки за начина на
изпълнение на работата през датите 18-ти и 24-ти август 2020 г. Опонира се и за това,
че няма никакви данни, дали силуетът изобразен на двата броя снимки приложени към
отговора на исковата молба е на лицето Младен Р., както и че този силует не на
служител на ищеца. Акцентира се над това, че на снимката не са видни отличителни
знаци на охранителна фирма „Е.“. Продължава да се поддържа, че ищецът в достатъчна
степен е доказал факта на изпълнение на възложените му дейности по договора за
охрана в пределите на периода м.06.2020 г. – м.08.2020 г., в т.ч. и приемане на работата
от възложителя, за което обстоятелство имало приобщени достатъчно по обем
доказателство в това число ползване на данъчен кредит по издадените три броя
фактури въпреки липсата на плащане по тях. На следващо място ответникът не
4
доказвал допускане на нарушения в изпълнението на договорните задължения
възложени на ищеца, като поддържаните такива състоящи се в това, че служител на
ищеца е спрял по време на работа не могли да бъдат доказани посредством
приложените с отговора писмени документи. В този контекст упражненото субективно
право на разваляне на договора без даване на предизвестие не съществувало за
възложителя, от което следвало, че действието на облигационната връзка е
преустановено неправомерно, поради което за засегнатата страна се пораждало
правото да бъде обезщетена за пропуснатата възможност да получи уговореното по
договора възнаграждение за месеците – септември и октомври 2020 г. Изказва се
позиция, че и по други правоотношения дружеството-ответник допуска неизпълнение
на задълженията си към свои доставчици на услуги, като поведението му следва да се
санкционира чрез гаранциите за защита установени в договора и закона.
На 20.01.2022 г. от „ГК Б.“ ЕАД е депозиран отговор на допълнителна искова
молба, като с него страната продължава да поддържа направените с първоначалния си
отговор оспорвания на фактическите и правни твърдения въведени от ищеца с оглед
заявените за защита субективни материални права, като поддържа целия набор от
завени възражения и искания по доказателствата. С уговорката на чл. 5.2.2 от договора
страните не са постигнали съгласие за скрита клауза за неустойка, съответно
въздържане на действия свързани с преустановяването действието на договора извън
изрично уредените в него в чл. 5.2. хипотези за прекратяване. Ответникът поддържа,
че с ангажираните от негова страна два броя констативни протокола е провел
необходимото доказване на извършени нарушения от страна на дружеството-
изпълнител по договора, които обуславят извод за системно неизпълнение на
задълженията му за охрана, съответно приложението на уговорената хипотеза за
едностранно прекратяване на договора от възложителя без предизвестие. Възразява се
двата протокола да са с опровергано съдържание. Липсвало основание за присъждане
на сумата в размер от 21 520 лв., защото подобна уговорка за носене на отговорност по
договора не била налице. Такава нямало и как да бъде носена по смисъла на ЗЗД от
възложителя на работата, когато развалянето на договора е реализирано по негова
инициатива.
Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора
доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Според Лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 356/02.09.2004
г. дружеството „Е.“ ЕООД е лицензирано да извършва охрана на имуществото на
физически или юридически лица на територията на цялата страна.
На 20.03.2020 г. е сключен Договор за физическа охрана на обект между ищеца
„Е.“ ООД в качеството му на изпълнител и ответника „ГК Б.“ АД в качеството му на
възложител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема срещу
месечно възнаграждение да извърши физическа, невъоръжена охрана на обекта (УПИ
I-239,242, 668, 6153 от кв. 2 и УПИ I-247, УПИ II, УПИ III-248 и УПИ IV-20, 658, от
квартал 23, по плана на гр. София, местност „Младост 3“) и материалните активи,
находящи се към всеки един момент в обекта. Договорно предвидено е, че приемане на
обекта се изготвя приемо-предавателен протокол с пълен опис на находящите се в него
активи. Съгласно чл. 2.1. възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение за
физическата охрана в размер на 7,06 лв. без ДДС на час за един охранител. Месечното
възнаграждение се изчислява на базата на реално отработените часове, умножени по
часовата ставка. Според чл. 2.2. от договора изпълнителят фактурира на възложителя
5
съответното възнаграждение за всеки изминал месец на базата на реално отработените
часове. Всяка фактура се придружава от подробен отчет за отработените часове, който
следва да бъде одобрен от възложителя. На заплащане подлежат само одобрени от
възложителя отработени и отразени във фактурата и отчета часове. С клаузата на чл.
2.3. страните са се обвързали за това месечното възнаграждение по договора да се
заплаща в срок до 10 дни след получаване на фактура от възложителя за изминалия
месец по банкова сметка на изпълнителя, която е индивидуализирана в същия. Налице
е и уговорка, че ако се допусне забава за заплащане на възнаграждението от страна на
възложителя, последният дължи на изпълнителя законната лихва върху неплатената
сума (чл. 2.5.). Страните са предвидили, че дейността по охрана се осъществява с
денонощен пост № 1, функциониращ седем дни в седмицата и осигуряван от един
охранител, както и с нощен пост № 2, функциониращ седем дни в седмицата и
осигуряван от двама охранители (чл. 3.8.). Заложено е, че срокът на действие на
договора е с продължителност от две години, считано от 20.03.2020 г. В чл. 5.2. в
договора страните са уговорили основанията за прекратяване му, а именно – по
взаимно съгласие, изразено писмено; едностранно от възложителя с писмено
уведомление до изпълнителя с двумесечно предизвестие, без да е необходимо
посочване на причина за прекратяването и без плащане не неустойка или обезщетение
на изпълнителя; едностранно от възложителя с писмено уведомление до изпълнителя с
незабавен ефект при отнемане на лиценза на изпълнителя за извършване на частна
охранителна дейност, за което изпълнителят е задължен незабавно да уведоми
възложител, както и при липса на валидна застраховка „Професионална отговорност“.
На 21.03.2020 г. „ГК Б.“ АД съгласно сключения договор за охрана на обект
осигурява на ангажирания по него изпълнител - „Е.“ ООД достъп до подлежащия на
охрана обект, за което обстоятелство е съставен двустранно подписан от страните
протокол.
По делото са представени три броя фактури издадени от „Е.“ ООД с получател –
„ГК Б.“ ЕАД, а именно : Фактура № ********** от 09.06.2020 г. за сумата в размер на
10 760,40 лв. с вкл. ДДС с посочено основание - услуга по физическа охрана –
строителен обект „Младост“ за м. 06.2020 г.; Фактура № ********** от 03.08.2020 г. за
сумата в размер на 10 760,40 лв. с вкл. ДДС с посочено основание - услуга по
физическа охрана – строителен обект „Младост“ за м. 07.2020 г.; и Фактура №
********** от 02.09.2020 г. за сумата в размер на 10 760,40 лв. с вкл. ДДС с посочено
основание - услуга по физическа охрана – строителен обект „Младост“ за м. 08.2020 г.
Във всяка от фактурите е отразено, че плащането следва да се извърши по банкова
сметка на доставчика на услугата в РАЙФАЙЗЕНБАНК.
Съгласно представени по делото 6 броя двустранно подписани протоколи за
отработени часове на охранявания обект в гр. София, ж.к. „Младост“ се констатира, че
отработените часове по охрана на обекта са както следва : 468 часа за месец – 03.2020
г.; 1 240 часа за месец – 04.2020 г.; 1 260 часа за месец – 05.2020 г.; 1 256 часа за месец
- 06.2020 г.; 1 300 часа за месец – 07.2020 г.; и 1 284 часа – за месец – 08.2020 г. В нито
един от съставените протоколи не се наблюдава вписването на забележки по
отношение качеството на изпълнението на извършената в рамките на регистрираните
отработени часове охрана.
Приложени са два броя констативни протоколи съставени на 18.08.2020 г. и на
24.08.2020 г. изготвени от лицето – Х.Т., в чието съдържание е отразено, че при
извършени от негова страна посещения на 18.08.2020 г. в 23,15 ч. и на 24.08.2020 г. в
23,33 ч. на охранявания обект на „ГК Б.“ ЕАД разположен в гр. София, бул. „*******“
6
№ 45 и по-конкретно преминавайки покрай охранителната будка разположена до хотел
„Кабу“ е констатирано, че охранителят /М.И. Р./ ангажиран от наетата охранителна
фирма „Е.“ ООД даващ нощно дежурство спи в охранителната будка. Протоколите са
придружени със снимков материал изготвен при осъществените посещения.
Представено е писмено предизвестие от 21.08.2020 г. за прекратяване на договор
за физическа охрана на обект сключен на 20.03.2020 г., което е отправено от
ответника-възложител към ищеца-изпълнител, като с него страната се позовава, че
пристъпва към прекратяване на упоменатия договор посредством даването и
изтичането на 2-месечно предизвестие по смисъла на чл. 5.2.2. от същия. Това
предизвестие се признава да е получено от адресатът му „Е.“ ООД на 25.08.2020 г.
На 24.08.2020 г. от „ГК Б.“ ЕАД към „Е.“ ООД е отправено предизвестие за
прекратяване на договора за охрана сключен на 20.03.2020 г., като с него възложителя
е посочил пред изпълнителя, че считано от 01.09.2020 г. прекратява едностранно
действието на договора. Мотивите за прекратяването му са допуснато от изпълнителя
неизпълнение на поетите задължения за охрана, изразяващо се в това, че негов
служител на 18.08.2020 г. и на 24.08.2020 г. е спял по време на смяната му, което
представлявало системно неизпълнение на задълженията по договора.
Видно от нотариална покана от 08.10.2020 г. ищецът „Е.“ ООД се е обърнал към
ответника - „ГК Б.“ ЕАД приканвайки го в срок от 5 календарни дни, считано от
получаване на същата да пристъпи към заплащане на задълженията си по Фактура №
********** от 09.06.2020 г. за сумата в размер на 10 760,40 лв. с вкл. ДДС; Фактура №
********** от 03.08.2020 г. за сумата в размер на 10 760,40 лв. с вкл. ДДС; и Фактура
№ ********** от 02.09.2020 г. за сумата в размер на 10 760,40 лв. с вкл. ДДС, както и
на задължението в размер на сумата от 21 520,80 лв. – определено като неустойка за
неспазено предизвестие във връзка с прекратяване на договор за охрана от 20.03.2020
г., както и законна лихва върху посочените парични суми изчислена към деня на
тяхното заплащане. В поканата е посочено, че задълженията са възникнали вследствие
предоставена услуга по охрана във връзка със сключен договор от 20.03.2020 г., както
и предвид прекратяване на същия от възложителя без да се даде 2-месечно
предизвестие и при липса на основания за незабавно прекратяване. Видно от
отбелязване върху поканата същата е връчена на адресата й на 10.11.2020 г.
На свои ред „ГК Б.“ ЕАД също е отправило нотариална покана до „Е.“ ООД
датираща от 17.11.2020 г., с която е формулирало писмен отговор по поканата на „Е.“
ООД от 08.10.2020 г., като с него се посочва, че сключеният между страните договор за
физическа охрана от 20.03.2020 г. не е бил прекратен, поради отказ на възложителя да
осигури достъп на изпълнителя до обекта подлежащ на охрана, а е прекратен
едностранно, считано от 01.09.2020 г. с предизвестие от 31.08.2020 г. поради наличие
на системни и съществени нарушения на задълженията поети от изпълнителя и именно
поради това охранители излъчени от изпълнителя не са били допуснати до обекта,
считано от 01.09.2020 г. С отговорът възложителят опонира да дължи паричните суми
упоменати от изпълнителя в изпратената до него нотариална покана, в т.ч. такива за
възнаграждения по предоставени услуги във връзка с издадени фактури, както и
неустойка представляваща обезщетение за период от 2 месеца за неспазено
предизвестие за прекратяване на договора. Изтъква се, че уговорка за изплащане на
подобна неустойка липсва в договора за охрана от 20.03.2020 г. и предвид това няма
основание за „Е.“ ООД да търси заплащането на подобно вземане от „ГК Б.“ ЕАД.
Няма данни, дали и кога тази нотариална покана е била връчена на адресата й.
По делото е прието след изслушване експертно заключение по съдебно-
7
счетоводна експертиза, което като неоспорено, обективно и компетентно дадено се
кредитира изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване с материалите по делото и с
предоставените от страните документи, е констатирало, че приложените към исковата
молба три броя фактури са осчетоводени идентично и при двете страни, всяка от които
за сумата от 10 760,40 лв. с ДДС или общо за сумата от 32 281,20 лв. Даден е и отговор,
че всички тези фактури са надлежно подадени към НАП от ищеца и от ответника чрез
справки-декларациите им по ЗДДС и съответно са намерили отражение в дневниците
за продажби и покупки със същите номера, дати и суми с ДДС, така както са
осчетоводени и предявени. Проверката на вещото лице е стигнала и до извод, че по
така издадените три броя фактури отсъстват извършени плащания или счетоводни
операции с погасителен ефект, което означава, че неизплатеният остатък по тях е равен
на сумата им така, както са издадени – 3 фактури по 10 760,40 лв. всяка = 32 281,20 лв.
Лихвата за забава в плащането на тази сума е калкулирана на стойност от 3 491,15 лв.,
като същата е изчислена за период на закъснение обхващащ времето от 20.06.2020 г. до
30.08.2021 г.
При осъществения разпит на свидетеля Т. са събрани показания, в които същият
потвърждава това, че е работил до м.09.2021 г. за дружеството -„ГК Б.“ ЕАД като лице
с функции по безопасни условия на труд. В това си качество той е запознат с
отношения създадени между „ГК Б.“ ЕАД и „Е.“ ООД, като последното дружество е
било ангажирано с охраната на строителен обект разположен в гр. София, ж.к.
„Младост 3“, съответно свидетелят бил натоварен с това да контролира как фирмата,
на която е била поверена охраната е изпълнявала задълженията си. Има спомен, че
става дума за физическа денонощна охрана чрез служители разположени на съответния
вход на обекта. Служителите си имали изготвен 24-часов график за дежурства, като те
си го съобразявали. За тях отговарял определен от „Е.“ ООД представител на име В..
Свидетелят е наясно как изглеждат охранителите, като някой знае и по имена. Изтъква,
че няколко пъти месечно правел обход и проверки за охраната на обекта, като такива
имало и през август 2020 г. Касаело се за тъмната част на денонощието, като
свидетелят целял да разбере, дали охранителя е на отреденото за това място, и дали си
изпълнява задълженията да следи за опазването на обекта. Охранителите били
позиционирани в специална остъклена кабинка, в която има разположен монитор с
излъчване на кадри от различни места по охранявания обект. Това което свидетелят
констатирал при обходите си през м. август 2020 г. е, че дадени охранители спят по
време на дежурство, с което не осъществяват пълноценно възложените им задължения
по охрана. Няма спомен на кои конкретен охранителен пункт е заварил такова
нарушение. За тези нарушения сочи, че е писал рапорти и протоколи, които е изпращал
за сведение на ръководството на „ГК Б.“, както и на „Е., чрез излъчения отговорник -
В.. Конкретизира, че не е търсил директни обяснения от заварваните да спят на
работното място охранители, а само е установявал неизпълнението им в съставян от
него протокол. Уверявал се в това, че охранителят спи като съобразявал позата, в която
е застанал, липсата на движения. Това което прави е да ги заснеме с мобилния телефон,
но не ги буди от съображения евентуално да не ги стресне. Казва, че извън
охранителите други лица нямат право да стоят и евентуално да спят в кабинките
отредени за охраната. Свидетелят си спомня, че фирма „Е.“ напуснала охранявания
обект някъде в началото на месец – септември 2020 г., като му обяснили, че договорът
за охрана с тях е прекратен. Дават се обяснения, че ежемесечно по време на действие
на договора за охрана са били подписвани протоколи за отработените часове. Тези
протоколи ги съставял представител на „Е.“, а свидетелят проверявал информацията в
тях, като сравнявал неговите данни и също ги разписвал. Потвърждава, че в началото
8
на м.септември 2020 г. би трябвало също да е подписал такъв протокол за работата на
„Е.“ по охрана на обекта за м. август – 2020 г. Пояснява, че в тези протоколи не
отразява евентуални свои забележки относно качеството на изпълняваната работа по
охрана. Основното предназначение на протокола е било за отчет на часовете на
предоставяната през съответния месец услуга по охрана. Освен това резултатите от
проверките за начина на изпълнение на задълженията свидетеля отразявал в изготвяни
от него констативни протоколи. Допълва, че в протоколите за отчет на часовете нямало
и място за отразяване на подобни възражения и забележки. Проблемите отразени в
констативните протоколи били коментирани от свидетеля устно с отговорника за
охраната излъчен от „Е.“ , като свидетелят не предоставял тази информация писмено
на дружеството.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По предявения за разглеждане осъдителен иск за реално изпълнение с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 32 281,20 лв. –
представляваща незаплатено възнаграждение за предоставена услуга свързана с
физическа охрана на обект в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз
основа на сключен договор от 20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка
с която услуга са издадени три броя фактури с № **********/09.06.2020 г., №
**********/03.08.2020 г. и № **********/02.09.2020 г. настоящата инстанция
намира следното :
За да възникне вземане за реално изпълнение трябва да се докаже наличието на
следния осъществен фактически състав : че в качеството му на страна-изпълнител по
валидно съглашение за услуга ищецът е договорил с ответника-възложител
извършването на охранителна дейност спрямо обекта упоменат в ИМ, като ответникът
се е съгласил да му заплаща определено месечно възнаграждение за тази услуга; че за
месеците – юни, юли и август 2020 г. е изпълнил съобразно уговореното задължението
си да осъществи физическа невъоръжена охрана на обекта на ответника, а последния е
приел работата без да има забележки по нейното изпълнение; настъпването на
изискуемост за плащането на уговореното възнаграждение за услугите осъществени
през всеки един от трите месеца, както и неговия размер.
По първата предпоставка необходима за възникване правото на ищеца да
получи възнаграждение за предоставена услуга по договор за охрана, а именно да се
докаже, че между него в качеството му на изпълнител и ответника в качеството му на
възложител се е породила договорна връзка имаща за предмет предоставяне на услуги
по охрана на обект стопанисван от ответното дружество в пределите на очертания
исков период, съдът намира, че такава договорна връзка е учредена, тъй като между
страните валидно е бил сключен договор с предмет осъществяване на денонощна
физическа и невъоражена охрана на обект и материални активи притежавани от
ответника. Пак съгласно тази договорна връзка възложителят е приел, като насрещно
свое задължение да изплаща месечно възнаграждение за така предоставяната
охранителна услуга, като размерът му се определя съобразно уговореното в чл. 2 от
договора. Същевременно съобразявайки позоваванията на страните във връзка с
действието на така учредената облигационна връзка между тях, както и събраните по
делото доказателства еднозначно може да се заключи, че правоотношението е
съществувало /не е било прекратено/ в пределите на заявения исков период /м.06.-
08.2020 г./. Следователно първата материална предпоставка необходима за възникване
на правото да се получи плащане на уговорено възнаграждение за охрана на обект е
9
доказана по делото.
На следващо място във връзка с изпълнението на услугата по осъществяване на
физическа невъоръжена охрана на обекта в рамките на исковия период от ищеца, съдът
намира, че са събрани достатъчни по обем и надеждност доказателства, които
показват, че дружеството-ищец е осигурило в полза на ответника договорената услуга
по охрана на съответния строителен обект за месеците – юни, юли и август 2020 г. В
съответствие с установената в договора процедура за отчет на извършената работа от
изпълнителя по възложената физическа охрана на обект по делото са ангажирани
двустранно подписани протоколи за отработени часове на строителни обект отнасящи
се до месеците – юни, юли и август, като в съдържанието им присъстват
удостоверявания на конкретен брои отработени часове за дадения месец. Така за месец
– юни 2020 г. те са 1 256, за месец –юли 2020 г. те са 1300, а за месец – август 2020 г. –
1284. Материалната доказателствена сила на тези писмени доказателства не е оборена
от страните, чиито представители са участвали в тяхното съставяне, поради което
обстоятелствата отразени в тях следва да се възприемат за верни. Следователно в
исковия период „Е.“ ООД е предоставил в полза на „ГК Б.“ ЕАД услуги по охрана на
строителен обект, чието часово изражение е това посочено в съставените протоколи.
Тези услуги са приети от представител на възложителя без същия да прави възражения,
било по тяхното количество, било по качеството им. Аргумент за обратното не би
могъл да се изведе от приобщените по делото два броя едностранно съставени
констативни протоколи от представител на „ГК Б.“ ЕАД /Т./, тъй като същите са
изрично оспорени от ищеца-изпълнител. Предвид това, че тези протоколи по своето
естество са частни документи, които не носят подписа на изпълнителя, съответно
ползват изцяло интересите на издалия ги възложител, то същите не се ползват с
обвързваща съда материална доказателствена сила за фактите отразени в тях. Този
извод не търпи промяна и показанията на съставителя на протоколите в качеството му
на свидетел по делото, тъй като тези показания трябва да бъдат преценявани от съда
при приложение процесуалното правило на чл. 172 ГПК, а именно чрез съпоставянето
им с всички останали доказателства приобщени по делото. Тази съпоставка показва, че
лицето съставило констативните протоколи към момент след това свое действие е
одобрило предложеният му протокол за отчет на работата по охрана за м. август 2020 г.
свързан с отработените часове, като не е нанесъл в същия възражения свързани с
начина на изпълнение на работата в дните 18 и 24 август 2020 г. Доколкото от
договорното съдържание на сделката не се установява страните да са предвидили друга
паралелно форма за отчет на работата, то именно в пределите на тази процедура по
отчитане освен количеството на отработените часове следва да се отбелязва и
евентуално допуснато отклонение в качеството на предложената от изпълнителя
услуга. Разбира се няма пречка ако възложителят твърди допуснато от изпълнителя
отклонение от стандартно очакваното за услугата по охрана качество за даден ден или
период от време да проведе доказване, но в такъв случай това следва да стане при
условията на пълно и главно насрещно доказване, каквото в случая отсъства. Няма
никакви данни по делото, че представител на изпълнителя - „Е.“ ООД е бил уведомен
за евентуално извършени нарушения от служител /охранител/ определен да
осъществява непосредствено дейността по физическа охрана в даден ден и час, които
нарушения се състоят в това, че служителят е спял по време на нощно дежурство.
Освен това, ако такова поведение е било налице, то при отчета на отработените часове
представителя на възложителя, на когото е възложена дейността по одобрение е
трябвало да поиска редуциране със съответните часове, за които е констатирано, че
липсва реално предоставена услуга от дежурния охранител, поради това, че същия е
10
спял. Всичко казано означава, че няма основание да се заключи, че предоставената през
м. август 2020 г. услуга по охрана на обекта на възложителя не е надлежно
предоставена и приета от възложителя, съответно за същия не е възникнало
насрещното задължение да я заплати. Още по-малко има основание да се възприема
довод на ответника, че не дължи плащане на услугите предоставени му за предходните
два месеца – юни и юли 2020 г., за които дори не се твърди отклонение от качеството
на извършената работа. По отношение размера на полагащото се договорно
възнаграждение за предоставената услуга по охрана трябва да се има предвид текста на
чл. 2.1. от договора, където е заложено правилото, че месечното възнаграждение за
предоставените охранителни услуги се пресмята реално отработените часове бъдат
умножени по ценова ставка от 7.06 лв. без ДДС. Така за м.юни 2020 г. при отработени
и отчетени 1256 часа формираното възнаграждение възлиза на сумата от 8 867,36 лв.
без ДДС, или 10 640,83 лв. с вкл. ДДС. За м. юли 2020 г. при отработени и отчетени
1300 часа формираното възнаграждение възлиза на сумата от 9 178,00 лв. без ДДС, или
11 013,60 лв. с вкл. ДДС. За м. август 2020 г. при отработени и отчетени 1 284 часа
формираното възнаграждение възлиза на сумата от 9 065,04 лв. без ДДС, или 10 878,05
лв. с вкл. ДДС. При това положение издадените от „Е.“ ООД три броя фактури за
стойности на начислено за плащане възнаграждение относно предоставени услуги по
охрана на строителен обект за м.юни, юли и август са несъответни на упоменатите по-
горе, доколкото с всяка от фактурите се фактурира стойност на услуга в размер на
сумата от по 10 760,40 лв., каквато не кореспондира на подробно изложения по-горе
механизъм договорен между страните за изчисляване на следващото се по договора от
20.03.2020 г. възнаграждение за м. юни, юли и август 2020 г. Тъй като съдът е обвързан
от заявената с ИМ защита в т.ч. и относно размера на заявеното за присъждане
възнаграждение, то с оглед съблюдаване принципа на диспозитивното начало
действащ в гражданския процес, дори и да се установява по-висок размер на
съответното вземане, то подлежи на присъждане в потърсения такъв от ищеца. В този
контекст на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът разполага с правото да получи
реално изпълнение на вземането си за уговорено възнаграждение по договор от
20.03.2020 г. за услуги извършени в периода от м.юни 2020 г. до м.август 2020 г., както
следва : 10 640,83 лв. за м. юни 2020 г.; 10 760,40 лв. за м. юли 2020 г. и 10 760,40 лв.
за м. август 2020 г., или общо за периода сумата в размер от 32 161,63 лв., като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска от 32 281, 20 лв. същият
следва да бъде отхвърлен, поради своята недоказаност.
По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 3 185,00 лв. – представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане за възнаграждение /32 281,20 лв. / за
периода от 10.07.2020 г. до 30.08.2021 г. настоящата инстанция намира следното
:
Санкцията за забава при изпълнение на парично задължение е законово уредена
в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която гласи, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата. За да възникне подобна право на вземане е необходимо страната,
която го претендира да разполага с изискуемо главно парично вземане, което в случая
с ищеца е изпълнено, тъй като в пределите на обсъдените претенции по чл. 79, ал. 1
ЗЗД се възприе, че в негова полза е възникнало, съществува и е изискуемо главно
вземане за възнаграждение по договор за услуга в общ размер от 32 161,63 лв. Ищецът
поддържа, че забавата на ответника да заплати това вземане е настъпила, както следва :
11
за възнаграждението по Фактура № **********/09.06.2020 г., считано от 10.07.2020 г.;
за възнаграждението по фактура № **********/03.08.2020 г. – 13.08.2020 г.; и за
възнаграждението по фактура № **********/02.09.2020 г. – 12.09.2020 г. Настоящата
инстанция намира, че съгласно клаузата на чл. 2.3. от договора падежът на вземанията
по предоставената услуга е ясно дефиниран, а именно, месечното възнаграждение
подлежи на заплащане от възложител на изпълнител в 10-дневен срок след получаване
на фактура от възложителя. В случая ищецът изпълнител пресмята, че установения
договорен срок за изпълнение с продължителност от 10 дни е започнал да тече по всяка
от фактурите, считано от момента на тяхното издаване. По делото няма данни те да са
били получени от възложителя – „ГК Б.“ ЕАД в деня на тяхното издаване. Най-
ранният момент установим по делото във връзка с достигане на трите издадени
фактури до получателя на услугата по тях – възложителя е датата на подаване на
справките-декларации от „ГК Б.“ ЕАД към НАП, в чието съдържание е включена
съответната фактура. Така съобразно таблицата възпроизведена на стр. 3 от приетото
заключение по допуснатата счетоводна експертиза се разбира, че фактура №
**********/09.06.2020 г. е подадена към НАП на 14.08.2020 г., фактура №
**********/03.08.2020 г. е подадена към НАП на 14.09.2020 г., а фактура №
**********/02.09.2020 г. е подадена към НАП на 14.12.2020 г. Следователно
вземанията по тези фактури са с настъпил падеж, както следва : по фактура №
**********/09.06.2020 г. на 24.08.2020 г., по фактура № **********/03.08.2020 г. на
24.09.2020 г. и по фактура № **********/02.09.2020 г. на 24.12.2020 г. При това
положение забавите за изпълнение на задълженията предмет на фактуриране в същите
имат начален момент, както следва : 25.08.2020 г. по фактура № **********/09.06.2020
г., 25.09.2020 г. по фактура № **********/03.08.2020 г. и 25.12.2020 г. по фактура №
**********/02.09.2020 г. В този порядък обезщетението за забава върху сумата от 10
640,83 лв. /възнаграждение за услуга по охрана за м. юни 2020 г./ начислено за
периода от 25.08.2020 г. до 29.08.2021 г. /денят преди депозиране на ИМ в съда/
възлиза на стойност от 1 093,64 лв., обезщетението за забава върху сумата от 10 760,40
лв. /възнаграждение за услуга по охрана за м. юли 2020 г./ начислено за периода от
25.09.2020 г. до 29.08.2021 /денят преди депозиране на ИМ в съда/ възлиза на стойност
от 1 013,27 лв., и съответно обезщетението за забава върху сумата от 10 760,40 лв.
/възнаграждение за услуга по охрана за м. август 2020 г./ начислено за периода от
25.12.2020 г. до 29.08.2021 /денят преди депозиране на ИМ в съда/ възлиза на стойност
от 741,27 лв. Или общо лихвата за забава следваща се по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
в полза на ищеца е равна на сумата от 2 848,18 лв. Предвид това претенцията следва да
се уважи до сумата от 2 848,18 лв. и отхвърли за разликата над нея до пълния предявен
размер от 3 185,00 лв.
По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
във връзка с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 21 520,00 лв. –
представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи, вследствие
предсрочно прекратяване на договор от 20.03.2020 г. без да се даде уговореното с
него двумесечно предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021
г. /датата на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане, настоящата
инстанция намира следното :
По тази си претенция дружеството-ищец извежда материалната си легитимация
на кредитор на парични вземания за обезщетения относно пропуснати за реализация
ползи, съставляващи уговореното за получаване възнаграждение по договора за охрана
от 20.03.2020 г. като изтъква, че въпреки отсъствието на надлежно осъществило се
12
договорно основание за прекратяване на договора за физическа охрана, това е било
направено от ответника-възложител при позоваване на неосъществило се основание за
прекратяване/разваляне на договорната връзка. Подобно действие следва да се
окачестви, като особен случай на неизпълнение на договора от страна на ответника,
тъй като са били нарушени клаузите предвиждащи основанието позволяващо на
определена страна да прекрати учредената договорна връзка преди изтичане на
уговорения между страните по нея срок на действие. В чл. 5.2. от договора страните са
предвидили основанията за прекратяване на действието му. С оглед твърденията на
ответника в отговорите на ИМ и ДИМ, както и предвид изявленията направени от него
в предизвестието за прекратяване приложено на лист 102 до 104 от делото се
констатира, че „ГК Б.“ ЕАД не е използвало нито едно от основанията очертани в чл.
5.2., а е упражнило право едностранно да развали договора за физическа охрана на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД се на допуснато от страна на изпълнителя –
„Е.“ ООД грубо и съществено нарушение на основното му задължение
по договора от 20.03.2020 г. да осигурява охрана и активите в него от посегателства,
както и да извършва пропускателен режим при достъпа до него. Трябва да се
посочи, че коментираният договор за услуга е произвел своето правно действие, като
страните са започнали да изпълняват предвидените с него свои облигационни
задължения. Няма спор и за това, че тази правна връзка е предвидено да действа в
продължение на две години, считано от 20.03.2020 г. Първият съществен въпрос, чиито
отговор следва да бъде даден от съда в контекста на заявените за присъждане парични
вземания е дали в полза на възложителя по договора за охрана се е породило
преобразуващото право да го развали, поради допуснато неизпълнение на договорни
задължения от страна на изпълнителя – ищец. Според решаващия състав такова право
не се е пораждало за „ГК Б.“ ЕАД, защото от доказателствата събрани по делото не
може да се състави обоснован извод, че насрещната по договора страна - „Е.“ ООД е
допуснала нарушение на договорните си задължения, а именно – поетата охрана на
строителния обект е била компрометирана от служител ангажиран с прякото и
извършване на датите 18 и 24.08.2020 г., поради това, че същия е спял по време на
дежурство. При разглеждането на претенцията за реално изпълнение от съда се
направи пространен анализ на доказателствата свързани с така твърдените нарушения,
като се възприе, че същите не са достатъчно убедителни за да разкрият извършването
на подобни нарушения. Този извод следва да намери директно приложение и при
обсъждането на фактическия състав свързан с пораждането на право да се получи
обезщетение по чл. 82 ЗЗД, в частност по пораждане на преобразуващо право
едностранно да се развали договора за охрана. Освен, че „ГК Б.“ ЕАД не е разполагало
с право едностранно да развали договора за охрана, както е сторило, считано от
01.09.2020 г., съдът намира да изтъкне и това, че дори да се допусне обратен извод, а
именно, че нарушение е реализирано от страна на изпълнителя, то няма данни по
делото възложителя да е отправил предупреждение с указване на подходящ срок да
приведе изпълнението си по договора съответно на уговореното в него, а именно да
осигури качествено изпълнение на услугата по физическа охрана на обекта, вкл. като
контролира лицата ангажирани от него пряко да го охраняват. Липсата на подобно
предупреждение и даване на срок, каквито изисквания въвежда нормата на чл. 87, ал. 1
ЗЗД означава, че „ГК Б.“ ЕАД не е разполагал с валидно възникнало преобразуващо
право да развали договора си за охрана с „Е.“ ООД. Следователно упражнявайки
изявление за разваляне на двустранния договор за охрана, считано от 01.09.2020 г. „ГК
Б.“ ЕАД неправомерно е преустановил действието на облигационната връзка създадена
по смисъла на този договор преди изтичане на уговорения срок на неговото действие.
13
Тоест налице е злоупотреба с право на разваляне на валидно учредена двустранна
сделка. Това е довело до преустановяване изпълнение на задълженията поети от страна
на „Е.“ ООД, а оттам и до изгубване на облигационното право за тази страна да
получава уговореното с договора за охрана ежемесечно възнаграждение. Що се касае
до това, дали е налице пряка причинна връзка между недобросъвестно упражненото от
възложителя развалянето на договора за услуга, считано от 01.09.2020 г. и понасянето
на имуществени вреди от изправната страна по разваления договор състоящи се в
пропускането на възможността да инкасира приходи от осъществяване на
договорената услуга за периода заявен от ищеца след преустановяване на договорната
връзка, настоящият състав намира, че обезщетението по чл. 82 от ЗЗД при пропусната
полза, каквато се претендира от ищеца изисква вредата произтича от нереализиране на
възможността на кредитора да увеличи своето имущество, но тази възможност не
следва да се предполага, а да е сигурно нейното настъпване, т.е ищецът трябва да
установи, че претендираните от него за обезщетяване вреди под формата на
пропуснати ползи имат качеството на реалност и сигурност, а не се презумират./ Така и
според ТР № 3 от 12.12.2012 г. по т.д. № 3/2012 г. на ОСГТК/. Това в случая е
направено, тъй като по делото са събрани недвусмислени доказателства, че
договорното правоотношение създадено между страните е било уговорено да има
продължителност отвъд двумесечния период очертан от ищеца /м.09. – м.10.2020 г./, за
които поддържа да е пропуснал да инкасира приход от услугата по охрана
имуществото на ответника. Следователно с висока степен на сигурност при нормално
развитие на договорната връзка може да се твърди, че ищецът щеше да придобие
облигационното право да получи възнаграждение за предоставяната от него по
договора услуга за охрана. Аргумент за това е, че „Е.“ ООД реално е изпълнявало
осигурявайки съответния ресурс на мястото на охранявания обект дейности по охрана
на строителната площадка и имущественото разположено на нея до последния
възможен момент предшестващ развалянето на договора, като доказателствата по
делото показват, че дружеството е имало потенциала да продължи да го прави и през
следващите два месеца. От ответника не е доказан факт, който е в състояние да
разколебае подобен извод, а именно, че дори и договорната връзка да беше продължила
след 01.09.2020 г., то по някаква друга причина същата правото на изпълнителя „Е.“
ООД е цяло да отпадне в пределите до края на м. 10.2020 г. На следващо място
очевидна е зависимостта между това, че прекратяването на договора за охрана сторено,
считано от 01.09.2020 г. е довело до лишаване на „Е.“ ООД от възможността да
получава възнаграждение за услугата по охрана, която е предоставяло на ответника
съобразно договора. Липсват данни в посоченият период „Е.“ ООД да е заместило така
получавания приход от охранителна дейност с равен на него такъв по сключен договор
с трето лице – възложител. Следователно „Е.“ ООД е пропуснало да реализира ползи
от получаване на месечните възнаграждения уговорени по неправомерно разваления
договор за охрана и това е пряка последица от поведението на възложителя по
договора пристъпил към развалянето му без да разполага с преобразуващото право да
го направи. Размерът на пропуснатата полза в случая следва да се определи, като за
база се ползва последното изчислено преди разваляне на договора за охрана
възнаграждение, а именно сумата от сумата от 9 178,00 лв. върху, която не следва да се
начислява ДДС, тъй като същото не може да се разглежда, като вреда за възложителя,
доколкото то е плащане в полза на бюджета и неполучаването му принципно не би
могло да засегне отрицателно имуществената сфера на ищеца. Следователно
подлежащия на репариране от ответника размер на пропуснатата полза следваща се по
реда на чл. 82 ЗЗД за периода от 01.09.2020 г. до 31.10.2020 г. е равен на сумата от
14
18 356 лв., като в такъв размер следва да бъде присъдено обезщетение на ищеца, а за
разликата над нея до пълния предявен размер на иска за сумата от 21 520 лв.
претенцията следва да се отхвърли, поради недоказаност.
По предявения за разглеждане иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер от 1 990,60 лв. – представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане /21 520,00 лв. / за периода от
04.09.2020 г. до 01.08.2021 г. настоящата инстанция намира следното :
Санкцията за забава при изпълнение на парично задължение е законово уредена
в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която гласи, че при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата. За да възникне подобна право на вземане е необходимо страната,
която го претендира да разполага с изискуемо главно парично вземане, което в случая
с ищеца е изпълнено, тъй като в пределите на обсъдените претенции по чл. 82 ЗЗД се
възприе, че в негова полза е възникнало, съществува и е изискуемо главно вземане за
обезщетение относно пропуснати ползи в размер на 18 356 лв. За изпадането в забава
относно изпълнението на това вземане обаче е необходимо кредиторът да покани
изрично длъжника, тъй като не е налице отнапред уговорен падеж, чието неспазване да
предизвика директно ангажиране на отговорност за репариране на вреди от закъсняло
плащане. Следователно ищецът трябва изрично да е поканил ответника да пристъпи
към плащане на обезщетение за вреди състоящи се в пропуснати ползи от
неправомерно прекратения договор за охрана. Покана с подобно съдържание не се
констатира да е достигала до ответника „ГК Б.“ ЕАД към момент предшестващ
подаването на ИМ в съда. Действително по делото е представена нотариална покана от
08.10.2020 г., която е връчена на ответника - „ГК Б.“ ЕАД на 10.11.2020 г., но в нея
„Е.“ ООД заявява да разполага с качеството кредитор по вземане за неустойка, поради
неспазен срок на предизвестие за прекратяване на договора за охрана от 20.03.2020 г.,
което вземане има съвсем различен характер от това за изплащане на обезщетение
относно репариране на имуществени вреди от пропуснати ползи, съответно няма как
тази покана да се смята за релевантна към съдебно предявеното вземане по чл. 82 ЗЗД и
да определя падеж за неговото изпълнение. По тази причина настоящият състав прави
извод, че „Е.“ ООД не доказва за него да е възникнало право да получи обезщетение по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за допуснато от ответника закъснение в плащане на главно вземане
равно на сумата от 18 356 лв. – съставляващо обезщетение за пропуснати ползи от
неправомерно развален договор за физическа охрана от 20.03.2020 г., което означава,
че предявеният осъдителен иск за присъждане на 1 990,60 лв. е изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда и за
двете страни – ищец и ответник, съразмерно на уважената, респективно отхвърлена
част от исковете. Ищецът прави искане за присъждане на разноски ангажирайки списък
по чл. 80 ГПК, в чието съдържание е упоменат вид и размер на същите. Според
съдържанието на списъка се настоява за присъждане на разноски, както следва : 3 000
лв. – разходи за адвокатски хонорар за представителство в исковото производство;
1500 лв. - разходи за адвокатски хонорар в обезпечителното производство; 600 лв. – за
образуване на изпълнително дело и 600 лв. – възнаграждение за вещо лице. Основно
правило при съобразяване обема на отговорността за разноските е преценката, дали
същите са направени по повод на делото и са реално извършени от страната, като
данните, които се съобразяват са тези установими от ангажираните до момента на
15
даване ход на устните състезания доказателства. Съгласно това правило за
установяване реално извършване на разноските от заявените в списъкът му разноски,
ищецът доказва изплащането на адвокатски възнаграждения в негова полза чрез
протокол за предаване на сумата от 5 700 лв. от клиент на адвокат, инкорпориран
върху списъка с разноски. Това е достатъчно за да се приеме, че подобен разход е
направен. Основателно е обаче възражението на адвокат – П. за прекомерност на
адвокатските възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото настоящото
дело е със степен на сложност под средния стандарт и не предполага понасяне на
отговорност за възнаграждение с 20 % по-високо от минималното установено в
Наредба 1/2004 г. що се касае до исковото производство, а по обезпечителното
производство възнаграждението следва да бъде в минималния установен от Наредба
1/2004 г. възможен размер. Изчислени според тези правила възнагражденията следва да
бъдат редуцирани до сумата от 2 760 лв. за представителство по исковото
производство и до сумата от 1 414, 65 лв. Що се касае до възнаграждението изплатено
в изпълнителния процес за привеждане в изпълнение на издадена в полза на ищеца
обезпечителна заповед, то същото не подлежи на репариране в настоящото исковото
производство, а в изпълнителното такова. Предвид изложеното общия размер на
разноските заявени от ищеца и подлежащи на репариране по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК
с оглед уважената част от претенциите възлиза на сумата от 4 320,11 лв. Ответната
страна на свои ред също заявява искане за присъждане на разноски свеждащи се
единствено до заплатено адвокатско възнаграждение в пределите на исковото
производство, чиито размер възлиза на сумата от 2 689 лв. с ДДС. Налице са
доказателства за реалното му изплащане от клиент на ангажирания с
представителството по делото адвокат. Възражението за прекомерност на уговорения
адвокатски хонорар направено от ищеца съдът намира за неоснователно с оглед
очертаната вече степен на сложност на спора, която предполага липса на прекомерност
на уговорено възнаграждение в диапазон до 2 760 лв., каквото е и това на ответника
установено за сумата от 2 689 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да получи разноски за водене на
делото възлизащи в размер на сумата от 255,99 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. *******, бул. „*******да заплати в полза на „Е.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул. „******* № ** на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер от 32 161,23 лв. – представляваща незаплатено
възнаграждение за предоставена услуга свързана с физическа охрана на обект в
периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. вкл., въз основа на сключен договор от
20.03.2020 г. за физическа охрана на обект, във връзка с която услуга са издадени три
броя фактури с № **********/09.06.2020 г., № **********/03.08.2020 г. и №
**********/02.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. /датата
на подаване на ИМ в съда/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 32 161,23 лв. до пълния му предявен размер от
16
32 281,20 лв.
ОСЪЖДА „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. *******, бул. „*******да заплати в полза на „Е.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул. „******* № ** на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 2 848,18 лв. – представляваща начислено
обезщетение за забава върху главното вземане /32 161,23 лв./ за периода от 25.08.2020
г. до 29.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2 848,18 лв. до
пълния му предявен размер от 3 185,00 лв., както и за периода 10.07.2020 г. –
24.08.2020 г. и датата – 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. *******, бул. „*******да заплати в полза на „Е.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул. „******* № ** на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 82 ЗЗД сумата в размер на 18 356,00 лв. –
представляваща дължимо обезщетение за пропуснати ползи от получаване на
възнаграждение уговорено по договор от 20.03.2020 г. за периода от 01.09.2020 г. до
31.10.2020 г., вследствие разваляне на договор за физическа охрана от 20.03.2020 г.,
считано от 01.09.2020 г. без възложителя по същия да притежава основание за това,
ведно със законната лихва, считано от 30.08.2021 г. /датата на подаване на ИМ в съда/
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
18 356,00 до пълния му предявен размер от 21 520,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. Благоевград, ул. „******* № ** срещу „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. *******, бул. „******* иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 990,60 лв. –
представляваща начислено обезщетение за забава върху главното вземане /21 520,00
лв. / за периода от 04.09.2020 г. до 01.08.2021 г.
ОСЪЖДА „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, ж.к. *******, бул. „*******да заплати в полза на „Е.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. Благоевград, ул. „******* № ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 4 320,11 лв. – разноски направени от ищеца в
исковото и обезпечително производства развили се пред СГС, изчислени съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
Благоевград, ул. „******* № ** да заплати в полза на „ГК Б.“ ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. *******, бул. „*******на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 255,99 лв. – разноски направени от ответника в
исковото производство развило се пред СГС, изчислени съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17