№ 5
гр. Сливен, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230201026 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба срещу електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 4934294 на ОДМВР гр. Сл., с който жалбоподателят АНГ.
Ж. П. за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП е санкциониран с
глоба в размер на 800.00 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от
ЗДвП
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
се представлява. Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа
жалбата, моли електронният фиш да бъде отменен.
Административнонаказващият орган, редовно призован не се
представлява в с.з. В писмено становище моли съда да потвърди издадения
електронен фиш.
Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 27.04.2021 г. в 10.54 ч. жалбоподателят П. управлявал товарен
автомобил "Пежо Боксер" с рег. № СВ 1963 НТ, по главен път I-6 км.363+500,
в района на Община Твърдица. Процесният автомобил управлявал в посока от
гр. София към гр. Бургас. Посредством автоматизирано техническо средство
"TFR1 - М 584 било установено, че управляваният от жалбоподателя
1
автомобил се движел със скорост от 103 км/ч., при максимално разрешена 60
км/ч, въведено с пътен знак В-26 за движение извън населено място.
Движението на автомобила било заснето с автоматизирано техническо
средство. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане
на глоба, серия К № 4934294, в който било отразено, че за констатираното
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на П., на основание чл.
189, ал. 4 във вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 800,00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да
съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени
норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни
превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна
посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак, какъвто е
процесния случай /ето защо съдът не споделя възражение на жалбоподателя,
че неправилно е посочено че е извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП с
привръзка към ал.1 на чл.21/. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на
пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай
процесният автомобил се е движил извън населено място, където е имало
поставен пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава,
управлявайки товарният автомобил е била 60 км/ч. Последният е нарушил
правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се в
извън населеното място със скорост от 103 км/ч. при допустима такава от 60
км/ч.
2
Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява
както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по
ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно, след като е установил
всички елементи от хипотезата на правната норма е издал процесния
електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му размер,
съобразявайки факта, че жалбоподателят е извършил нарушението повторно,
след като вече веднъж е бил санкциониран за нарушение от същия вид в
едногодишен срок /видно от справка за нарушител-водач спрямо П. е издаден
влязъл в сила електронен фиш К 3911841 от 26.08.2020 год., връчен на
24.10.2020 год., за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП/ и съответно
е приложил разпоредбата на чл. 182, ал.4 от ЗДвП като е определил наказание
за превишение на масимално допустимата скорост с 43 км/ч от 800.00 лева.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че при издаването на
процесния електронен фиш е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не ставало ясно защо нарушението е повторно и откъде се извлича
това, както и по коя от изброените в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП хипотези
поведението се явява повторно, което от своя страна препятствало в
съществена степен надлежното упражняване на правото на защита на П..
Съобразно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от
министъра на вътрешните работи. Съобразявайки това изискване на ЗДвП,
съдията докладчик намира, че в случая е налице описание на нарушението -
от фактическа и правна страна и е посочен размера на глобата, определен по
реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не предвижда
3
включване на допълнително описание на нарушението, респ. на формално
изброяване на нормите, касаещи определяне размера на наложената санкция.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и от приложената от страна на
АНО справка за нарушител, безспорно се установява, че П. е бил
санкциониран с влязъл в сила електронен фиш, за извършено от него
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и му е наложено наказание на основание чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, и в случая са налице законовите основания за
ангажиране на отговорността му по реда на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП /доколкото
от приложената разпечатката за водач/нарушител е доказано по безспорен
начин наличието на този влязъл в сила ел.фиш, то съдът намира, че
непосочването му в обжалвания ел.фиш не е сществено процесуално
нарушение/. Не може да се сподели твърдението на жалбоподателя за наличие
на съществен порок, ограничаващ правото му на защита с непосочването на
конкретната хипотеза от ал. 4 на чл. 182 от ЗДвП, към която да препрати
административнонаказващия орган - пределно ясно в ел.фиш са описани
белезите на вмененото на водача нарушение, включително и установеното
превишение на максимално допустимата за движение скорост извън населено
място, при което за водача не е съществувала неяснота за това какво
нарушение му се вменява, съответно по какъв ред е санкциониран. Именно
при отчитане на конкретно установеното превишение и при съобразяване на
правилото на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е определен и двойният размер на
наложената с фиша глоба – в случая за превишаване с 43 км/ч за повторно
извършено нарушение е определена глоба от 800.00 лева. /В този смисъл
Решение № 426 от 20.07.2021 год. по к.адм.н.д. 380/2021 год. на АС Плевен,
Решение № 180 от 01.04.2021 год. по к.адм.н.д. 131/2021 год. на АС Плевен,
Решение № 1656 от 10.12.2021 год. по к.адм.н.д. № 2433/2021 год. на АС
Варна/.
Съдът не споделя възражението и че тъй като на снимковия материал се
вижда още един автомобил не става ясно дали отчетената скорост е на
процесния. На снимковия материал се вижда само един автомобил с
регистрационенн номер – този, управляван от жалбоподателят. Това, което се
вижда от друг автомобил е само преден фар, което в никакъв случай не може
да доведе до объркване за това на кой автомобил е отчетената скорост.
Относно разминаването в посоката на движение в ел.фиш и отразеното в
4
проложения протокол за използване на АТСС, то в последният документ е
посочена посоката в която е позициониран автоматизираното техническо
средство, като видно от снимковия материал товарния автомобил се е движил
срешу него от където произтича и разминаването в посоките.
В обобщение на изложеното, съдът счита, че нарушението се явява
доказано по безспорен начин, електронният фиш, предмет на разглеждане,
съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната квалификация
съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната норма.
Предвид посоченото съдът прие, че атакуваният ел.фиш е
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото следва на ОДМВР Сл. да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото не се
отличава с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди минимално възнаграждение от 80лева.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4934294 на ОДМВР гр. Сл., с
който АНГ. Ж. П. ЕГН ********** за нарушение на 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1
от ЗДвП е санкциониран с глоба в размер на 800.00 лева на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АНГ. Ж. П. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР гр.
Сл. сумата от 80.00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд - гр. Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6