Мотиви
към Решение по АНД № 2434 по описа за 2014 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесено в РС -
гр.Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК на Х.М.Х.,
роден на *** ***, с ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.Шумен, български
гражданин, с основно образование, женен, работещ, реабилитиран и на М.М.Х., родена на *** ***, с ЕГН**********, с постоянен адрес
в гр.Шумен, български гражданин, с основно образование, омъжена, работеща,
неосъждана за извършено от тях престъпление от общ характер по чл.316 от НК,
във вр. с чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК.
В диспозитивната част на постановлението е посочено,
че обвиняемият Х.Х. *** при условията на продължавано
престъпление съзнателно се ползвал от неистински официални документи – удостоверение
обр. УП-30 изх.№642 от 28.12.1996 год. и трудова
книжка от 01.09.1984 год. на името на Х. М.Х., на които е бил предаден вид, че
са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД Бургас, Мина Росен – Бургас, като
от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
като документите са били представени пред лицето Д.Х.К. и пред Районно
управление „Социално осигуряване“ чрез Д.Х.К., като пълномощник и посредствен
извършител, без последният да съзнава, че документите са неистински, а по
отношение на обвиняемата М.Х., че на 17.09.2013 год. в гр.Шумен при условията
на продължавано престъпление съзнателно се ползвала от неистински официални
документи – удостоверение обр. УП-30 изх.№614 от
20.12.1996 год. и трудова книжка от 05.02.1988 год. на името на М.М.Х., на които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма
за рудодобив „М.З.“ АД Бургас, Мина Росен – Бургас, като от нея за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като документите са били
представени пред лицето Д.Х.К. и пред Районно управление „Социално осигуряване“
чрез Д.Х.К., като пълномощник и посредствен извършител, без последният да
съзнава, че документите са неистински.
В съдебно заседание представителят на ШРП
поддържа обвинението и предлага на съда да определи на всеки един от
обвиняемите наказание “глоба“ в размер на 2500 лева.
В съдебно заседание обвиняемите лица не се явяват
лично. За тях се явява упълномощен представител – адв.Г.С.
от ШАК, който моли съда да постанови решение, с което да признае обвиняемите за
невиновни. В пледоарията си излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си,
като счита, че от материалите по делото не се установява двамата да са
осъществили състава на деянието, в което са обвинени.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката Д.Х.К. извършва консултации във
връзка с изготвянето и подаването на документи за отпускане на лична пенсия
и осъществява дейността си в офис,
намиращ се в гр.Шумен, ул.“Л.К.“ №*.
В началото на месец септември 2013 год.
обвиняемите Х.М.Х. и М.М.Х. посетили офиса на
свидетелката К., за да получат информация относно необходимите документи, които
следва да бъдат подадени за отпускане на пенсия. След като свидетелката им
обяснила с какви документи трябва да разполагат, тъй като двамата не
притежавали изискуемия се трудов стаж за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, решили да се снабдят с неистински официални документи за
удостоверяване на това обстоятелство. В тази връзка обвиняемият Х.М.Х. се
снабдил с удостоверение обр. УП-30 изх.№642 от
28.12.1996 год. и трудова книжка от 01.09.1984 год. на името на Х. М.Х., на
които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД
Бургас, Мина Росен – Бургас, а обвиняемата М.М.Х. се
снабдила с удостоверение обр. УП-30 изх.№614 от
20.12.1996 год. и трудова книжка от 05.02.1988 год. на името на М.М.Х., на които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма
за рудодобив „М.З.“ АД Бургас, Мина Росен – Бургас. В посочените документи бил
вписан трудов стаж на обвиняемия за времето от 01.09.1984 год. до 20.12.1996
год. в размер на 12 години, 3 месеца и 20 дни, първа категория труд, а на
обвиняемата за времето от 05.02.1988 год. до 12.12.1996
год. в размер на 8 години, 10 месеца и 7 дни, също първа категория труд.
На 17.09.2013 год. двамата обвиняеми отново
посетили офиса на свидетелката К., като й представили необходимите документи за
отпускане на пенсия, между които били и посочените по-горе неистински
документи. Всеки един от двамата обвиняеми поотделно упълномощил свидетелката
да го представлява пред Районно управление „Социално осигуряване“, гр.Шумен.
Същият ден, след като К. окомплектовала необходимия набор от документи, тримата
отишли в Районно управление „Социално осигуряване“, гр.Шумен. В сградата на
РУСО двамата обвиняеми подписали лично заявления от тяхно име за отпускане на
лична пенсия, след което свидетелката Д.Х.К., в тяхно присъствие, използвайки
дадените й от двамата обвиняеми пълномощни ги подала на съответното гише, на
което същите, заедно с целия набор от необходими документи, в това число и
неистинските документи били приети от свидетелката Д.И.Г.. По време на подаване на документите
свидетелката К. не знаела и не подозирала, че представените й от двамата
обвиняеми документи са неистински.
При извършена проверка било установено, че
осигурител с име „Фирма за рудодобив М.З.“ АД или „Фирма за рудодобив М.З.“
АД-мина Росен Бургас не е открит и че в предадения архив на „Български медни
мини“ ЕАД, гр.Бургас, в архивохранилището на ТП на НОИ – гр.Бургас има
предадени документи на клон Росен, но в тези документи няма данни за лицата Х.М.Х.
и М.М.Х..
Впоследствие, след като било констатирано, че
двамата обвиняеми не са работили във „Фирма
за рудодобив „М.З.“ АД Бургас, Мина Росен – Бургас, с Разпореждания от 17.01.2014 год. на РУСО,
гр.Шумен на основание разпоредбата на чл.98, ал.1 от КСО, във вр. с §4, ал.1 от
ПЗР на КСО на двамата обвиняеми било отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на показанията на свидетелката, разпитана в съдебно
заседание – Д.И.Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства, приложени към ДП №55/2014 год. по описа на ОД на
МВР-Шумен.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза,
по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с които са положени
подписите в заявленията за отпускане на лична пенсия и в пълномощните, с които е
упълномощено лицето Донка К., както и в декларациите от 18.09.2013 год.
принадлежи съответно на М.Х. и Х.Х., както и че
почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в изследваните обекти не
принадлежи на тези две лица, но принадлежи на едно и също лице.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че с горното деяние подсъдимите Х.Х. и М.Х.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на
съответните официални документи, доказващи трудовия стаж на лицето – трудова
книжка и удостоверения.
Субект на престъплението са пълнолетни вменяеми физически лица.
От обективна страна предмет на престъплението е
официален документ, представляващ трудова книжка и Удостоверение обр.УП-30, които се издава по специален ред и удостоверяват
трудовия и осигурителен стаж на съответното лице. Изпълнителното деяние се
изразя в използване на неистински официален документ, като от дееца не може да
се търси наказателна отговорност за съставянето на същия, доколкото по делото
не са събрани доказателства в тази насока.
Обстоятелството, че използваните официални
документи - удостоверение обр. УП-30 изх.№642 от
28.12.1996 год. и трудова книжка от 01.09.1984 год. на името на Х. М.Х., на
които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД
Бургас, Мина Росен – Бургас и удостоверение обр.
УП-30 изх.№614 от 20.12.1996 год. и трудова книжка от 05.02.1988 год. на името
на М.М.Х., на които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД
Бургас, Мина Росен – Бургас, са неистински се установява от събраните входа на
досъдебното производство доказателства. В тази връзка от писмо изх.№11-158-6#2 от 02.07.2014 год.,
изготвено от Директора на НОИ, ТП-Бургас се установява, че при извършена от
тяхна страна проверка не са открити данни за осигурител с име „Фирма за
рудодобив М.З.“ АД или „Фирма за рудодобив М.З.“ АД, мина Росен Бургас, че в
предадения архив на „Български медни мини“ ЕАД, гр.Бургас в архивохранилището
на ТП на НОИ гр.Бургас има предадени документи на клон Росен, но в тези
документи липсват данни за лицата Х.М.Х., с ЕГН********** и М.М.Х., с ЕГН********** и че в архивохранилището на ТП на НОИ
гр.Бургас към момента няма предадени разплащателни ведомости, трудови договори
или други документи, носещи осигурителна информация от осигурител с
наименование „Фирма за рудодобив М.З.“ АД и „Фирма за рудодобив М.З.“ АД-мина
Росен Бургас. Този факт не се оспорва и
от самите обвиняеми лица.
От субективна страна престъплението по отношение и
на двамата обвиняеми е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът
е съзнавал, че използва официален
документ – удостоверение обр. УП-30 изх.№642
от 28.12.1996 год. и трудова книжка от 01.09.1984 год. на името на Х. М.Х., на
които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД
Бургас, Мина Росен – Бургас /по отношение на обвиняемия Х.Х./
и удостоверение обр. УП-30 изх.№614 от 20.12.1996
год. и трудова книжка от 05.02.1988 год. на името на М.М.Х.,
на които е бил предаден вид, че са издадени от Фирма за рудодобив „М.З.“ АД
Бургас, Мина Росен – Бургас /по отношение на обвиняемата М.Х./, които не са
издадени по предвидения законов ред и отразяват неверни обстоятелства относно
трудовия стаж на лицата, но са целели настъпването на тези противообществени
последици.
При преценка на повдигнатото обвинение съдът
установи, че спрямо всеки един от обвиняемите е повдигнато обвинение за деяние,
извършено при условията на продължавано престъпление, като първо е визирано
представянето на документа пред РУСО, гр.Шумен и след това пред лицето Д.Х.К..
В тази връзка съдът намира, че с представянето на неистинските официални
документи пред свидетелката Д.Х.К. в нейния офис не са настъпили обективните
признаци на деянието, доколкото това представяне не е в състояние да породи
каквито и да е правни последици нито за обвиняемите лица, нито за което и да е
друго лице. За да е съставомерно от гледна точка на
разпоредбата на чл.316 от НК представянето на документа пред трети лица следва
да е съобразно неговото предназначение и с оглед установяване на определени
факти с правно значение. Представянето на документа пред свидетелката К. не
води след себе си до никакви правни последици за обвиняемия, поради което и
това действие се явява несъставомерно и не влече след
себе си ангажиране на наказателната отговорност на всеки един от двамата
обвиняеми за конкретното действие.
С оглед на изложеното съдът при постановяване на
решението призна всеки един от двамата
обвиняеми за невиновен в това, че е извършил деянието пред лицето Д.Х.К. и при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
В същото време обаче съдът не кредитира изложените
от защитата на двамата обвиняеми твърдения, че свидетелката К. няма качеството
посредствен извършител, поради което не може да бъде ангажирана отговорността
на двамата обвиняеми и по втората част от обвинението. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че съгласно правната теория и практика извършване на
престъпление при непосредствено извършителство е
възможно, когато деецът нарушава съответната наказателноправна
норма, причинявайки виновно и противоправно
престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена
вина. Възможно е да има посредствено извършителство,
като лицето, което извършва самото изпълнително деяние, може да е наказателноотговорно, но това лице да е действало без
умишлена вина, т.е. когато действа с незнание за фактическите обстоятелства,
които принадлежат към състава на престъплението. В този смисъл са Решение №160 от 29.02.1996
год., по н.д. №929/95 год., II н.о., Решение №439 от 23.08.1977 год. по н.д. №443/77 год., I н.о., Решение №101 от
28.12.1987 год. по н.д. №93/87
год., ОСНК и др. В настоящия случай действията на свидетелката Д.Х.К. следва да
се приемат именно, като действия извършени без умишлена вина с незнание на
фактите, които принадлежат към състава на престъплението, доколкото от
материалите по делото се установява, че свидетелката не е знаела, че дадените й
от двамата обвиняеми документи – удостоверения и трудови книжки са неистински.
В същото време съдът приема, че деянието по
отношение на всеки един от обвиняемите е извършено чрез посредственото извършителство на свидетелката К., независимо от факта, че
в момента на подаване на документите двамата също са се намирали в сградата на РУСО
– Шумен. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че
заявленията за отпускане на лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са били
подписани лично от всеки един от обвиняемите, същите са били упълномощили
лицето К. да ги представлява пред РУСО при извършване на множество действия,
подробно изброени в пълномощното, между които и да подаде от тяхно име
заявлението за отпускане на пенсия. Подаването на самото заявление пред
свидетелката Д.И.Г., с което действие е бил осъществен и състава на
престъплението по чл.316 от НК, изразяващ се в използването на документа, е
било извършено именно чрез лицето К., която в качеството си на упълномощено лице
е действала като посредствен извършител, който не е съзнавал, че представените
чрез него документи са неистински официални документи. В подкрепа на този извод са събраните в хода
на досъдебното и съдебно производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д.И.Г. и Д.Х.К..
Съдът намира, че са налице предпоставките по
чл.78а от НК за освобождаване на всеки от обвиняемите от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, доколкото за престъплението
по посочената квалификация /чл.316 от НК, във вр. с
чл.308, ал.1 от НК/ законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три
години, обвиняемите не са осъждани за престъпление от общ характер и видно от
свидетелството му за съдимост не са били освобождавани от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК, а от престъплението не са настъпили имуществени
вреди. При преценка на предпоставките за приложение разпоредбата на чл.78а от НК съдът взе предвид и факта, че обвиняемият Х. е бил осъждан за умишлено
престъпление от общ характер, за което му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“, чието изпълнение на основание разпоредбата на чл.66 от НК е било
отложено за срок от пет години, но е реабилитиран на основание разпоредбата на
чл.86, ал.1 т.1 от НК на 14.01.2013 год.,
т.е. преди датата на извършване на процесното деяние.
При определяне на наказанието на обвиняемия Х.М.Х.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, която преценява като висока, доколкото деецът е използвал официални
документи, за които е знаел, че не са издадени по предвидения законов ред и че
същите отразяват неверни обстоятелства. В тази връзка целта на използване на
тези документи е лицето да получи лична пенсия, каквато не му се следва и като
краен резултат да нанесе вреда на държавния бюджет. Степента на обществена
опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същият е осъждан, но е реабилитиран, макар и няколко месеца преди датата на
извършване на процесното деяние.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на обвиняемия Х., като наказанието бъде определено при отчитане,
както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на отегчаващите.
Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че е справедливо и
съответно на извършеното на Х. да бъде определено наказание в размер над
минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно „глоба”
в размер на 2000 лева. При преценка размера на наложената глоба съдът съобрази
както изложените по-горе обстоятелства, така също и възрастта на обвиняемия и
неговото имущественото състояние, което се установя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, от които става ясно, че Х. работи извън
границите на Република България, поради което следва да се приеме, че същият е
в състояние да реализира доходи в размер значително над минималната работна
заплата, установена за Република България. В тази връзка при определяне размера
на глобата съдът съобрази и факта, че престъплението има за цел ощетяване на
държавния бюджет и получаване на средства под формата на лична пенсия, при
липсата на положителните предпоставки, необходими за нейното отпускане.
При определяне на наказанието на обвиняемата М.М.Х. за извършеното от нея престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като висока,
доколкото деецът е използвал официални документи, за които е знаел, че не са
издадени по предвидения законов ред и че същите отразяват неверни
обстоятелства. В тази връзка целта на използване на тези документи е лицето да
получи лична пенсия, каквато не му се следва и като краен резултат да нанесе
вреда на държавния бюджет. Степента на обществена опасност на обвиняемата,
която съдът преценява като невисока с оглед
данните за личността на дееца, които сочат, че същата е с чисто съдебно
минало.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на обвиняемата Х., като наказанието бъде определено при
отчитане, както на смекчаващите отговорността обстоятелства, така и на
отегчаващите. Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът намира, че е
справедливо и съответно на извършеното на Х. да бъде определено наказание в
размер над минимума, но под средния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК,
а именно „глоба” в размер на 2000 лева. При преценка размера на наложената
глоба съдът съобрази както изложените по-горе обстоятелства, така също и
възрастта на обвиняемата и нейното имущественото състояние, което се установя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които става
ясно, че Х. работи извън границите на Република България, поради което следва
да се приеме, че същата е в състояние да реализира доходи в размер значително над
минималната работна заплата, установена за Република България. В тази връзка
при определяне размера на глобата съдът съобрази и факта, че престъплението има
за цел ощетяване на държавния бюджет и получаване на средства под формата на
лична пенсия, при липсата на положителните предпоставки, необходими за нейното
отпускане.
С това наказание съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и същото ще въздейства
предупредително върху всеки един от обвиняемите и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този
начин и с такова наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
Районен
съдия: