РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Сандански, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100107 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявени са искове от КР. ЕМ. М., с ЕГН-**********, от с.И****, п.к.2833,
ул.“К****“, № *, срещу Д. Д. М., с ЕГН-**********, от гр.Р****, п.к.2760, ж.к.“И***“, бл.*,
ет.*, ап.*, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 СК.
Ищцата сочи в исковата си молба, че страните са живели на съпружески начала от
м.юни 2017г. до м.януари 2021г., както и че от това съжителство имат дете- Г.Д.Д,, с ЕГН-
**********, роден на ====г. Твърди се, че страните много пъти са се разделяли и събирали,
но окончателната им раздяла датира от м.януари 2021г., когато майката и детето напуснали
дома на родителите на ответника в гр.Разлог и се установили да живеят в с.Илинденци,
община Струмяни, в общо домакинство с родителите на ищцата. Твърди се, че ответникът се
е дезинтересирал от детето-не е идвал да го вижда, не се е обаждал да се интересува за
детето, нито е изпращал пари и подаръци за него, поради което емоционалната връзка на
детето с бащата е прекъсната. Твърди се, че детето посещава детска ясла в с.Илинденци и
има свой личен лекар, както и че то е много привързано към майка си. Твърди се, че майката
не работи по трудов договор, като финансово е подпомагана от своите родители. Твърди се,
че бащата употребява дрога-пуши трева, както и че работи в чужбина. Твърди се, че за
детето е полезно да ходи на море в Гърция, но бащата не желае да разговарят по въпроса за
даване на декларация за пътуване на детето. Твърди се, че между родителите липсва
разбирателство относно местоживеенето на детето, упражняване на родителските права и
издръжката, снабдяването със задграничен паспорт и пътуване на детето в чужбина. По
1
изложените съображения ищцата предявява настоящите обективно съединени искове, в
подкрепа на които представя писмени доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание е изслушана майката на детето по реда на чл.59, ал.6 от СК и
чл.127а, ал.3 от СК. Бащата на детето, редовно призован, не се явява и не сочи уважителни
причини за неявяването си, поради което и не е изслушан от съда.
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Сандански е депозирала социален доклад относно
детето и родителския капацитет на майката.
С определение № 116/08.03.2022г. съдът е определил привременни мерки относно
грижата за детето и неговата издръжка за времето от 08.02.2022г. до приключване на
производството по делото с влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на Г.Д.Д., с ЕГН-**********, роден на ****г. От
м.януари 2021г. родителите на детето са разделени, като майката и детето живеят в
с.Илинденци, в дома на родителите на ищцата, а ответникът е останал в дома на своите
родители в гр.Разлог. Г.Д. посещава детска градина „Патиланци“-с.М***. Същото има
избран личен лекар. За Г. грижи полага неговата майка, подпомагана от своите родители.
Детето има своя детска стая, обзаведена с всичко необходимо. Г.Д. е силно привързан към
своята майка. Последната не работи, а получава социални помощи и детски добавки. От
раздялата бащата не е поддържал контакт с детето-не го е посещавал, не му се е обаждал и
не е давал издръжка за него. Същият е отказвал да снабди сина си с паспорт и да даде
разрешение за пътуването му в чужбина, придружаван само от своята майка, без да излага
мотиви за това. Ответникът в хода на делото е заминал на работа в чужбина.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите се
основават на непосредствените му възприятия и не са оборени с други доказателства.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Съдът, като взе предвид, че страните са родители на малолетно дете и не живеят
съвместно, както и че не са постигнали споразумение относно местоживеенето на детето и
свързаните с това упражняване на родителските права и режим на лични контакти между
другия родител и детето и заплащането на издръжка, намира предявеният иск по чл.127,
ал.2 от СК за допустим.
По отношение на основателността на предявения иск по чл.127, ал.2 от СК съдът
прави слените правни изводи:
За да се определи при кого от двамата родители следва да живее детето и на кого от тях
следва да се предостави упражняването на родителските права за отглеждане и възпитание
на роденото от съвместното им съжителство дете, се изхожда от приоритетния принцип за
2
защита интересите на детето, който е сред основните принципи на СК. Под интереси на
детето се разбира, както необходимостта от правилно отглеждане и възпитание с оглед
развитието му като личност, така и материалните интереси-битови условия, грижа за
имуществото му и пр., т.е. цялата съвкупност от интереси. Следователно, интересите на
детето се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества на всеки един
от родителите, възможността и способността на всеки от тях да полага грижи за детето и да
го възпитава, умението да се подпомага детето в придобиване на знания и трудови навици,
социалното обкръжение и битови условия, морални качества на родителите, възраст и пол
на детето и привързаността му към родителите и средата, в която то живее (ППВС № 1 от
1974г. по гр.д.№ 3 от 1974г.).
В настоящия случай съвкупния анализ на доказателствата мотивират съда да приеме, че
интересите на детето налагат то да живее с майката. Установи се, че детето, което е почти на
3 години, от година и половина живее в семейната среда на майката, както и че от тогава
грижи по неговото отглеждане и възпитание се полагат само от ищцата, подпомагана от
своите родители. Не се установиха отрицателни качества на майката, които да пречат на
правилното отглеждане и възпитание на детето. Напротив, установи се, че К.М. притежава
необходимия родителски капацитет за отглеждането на сина си. От социалния доклад се
установи, че ищцата се отнася сериозно към родителските си задължения. Установи се, че
бащата след раздялата с майката е оставил сина си на грижите на последната, както и че от
тогава до настоящия момент повече не се е интересувал от сина си: не се е обаждал, не е
ходил да го вижда, не е осигурявал средства за издръжка и пр.
Доказателствата по делото относно родителските и възпитателски качества на ищцата,
полаганите до момента грижи от нея и отношението й към детето, привързаността на детето
към майката, жилищните й условия на живот и помощта, на която може да разчита от трети
лица, формират у съда убеждението, че безусловно в интерес на малолетния е
местоживеенето му да бъде определено при майката и на нея да се предостави
упражняването на родителските права върху Г.Д.Д.. Съдът отчете желанието на ищцата
детето да бъде при нея и липсата на претенция от страна на бащата в тази насока. Съдът
съобрази също възрастта и пола на детето-момче на три години, което в тази възраст има
нуждата от непосредствените лични грижи, обич, подкрепа и емоционалната близост на
рождената си майка.
Родителят на когото не са предоставени за упражняване родителските права върху детето
има право и задължението да осъществява лични контакти с него, поради което следва да му
се осигури възможност да поддържа лични отношения с него, като съдът отново се ръководи
от най-добрия интерес на детето. Мерките за лични контакти между детето и родителя се
определят съобразно обстоятелствата на конкретния случай, като от значение са не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай (Постановление
№ 1 от 1974г. на Пленума на ВС на Р България), като преценката за времетраенето и начина
на осъществяване на личните контакти се извършва с оглед интересите на детето.
Установи се, че детето е почти на три години, както и че към момента връзката баща-син
3
е прекъсната и това прекъсване датира от година и половина. По делото бащата не заявява
желание и готовност за възстановяване контакта със сина си. Отчитайки тези обстоятелства
съдът намира, че на този етап режимът за лични отношения баща-дете следва да бъде
ограничен, а именно: всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца за времето от 10
до 17 часа по местожителството на детето. Съдът намира, че с този режим на лични
отношения ще се осигури постепенното привикване на детето на контакти с бащата и ще се
избегне травмиране на неукрепената детска психика (детето да се постави в стресова
ситуация, която да породи у него напрежение и емоционален дискомфорт). Тъй като към
момента няма данни бащата да желае и да има готовност да възстанови контакта със сина си
(не може да се определи началото на упражняване на личните отношения от негова страна),
съдът не може да определи деференциран режим на лични отношения (т.е. да прецени
необходимия период на привикване/адаптация на детето с бащата). Едва след започване
осъществяването на лични контакти между бащата и сина и привикването им един към
друг, което да доведе до постепенното възстановяване на връзката родител-дете, ще е
налице основание за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства (бащата
при необходимост може да сезира съда с въпроса за ефикасността на избраните мерки и
необходимостта от вземането на нови).
Следва да бъде определена издръжка за малолетното дете, като се вземе в предвид, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот необходими за развитието на детето и че задължението за
издръжка на непълнолетно дете е безусловно. Съдът съобрази обичайните за възрастта
нужди на детето (не се твърди, а и не се събраха доказателства за специфични нужди на
детето) и възможностите на двамата родители (майката не работи и разчита на финансовата
помощ на своите родители, а бащата е заминал на работа в чужбина, без данни за негови
доходи и материално положение) и намира, че следва да се определи обща месечна
издръжка за Галин Димитров в размер на 300 лева. От така определения размер на месечна
издръжка ответникът следва да заплаща 200 лева, а останалата част следва да се поеме от
майката. Тази издръжка бащата следва да заплаща, считано от влизане на настоящото
решение в сила (за периода от предявяване на иска до приключване на настоящото
производство е в сила постановено определение за привременни мерки относно дължимата
издръжка) до настъпване на законни основания обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, чрез майката и
законен представител на детето. В останалата част-до претендирания размер от 300лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на претенцията за заплащане на издръжка за минало време съдът
излага следните съображения:
Съдът счита, че искът за заплащане на издръжка за минало време е доказан по
основание, тъй като не се установи бащата да е заплащал такава. При определяне на размера
на дължимата издръжката за минало време /една година назад преди датата на подаване на
исковата молба/ съдът отчете размера на минималната за страната работна заплата за този
4
период, съобрази възрастта на детето и обичайните за него разходи и намира, че бащата
следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 170лв. месечно или общо в размер на
2040 лева за претендирания период. В останалата част искът следва да се отхвърли като
неоснователно завишен.
По отношение на иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК съдът излага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим:
Съгласно разпоредбата на чл.127а от СК, въпросите, свързани с пътуването на дете в
чужбина се решават по общо съгласие на родителите, а при липса на съгласие, спорът се
решава от районния съд. Страните по делото са родители на Г.Д.Д. и същите не са
постигнали съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето им и за неговото
пътуване в чужбина, придружавано само от майка си, поради което е налице активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването на иска.
По основателността на предявения иск:
При разрешаване на въпросите относно пътуването на дете в чужбина и издаване на
необходимите за пътуването документи съдът се ръководи основно от интересите на детето.
Преценката е конкретна за всеки отделен случай съобразно установените по делото
обстоятелства. В това производство се изследва и нуждата на детето да пътува в чужбина,
като съдът не е обвързан от формулираното от ищцата искане относно броя на пътуванията,
периодът от време и определени държави. Съдът намира, че е в интерес на детето
издаването на задграничен паспорт, тъй като по този начин то ще може да пътува на
екскурзия или почивка извън страната, което безспорно е в негов интерес. Съдът отчете
също, че детето има право на свободно предвижване, но и че докато не навърши пълнолетие
не може само да упражнява това свое право, както и със съдействието на единия от
родителите си. Съдът взе предвид също и че бащата не е осъществявал контакти с детето
близо година и половина, а тази незаинтересованост на бащата от развитието на детето му
не следва да бъде пречка синът му да напуска страната само придружавана от своята майка,
която полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Установи се, че
целта на исканите пътувания е почивка на море в Гърция и гостуване при сестрата на
ищцата във Великобритания, т.е. краткосрочно. Съдът намира, че е в интерес на детето
Г.Д. да пътува извън пределите на страната, на екскурзия или почивка, неограничен брой
пъти, придружавано само от своята майка без съгласието на бащата, до Република Гърция,
Република Северна Македония и до Кралство Великобритания, в които държави не
съществува риск за детето, за срок от пет години (срокът на валидност на паспорта).
Относно разноските:
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в производствата по спорна съдебна
администрация, каквото е и настоящото, не намира приложение нормата на чл.78, ал.1 от
ГПК за присъждане на разноски съобразно изхода на спора. Тъй като решението ползва и
двете страни, то и разноските следва да останат за тях така както са направени.
5
Относно държавната такса за определената издръжка:
Ответникът следва да заплати държавна такса върху определената издръжката в размер на
288лв.
Водим от горното и на основание чл.127, ал.2 от СК във вр. с чл.59, чл.142, чл.143 и
чл.149 от СК и чл.127а, ал.2 от СК, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Г.Д.Д., с ЕГН-**********, при
майката К.Е. М. на адрес –с.И****, п.к.2833, ул.“К***“, № **.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете
Г.Д.Д., с ЕГН-**********, на майката К.Е. М., с ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д. Д. М., с ЕГН-**********, с
детето Г.Д.Д., с ЕГН-**********, всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца за
времето от 10 (десет) часа до 17 (седемнадесет) часа по местожителството на детето.
ОСЪЖДА Д. Д. М., с ЕГН-**********, от гр.Р.***, п.к.2760, ж.к.“И***“, бл.*, ет.*,
ап.*, ДА ЗАПЛАЩА за своето ненавършило пълнолетие дете Г.Д.Д., с ЕГН-**********,
роден на ****г., чрез неговата майка и законна представителка КР. ЕМ. М., с ЕГН-
**********, от с.И***, п.к.2833, ул.“К****“, № *, месечна издръжка в размер на 200 лева
(двеста лв.), считано от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на законни
основания, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до
претендираната сума от 300лв. месечно като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Д. М., с ЕГН-**********, от гр.Р***, п.к.2760, ж.к.“И***“, бл.*, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д. Д., с ЕГН-**********, роден на ****г., чрез неговата майка и
законна представителка КР. ЕМ. М., с ЕГН-**********, от с.И****, п.к.2833, ул.“К***“, № ,
сумата от 2040 лева (две хиляди и четиридесет лв.), съставляваща издръжка за минало
време, а именно за периода от 07.02.2021г. до 07.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер, като неоснователен.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Д. Д. М., с ЕГН-********** за издаване на паспорт
по реда на Закона за българските лични документи на малолетното му дете Галин Давидов
Димитров, с ЕГН-**********, като след издаване на паспорта същият се получи от майката
КР. ЕМ. М..
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Д. Д. М., с ЕГН-**********, малолетното му дете
Г.Д.Д., с ЕГН-**********, да пътува неограничен брой пъти до Република Гърция,
Република Северна Македония и до Кралство Великобритания, придружавано само от
майката КР. ЕМ. М., с ЕГН-**********, за срок от пет години, считано от влизане в сила
6
на настоящото решение.
ОСЪЖДА Д. Д. М., с ЕГН-**********, от гр.Р***, п.к.2760, ж.к.“И***“, бл.*, ет.*, ап.*,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр.Сандански държавна такса по определената
издръжка в размер на 288 лева (двеста осемдесет и осем лв.) и 5 лева (пет лв.) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7