РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
421 по описа за 2018 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът П.Н.П.
твърди, че на 24.05.2017 г., около 14,30 ч. в с. Скравена, лек автомобил „Фиат
Скудо“, рег. № *******, управляван от Т.А.Ц.,*** и на кръстовището с ул.
„Грамада“ предизвиква пътнотранспортно произшествие. Причина за това, е обстоятелството, че не
пропуска приближаващия отдясно по ул. „Грамада“, лек автомобил „Фолксваген
Кади“, с рег. № *******, управляван от ищеца, който получава следните травматични
увреждания: разкъсно - контузна рана в лява теменна област, болезнен оток и
червеникаво кръвонасядане по ръба на носа, контузия на гръдния кош отляво,
фрактура на IV-та метакарпална кост на лявата ръка.
Ищецът
сочи, че раната в областта на главата (теменно) е обработена хирургично - зашита, а фрактурата е имобилизирана с
гипсова шина, след което е насочен за домашно лечение. Болките от получените
травми по тялото и главата в първите две седмици били значително интензивни,
като и и понастоящем продължава да изпитва болки. П.Н.П. твърди, че не е бил в
състояние да си служи с ръката си и самостоятелно да посреща всекидневните си
битови нужди – обличане, хранене и др., за които е получавал помощ от своите
близки. Сочи, че в областта на главата ще остане белег, като изпитва стрес и
уплаха от изживяното. Във връзка с лечението, ищецът поддържа, че е извършил
имуществени разходи в размер на 65 лв., за които има издадени фактура и касов
бон, за преглед и консултация от хабилитирано лице.
Ищецът твърди,
че към датата на увреждането за лекият автомобил Фиат Скудо“, рег. № ******* е налице
валидно сключена застраховка „Гражданската отговорност“ с З. „Б.И.“,
обективирана в полица № ВG/02/116002306642/2016 г., със срок на действие от
31.08.2016 г. до 30.08.2017 г. Сочи, че е сезирал З. „Б.И.“ АД, на основание
чл. 429, ал. 1 КЗ за изплащане на обезщетение и е образувана щета №
**********/2017 г., като в предвидения тримесечен срок, съгласно чл. 496 КЗ,
няма произнасяне по претенцията от страна на ответното застрахователно
дружество.
Предвид изложеното, моли съда да
осъди ответника да му заплати, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 26
000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
процесния деликт, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. – датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне, както и сумата от 65 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
30.05.2017 г. - датата на извършеното плащане. Претендира разноски.
Ответникът З.
„Б.И.“ АД оспорва иска по основание и размер, както и твърденията на ищеца. Заявява,
че в случая не е налице деликт. Оспорва, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие, П.Н.П. е получил описаните в исковата молба телесни увреждания.
Поддържа, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Релевира възражение
за съпричиняване, като твърди, че ищеца е бил без поставен предпазен колан,
който би способствал за предотвратяване на травматични увреждания.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 432, ал.1 от КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
По делото е
приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на 13.01.2015 г.
от мл. автоконтрольор след посещение на място и подписан от двамата участници в
произшествието. Протоколът има характера
на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
От събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Т.А.Ц. и от заключението
на изслушаната по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, се
установява следният механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
На 24.05.2017
г. около 14.30 часа в гр. Скравена, община Ботевград, по ул. „Подп. П. Георгиев“
в югозападна посока се е движил товарен автомобил „Фиат Скудо“, рег. № *******,
управляван от Т.А.Ц.,. По същото време товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с
рег. № *******, управляван от П.Н.П.,***, като на кръстовището с ул. „Подп. П.
Георгиев“ е извършвал ляв завой. Кръстовището между двете улици не е регулирано
с пътни знаци и пътна маркировка. Водачът на товарен автомобил „Фиат“ не
пропуска дясностоящия товарен автомобил „Фолксваген“ и настъпва удар между
предна лява част на товарен автомобил
„Фиат“ и странична лява предна част на товарен автомобил „Фолксваген“, в
областта на преден ляв калник. В резултат на този удар, двата автомобила започват
да се въртят по посока на часовниковата стрелка, като по време на въртенето е
настъпил втори удар между задна лява част на товарен автомобил „Фолксваген“ и
странична дясна част на товарен автомобил „Фиат“. Причината е за настъпване на
процесното ПТП е отнемане на предимство на нерегулирано кръстовище на
дясностоящия, т.е. субективните действия на водача на товарния автомобил „Фиат
Скудо“.
Спорен по делото е въпросът относно това
налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия
автомобил.
При
преценка на това обстоятелство, настоящият съдебен състав приема следното: От доказателствата по делото се установи, включително
и от данните в протокола за оглед, че вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие има водачът на лекия автомобил „Фиат Скудо“, тъй като е нарушил
правилото на чл. 47 от Закона за движение по пътищата. Съгласно посочената
разпоредба, водач на пътно превозно средство, приближаващо
се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. На кръстовище на равнозначни пътища водачът на
пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение. (чл. 48 от Закона за движение по пътищата)
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било
противоправно и в разрез с посочените изисквания на Закона за движение по
пътищата и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината
на водача на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не
бяха ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
Няма спор
между страните, а това се потвърждава и от данните, посочени в констативния
протокол и от справката от информационния масив на Гаранционния фонд, към
датата на пътното произшествие – 24.05.2017г . е действащ договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица №
ВG/02/116002306642/29.08.2016 г., , с обект – отговорността на водач за
вреди при управлението на товарен автомобил „Фиат Скудо“, рег. № *******, страна
по който е ответното дружество.
По делото
няма спор между страните, че от пътнотранспортното произшествие станало на 24.05.2017
г. е пострадал ищеца П.Н.П.
От
заключението на изготвената комплексна експертиза, в съдебномедицинска й част, се установи, че вследствие на пътния инцидент П.Н.П.
е получил следните травматични увреждания: фрактура IV-та
метакарпална кост на лявата ръка (след личен преглед от вещото лице); разкъсно – контузна рана по главата 4 см. – теменно, вляво;
кръвонасядане, оток и охлузване по гърба на носа и контузия на гръдния кош, от
лявата страна. Медико - биологичната характеристика на фрактурата на IV-та метакарпална кост на лявата ръка е трайно затрудняване на захвата на
ръката за срок по - голям от 30 дни, в случая до 3 месеца. Разкъсно -
контузната рана в лявата теменна област причинява временно разстройство за
здравето, неопасно за живота. Останалите повърхностни травми по гърба на носа и
контузията на гръдния кош причиняват болка и страдание, без да увреждане на
общото здраве.
От разпита
на свидетелката М.Н.Ц., се установи, че П.Н.
се е възстановявал около два - три месеца, раната на главата е зашита с няколко
шева и е изпитвал болка в ребрата. Преди инцидента се е занимавал с футбол.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди травматични увреждания, установени в
медицинската експертиза, претърпените
болки, наличието на белег, периода на възстановяване – около два месеца, съдът
намира, че сумата от 12 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за
ищеца в резултат на непозволеното увреждане. Съдът не приема за установено, че
в причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при инцидента, че ищецът
има проблеми с очите, доколкото по делото, освен показанията за свидетелката Ц.за
извършена ирисова диагностика, няма други обективни данни и медицинска
документация.
Съдът
намира за основателна и претенцията за заплащане на сумата от 65 лв.,
представляваща имуществени вреди, за медицинска консултация във връзка с
лечението, удостоверена с фактура № ********** от 20.05.2017 г., издадена от
УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, заедно с касов бон от същата дата.
Законна
лихва върху двете суми, се дължи от 26.10.2017 г. – от изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията за заплащане на обезщетение.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.1 ЗЗД
Съгласно
заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза,
удара за товарен автомобил „Фолксваген Кади“ е страничен от лявата предна
страна в областта на преден ляв калник и предна лява врата, като при първия
удар, тялото на водача се отклонява наляво, като среща твърдата повърхност на
лявата врата. Получените от ищеца травматични увреждания, описани в
експертизата, могат да се получат и при поставен колан, доколкото същият е
неефективен при странични движения на тялото, а твърдата повърхност на лявата
врата е в непосредствена близост до лявата страна на тялото на водача. Травмите
на ищеца са получени при страничния удар отляво и политане на торса наляво,
следствие на действието на инерционната сила. Автомобилът е оборудван с
триточкови предпазни колани на предните две места. Предпазният колан е
ефективен при челни удари, а при страничен удар, като процесния, превантивното
действие на предпазния колан е силно занижено, защото водач или пътник може да
бъде задържан към седалката и предпазен от изпадане на автомобила, но торса не
може да бъде задържан и предпазен от страничен удар. Следователно възражението
за съпричиняване е неоснователно.
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца – адв. адв. М.Б. Н.– Т., следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
в размер на 607,28 лв. На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде
присъдена общо сумата от общо 760, 33 лв., представляваща разноски за държавна
такса – 482, 60 лв. и възнаграждение за вещи лица – 277, 73 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 698, 25 лв. и за възнаграждения на
вещи лица в размер на 177, 25 лв.., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на П.Н.П., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, адв. М.Б. Н.- Т., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 24.05.2017 г. по вина на Т.А.Ц., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на товарен автомобил „Фиат Скудо“, рег. № *******, към посочената дата е бил
застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на П.Н.П., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, адв. М.Б. Н.- Т., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 65 лв. (шестдесет и
пет лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, за медицинска консултация във връзка с лечението, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2017
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати на П.Н.П., ЕГН **********, да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 760,33 лв., деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати на адв. адв. М.Б. Н.- Т. В. Н.– САК, на основание
чл. 38, ал.1 т. 2 ЗА, вр. чл.38, ал. 2 ЗА сумата
607,28 лв. – адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на
уважената част от исковете, при предоставена на ищеца безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА П.Н.П.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 698,25 лв. - адвокатско възнаграждение и сумата 177,25 лв. - разноски за възнаграждение
за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: