Определение по дело №4153/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13845
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110104153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13845
гр. София, 01.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110104153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ХР. КР. ХР. срещу М. Н. Н..
Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
решение на съда, влязло в сила на 04.02.1986г. Посочва, че по време на брака са
придобили в режим на СИО ап. № 84, находящ се в гр. София, ., като след развода
имотът останал в обикновена съсобственост. С нот. акт от 27.09.2017г. ответникът
прехвърлил на „. собствената си ½ ид. част от имота. С решение от 13.04.2020г. по гр.
д. № 5034/2019г. на САС съдът допуснал ищецът да изкупи на основание чл. 33, ал. 2
ЗС прехвърлената ид. част, което и сторил. Със същото решение САС признал за
установено, че ищецът е собственик на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот. С
постановление от 04.10.2016г. по изп. дело № 1121/2013г. по описа на ЧСИ Орлин
Мендов била наложена възбрана върху ½ идеална част от имота за обезпечаване
вземанията на А. Р. Н.а. Тъй като възбраната била вписана преди ответникът да се
разпореди с ид. част, били извършени опис, оце. и изнасяне на публична продан на ½
ид. ч. от имота. За да избегне проданта на имота, ищецът поискал да му бъде издадено
удостоверение за размера на дълга на взискателя А. Н.а. С платежно нареждане от
12.01.2022г. ищецът заплатил в полза на А. Н.а вместо длъжника М.Н. сумата от
4492,02лв. за погасяване на задълженията му по изп. дело № 1121/2013г. На същата
дата заплатил и сумата от 804,67лв. за погасяване на таксите и разноските по изп. дело.
Ищецът счита, че е изпълнил задълженията на ответника, като е имал правен интерес
за това, поради което на основание чл. 74 ЗЗД е встъпил в правата на кредиторите
спрямо него.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 4449,02лв. и сумата от 804,67лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Счита,
че не са налице предпоставките за настъпване на суброгация. Твърди, че не ищецът, а
друго лице – И.М. е заплатило сумите с негови лични средства. Поддържа, че за ищеца
не е налице и правен интерес от изпълнението на чуждо задължение, тъй като били
налице правоотношения между кредитора и длъжника, но не и с ищеца. Изтъква още,
че ищецът изпълнил свое задължение към ответника за заплащане на припадащата
стойност на притежаваните от нея 16552/20369 ид. ч. от процесния имот за извършени
1
от ответника на 10.09.2017г. подобрения в имота на стойност 57215,21лв. Евентуално
прави и възражение за прихващане с това свое вземане.
По отношение таксите по изпълнението посочва, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер
от 458,57лв. била за сметка на взискателя, а не на длъжника и нямало как да се
суброгира спрямо него за това вземане.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 74 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е имал задължения към лицето А. Н.а в сочения размер; че ищецът е
изпълнил задълженията чрез плащане; че ищецът е имал правен интерес от
изпълнението, тъй като отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М.Н. биха
засегнали /застрашили/ конкретни имуществени права на ищеца.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му,
включително че изпълнението не е извършено от ищеца, а от трето лице; че липсва
правен интерес у ищеца от изпълнението; че чрез изпълнението ищецът е изпълнил
свой собствен дълг към ответника.
Направеното от ответника възражение за прихващане не следва да бъде
приемано за разглеждане, тъй като е направено извън преклузивния срок по 131, ал. 1
вр. чл. 133 ГПК. В случая не се твърди и установява вземането, с което се иска
прихващане, да е ликвидно – съдебно установено и напълно безспорно. Както е
разяснено в т. 4 от ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, възражението за прихващане може
за първи път да се заяви и пред въззивния съд, но само ако се изразява в
материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни
вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били
налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно,
възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната
инстанция. В тази им част постановките на т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г.
по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от
01.03.2008 г./. От това следва, че когато вземането, с което се прави прихващане, е
спорно /не е ликвидно/, същото трябва да бъде направено с отговора на исковата
молба, който следва да бъде подаден в едномесечния преклузивен срок. Когато в този
срок ответникът не наведе това възражение, същото се преклудира – арг. от чл. 133
ГПК.
В случая отговорът на исковата молба е подаден извън едномесечния
преклузивен срок. Исковата молба с приложенията е получена от ответника на
04.04.2022г., видно от саморъчното отбелязване на л. 49. С оглед на това, срокът
изтича в края на деня на 04.05.2022г., който е работен ден. Отговорът обаче е изпратен
чрез ел. поща на 05.05.2022г. в 00:05:39ч., което е извън срока. Ето защо, възражението
за прихващане не следва да бъде приемано за разглеждане.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2022г.
от 11:30ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство направеното от
ответника възражение за прихващане.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3