Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.09. 2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На десети септември 2020 година
в открито съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело № 188, по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 224 от 17.06. 2020 г., по
гр.д. № 2204/ 2019 г. на РС–Търговище, с което
е осъдено „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от Георги Коршия, Пламен Стефанов и Яна Димитрова,
действащи чрез преупълномощен процесуален представител адв. Н.М.-***, да
заплати на „КАС АРБАЙТСКРАФТЕ” ЕООД, ЕИК ********* със съдебен адрес ***,
представлявано от управителя Четин Акдаг, сумата от 902,54лв., по корекционна
фактура № **********/26.06.2019г. за начислено потребление на електроенергия в
невизуализирана тарифа Т3, като платена без основание, ведно със законната
лихва от 12.12. 2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и да заплати разноските по делото в
размер на 400 лв.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника, чрез адвокат Н.М..
Излагат се съображения за необоснованост на решението, което е довело и до
неговата неправилност. Основното възражение е това, че от събраните по делото
доказателства се установява, че начислената ел.енергия действително е потребена
от ищеца и неправилно съдът приема, че заплащането е станало без основание.
Основанието е именно договорът за доставка на ел.енергия с дружеството, като
ищецът е длъжен да заплаща потребеното. Счита, че сумата се дължи и на
основание чл. 50 от ПИККЕ, а самото плащане на фактурата е признание за
дължимостта й. Затова адв. М. моли решението да се отмени, искът да бъде
отхвърлен, като се присъдят и направените разноски. В съд.зас. адвокат М.
поддържа жалбата.
В законния срок ищецът е подал отговор на жалбата чрез адвокат Н.В. ***. Оспорват
се изложените в жалбата съображения, като се споделят всички доводи на съда,
изложени в мотивите. Не може да има приложение на чл. 50 от ПИККЕ, защото той
касае коренно различни случаи, а по отношение чл. 200 от ЗЗД, ищецът не е
провел съответното пълно доказване. По отношение на отчетената в скритите
регистри ел.енергия би следвало да има специална уредба, но към момента на
установяването такава не е била налице. Моли решението да се потвърди и да се
присъдят направените разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния, по отношение на установените факти и правните изводи.
В допълнение следва да се посочи още: искът се основава на заплатена
допълнително ел.енергия от ищеца, за което той бил възразявал, но тъй като
ответникът, като доставчик монополист на ел.енергия щял да прекъсне
захранването, бил принуден да направи плащането. Същото е без основание, защото
няма правна уредба, която към момента на консумацията да дава право на
ответника да прави корекции на сметката.
Ответникът е възразил, като е защитил правото си на корекционна процедура
по чл. 50 от ПИКЕЕ. На второ място счита, че платеното не е без основание,
защото енергията е доставена на и потребена от ответника. За това има
доказателства и те се съдържат в скритите регистри на СТИ и по-специално в
регистър 1.8.3, който отчита енергия само тогава, когато поради софтуерна
намеса, на видимите за потребителя регистри не се отчита нищо.
Процедурата по корекция на сметката започнала с проверка от страна на
ответника, който чрез своите служители, на място е установил, че електромерът
не отчита ел.енергия по видимите си тарифи за дневна и нощна, въпреки че в
обекта има работещи уреди. С констативен протокол от 10.04. 2018 г. тези факти
са установени и СТИ е сменено, като старото е запечатано, пломбирано и
предоставено на БИМ.
Всичко в електромера е било изправно, но в скритата Тарифа 3 или 1.8.3, е
имало натрупано количество енергия от 5016,5 kWh. Това означавало, че тази енергия не е отчетена на видимите тарифи, което
се потвърждава и от заключението на вещото лице. Констатациите на БИМ са
отразени в протокол от 17.06. 2019 г. – повече от година след подмяната на
електромера. На това основание на ищеца е начислено и това допълнително
количество енергия. Преизчислението е станало за период от 05.04. 2017 г. до
04.04. 2018 г. През този период са действали различни цени и на л. 22 от делото
е видно как е станало това преизчисление от ЕРП“Север“. Как точно е направена
сметката и защо с такива количества енергия, как ответникът е пресметнал, че
точно тези количества енергия са изразходвани, точно през този период, няма
доказателства, няма обяснения. Така е фактурирана сумата и по съставената
фактура от 26.06. 2019 г.
В цялата приложена по делото кореспонденция, която изхожда от ответника,
той не е уведомил ищеца на какво правно основание се прави корекцията, въпреки
исканите обяснения. Тези твърдения, че това се прави на основание чл. 50 от
отменените ПИКЕЕ от 2013 г., се дават едва в хода на исковия процес. Същото се
отнася и до твърдението, че сумата се дължи и на основание ЗЗД, поради това, че
е потребена и доставена реално повече енергия, отколкото е отчетена на видимите
за потребителя тарифи на СТИ и съответно заплатена.
В тази връзка, както се посочи, РС–Търговище е изложил достатъчно мотиви,
които напълно се споделят и от втората инстанция. В допълнение към това, следва
да се посочи и още нещо. Към момента, в който е направена корекцията на
сметката, вече са действали нови ПИКЕЕ, приети и действащи от началото на месец
май 2019 г.
В тях, в чл. 55 е уредена материята, засягаща случаи като настоящия по
делото. Тази норма обаче не може да бъде приложена към процесния случай, защото
допълнителното начисляване и корекцията може да стане само за случаи, когато
това е установено след влизане в сила на новите ПИКЕЕ. Към момента на
установяване на натрупаната в скрития регистър 1.8.3. енергия, са действали
старите ПИКЕЕ, като чл. 50 от тях е бил действащ до отмяната му на 23.11. 2018 г.
Към момента на извършване на корекцията през месец юни 2019 г., тази норма е
била отменена, като освен това, тя е неприложима за случаи като настоящия. В нея е посочено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката, до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година.
Какво има предвид тази разпоредба.
Тук става дума за допуснати технически грешки, при които в
информационната база данни на доставчика, се въвеждат параметри на измервателна
група, различни от договорените между страните. Именно това води до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. Само в
тези случаи операторът може да коригира разликата между отчетените количества
енергия и реално преминалите на посоченото основание, а не когато става въпрос
на практика за софтуерна намеса в СТИ, при което то не отчита на видимите
дисплеи действителното количество енергия. По приложението на чл. 50 от ПИКЕЕ
има постановено решение по чл. 290 и 295
от ГПК, като описаният там конкретен случай е показателен за това, кога
и как следва да се прилага процедурата по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г./отм./: Р №
21 от 01.03. 2017 г. на ВКС, по гр.д. № 5041/ 2016 г., на първо ГО, докл.
Гълъбина Генчева.
Т.е. корекция на сметката, така както е направена от ответника, е
недопустима и на това основание сумата не се дължи.
Остава да се види дали е налице друго основание за плащане и по-специално
това, дали тази сума се дължи по силата на сключения между страните договор и
съобразно ОУ на енергийния доставчик. Т.е. в тежест на ответника е да установи
дали отчетената в Тарифа 1.8.3 енергия от 5016 kWh е действително доставена и изразходвана от ищеца. В тази връзка, от
заключението на вещото лице се установява, че енергията е отчетена в невидим за
потребителя елемент от СТИ и може да се установи само със съответната техника и
софтуер. Отчитането на това място, в тази тарифа означава, че енергията не е
отчетена на видимите тарифи. Т.е. установява се, че не може да има съвпадение и
двойно отчитане на едни и същи количества. Параметрите на СТИ обаче не
позволяват да се установи точният период, както и през коя част на денонощието
е станало това. Т.е. не е ясно тази енергия по какви цени следва да бъде
заплащана. Така посочените от ответника цени на л. 22 от делото, не могат да
бъдат сигурни, защото СТИ е монтирано през 2016 г. То е било с нулеви
показатели на видимите тарифи. В протоколите за монтаж обаче никъде не е
посочено дали Т 1.8.3 също е била с
нулеви показатели. И точно това е обстоятелството, поради което съдът не може
да приеме, че ответникът е провел пълно доказване на факта, от който черпи
правата си. От заключението на вещото лице не се установява СТИ при монтирането
си да е било с нулеви показатели в Т 1.8.3, а фактът, че на останалите десплеи
показателите са били нулеви, не означава автоматично, че това е така и за
невидимата част на отчитане. Защото както се установява, там може да няма нищо
отчетено, а в скритата за потребителя тарифа да има неизвестно колко
количества.
От друга страна/ с оглед на съдебната практика, на която се позовава
ответникът, а тя е известна на съда – Р. 150 и 124 на трето ГО на ВКС/, дори и
да се приеме, че това количество се е натрупвало през целия период на измерване
с това СТИ, от 2016 г. – до датата на демонтажа, то не е ясно как следва да се
изчисли заплащането. Защото е възможно това натрупване, ако наистина е станало
след монтажа на електромера да е било само денем, само нощем и на различни цени
през отделни периоди всяка календарна година. Тогава кои цени следва да приеме
съдът? Във всички случаи обаче каквито и да са, те следва да бъдат
най-благоприятни за клиента, който винаги е поставен в по-неизгодната позиция.
Доказателства по делото обаче за подобни изчисления няма. Но и съдът не би
могъл да отхвърли иска дори и частично именно поради изложеното по-горе, че не
е доказано обстоятелството за нулеви показатели на скритата тарифа 1.8.3, при
монтажа на СТИ през 2016 г.
Във връзка с правните въпроси по настоящото дело, съдът следва да посочи,
че след приемането на новите ПИКЕЕ през 2019 г., практиката на съдилищата е
противоречива, включително и тази в апелативния район. ОС–Търговище, в
настоящия си състав се присъединява към съображенията и практиката на ОС–Варна,
публикувана в интернет и в програма „Апис“ в няколко решения. /Напр. Р 260480
от 27.08. 2020, по в.гр.д. № 1226/ 20/.
В заключение: решението е правилно и следва да се потвърди. На въззиваемия
следва да се присъдят разноски от 150 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 224 от 17.06.
2020 г., по гр.д. № 2204/ 2019 г. на РС–Търговище,
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
р-н Вл. Варненчик, бул.”Вл. Варненчик”, № 258, Варна Тауърс-Г, ДА ЗАПЛАТИ НА
„КАС АРБАЙТСКРАФТЕ” ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес ***, представлявано
от управителя Четин Акдаг, сумата от
150 лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.