№ 152
гр. Дупница, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20231510102283 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на П. Г. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ООД.
Ищцата твърди, че срещу нея имало издаден изпълнителен лист от 13.10.2009г. по гр.д.
№ 1853/2009г. по описа на РС-Дупница, по силата на който следвало да заплати на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД следните суми: 3000 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 25.09.2009г. до изплащане на вземането, 501,94 лв. –
просрочена лихва за периода от 29.01.2009г. до 23.09.2009г. и 39 лв. – просрочена такса за
периода от 12.08.2009г. до 23.09.2009г. Заявява, че въз основа на цитирания изпълнителен
лист имало образувано изпълнително дело № 20237440400762 по описа на ЧСИ М. Д., рег.
№ *, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил. Заявява, че на 20.12.2023г. е получила
покана за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело. Счита, че в периода от
датата на издаване на изпълнителния лист (13.10.2009г.) до 20.12.2023г. (когато получила
поканата за доброволно изпълнение) не е имало образувано изпълнително дело за събиране
на сумите по процесния изпълнителен лист, а дори и да е имало такова по него не са
предприемани никакви принудителни действия. Смята, че след като не са предприемани
никакви принудителни действия, задълженията по процесния изпълнителен лист били
погасени по давност. По изложените съображения моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи следните суми по издаден в полза на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД изпълнителен лист по гр.д. № 1853/2009г. по описа на РС-
Дупница: 3000 лв. – главница, 501,94 лв. – просрочена лихва за периода от 29.01.2009г. до
23.09.2009г. и 39 лв. – просрочена такса за периода от 12.08.2009г. до 23.09.2009г.
1
Ответната страна е депозирала отговор на исковата в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че въз основа процесния изпълнителен
лист имало образувано от първоначалния кредитор изпълнително дело № 521/2010г. по
описа на ЧСИ М. Д.-И.. Счита, че в периода от 2010г. до 26.06.2015г. (когато е постановено
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980г.) давност не е текла с оглед ППВС № 3/1980г. След датата на
цитираното ТР (26.06.2015г.) давността се смятала прекъсната с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ, като в случая същата била прекъсната с множество действия
по събиране на вземането. Счита, че перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не заличава
ефекта от предприетите принудителни действия и не влияе на прекъсването на давността.
Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК. В тежест на ищцата е да докаже
наличието на правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и
непракратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист. В
тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава изгодни за себе си
последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на погасителната давност за процесните вземания.
В случая между страните не е налице спор, а и от приложените доказателства (л. 10) е
видно, че срещу ищцата има издаден изпълнителен лист от 13.10.2009г. по гр.д. №
1853/2009г. по описа на РС-Дупница, по силата на който следва да заплати на „Първа
Инвестиционна банка“ АД следните суми: 3000 лв. – главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 25.09.2009г. до изплащане на вземането, 501,94 лв. –
просрочена лихва за периода от 29.01.2009г. до 23.09.2009г. и 39 лв. – просрочена такса за
периода от 12.08.2009г. до 23.09.2009г.
Не се спори и по въпроса, че въз основа сключен между Първа Инвестиционна банка“
АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
14.11.2016г. (л. 91-101), вземанията по процесния изпълнителен лист били прехвърлени на
ответника.
Основният спор между страните се свежда до това дали през периода от 13.10.2009г. до
20.12.2023г. са се осъществили обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на
давността, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Същата давност е приложима и когато вземането е
установено със заповед за изпълнение, като в този случай новата давност тече от влизане в
сила на заповедта (Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр.д. № 1030/2022г., IV г.о.
и др.).
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
2
ОСГТК, ВКС и т. 10 ОТ ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, за
вземания, за събирането на които има образуван изпълнителен процес преди 26.06.2015г.
давност не тече, като за тях давността тече от 26.06.2015г. След тази дата се приема, че
давността в изпълнителния процес не спира, но на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД същата
може да бъде прекъсната при предприемане на действия за принудително изпълнение. За
разлика от исковото производство, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. За да избегне погасяване
на вземането си по давност, кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителняи процес, в т.ч. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсване настъпва при всяко изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не водят до прекъсване на давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В съдебната практика се подчертава, че давността е свързана с поведението на
кредитора (тя не се влияе от поведението на други лица), поради което от значение за
прекъсването й е действието на взискателя (отправеното искане до съдебния изпълнител), а
не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка
на засегнатите права и интереси на трети лица (Решение № 68 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1924/2023 г., IV г.о.). Изтъква се и това, че перемпцията е без правно значение за
давността, а единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г.о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о. и др.).
В настоящия случай от изисканите изпълнителни дела се установява, че за събиране на
вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1853/2009г. по описа на
РС-Дупница, е имало образувано изпълнително дело № 20107440400521 по описа на ЧСИ
М. Д., което е било прекратено на 11.06.2019г. по искане на взискателя, а въз основа негова
молба от 31.10.2023г. е образувано ново изпълнително дело - № 20237440400762 по описа на
ЧСИ М. Д..
Както бе посочено по-горе, при наличие на образувано изпълнително производство, до
3
26.06.2015г. давност не тече (т.е. до приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС). Видно от приложените изпълнителни дела, за периода от
относимия за давността момент - 26.06.2015г. до 31.10.2023г. (когато ответникът е поискал
образуване на ново изпълнително дело с поискан от него конкретен изпълнителен способ –
опис на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника) не са извършвани никакви
действия по прилагане на конкретен изпълнителен способ, респ. взискателят не е отправял
никакви искания до съдебния изпълнител за предприемане на конкретни изпълнителни
действия.
Не водят до прекъсване на давността молбите на взискателя от 10.05.2017г.,
05.07.2017г. и 02.08.2017г. (л. 90, л. 109, л. 1223), тъй като същите съдържат единствено
искане за конституиране на цесионера по чл. 429 ГПК и за проучване на имущественото
състояние на длъжника, за които в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС изрично е предвидено, че не водят до прекъсване на давността (освен ако не са
съпроводени и с искане за определено изпълнително действие, каквото в случая липсва).
Независимо от това, дори и цитираните молби да водеха до прекъсване на давността, от
последната молба от 02.08.2017г. до образуването на новото изпълнително дело на
31.10.2023г. са изминали повече от 5 години, при което вземанията също биха били
погасени по давност.
По изложените съображения, следва да се приеме, че правото на принудително
изпълнение на вземанията по процесния изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1853/2009г.
по описа на РС-Дупница, се явява погасено по давност.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищцата. Частично основателно е възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., като с оглед
фактическата и правна сложност на делото същото следва да бъде намалено до 700 лв.
Следователно в полза на ищцата следва да бъдат присъдени следните разноски: 357 лв. –
държавна такса и 700 лв. – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата П. Г. С.,
ЕГН: **********, адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо
Петков – Казанджията“ следните суми, за които в полза на Първа Инвестиционна банка“ АД
има издаден изпълнителен лист от 13.10.2009г. по гр.д. № 1853/2009г. по описа на РС-
Дупница: 3000 ЛЕВА – главница, 501,94 ЛЕВА – просрочена лихва за периода от
29.01.2009г. до 23.09.2009г. и 39 ЛЕВА – просрочена такса за периода от 12.08.2009г. до
4
23.09.2009г., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
вземанията.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, бул. „Рачо Петков – Казанджията“ да заплати на П. Г.
С., ЕГН: **********, адрес: *** сторените по делото разноски, а именно: 357 ЛЕВА –
държавна такса и 700 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5