Р Е Ш Е Н И Е
№ 260511
гр. Русе, 08.07.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на тридесети
юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5664 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Я.Н., юрисконсулт на
„Енерго – Про Продажби” АД твърди, че М.Д.П. е абонат на дружеството с
клиентски номер **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с
абонатен №********** в гр.Русе, ул.“Д.Т.“ № 6 Пояснява, че облигационните
правоотношения между дружеството и клиента са регламентирани от Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от Управителния съвет
на електроразпределителното дружество и одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ, потребителят
е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура,
без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми.
Според разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки,
че задължението е лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква
изпращането на изрична покана до потребителя, получаването на която да
удостоверява моментът на изпадане в забава.
Към 29.09.2020г. по
посочената партида неизплатените задължения възлизали на: 520.70 лева –
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г.
– 13.03.2020г. и 25.58 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко
задължение до 17.09.2020г.
При извършена справка
в Имотен регистър, ищецът установил, че титулярът на партидата – П.И.Д. е
отчуждила електроснабдения имот на 22.10.2019г., а консумацията на ел.енергия е
начислена за последващ период. Никой от тримата приобретатели (между които и
ответника) не уведомил ищеца за промяната на собствеността, поради което и
предвид качеството им на потребители по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ на
29.09.2020г. дружеството депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу М.Д.П.,
Д. И.М.и Ц. И.М. и се снабдило със заповед за изпълнение по ЧГД №4387/2020г. по
описа на РРС.
Я.Н. пояснява, че
задължението на ищеца възлиза на: 173.60 лева – главница и 8.52 лева –
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 17.09.2020г.,
съставляващо 1/3 от общия дълг.
С оглед постъпилото
възражение и дадените от заповедния съд указания, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено че М.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 173.60
лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. –
13.03.2020г., съставляваща 1/3 от дължимата главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане; 8.52 лева – мораторна лихва, за периода от падежа
на задължението до 17.09.2020г., представляващи 1/3 от сбора на мораторните
лихви, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №260183/01.10.2020г., издадена на по ЧГД №4387/2020г. по описа на
РРС.
Претендира направените в заповедното
и настоящото производство разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът М.Д.П.
не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства.
Съдът, съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Приложени са ОУ за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.
От представената по
делото справка №214941/23.09.2020г. по описа на СВ – Русе е видно, че през
м.октомври 2019г. П.И.Д. продала на Ц. И.М., М.Д.П. и Д. И.М.недвижим имот в
гр.Русе, ул.“Д.Т.“ № 6
Съгласно
извлечение от сметка по партида с кл.№**********, обект с абонатен №********** в гр.Русе, ул.“Даскал
Тони“№6,
задължението на клиента възлиза на 521.03 лева – общ размер на главница по
фактури, издадени в периода 14.01.2019г. – 13.03.2020г. и 25.62 лева –
мораторна лихва.
Електроразпределителното
дружество е представило фактурите, издадени в процесния период, с които
установява задължението на потребителя.
За събиране на
вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е образувано
ЧГД №4387/2020г. и се снабдил със заповед №260183/01.10.2020г. за изпълнение на
задължения по чл.410 ГПК срещу Ц. И.М., М.Д.П. и Д. И.М.за сумите: 520.70 лева
– главница за консумирана и незаплатена ел.енергия за обект с кл.№**********, абонатен №********** в гр.Русе, ул.“Д. Т.“№…..,
по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. – 13.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане;
25.58 лева – мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до
17.09.2020г. и 75 лева – разноски.
В законоустановения срок М.Д.П.
депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си.
Предвид
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен
иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи
сумите: 173.60 лева – главница
за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. – 13.03.2020г.,
съставляваща 1/3 от дължимата главница, ведно със законната лихва, считано от
30.09.2020г. до окончателното й изплащане; 8.52 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 17.09.2020г., представляващи 1/3 от сбора на мораторните лихви,
предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №260183/01.10.2020г., издадена на по ЧГД №4387/2020г. по описа на
РРС.
От
приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е видно,
че на 19.11.2020г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът
намира искът за допустим, тъй като е предявен в законоустановения срок, при
наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за
изпълнение.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител, в първото открито съдебно
заседание, в което е даден ход на делото е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита,
че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата
молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 07.12.2020г.
са му указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и
предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените по
делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №4387/2020г.
по описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за
недължимост на процесното вземане, може да се направи извод за вероятната
основателност на установителния иск.
По
изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва да
бъде уважена.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 25 лева –
разноски по ЧГД №4387/2020г. по описа на РРС и 175 лева – разноски по ГД №5664/2020г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че М.Д.П., ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав
Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав Варненчик”№258 сумите: 173.60 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 14.01.2019г. –
13.03.2020г., съставляваща 1/3 от дължимата главница, ведно със законната
лихва, считано от 30.09.2020г. до окончателното й изплащане; 8.52 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на
задължението до 17.09.2020г., представляващи 1/3 от сбора на мораторните лихви,
предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №260183/01.10.2020г., издадена на по ЧГД №4387/2020г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН ********** да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* сумата 25 лева – разноски по ЧГД №4387/2020г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН **********
да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата
175 лева – разноски по ГД №5664/2020г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: