Р Е Ш Е Н И Е
№1597/22.3.2020г.
Гр.Варна,20.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи февруари през през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 19 313 по описа за 2018 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба с регистрационен вх.номер 85 704/28.2.2019 г., уточнявана с молби : рег.вх.№ 11131/13.2.2019 г.;
19064/14.3.2019 г. и последно
уточнена с писмена молба от 29.03.2019 г. с рег.вх.№ 23 080,с цена
на иска 24 418,90 лева и правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР .
Исковата молба по делото е депозирана от ищците А.Е.А.,
ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***, чрез процесуалният
йм представител - адвокат от АК Варна
- А.С., със съдебен
адрес:***, офис 205 против
ответниците: Н.Г.Н. ЕГН ********** и
М.Х.Н.,ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: *** и ответника И.С.Ц.,
ЕГН **********,***.
Отправеното до ВРС ИСКАНЕ, съобразно последната
уточнителна молба е само едно а именно :
Да бъде постановено
Решение по силата на което да бъде прието за установено между страните, че
собственици на поземлен имот с идентификатор * по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГККс площот 1 143 кв. м.,
по скица, а по документ за
собственост 1 100 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, р-н „*”, „*”, местност „*”, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с
начин на трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план: *,при
съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *, *и *са
А.Е.А., ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес
*** а не И.С.Ц., ЕГН ********** , Н.Г.Н. ЕГН ********** и
М.Х.Н.,ЕГН
**********, поради грешка в заснемането и вписване в
кадастралните регистри на осн. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Ищците А. А.и П.
А.релевират в
първоначалната си искова молба, че на 5.3.1991 г.,
в режим на СИО закупили
недвижим имот,представляващ ЛОЗЕ с площ от 1100 кв.м., в землището на гр.Варна, местност „*”, от Т. Я. Б. и Я.
Я. Г./придобит от последните по наследствено правоприемство /. Покупко –продажбата на имота била обективирана в
нотариален акт № *,том *, дело № * г. , като в акта не
бил посочен номер на имота. Сочи се още в исковата молба, че продавачите след изповядване на
сделката предали на купувачите – ищците владението върху имота.
В същия имот нямало построена страда а само „ останки от основи „. Така от придобиването на имота ищците владели
същия, плащали и данъци
за него и през 2017 г.решили да застроят същия като по
този повод направили справка в АГКК . При направената от ищците справка същите
установили, че имота е с идентификатор *, но като собственици били записани ответниците като
за отв. Ил.Ц. били записани 590 кв.м. идеални части и без
данни за идеални части за другите ответници . Сочи се още в
исковата молба, че при разговор със съседи ищците установили, че отв. Ил.Ц.
владеел имот находящ се „през
един „ от имота на ищците с номер *.Този имот с номер 182 в КККР бил записан на праводателите
на вторите ответници Н. и М. Н.– лицето С. И. Й..След извършени справки и
снабдяване с копия на документи от АВ и АГКК и регулационните карти и регистри
водени в Община Варна, според ищците се установявало следното
:
На
19.12.1928 год. Н. Т. Б. и Я. Т.
Б.купили от М. Г. Е. 6,5 дка лозе,находящо се във Варненските лозя, местност „*”, като бил съставен нотариален акт № *, т. *,рег.№ * , дело * г. на
нотариус при Варненски окръжен съд .На 2.5.1959 г.
Я. Т. Б.дарил на дъщеря си Я.
Я. Б.1 декар идеални части от цялото лозе с площ от 6,5 дка ,
находящо се във Варненско,местност „*”, като бил съставен
нотариален акт № * ,т*, дело * г. на нотариус при Варненски народен съдия.На 5.3.1991 г. ищците
купили лозе от 1100 кв.м. в землището на гр.Варна, местност „*” от Т. Я. Б. и Я. Я. Г., придобито от последните нотариален акт № *,том *, дело № * по наследство. На 8.9.1994
г. Я. Я. Г.продала на С. И. Й. 600
кв.м. идеални части от място с площ от
1 000 кв.м.,находящо се в землището на град Варна, местност „*”,представляващ имот с планоснимачен номер
*, като бил съставен нотариален акт № *, том *, дело № * г. на нотариус при
Варненски районен съд .На 25.8.2000 г.
С. И. Й. продал на ответника Н-Г.Н. 600 кв.м. идеални части от мястото с площ от 1000 кв.м. , находящо се в землището на гр.Варна,
местност „*”, представляващ имот с планоснимачен номер * ведно със сезонна постройка със застроена площ от 35 кв. м., като бил съставен
нотариален акт № * , том *,дело № * г. на СВ
Варна .На 10.09.2014г. вторите
ответници / т.е. отв. Н. / първоначално
дарили 10 кв. м. ид.ч., след което продали 590 кв.м.
ид.ч. на първия ответник от ПИ с
идентификатор № *, като били съставени нотариален акт № *, т.*, дело № * г. на АВ СВ Варна и нотариален акт № * , т.*,
дело № * г. на АВСВ Варна .
При така изложеното по –горе
, ищците твърдят, че при направена справка в АГКК се установявало,че имота
с идентификатор * бил записан на
праводателя на вторите ответници- С. И. Й., като била отразена и постройка и
като основание за вписване в регистрите бил посочен нотариален акт № *, том *,
дело №* г. на нотариус при Варненски районен съд .
Извода,който са извели
ищците в сезиращата съда молба е,че С. И. Й. е придобил от Я. Я. Г.имот с
идентификатор *,
който имот
съответствал на имот с пл. № *а НЕ НА ИМОТ *.Като собственик на имот с идентификатор *, идентичен с имот с пл. № *, твърдят ищците , че С.Й.прехвърлил правото на собственост върху
този имот а не върху имота с идентификатор *, който имот с номер *бил собственост на ищците .
С последващи
уточнителни молби ищците са навели твърденията,че е допусната грешка в КККР
относно имот № *, като се сочи /
най-вече в молбата от дата 29.3.2019 г. - л. 50, 51 от делото /, че ищците имат правен интерес да защитят правото
си на собственост посредством иска по чл.54,ал.2 ЗКИР и против тримата ответника.Пасивната легитимация
на иска ,респ. и правния си интерес от водене на производство и против
тримата ответника ищците мотивират с твърдението,че ответниците били неправилно вписани като
собственици на имота в кадастралните регистри, както и че при
положително за ищците решение ще е налице основание
за вписване на промяна в КККР.
В документите са собственост сочат ищците в последната си уточнителна
молба И.Ц. - първия
ответник бил вписан като собственик на имот с идентификатор *,
което можело да бъде коригирано само по съдебен път с влязло в сила решение. За заличаване на вторите ответници – Н. и М. Н. от КР , също билонужно
съдебно решение, поради което и ищците сочат, че искът
следва да се води и срещу тях.
От изложеното в исковата и уточнителни молби
ищците,чрез адв.А.С. считат, че безспорен начин се установявала ГРЕШКА
при изготвянето на регулационния план
на местността, пренесена в КК и КР.Изрично в
предходна молба ищците са посочили,че са отправили искането да бъде
поправена тази грешка до Началник СГКК относно имота с идентификатор *,
но получили ОТКАЗ, т.к. бил налице материален спор за право на
собственост и възражения на ответниците против исканата поправка .В подкрепа на твърденията си ищците са обективирали
доказателствени искания .
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори както следва :
На 24.06.2019 г. е заведен във ВРС отговор на
искова молба с вх.№45 431 /19 от адвокат И.П.
в качеството му на процесуален
представител на ответниците Н.Н. и М.Н..
ОТГОВОРЪТ на искова молба е заведен във ВРС в един
екземпляр и изпратен чрез пощенски услуги, видно от клеймото на пликаносещо дата 20.6.2019 г.В отговора на искова молба адв. И.П.
е навел следните възражения :
Според ответниците Н. предявените искови
претенции са недопустими, защото било видно от представените с исковата молба доказателства,че процесният
имот не бил изключителна собственост на ищците а бил СЪСОБСТВЕН с други
лица. Твърди се, че ищците нямат активна процесуална легитимация, защото
нотариалният йм акт бил НИЩОЖЕН на основание чл.472 ГПК отменен - не било посочено местожителството на лицата,
участващи в нотариалното производство .
На следващо място адв.И.П. релевира в отговора на искова молба твърденията,че
разделянето и обособяването на процесните имоти било нищожно, защото било
извършено незаконосъобразно В раздел ВТОРИ
на същия отговор на искова
молба отв.Н., считат че не би трябвало да
фигурират в имотния регистър на процесния имот, т.к. били
прехвърлили правото си на собственост през 2014 г. Отделно от изложеното по-горе отв.Н. завяват, че не следвало да
отговорят вместо длъжностното лице, което не е
изпълнило задълженията си. В последния
ТРЕТИ раздел на отговора на искова молба отв.Н. желаят ВРС да им даде възможност да
ангажират допълнителни доказателства и да направят допълнителни доказателствени
искания съобразно становището на ищците .
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил
отговор на искова молба и от ответника И.Ц., като отговорът на искова молба е заведен с
вх.№ 40 495/ 5.7.2019 г. Към първия екземпляр от отговора на искова молба са
приложени писмени доказателства ,но към преписите не
са .
В отговора по чл.131 ГПК ответникът Ил.Ц. изразява слените твърдения и възражения против иска :
Оспорваният от ищците имот *, бил закупен през 2014 г. от Н. и М. Н.. Последното било удостоверено с нотариален акт № * , том * , рег.№ *, дело № * от * г. и нотариален акт № * , том * , рег. № *
, дело № * от * г. Нотариалните актове
били вписани в АВ СВ, с посочените в отговора на искова молба номера и след получаване
на нотариалните актове, копия от тях били представени
в СГКК Варна за пререгистрация
в кадастралния регистър.На отв.Ц. била издадена скица
на поземления имот с номер 15 – 411611-12.11.2014 г. съдържаща геодезичните
координати на имота. На база на цитираните документи, ответникът Ил.Ц. счита, че имал пълното основание да
присъства в имотните регистри като единствен законен собственик на въпросния имот.Оставянето на Н.
и М. Н. като собственици
ответникът намира за нередовно и счита, че това няма пряко отношение към делото.
Относно претенциите на ищците ответникът прави следните
констатации и възражения:
През 2018 г.,твърди
ответникът Ц., че бил направен опит по извънсъдебен ред от А.А.
да бъдела променена собственосттана
имота посредством преписка с вх. № 05-4753-2.4.2018 г. в Служба по геодезия, картография и
кадастър Варна /СГКК/.В резултат станало ясно,
че ищците не фигурирали в кадастралните /както и в имотния / регистър като
собственици на процесния имот . Най – вероятната причина за ответника Ц.
затова била, че след покупката ищците не били вписали имота
си в регистрите по служба по геодезия и картография, което било тяхно задължение. Последното, сочи отв.Ц. се потвърждавало и
от материалите по делото сред които нямало нито един документ показващ
еднозначна връзка с процесния имот .
Твърдението на ищците, че номерът на имота не бил
вписан в нотариалния акт, защото нямало изработен регулационен план,отв.Ц. намира за абсурдно, т.к. ако един имот не бил в регулация не
означавало, че не можело да
бъде идентифициран .
По отношение на въпросите,
касаещи идентификацията на
имотите и тяхната регистрация в отговора си на искова молба отв.Ц. сочи, че ако
ищците се считат за ощетени с оглед периода от време, който по никакъв начин не бил
свързан с отв.Ц., ищците следвало да насочат претенциите към съответния правен субект,
който извършил ощетяването а не към трети лица.На следващо място
ответникът заявява, че за него буди недоумение фактът, че
както в преписката пред СГКК, така и в материалите по делото сред представените
от ищците копия на документи се съдържат лични данни
и това поставяло въпроса – Как
тези документи са били събрани и възможно ли е документ, придобит по незаконен
начин да служи като доказателство ? Според ответника
самите документи нищо не доказвали, но ако бъде даден ход на делото отв.Ц.
желае ВРС да извърши проверка на представените като доказателства от ищците
документи – както относно тяхната автентичност, така и начина йм на придобиване .
В заключение отв.Ц. счита, че искът на ищците е напълно неоснователен,
т.к. „отправените обвинения не касаели извършени от ответната страна действия „.По същата причина отв.Ц. намира
иска и за недопустим. На следващо място ответникът твърди,
че представените доказателства
от ищците не показвали наличието на правен интерес на ищците към оспорвания имот,
което също правело иска
недопустим затова и мнението на отв.Ц. е, че ход на делото не следва да бъде даван а делото следва да се прекрати .
В случай,че бъде даден ход
на делото отв.Ц. заявява,че си
запазва правото да ползва защита на упълномощен от него адвокат и да му бъдат
присъдени сторените разноски по делото .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.02.2020 год. ищците А. А.и П. А./първият явил се лично
/,двамата представлявани от адвокат А.С. ***, желаят съдът да постанови
Решение, с което изцяло да уважи исковата претенция. Според адв.С. било видно
от събраните по делото доказателства,че по безспорен начин се установява
претенцията на ищците.В хода на спора по същество адв.С. акцентира на следното
: От събраните по делото доказателства, както и съдебно-техническата
експертиза, която е приета по делото, допълнително представените от ищцоватата
страна две копия на нотариални актове на свидетеля, който е разпитан в
последното съдебно заседание – същият свидетел и предходният свидетел, по
безспорен и категоричен начин установили местонахождението на имота на ищците,
като посочили и местонахождението на имота на първия ответник, поради което
счита адв.С., че исковата претенция изцяло следва да се уважи. Ето защо адв.С.
желае произнасяне на съда в тази насока ведно с присъждане на разноските по
делото, сторени само от първия ответник.Подробни правни доводи по същество адв.С.
е развил в пимените си бележки, депозирани в рамките на предоставения срок.
Ответникът И.Ц.,явил се лично, представляван от адвокат Вл.П. *** желае съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Предоставена е на съда
преценката колко кредит на доверие могат да получат свидетелите, но това, че
свидетелят : „го е виждал ищеца там”, подчертава адв.П. - няма нищо общо с
понятието собственост. Собствеността, пояснява адв.П., че се определя със
съответните документи, чрез съответните сделки, като не говори :„ колко има
самозаграбващи”. Ответникът Ц.
претендира и присъждане на разноски, като в рамките на предоставения от съда
срок адвокат Вл.П. *** е депозирал писмена защита .
Ответниците Н.Н. и М.Н. /първият явил се лично /,чрез адвокат И.П.
от ВАК се спират на приложената от ищеца скица на процесния имот на л 27-ми.Видно от същата
тази скица, адв.П., заявява,че неговият доверител се води собственик с 10 кв.м,
а първия ответник с 590 кв.м, просто в Кадастъра двата нотариални акта били „един след друг” и „те „са обработили само първия”. Въпреки
направените от ответниците опити – както от Н. ,така и от Н. и адвоката му П.,
за съжаление поради „недомислица в закона”, нямали право като бивши собственици
да поискат „да се коригира това нещо”. Видно било още ,твърди адв.П., от
представените в последното о.с.з. доказателства, че са закрити всякакви партиди
за ток, вода, за смет, за всичко. Спрямо втория и третия ответник, моли адв.П.,
съдът да отхвърли иска,като заявява изрично ,че разноски не претендрат.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,съдът
приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По
делото са приобщени следните писмени доказателства ,напълно относими към
предмета на спора - представените като заверени за вярност с оригинала копия
на документи от ищците : нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот, том *
рег.№*, регистър * дело * г./л.8/; нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *
, том *,дело * г./л. 9/ ; нотариален
акт за покупко –продажба на недвижим имот № *, т * дело */ л.10/, нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот № *,том *, дело № */л. 11/ ; скица на имот * от 9.8.200 г./л.12/ ; нотариален акт № *,том *, рег.№*,дело * от * г. / л.13/,нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *,
том *,рег.№ *, дело№ *./ л.14 / ;сикца
№ 15 -315591- 05.09.2014 г. на АГКК Варна за имот № * / л.15/ ; нотариален акт
за покупко –продажба на недвижим имот № *, том *
,рег.№ * дело * от * г./ л.16/ скица на поземлен имот №15
-315591- 05.09.2014 г. на АГКК Варна за имот №
* / л.17 –идентична с приложената на л.15/ ;
актуална скица – оригинал издадена от АГКК Варна с № 15 – 84902 – 01.02.2019 г.
за поземлен имот с идентификатор * съгласно КККР одобрени със Заповед № РД 18 – 92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК /
л.27/;оригинал на удостоверение за данъчна оценка / л. 32/ ; справка НБДН /
л.39 –ти гръб / от която е видно, е отв.Ил.Ц. не е встъпвал в брак , справка
НБДН за отв. Н. Н. от която е видно,че същият е в брак с отв.М.Н. от 3.9.1998 г./ л.41 –ви гръб / ; справка
НБДН и за отв.Н./ л. 42 –ри гръб/.
С отговора на искова молба
отв. Ил.Ц. е представил от своя страна и по делото са приобщени
като писмени доказателства заверени за вярност с оригинала копия на : нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *,
том *,рег.№ *, дело№ *./ л. 79 –ти – идентичен с приложения на
л.14 /;сикца № 15-315591- 05.09.2014 г. на АГКК Варна за имот № * / л.80 –ти –
идентична с приложената на л.15/;нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том * ,рег.№
* дело * от * г./ л.81 – идентичен с приложения
на л.16 / ; скица на поземлен имот № 15 - 315591-
05.09.2014 г. на АГКК Варна за имот № * / л.82 – идентична с приложената на
л.15/ ;Скица на поземлен имот № 15 -411611 – 12 .11.2014 г. на поземлен имот № *,
издадена за да послужи за трасиране видно от гърба на същото копие – л. 83 –ти
/.
В последното открито
съдебно заседание са представени и по делото на лист * и 125 са
приобщени заверени за вярност с оригинала копия на нотариален акт за продажба на недвижим имот № *,том
* ДЕЛО № * както и на нотариален акт – *,том*
РЕГ.№ *, дело * год. На база издадени съдебни
удостоверения по
делото на л.122 и 123 са приобщени удостоверения
издадени от Дирекция Местни данъци и такси и от * АД .
Описаните по-горе писмени
доказателства са ангажирани от страните във връзка с установяване на
твърденията на ищците за наличие на твърдяното право на собственост въху
закупения от тях недвижим имот и наличието на грешка в кадастралната крата а от
ответника Ил. Ц. за доказване на възраженията му .
За пълното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата съдебно -
техническа експертиза, възложена на вещото лице Р.П..
Съдебно - техническата експертиза по делото е изготвена на
база на събраните писмени доказателства и отразява най –пълно и най –точно
правно релевантните факти и обстоятелства,поради което съдът се спира основно
върху заключението на вещото лице Р.П. по допусната СТЕ.
Заключението на вещото лице Р.П. е приобщено по делото на листи от
100 до 103 вкл. , като дори и само от прочита на същото това заключение (изготвено на
база анализ на основните данни в приобщените по делото титули за собственост,
скици и след справки в действащите РП и КП )по делото се установява
несъмнено следното :
1. Съгласно вписаното в нотариален акт № 193/28 г. /л.8/ Н.и Я.Т.Б.са
собственици на ЛОЗЕ, находящо се във *, местност * , състоящо се
от 6,5декара при граници : Т. Б., И. Ш., Д.Н. и наследници на И. Н. и дере. Съгласно КП „ * „ 1957 г.-,
сочи в.л.П. – имотът,описан в
нотариалния акт от 1928 г-.е бил нанесен с номер * и * – записани на Я. Т. Б., при граници на изток –гора , на
запад – гора, на север-дере , на юг- имот * на Н.Д., * – без име , * – на Н.Т.Б
.
2.Съгласно нотариалния акт
№ *, дело № * г. /л.9/ - Я.Б.е собственик на ЕДИН декар идеална част от собствено ЛОЗЕ , находящо се в местност
„* „ цялото състоящо се от 6,5 дка, при съседи по стария нотариален акт за
целия имот : Т. Б., И. Ш., Д.Н., наследници на И.Н. и дере и при сегашни
граници – горните граници или съседи и залесителен план.Така описания имот в
горния нотариален акт, сочи в.л. ,че не може да бъде изобразен графично, тъй
като предтавлява идеална част от целия
имот с площ от 6,5дка.
3.Съгласно нотариален акт № *, том * дело № * /л.
10/ Т. Я. Б. и Я. Я. Г.продават на А.Е. А.следния
свой прибодит по наследство недвижим имот а именно:ЛОЗЕ в землището на
гр.Варна, местност * , с пространство от 1,100
кв.м., заедно с подбренията и
насажденията в него при граници : юг –Ж. М., от запад – Т. Б., от изток и север
– залесителен пояс. Действащия към датата на съставяне на нот.акт от 91 г. план
на местността, сочи в.л.П., че е кадастралния план на ж.к.”* „ от 1973 г.,
съгласно който КП имотът описан в горния
нот.акт се идентифицира като източна част на бившия имот на Я. Т. Б., а
именно имот № * с граници: на север и изток – гора / залесителен пояс/, на
запад- имот № *, представляващ част от бившия имот на Я. Т. Б. / или неговите
наследници, вкл.Т. Б., и на юг – имот * – без име в разписния лист . На комбинирана скица № 2 – този имот
в.л.е повдигнало със зелен щрих .
Имот № * от КП от 1973 г., заключава
в.л.П. че съответства на ПИ № * от действащите КККР на гр.Варна .
4.Съгласно нотариален акт
№ * , дело № * год. / л. 11/ С. И. Й. е собственик на 600 кв.м. идеална част
от място цялото с площ от 1000 кв.м.,находящо се в землището на гр. Варна ,
местност * , представляващо имот с пл.№ *, попадащо в зона отредена за
земеделско ползване ,при граници : *, *, път, гора, път .
5.Съгласно нотариален акт
№ * ,том *, рег. № *, дело № * г./ л.13/ Н.Г.Н.
е собственик на 600 кв.м. идеална част от място , цалото с площ
от 1000 кв.м. находящо се в землището на
гр.Варна , местност *,представляващо имот с пл.№*, при граници :*,* ,път, гора, гора, в едно със сезонна постройка със застроена площ от
35 кв.м. На комбинирана скица № 2
,имотът описан в горните два нотариални акта, вещото лице е повдигнало в жълт щрих. Имот № * от КП /1973 г. заключава в.л.П.,че съответства на имот № * от по плана на „* „/”* „ одобрен със
Заповед № РД -02- 14 -89/19.01.1999 г.на МРРБ
и на ПИ № * от действащите КККР на гр.Варна.
6. Съгласно нотариален акт
№ *,том*, рег.№ * , дело № * г. /л.14/ И.С.Ц. е собственик на 10 кв.м. идеални части от място , цялото с пространство от 1000 кв.м. , по нотариален
акт а по скица 1143 кв.м., находящо се в район * , *, * , местност * , представляващо ПИ *.*по
КККР ,одобрени със Заповед № РД 18 – 92
/ 14.10.2008 г.на ИД на АГКК , с номер по предходен план *, при граници: *, *, *.
7.Съгласно нотариален акт
№ *, том * , рег. № * ,дело № * г./
л.16/ И.С.Ц. е собственик на на 590
кв.м.от място,цялото с пространство от 1000
кв.м. , по нотариален акт а по скица 1143 кв.м., находящо се в гр.Варна, район „*”, * , *, местност *, представляващо ПИ *.*по
КККР одобрени със заповед № РД 18 – 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК , с
номер по предходен план *, при граници * , * , *, *, *и *. Имотът описан в
горните два нотариални акта в.л.П. на
комбинираната скица № 2 е очертало с черни
линии и червен надпис .
На база горните
констатации вещото лице Р. П. прави извода, че имотът закупен от ищците
с нотариалния акт № * ,том * ДЕЛО № * /л.10/ НЕ Е ИДЕНТИЧЕН на имот * по КП на ж.к.* от 1973 г., на имот № * от КП 1999 г. и на ПИ * по КККР на гр.Варна, описан в нотариален акт № */ * ,НА № * , НА № * г. и НА *. На цитираните
по-горе скици 1 и 2 приложени на листи *,* ясно могат да бъдат видени границите
на имотите ,попадащи в процесната местност при действието на различните
планове.По делото са събрани и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите ,водени от
ищците.
Първият разпитан свидетел,воден
от ищците - М. П.Б./ без дела и роднински отношения със страните / заявява
пред съда ,че познава ищеца от 30 г., т.к. той купи на свекър й лозето.
Свекъра на св.Б.починал 82-ра година и до 90-та зълва й и Б.го гледали лозето а
после решили да го продадат лозето.Въпросното лозе,твърди Б.,че го продали на
ищеца и друг купавач нямало след него.Лозето се водело на „*”, „* „ „*” ,като
свидетката казва, че не знае точно къде е. Самото лозе почвало от боровата гора
надолу, на свекър й мястото.Приживе твръди Б., че свекър й дарил на сина си и
на дъщеря си лозето, като посочва с ръце и заявява, че всичко това било с един
документ на двамата братя – на свекър й на брат му. Това е : „друга истина няма”
казва свидетелката. Като съседи, погледнато нагоре, свидетелката сочи, че бил
някакъв Ж., от К.. За втора граница свидетелката посочва, дере, което даже
52-ра година пороят отнел половината от лозет и изброява другите съседи - Я. Б., Т. Б., Я. Я. Г., Н.Б./ брат на Я./. След
предявена на свидетелката скица - адв.С.
пояснява,че свидетелката сочи имот * че е бил на свекъра й – т.е.имота , който
са продали на ищеца. На конкретно поставен от отв.Ил.Ц. въпрос свидетелката
дава отговор : „ Документ сме нямали поотделно за местата, то беше дарение от
свекър ми, не сме ги делили.”, като пояснява на друг поставен въпрос че свекър
й дарил на сина си ходили при нотариус .
Вторият воден от ищците св
идетел Ц.А.Ц.,без дела и родство със страните,твърди пред съда, че се
познава с ищеца от 87-ма година, съкооператори били, строили кооперация заедно
и били и съседи на етажа, само че той
бил в другия вход. Същият свидетел обяснява пред съда, че знаел, че ищецът
ималлове в „*”, но не знаел как се води а и св.Ц. също имал лозе там и по лозе
били съседи с ищеца .Свидетелят и ищеца, твърди св.Ц.,че станали съседи и по
лозе ,без свидетеля да знае .Когато св.Ц.
си купил лозето в последствие разбрал,
че бил съседи и с ищеца.Извън изложеното по-горе св.Ц. твърди, че сега не се
виждат с ищеца на лозето, понеже Ц. не ходел там , построил си на друго място .
За собственото си лозе св.Ц. разказва, че го купил през 1995 или 1996 г. от мъж около 35-40 годишен,който
бил с баща си.Лозето свидетелят не знаел на кого се водело,но мисли,че се
водело на бащата - имал нотариален акт. Същото това лозе св.Ц. прехвърлил на
дъщеря си,вече не било негово и не ходел
там .За дъщеря си св.Ц. дава показания от които се установава, че се казва М.
Ц.Ц.а, както и че тя нямало как да ходи на лозето понеже живеела в Лондон. ично
св.Ц. не бил ходил на лозето от 2 години и предполага,че е станало „джунгла”,
но неговото лозе било заградено, за разлика от това на ищеца.Лозето на св.Ц.
било от долната страна, граничел с борова гора, с ищеца и още двама съседи, на
които не знаел имената. Всъщност този, който завел св.Ц., обяснява свидетелят,когато
Ц. купил това лозе, бил съсед отдолу, но той го продал и там се препродало
няколко пъти вече. За ищеца св.Ц. сочи, че ищецът имал един комшия, който
постоянно живеел там, пътят свършвал там, вляво бил комшията,пътят свършвал и
вдясно било място на св.Ц. .Самият свидетел нямал постройка в имота, но под
неговия имот, долу имало такава обаче този имот бил препродан от бившия
собственик,който работел като началник на влак в ЖП –то.При разпита на
свидетеля Ц.,при предявяване на скица същият свидетел сочи процесния имот като
имота на ищеца, но уточнява,че не е виждал документ за собственост на съдеда си
А.А., виждали се на мястото , А.А. пробвал няколко пъти да го огради, но му
махали коловете понеже там вървяли овце и кози.Животните минавали от там,
обяснява св.Ц.,понеже местата им граничели с борова гора и дере и там козарите
минавали ,защото пътят свършвал.На конкретно поставени впроси от съда
свидетелят Ц. отговоря, че когато той купил неговото лозе, тогава разбрал, че
ищецът му е съсед, но ищецът го купил неговото лозе отдавна- от
собственика на тези места а свидетеля
купил от дург продавач .По спомени на св.Ц. собственикът се казвал Т. Б., от
който ищецът купил лозето си . От останалата част от показанията на св.Ц. става
ясно,че тной няма преки впечатления за имотите поне от три четири години,
когато поселдно ходил там , както и че в местността в която са имотите вода
няма , но има ток.
Освен гласните
доказателства по делото съдът е допуснал и задаването на въпроси по реда на чл.176 ГПК .
На конкретно поставени
въпроси ответникът Н.Н. отговоря,че в дворното място има сграда и че
сградата е електрифицирана.
Допълнително по делото
съдът е допуснал и въпрос по чл.176 ГПК зададен от ищеца,към отв. Ил.Ц.. Отговорът на отв.Ц. е че
през 2000 г. купува място със скица, с номер, през 2014 г. продава със същия
документ със същия номер, като през тези
14 г.е плащан данък сгради и такса смет.На въпрока какъв е номерът на имота от
Кадастъра, ответикът отговоря,че с номера,който
го купил го и продал .
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищиците иск против ответниците
е с правно основание
чл. 54, ал.2 ЗКИР и според РС Варна
процесуално допустим.
Твърденията на
ищците,макар и многократно уточнявани и пояснявани са,че ищците са собственици
на процесния имот с идентификатор *.*а този техен имот е неправилно вписан в
КККР поради грешка като собствен на ответниците, като считат ,че се касае точно
за грешка в номерата на имотите .
При предявения
специален установителен иск с правно основание чл. 54 ,ал.2 ЗКИР съдът още с
проекта за доклад по делото , обявен за окончателен без възражения от страните
, е разпределил тежестта на доказване както следва : Съгласно общата разпоредбата
на чл.154 ,ал.1 ГПК съдът е указал на всяка една от страните , че следва да установи и докаже фактите и
обстоятелствата въз основа на които черпи за себе си изгодни права
В тежест на ищците по делото съдът е възпложил при условията на пълно и главно доказване да
установят и докажат активната си материално правна легитимация. С оглед характера
на предявения установителен иск съдът е указал на ищците,
че следа да установят принадлежността
на правото на собственост върху процесния нимот ( неправилно вписан като собствен на ответниците ) към момента на одобряване на кадастралната основа, въз основа на възведеното
придобивно основание / покупко
– продажба/, както и че при одобряване на
кадастралната основа е допусната грешка
и /или непълнота довела до твърдяното вписване на
имота както собствен на ответниците Н. и на отв.Ц. .В тежест на ответниците
съдът е възложил да ангажират
възражения, чрез които да опровергаят и или оборят твърденията на ищците, че са
били носители на правото на собственост към миналия момент а именно
- датата на
одобряване на кадастралната основа, да установят и докажат възраженията си ,че са
носители на вещното право на собственост въз основа на въведените от тях
придобивни основания в границите в които ответниците са придобили правото на
собственост върху техния имот.В тежест на ответниците
е било и да ангажират възражения затова, че ако евентуално
се установи грешка в кадастралната основа , че тази грешка попада в хипотезата
на чл. 54 , ал.3 ЗКИР или въобще ако има грешка,че
последната се дължи на действия или бездействия на самите ищците .
От анализа на писмените и гласни доказателства съдът по същество на
спора извежда извода,че искът на ищците съпрузите А.А. и П.А. е останал напълно недоказан, като
мотивите за съда са следните :
Представения от ищците нотариален
акт № *,дело № * –л.10 / обективира
сделка покупко продажба на имот
представлявакщ лозе в землището
на гр.Варна, местност * , с пространство от 1,100 кв.м. заедно с подобренията и
насажденията в него при граници :от юг Ж. М., от запад – Т. Б. и от изток и
север залесителен пояс .При изповядване на сделката нот. Т.е вписала, че от
страна на продавачите Т. Я. Б. и Я. Я.
Г.е бил представен нотариален акт * от * г. и удостоверение за наследници.
/л.10/.В цитирания нотариален акт * * г., както и в предходния титул за
собственост от 1928 г. на база на който продавачите са се легитимирали както
собственици на лозето от 1,100кв. м. реално няма посочен номер а граници.
От допусната по делото СТЕ,изготвена от вещото лице Р.П., която
експертиза съдът намира за обективна и безпристрастна се установява по несъмнен начин, че имотът
който през 1991 г.ищите са закпули не е идентиен с имота който ответниците Н. и Ц. са придобивали – имот с нов идентификатор *.*.
Липсата на идентичност между закупения
през 1991г. имот от ищците с идеални, реални части или изцяло с имота по
действащата кадастрална карта с нов
идентификатор *.*налага единствения
извод,че искът е изцяло недоказан и неоснователен .
В контекста на горния извод са и гласните доказателства . Макар и
двамата свидетели да сочат имот *на предявена им скица като имот на ищците ,
тези твърдения не могат да обосноват
извод за доказаност на иска а напротив . Гласните доказателства като част от
целия събран непосредствено пред съда доказателствен материал следва да се
анализират в съвкупност с останалите писмени доказателства. Съдът не може да
игрорира твърденията на свидетелката
водена от ищците , която ясно казва истината,че още навремето свекър и брат
му са имал едно общо място което не било
делено както и че не знае точно къде се
води самото място .Вторият свидетел воден от ищците ясно заявява,че поне от три
четири години не е ходил на мястото и няма и представа какво е състоянието на
имота , което налага изводите че показанията на св. Б.макар и да могат да бъдат
приети за достоверни не кореспондират със заключението на в.л. Р.П. а
показанията на св.Ц. са по-скоро спорадични .Ето защо дори и изцяло и напълно
съдът да кредитира гласните доказателства друг извод различен от този че искът
не е основателен и не е доказан не се налага .
За пълнота на мотивите съдът намира за необхоД.,макар и да не е
наложително, че за разлика от ищците ответниците съпрузи Н. и ответникът Ц. са
доказали че вразлични периоди от време
по надлежния ред са пидобили право на собственост/макар и в различен
обем / върху имот № *.*по КККР – имот
различен от закупения от ищците .
И на последно място, но не по правно значение, съдът счита че дори и
само позоваването на СТЕ на в.л.Р.П. и
на ТР №
8 /23.2.2016 г. на ВКС по т.д. № 8/2014 ОСГК с докладчик съдиите
Маргарита Соколова и Тедора Гроздева налага извода за неоснователност и
недоказаност на иска предмет на разглеждане по настоящото дело . От мотивите на
цитираното ТР е ясно,че иск за собственост на реална част на ПИ , когато тази
част неправилно е заснета в КП или в КК
като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостотелен имот
е допустим, дири да не
е проведена административна процедура по чл. 53, ал.1 ,т.1 ЗКИР /
първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри или
иск по чл. 53, ал.2 , изр.2 ЗКИР /първоначална редакция / - нов чл. 54, ал.2 ЗКИР . В производството по иска за собственост , сочи ВКС ,съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта .Според тълкуванията дадени от ВКС ЗКИР определя
кадастъра като съвкупност от
основни данни за местоположение, граници и размерина недвижимите имоти както и
за правото на собственост и на другите вещни права върху недвижимите имоти и
нехните носители.Документирането на
данните се извършва чрез създаване на
кадастрални карти и регистри , чийто обхват и съдържание са подбробно уредени в ЗКИР и Наредба №3 /
28.4.2005 г. за съдржанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастрални регистри .Одобрените по реда на ЗКИР КККР имат декларативно
действие – т.е. от тях те произтичат промени във вещноправния статут на
имотите а за отразените данни за имотите
в КК законодателят е създал в чл. 2 , ал.5 ЗКИР оборима презумпция
за вярност, но неправилното
отразяване на правото на собственост
не води до пораждане , изменение илипогасяване на правото . В този ред
на мисли ВКС обобщава, че що се отнася до данните за носителите на вещти права
, записани в КР, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращия ефект на акта за
собственост а отъствието или наличето на
запис или записи в КР не може да има доказателствено значение или легитимиращ
ефект, по големе от тези на актовете за собственост .Точно тази част от
мотивите на ВКС ,съотнесени към изложените от ищците фактически твръдения за наличие на правен интерес от водене на
иска по чл. 54 ЗКИР против тримата ответника обуславят и допустимостта на
избраната форма на защита .
В заключение съдът се спира и на мотивите на ВКС в същото Т, според
които разпоредбата на § 1 , т.16 от ДР
на ЗКИР / нова –ДВ , бр- 49 от 2014 г./
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „
несъответствия в данните за недвижимите
имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастрални регистри „ Когато тези несъответствия не са свързани със спор за
право на собственост, поправянето им се извършва по административен ред / ред
който виД.е изключен в настоящия спор /.Когато непълнотите или грешките на
освните данни в КККР са свързани със
спор за материално прано те се
отстраняват след решаване на спора съдебен ред съгл. чл.53 , ал.2 , изр.2 ЗКИР
/ първоначална редакция / аналогичта с
действащата на чл. 54,ал.2 ЗКИР / ДВ,
бр. 49 от 2014 г./ . Спорът за материално право,обобщава ВКС, най-често се изразява в това ,че реална част от един
недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен а е инкорпориран в съседен имот .Или искът по чл. 53, ал.2 ,
изр.2 ЗКИР първоначална редакция , идентичен с иска по чл. 54 , ал.2 ЗКИР / ДВ
бр. 49 от 2014 г./ цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед
правилното му отразяване в кадастралната карта и най –вече-при пердявен ОУИ
тази цел не може да бъде постигната, поради което и искът по чл. 54 ,ал.2 ЗКИР
се определя като положителен установителен иск . Положителния установителен иск по чл. 54 ал.2 ЗКИР на ищците,предявен против ответниците Н. и ответника Ц. ВРС намира за
неоснователен и недоказан т.к. не е налице нито грешка нито непълнота в КККР на
гр.Варна а и процения имот № *по действащата КККР е правилно отразяван във
времето в КККР на града както по номер така и по носители на вещното право на
собственост.При тези мотиви съдът отхвърля изцяло иска на ищците,т.к. в
действащата КККР одобрени със Заповед № РД
18 -92 /14.10.2008 г. на ИД на АГКК поземлен имот № * не е
налице грешка в номера на имота, който ищците твърдят че са придобили а
напротив КККР отразяват действителното фактическо положение във времето така
както са възразили ответниците по иска. При този изход на спора съдът следва на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК да присъди разноски в полза на ответниците които са
поискали това . Единствено отв.Ц. е поискал присъждане на разноски като списъка
приложен на л. 127 визира всеки един разход и по основание и по размер и дава
сбора от сумата от 1 595,68 лв.Този размер на разноски съдът присъжда в
полза на отв.Ц. като счита че разноските по делото са правилно определени по
размер и основание и съответстват и на писмените доказателства по делото за
извършването им по повод защитата на Ц. против неоснователния иск .
СЪДЪТ не присъжда разноски
в полза на ответниците Н. ,т.к. чрез адв.П. са заявили ,че не претендират
разноски .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения
иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР от ищците А.Е.А.,
ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес ***, чрез
процесуалният йм представител - адвокат от АК Варна -
А.С., със съдебен адрес:***, офис * против ответниците: Н.Г.Н. ЕГН ********** и
М.Х.Н.,ЕГН
********** и двамата с постоянен адрес: *** и ответника И.С.Ц.,
ЕГН **********,*** с ИСКАНЕ да бъде постановено Решение по силата на което да
бъде прието за установено между страните, че собственици на
поземлен имот с идентификатор * по кадастрална
карта, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площот 1 143 кв. м., по скица, а по
документ за собственост 1 100 кв. м.,
находящ се в гр. Варна, р-н „*”, „*”, местност „*”, с трайно
предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен
план: *,
при съседи имоти с идентификатори: *, *, *, *, *и *са А.Е.А., ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** а не И.С.Ц., ЕГН ********** , Н.Г.Н. ЕГН ********** и
М.Х.Н., ЕГН
**********, поради грешка в заснемането и вписване в
кадастралните регистри , като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА А.Е.А.,
ЕГН ********** и П.П.А., ЕГН **********
и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на И.С.Ц., ЕГН **********,***
СУМАТА от общо 1 595,68 лв.( хиляда петстотин деветдесет и пет лева и
шестдесест и осем стотинки )- сторените от ответника съдебно –деловодни
разноски пред настоящата инстанция , на основание чл. 78, ал.3 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :