Решение по дело №146/2018 на Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

 

          №                     31.12.2019 год.         гр.Ямбол

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , VІІ-ми граждански състав, в открито съдебно заседание проведено на 13  декември  2019  година, в състав:

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИНА КИРОВА

 

секретар:  И. З., 

като разгледа докладваното от съдия  Мартина Кирова

гражданско дело №  146 по описа за 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на предявени в субективно  съединяване искове по чл.2а от ЗОДОВ, вр. с чл.52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм/.

Ищците - Н.Г.Д., с ЕГН ********** и Д.Г.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си – адв.С.С. от САК, с исковата си молба против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) гр.София, претендират ответника да заплати на всеки един от тях сума от по 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените на всеки един от тях неимуществени вреди вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015 г. и направените по делото разноски.

Твърдените от ищците обстоятелства, на които основават претенциите си са следните: По повод влязла в сила Присъда №141/23.12.2004г., постановена по НОХД №219/2003г. по описа на ОС-Бургас, с която ищецът Н.Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.339, ал.1 и ал.3 от НК, с Решение №321/08.07.2011 г. на КУИППД, срещу него и свързаните с него лица - съпругата му Д.Г.Д. - лично и в качеството й на ЕТ с фирма „Дана-Д. Тончева“ и синът му от предходен брак Г.Н. Д., е започнало производство по ЗОПДИППД (отм.) за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Проверката на Комисията е обхващала периода от 09.08.1986 г. до 09.08.2011 г. В хода на производството от Комисията са били предприети мерки за обезпечаване на бъдещ иск, като е било внесено в ЯОС искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор върху банкови сметки и движими вещи, собственост на проверяваните лица, което искане, с Определение по ч.гр.д.№ 307/2011 г. на ЯОС е уважено, като са наложени исканите възбрани и запори върху установено движимо и недвижимо имущество на ищците и на останалите посочени по-горе проверявани субекти. На 14.07.2011 г. е била издадена Обезпечителна заповед по посоченото ч.гр.д. в полза на Комисията.

С мотивирано искане на Комисията с изх.№741/10.08.2011 г., на осн. чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) е бил предявен иск за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност, по който е било образувано гр.д.№371/2011 г. по описа на ЯОС, срещу ищците - Н.Г.Д. и Д.Г.Д., както и срещу - Г. Н. Д. и ЕТ "Дана - Д. Тончева", с цена на иска в размер на 332 417 лева. Сочи се, че предмет на искането са надлежно индивидуализирани в обстоятелствената част на иск.молба на ищците недвижими имоти, движими вещи и парични суми. Твърди се, че делото пред първата инстанция е приключило с Решение №29/ 12.04.2013 г., с което предявеното мотивирано искане на Комисията било отхвърлено изцяло. Решението било обжалвано от Комисията, като било образувано възз.гр.д.№ 182/2013г. по описа на БАС, което приключило с Решение №78/29.07.2013г., с което обжалваното решение на ЯОС е било изцяло потвърдено. Комисията е обжалвала решението на БАС пред ВКС, който образувал касационно дело №246/2014 г. по описа на 4-то ГО, приключило с Определение №1/05.01.2015 г., влязло в сила на същата дата, с което не е допуснато касационно обжалване на Решението на БАС.

Ищците твърдят, че незаконосъобразните действия от страна на Комисията са довели до неоснователното ограничаване и нарушаване на основни права на всеки един от тях, сред които правото на частна собственост и на труд, както и до други вреди от неимуществен характер. На първо място, налагането на обезпечителни мерки с Обезпечителна заповед от 14.07.2011 г. върху движимото и недвижимо им имущество, изразяващи се във възбрана на притежавани от тях недвижими имоти и запор върху МПС и банкови сметки, са довели до невъзможност да посрещнат дори обичайните разходи за битови нужди, респективно да се поддържа изграденият през годините стандарт на живот. Материалните трудности, с които са се сблъскали, са предизвиквали напрежение и раздори в съпружеските им отношения, като всеки от тях е бил подложен на силен и непрестанен стрес от липсата на достатъчно средства за издръжка на семейството, включително и на сина им - Д. Н. Д. с ЕГН **********. Чисто битовите нужди са били съпътствани и от невъзможност да бъдат посрещнати поетите по-рано задължения към банкови институции и държавни учреждения, както и такива за комунални услуги, което пък довело до предприемане срещу тях на действия по принудително събиране на вземания от страна на кредиторите им /изрично посочени в обстоятелствената част на иск.молба/, в резултат на които семейството и предприятието на едноличния търговец са изпаднали в тежко финансово положение като пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразните действия на Комисията и свързаните с тях обстоятелства по налагане на обезпечителни мерки и продължителността на производството.

На следващо място се изтъква, че предметът, продължителността и интензитета на проведеното производство са оказали на собствено основание изключително негативно въздействие върху здравето на ищците - както физическото, така и психическото. В тази насока се сочи, че производството е започнало на 14.07.2011 г. и е приключило на 05.01.2015 г., като общата му продължителност е 3 г. 5 м. и 22 дни, а обхватът на извършената проверка от страна на Комисията е обхващал периода от 09.08.1986 г. до 09.08.2011 г., т.е. 25 години. Това е оказало  неблагоприятно въздействие върху здравето на ищците. Твърди се, че ищецът Н.Д., който страда от хипертонична болест II степен - неинсулинозависим захарен диабет, здравословното му състояние е било негативно повлияно в хода на проведеното производство и в резултат на последното. Продължителният период на стрес и несигурност за бъдещето се е отразило и на психическото и емоционално му състояние. Той изпитвал постоянна тревожност, несигурност и безпомощност да се справи със затрудненията пред него и семейството му. Чувството му за чест като съпруг и баща е било силно накърнено от невъзможността да се погрижи за съпругата и детето си и да продължи да им осигурява предишния стандарт на живот. Проведеното производство се е отразило, също така и на социалното му положение, поради което той се е затворил в себе си и е избягвал контакти с близки и познати. Влошили са се отношенията и със съпругата му. Ищцата Д.Д., на свой ред, също е преживяла тежко положението, в което тя и семейството й са били поставени. Започнала да изпада в депресивни състояния, често се е затваряла в себе си, ограничила е контактите с близки и излизанията извън дома и е изпитвала трудности при това да полага грижи за сина си и съпруга си. Стресът, на който е била подложена, се твърди, че е оказал влияние върху физиологичното й състояние - страдала от безсъние, липса на апетит и физическа немощ да изпълнява дори и ежедневни битови дейности. Емоционално и физически се отчуждила от съпруга си, който донякъде е държала отговорен за случилото се със семейството. Образуваното производство спрямо нея е поставило под съмнение и нравствените й качества на достоен и почтен гражданин, като е накърнило доброто й име в обществото.

Ищците считат, че размерът на претендираното обезщетение за претърпени болки и страдания, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, според критериите за справедливост се равнява на сумата от по 150 000.00 лева за всеки от тях.

Предвид на тези си съображения ищците на основание чл.2а от ЗОДОВ, вр. с чл. 52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника - КПКОНПИ като правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИПДД/ да заплати на всеки един от тях сума в размер от по 150 000.00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2015г. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Към исковата си молба ищците съобразно процесуалните правила са приложили писмени доказателства и са направили доказателствени искания за ангажиране на гласни доказателства и за допускане на експертизи.

Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), ЕИК *********, чрез процесуалният си представител К. Г.- Началник на отдел „Правен“ в Дирекция АПИО на КПКОНПИ съгл.пълномощно №РД 22-471 от 19.07.2018г., се е възползвал от предоставената му възможност и в срок е депозирал писмения си отговор по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Поддържа се, че  исковите претенции са неоснователни и недоказани, поради което се оспорват, както по основание, така и по размер, като в отговора са изложени подробни  съображения в подкрепа на това. Заявено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, алтернативно като прекомерно завишени да бъде намален размерът им. Твърди, че в случая са налице обстоятелствата по чл.5 от ЗОДОВ и актовете и действията на Комисията са били изцяло законосъобразни, съответно от тях не са произлезли твърдените вреди. Поддържа, че в разглеждания случай проверката срещу Н.Д. е законосъобразно започната въз основа на уведомление от компетентен орган за престъпление, попадащо в обхвата на закона. Проверката по закона, като фаза от цялостното производство се развива в рамките на структурата на Комисията, резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, не се огласяват и не стават достояние на трети лица или на ищците. Следователно в тази фаза освен, че действията на органите на Комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са произтекли вреди за ищците. Оспорват се претенциите на ищците за неимуществени вреди, като неоснователни, както и поради липса на причинна връзка на твърдените неимуществени вреди с воденото от Комисията производство. Оспорва се като несъстоятелно и недоказано твърдението на ищеца Д., че влошеното му здравословно състояние било вследствие на действията на Комисията. В обобщение, ответникът заявява, че твърдените заболявания на ищеца Д. датират отдавна и по никакъв начин не може да се приеме, че същите са в каквато и да е причинна връзка с воденото от Комисията гражданско дело. Счита се, че твърдените влошени здравословни и психически състояния на ищците не следва да се вменяват във вина на Комисията, тъй като преди производството по реда на ЗОПДИППД /отм./ ищците са участвали в множество други наказателни, изпълнителни и ревизионни производства, което е следствие от начина им на живот по принцип.

С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда да прекрати образуваното производство като недопустимо, а в случай, че счете предявените искове за допустими, прави искане да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, като претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с отговора си ответникът е заявил доказателствени искания.

В о. с. з. от ищците, редовно призовани, се явява ищецът Н.Г.Д., като и двамата ищци се представляват от пълномощниците им - адв.С. и адв.С. К. от САК /ред. упълномощена от ищеца Д. и преупълномощена от адв.С. като процесуален представител и на ищцата Д. Г. Д./, които от името на доверителите си заявяват, че поддържат предявените искове на същите основания и със същите искания. Ангажират се доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на иск.молба. В хода на устните състезания процесуалните представители на ищците, позовавайки се както на представените и събрани писмени доказателства, така и на гласните такива, излагат доводи, че същите потвърждават фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба, както и установяват безспорно основателността на предявените искове, както и размера на причинените на Н.Д. и Д.Д. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразните действия на ответната Комисия. Акцентира се, че не е състоятелен довода на ответната страна, че всички предприети действия от страна на Комисията са законосъобразни, като в тази насока адв.К. в пледоарията си, се позовава на съдебната практика съгласно която, фактът на отхвърляне на предявеното срещу доверителите й мотивирано искане в инициираното от Комисията производство, неговото предявяване и поддържане пред три съдебни инстанции, обуславя именно незаконосъобразността на така предприетите действия от ответника, което се явява и първа предпоставка за основателността на предявените в настоящото производство искове. Изтъква се, че именно в резултат на незаконосъобразно образуваното и водено срещу ищците производство от Комисията, същите са претърпели неблагоприятни и негативни въздействия върху семейното, материалното и здравословното и психо-емоционално им състояние, битовизма, отношенията помежду им, социалните контакти и положението в обществото и сред близки и приятели и др. сочени болки и страдания, нарушили тяхната  неимуществена сфера по начина, по който същите са описани в исковата молба, както и е налице причинно-следствената връзка между тях. В представена по смисъла на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита пълномощниците на ищците доразвиват доводите и аргументите си в подкрепа на основателността и доказването на заявените искови претенции. Прави се искане за постановяване на позитивно за ищците решение, с което да бъдат уважени като основателни и доказани предявените искове в претендираните им размери и за присъждане на направените по настоящото производство разноски, съобразно представен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

В о.с.з. за ответника, редовно призован, се явяват процесуалните му представители – гл.юрисконсулт В. Д. и ст.инспектор Е.Д., ред.упълномощени, които заявяват, че поддържат направеното с писмения отговор оспорване на исковите претенции по основание и размер. В допълнение към същите в хода на устните прения, пълномощникът на КПКОНПИ, ст.инспектор Д. изтъква доводи, че ангажираните писмени и гласни доказателства не доказват по безспорен начин претърпените от ищците, визирани в исковата им молба неимуществени вреди, както и че същите са в пряка и непосредствена връзка с воденото срещу тях производство, образувано от Комисията, приключило с влязло в сила съдебно решение. Изтъкват се доводи, че всички извършени действия от Комисията са законосъобразни и не обосновават отговорността на Държавата по чл.2а от ЗОДОВ. В представена по реда и при условията на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита пълномощникът на ответника доразвива доводите си и излага подробни и обстойни аргументи в поскрепа на направеното оспорване на исковите претенции, обсъждайки и анализирайки доказателствата и доказателствените средства, приобщени по делото. Поддържа се искането за постановяване на решение, с което заявените от ищците искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно в случай, че съда прецени, че исковете са основателни, то се прави искане размерът им да бъде редуциран, като бъде приложена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и се има предвид, че за част от периода претендираната законна лихва се явява погасена по давност предвид разпоредбата на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Заявено е и възражение по чл.78 ал.5 от ГПК – за прекомерност на направените от ищците разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощниците им по делото.

Участващата в процеса на основание чл.10 ал.1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура - Ямбол се представлява в о.с.з. от прокурор Р. Л., която в хода на устните прения изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размер по справедливост, съобразно доказателствата по делото и съдебната практика в подобни случая. Според прокурорът са налице незаконосъобразни действия от страна на ответника при изпълнение на правомощията му, като в тази насока се изтъква, че предявеният от Комисията иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлен като неоснователен с влязло в сила съдебно решение. Именно в резултат на тези действия на Комисията ищците са претърпели стрес, емоционален и психически дискомфорт, накърнени са били честта и доброто им име, изпитвали са притеснения и материални затруднения във връзка с наложеното им обезпечение, тъй като за продължителен период от време не са имали достъп до средствата и имуществото си. Според прокурора, по делото се установи, че заведеното от Комисията производство се е отразило неблагоприятно и на здравословното състояние на ищеца Н.Д.. 

Съдът като взе предвид доводите и становищата на страните, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като се съобрази със закона, прие за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото, че ищците Н.Г.Д. и Д.Г.Д. са съпрузи, като видно от служебно извършената справка в НБДН двамата са сключили граждански брак с Акт за граждански брак №******. на Община Б., като от брака им има родено едно навършило към момента пълнолетие дете - Д.Н. Д., род. на ***г.

Ответникът КПКОНПИ е правоприемник на КОНПИ, по силата на § 6. (1) от ПЗР на ЗПКОНПИ, а КОНПИ е правоприемник по силата на §3, ал.3 от ПЗР на ЗОПДНПИ (отм.) на КУИППД.

Видно от материалите, приобщени по приложеното към настоящото производство гр.д.№371/2011г. по описа на ОС-Ямбол ведно с възз.гр.д.№114/ 2017г. по описа на БАС и кас.гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, се установява, че с Решение № 321 от 08.07.2011 год. на КУИППД на основание чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД/отм./ е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу ищеца Н.Г.Д. с ЕГН **********, в хода на което е било установено, че същият е осъден с Присъда №141/23.12.2004 г. на Окръжен съд - Бургас по НОХД №219/2003 г., влязла в законна сила на 16.01.2008 г., за това, че на 17.10.2001 г. в Казанлък е придобил, държал и предал на 21.10.2001г. самоделно взривно вещество тротил - престъпление по чл. 339, ал. 1 и ал. 3 от НК, което попада в приложното поле на чл.3 ал.1 т.23 от ЗОПДИППД /отм./. Комисията е инициирала проверка както спрямо Н.Д. за период от 25 години назад (от 09.08.1986г. до 09.08.2011г.), така и срещу - съпругата му - ищцата Д.Г.Д. - лично, и в качеството й на едноличен търговец с фирма „Дана - Д. Тончева" и синът му от предходен брак Г.Н. Д..

С Решение № 322/08.07.2011 год. на КУИППД е взето решение на основание чл.13, ал.1, т.2 от ЗОПДИППД /отм./ да бъде внесено в Ямболски окръжен съд мотивирано искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск на Комисията.

С Определение №160/13.07.2011 год. по ч.гр.д. №307 по описа за 2011 год. на ЯОС, поправено с Определение №163/14.07.2011г. поради допусната очевидна фактическа грешка, е допуснато исканото от КУИППД обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ с цена на иска - 332 417 лв. чрез налагане на възбрана и запор върху установеното недвижимо и движимо имущество, собственост на ищците по настоящото производство и на останалите проверявани лица от Комисията, посочени по-горе. Въз основа на така постановеното Определение е издадена Обезпечителна заповед на 14.07.2011г.

Видно от приложеното по гр.д. №371/2011г. писмо с изх. № ТД03-699/20.07.2011г., връчено на ищцата Д.Д. на 25.07.2011г., КУИППД - ТД Бургас е уведомила ищеца Н.Д. за започнало производство по ЗОПДИППД /отм./, като изисква от него да представи писмена декларация по чл.17 от с.закон, като непредставянето им и до доказване на противното се предполага, че имуществото което не е декларирано е придобито от престъпна дейност.

С Решение № 357/10.08.2011 год. на КУИППД на основание чл.13, ал.1, т.3 и чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е взето решение да се внесе в Ямболски  окръжен съд мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 332 417 лв., придобито от престъпна дейност, срещу Н.Г.Д. с ЕГН **********, Д.Г.Д. с ЕГН **********, Г. Н. Д. с ЕГН ********** и ЕТ“Дана-Д. Тончева“, с ЕИК *********, представляван от Д.Г.Д..

Мотивираното искане на КУИППД срещу Н.Г.Д. с ЕГН **********, Д.Г.Д. с ЕГН **********, Г. Н. Д. с ЕГН ********** и ЕТ“Дана-Д. Тончева“, с ЕИК *********, представляван от Д.Г.Д., на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД, е постъпило в ОС-Ямбол на 11.08.2011 год. Същото е образувано в гр.д. № 371/2011 год. по описа на ОС-Ямбол. В хода на съдебното производство, са приобщени множество писмени доказателства и доказателствени източници, извършени са редица процесуални действия - разпити на свидетели, изискване и приобщаване на справки от различни държавни органи и институции, назначена е и е приета след изслушване на експерти комплексна тройна съдебно-счетоводна експертиза.

Делото е приключило пред първоинстанционния ЯОС след проведени в периода от 16.02.2012г. до 14.03.2013г. дванадесет открити съдебни заседания, с Решение № 29/12.04.2013 год., с което Съдът е отхвърлил мотивираното искане по чл. 28  от ЗОПДИППД(отм.) на КУИППД, предявено против Н.Д., Г. Д., Д.Д. лично и в качеството й на ЕТ”Дана-Д. Тончева”, за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпната дейност на Н.Д.. С Решението си ЯОС е отменил на основание чл.30, ал.3 от ЗОПДИППД (отм.) допуснатото обезпечение с Определение №160/13.07.2011г. на ЯОС по ч.гр.д.№307/2011г., поправено поради очевидна фактическа грешка.

Първоинстанционното решение на ЯОС, е било обжалвано и с Решение  № 78 от 29.07.2013г. постановено по възз.гр.д. № 182/2013 год. по описа на Апелативен съд-Бургас, е потвърдено.

Въззивното решение е обжалвано пред ВКС, който с Определение № 1/05.01.2015 год. по гр.д.№246/2014 год. по описа за на ВКС, влязло в сила на 05.01.2015г., не е допуснал касационно обжалване на Решение № 78 от 29.07.2013г. постановено по възз.гр.д. № 182/2013 год. по описа на Апелативен съд-Бургас.

В потвърждение на заявеното в обстоятелствената част на иск.си молба материално затруднение, в което изпадат ищците по време на инициираното от ответната Комисия обезпечително и съдебно исково производство и невъзможността да посрещнат поетите по-рано задължения към банкови институции и държавни учреждения, са представени писмени доказателства, установяващи предприети действия спрямо ищеца Н.Д. и ищцата Д.Д. в лично качество и като ЕТ „Дана-Д. Тончева по събиране на вземания и предприето принудително изпълнение от страна на кредиторите им: - "Райфайзенбанк България" ЕАД в полза на която Банка е издаден изпълнителен лист от 18.11.2014г. по ч.гр.д.№3004/2014г. по описа на ЯРС и изпълнителен лист от 04.02.2014г. по ч.гр.д. №281/2014 г. по описа на ЯРС за парични вземания по Договори за кредити и покани за доброволно изпълнение, адресирани до длъжниците - ищците Н.Д. и Д.Д. и молба-искане с изх.№7618 от 13.05.2014г. от ЧСИ №878 - И.Х.по изп.д.20148780400227 до АВп-Ямбол за вписване на възбрана върху недв.имоти, собственост на ищците и справка - извлечение от СВп-Ямбол за периода от 01.01.2005г. до 13.01.2015г.; - ТД на НАП - Бургас (изп.д. №3878/2003 г. срещу ищеца Н.Г., по което видно от адресирано до длъжника съобщение с изх.№3878/2003/010828/28.04.2014г. е предприето принудително действие - опис на движими вещи; задължение по Декларация - образец 6 за периода 01.01.2013г. - 31.12.2013 г. на ищцата Д.Д.)*** (издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №3599/2011 г. по описа на ЯРС срещу ЕТ "Дана - Д. Тончева"); -  Община Ямбол (изп.д. №217/2013 по описа на ДСИ при ЯРС П. С. срещу ищцата Д.Д.); - "Проект трейдинг" ЕООД (издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.12.2013г. по ч.гр.д. №3535/2013 г. по описа на ЯРС срещу ЕТ "Дана - Д. Тончева"); - "БТК" ЕАД  (Покана за изпълнение от 24.07.2014 г. до ЕТ "Дана - Д. Тончева"); - "Космо България Мобайл" ЕАД (Покана за доброволно изпълнение на изискуемо задължение от 21.08.2014 г. до ЕТ"Дана - Д. Тончева"); - „Контраст 94“ЕООД (изпълнителен лист от 22.11.2012г. издаден въз основа на Заповед №2106/19.11.2012г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3185/ 2012г. по описа на ЯРС срещу ищеца Н.Г.Д.).

От приложеното към исковата молба Банково удостоверение с изх.№215-77/20.07.2011г. издадено от "Райфайзенбанк България"ЕАД, се установява, че ищцата Д.Д. лично и като представляваща ЕТ“Дана-Д. Нончева“, към датата на издаване на този документ е ползвала следните банкови продукти - на физическото лице - необезпечен микрокредит в размер на 50 562.50 лева, отпуснат на 12.07.2007г. с текущ остатък - 27 649.36 лв., като кредита е бил редовно обслужван до момента на издаване на удостоверението, а ЕТ е ползвал следния банков продукт - лимит по международна кредитна карта Mastercard Business в размер на 8 000 лв., отпуснат на 07.08.2007г. като е посочено, че картата е била редовно обслужвана.

В подкрепа на заявеното в иск.молба, че ищецът Н.Д. страда от хипертонична болест ІІ степен и неинсулинозависим захарен диабет по делото е представена медицинска документация по опис /л.253 и 254 от делото, а самата описана документация е приложена на л.148-242 от делото/, както и копие от  личното медицинско досие, въз основа на които се установява, че на 12.04.2010г. въз основа на проведени изследвания му е поставена диагноза „Хипертонична болест на сърцето ІІ кл.стад.ІІІ степен”, а въз основа на извършени на 24.03.2010г. клинико-химични изследвания му е поставена диагноза „Неинсулинозависим захарен диабет”.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ от лекар-специалист по „Вътрешни болести” и „Ендокринология и болести на обмяната” д-р Р. Б.М. /ендокринолог при ДКЦ „Д-р Грийнберг” гр.София/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установи, че в отговор на изрично поставен му въпрос при ищеца Н. Г.Д. е установен „Захарен диабет – Т2“ /З.Д.-Т2/  от 24.03.2010г. като началото му датира от по-рано, но поради липса на данни   експертът не е могъл да посочи конкретна дата. Според заключението са провеждани редовно контролни прегледи, консултации и изследвания, както и своевременно са били извършвани необходимите медикаментозни корекции и самоконтрол относно констатираното заболяване на ищеца Д.. Посочено е, че заболяването „З.Д.-Т2“ се характеризира с високи инсулинови нива, имунен дисбаланс, дефицити на различни вещества, наличие на състояние на бързо съсирване на кръвта в кръвоносните съдове, различно изразена възпалителна реакция и т.н., водещо до други инвалидизиращи и/или животозастрашаващи болестни процеси във времето – конкретно исхемичен мозъчен инсулт, проводни нарушения на сърцето и др. Вещото лице в заключението си, е изразило становището си, че хроничното продължително във времето и продължаващо състояние на пренапрежение от всякакъв тип, не само психо-емоционално, което организма не може да понесе, е в основата на отключените болестни състояния при ищеца Н.Д., а неовладяното пренапрежение е в основата на задълбочаващи се и новопоявили се болестни състояния. Въз основа на извършен за целите на СМЕ личен преглед на ищеца Д. от в.лице и назначени допълнителни изследвания, е констатиран освен въглехидратен дисбаланс и промени в артериалното кръвно налягане, промени в белтъчна и липидна обмяна, промяна във функцията на щитовидната жлеза; наличие на Хронична Бъбречна Болест/ХББ/; нарушена електропроводимост на сърцето-ЛПХБ; болестни промени в съдовете на очите; дисбаланс в чернодробна функция;неовладяно,налично прокоагулационно състояние /свръхсъсирваемост/, неовладяна и продължаваща нискостепенна възпалителна реакция. Крайна и засега последна изява на болестните процеси в тяхната цялост е „исхемичен мозъчен инсулт“ /ИМИ/ от 2017-2018г. с частична инвалидизация. Тези процеси според в.лице не са спрени, а са само частично подтиснати, като неовладяни, неконтролирани и без адекватна намеса, неминуемо водят до дисфункции /заболявания/ и на други органи и системи, които до този момент не са показали лошо функциониране. От извършените изследвания на уринен и слюнчен кортизол-основен хормон за адаптацията на организма на външни и вътрешни динамични промени, вещото лице е констатирало при ищеца променен денонощен ритъм и изчерпани резерви, съответно непълноценно, болестно функциониране на организма на Д..

При изслушването му в провелото се на 30.10.2019г. о.с.з., в.лице д-р М. уточнява, че при документираното изследване на 24.03.2010г. на заболяването на ищеца Д. „Захарен диабет“ /З.Д./, което вероятно е било налично от по-рано, е била установена висока кръвна захар - 20 mmol/l (милимола на литър), като в тези стойности същата не би могла да бъде моментно състояние и да се получи изведнъж. В тази насока медицинският експерт изтъква, че при състояние на постоянен стрес и с оглед вида на стреса, който може да бъде предизвикан от фактори от различно естество -психическо, химическо, емоционално, е наблюдавал в практиката си и 30-35 mmol/l кръвна захар. Типичните симптоми при повишено ниво на кръвната захар са - умора, жажда, замъглено зрение. В.лице, сочейки, че при изготвяне на заключението си е проследил заболяването „З.Д.-Т2“ при ищеца, както и еволюцията му във времето, сочи, че към 2010 г. е била налична почти едновременно и хипертония - „артериална хипертония“, след което еволюира до проблема с очите, до бъбречни проблеми, които са били налице още в началото, но са били обратими към 2010 г. Категорично е в становището си при изслушването му вещото лице, че ако ищецът Д. не е преживял стрес, най-вероятно също щяха да се развият констатираните заболявания, но това би станало отложено във времето.

От представена по делото от страна на ответника справка изх.№11/2019г. от 09.01.2019г. на Окръжна прокуратура-Ямбол, се установява, че срещу ищците в ОП-Ямбол не е имало образувани наказателни производства, както и не са били пострадали от извършени престъпления срещу всеки един от тях в периода от 2009г. до 2015г. А от справка рег.№86 от 14.01.2019г. на Окръжен следствен отдел при ОП-Ямбол, е видно, че към 14.01.2019г. след извършена справка в ЦИССС, не са установени данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения срещу всеки един от двамата ищци, като се сочи, че в периода 2009-2015г. срещу ищеца Н.Д. е било водено едно наказателно производство - ДП №404/2011г. по описа на РУ-Елхово, пр.вх.№ 1352/2011г. на РП-Елхово, внесено с обвинителен акт от 24.02.2012г. за повдигнато спрямо ищеца Д. обвинение в извършване на престъпление по чл.167 ал.2 от НК /склоняване към упражняване на избирателно право в полза на определен кандидат, с цел имотна облага/, образувано в НОХД №120/2012г. по описа на РС-Елхово, приключило с влязла в сила на 13.11.2013г. оправдателна присъда.

За установяване на причинените на ищците неимуществени вреди, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели: – А.Г. О./сестра на ищцата/, Р.П.В. и В.А.Т..

От показанията на свидетелката А. Г.О. се установи, че същата е научила от сестра си - ищцата Д.Д., която преди доста години, около 2010г. в разговор помежду им е споделила притеснено, че има заведено дело от Държавата срещу нея и съпруга й - ищеца Н.Д., по време на което са били запорирани всичките им банкови сметки. Според свидетелката по време на висящността на това съдебно производство, е настъпила съществена промяна в поведението и състоянието както на сестра й, така и на съпруга й и синът им Д.. И тримата били много разстроени от създалата се ситуация. Отношенията им се обтегнали, всички в семейството били изнервени и напрегнати от тежкото финансово положение и безпаричието. Свидетелката сочи, че за семейството на сестра й тези години не са били никак леки. Това се е отразило и на сина на ищците, който непрекъснато е посещавал дома на леля си - св.О., бил е угрижен и разстроен, разказвал й за настъпилите проблеми в отношенията между родителите му, общуването между които все по-често е било съпроводено от скандали. Свидетелката сочи, че племенникът й Д. я е търсил по това време за пари и с молби да спи в дома й, тъй като положението в дома му било нетърпимо /“нещата у тях били извън контрол“/. За състоянието на сестра си, която според свидетелката е силна натура, рядко позволяваща си да покаже слабост и да се разстрои, е настъпила коренна промяна по време на воденото дело. Все по-често ищцата Д. се е разстройвала и плачела, била е изнервена и като цяло „е паднала духом“. Споделяйки на сестра си, че финансовото състояние на семейството й, е много тежко, я е молила да й помогне с някакви финансови средства. По времето, когато се е разглеждало соченото  съдебно производство, св.О. сочи, че се е случвало семейството на сестра й да им гостува, като по време на тези вечери са обсъждали проблемите им от финансов характер, които обременявали както отношенията между ищците, така се отразили осезаемо и на бизнеса им - ресторантьорство. В показанията си свидетелката сочи, че й е известен фактът, че около 2002г. против ищеца Д. е имало образувано наказателно производство, по което същият е бил осъден с влязла в сила присъда, което обстоятелство се е отразило зле на емоционалното състояние на съпругата му, която се е чувствала накърнена, тъй като св.О. сочи, че сестра й е била човек, който държи на достойнството си и на доброто си име, тъй като общува и познава много хора в града. Към момента свидетелката твърди, че сестра й се намира в чужбина, уточнявайки, че отношенията между ищците към момента са добри. По отношение на отзвука на воденото дело против ищците, отнасящо се за имуществото им, свидетелката е категорична, че се е разчуло в обществото, като сочи, че й се е случвало общи познати на двете семейства да я питат и да се интересуват.

Свидетелката Р.В., за която се установи, че е била Управител на ресторант „Кабиле“, стопанисван от фирмата на ищцата - ЕТ“Дана-Д.Дончева“ през периода - 2006г.-2012г. и се е занимавала с финансите на ЕТ, в показанията си твърди, че й е станало известно за воденото срещу ищците съдебно производство от КУИППД, тъй като е имало наложени запори върху банковите сметки, което от своя страна е препятствало свидетелката да изпълнява трудовите си функции и задължения. Запорирането на сметките е препятствало разплащането с доставчиците, които са зареждали ресторанта, стопанисван от ищцата като ЕТ, като в един момент свидетелката сочи, че доставчиците започнали да отказват да правят доставки. Запорирането на банковите сметки, е създало затруднения и по отношение обслужването на клиентите на ресторанта, тъй като по-голяма част от тях са били чужденци и гости на хотела и са предпочитали да плащат по банков път. За този период от време св.В. сочи, че в началото е имало закъснение в изплащането на заплатите на работещите в ресторантите, а в последващ момент изцяло е било преустановено изплащането на заплатите на персонала. Това е създало и финансови затруднения и за самата свидетелка, която сочи, че е била теглила от свое име два кредита в полза на ищците, които поради липсата на средства не е могла да обслужва. Свидетелката в показанията си сочи, че й е известно, че ищците притежават един апартамент, в който живеят, както и автомобил, който са изплащали на лизинг, но който поради невъзможността през този период да изплащат вноските, е бил върнат на лизингодателя. Според св.В. всичко това се е отразило върху здравословното състояние на двамата ищци, като в тази насока свидетелката сочи случай, при който ищцата Д. е припаднала в заведението, което е наложило да бъде викана Спешна помощ, а за ищеца Д. твърди, че тогава се е разболял от диабет и е започнал да вдига високо кръвно налягане, като от тогава провежда лечение. Поради това, че задълженията на ЕТ“Дана-Д.Дончева“ станали прекалено много свидетелката сочи, че ищцата е взела решение да прекрати всякаква дейност, заминавайки през 2012-2013г. за чужбина, за да си търси работа. За отношенията между ищците като семейство свидетелката твърди, че й е известно, че към момента живеят разделено - ищцата живее в чужбина, а ищеца Д. ***, като се виждат на известни интервали от време. 

Св.В. А.Т., за който се установи, че познава ищците от края на 80-те години, сочейки, че ищецът за кратко време е работил при свидетеля. В показанията си този свидетел сочи, че му е известно за наложените запори върху банковите  сметки на ищците от Комисията, известна му като „Кушлев“ или „КОНПИ“ като в тази насока изтъква, че това бързо се е разбрало и разчуло в малък град като Ямбол, където всички се познават, тъй като по това време ищецът Д. е бил общински съветник и обществена личност. Твърди се, че това е станало известно и чрез местните медии - „Диана кабел“ и е било отразено като новина в ямболските вестници, без да се сочи в кои конкретно. Свидетелят в показанията си сочи, че ищецът Д. му е споделял за делото, но не с подробности, когато го е търсил да му иска пари на заем, за да може да се разплатят с доставчиците на ресторанта, който Т. сочи, че ищцата Д. е стопанисвала, както и с наемодателите, които си търсили наема за търговския обект. Св.Т. твърди, че покрай наложените запори, ищецът е пострадал както като обществена личност, тъй като много хора са се отдръпнали от него, така и самият той се е затворил и е ограничил контактите си, бил е потиснат и притеснен, отбягвал е дори честите контакти и разговори със свидетеля като негов приятел. Вследствие на преживения стрес, се е влошило според свидетеля и здравословното състояние на ищеца Д., разболял се е от диабет, а през лятото на 2017г. е получил и инсулт. Сочи се, че финансовите затруднения и безпаричието са принудили съпругата на Н.Д., ищцата Д.Д. да остави съпруга си и детето си, което по това време е било на 14-15 години и да замине за чужбина, за да работи. По това време св.Т. твърди, че е теглил кредит, като половината от средствата по същия, е предоставил в заем на ищеца Д., без какъвто и да е писмен документ, единствено на устна договорка помежду им, като този заем и към момента все още не му е върнат, от което обстоятелство ищецът Д. изпитвал неудобство и притеснения спрямо приятеля си. Свидетелят визира, че му е известно, че ищецът е взел пари на заем и от други общи приятели. В показанията си свидетелят е категоричен, че преди налагането на запорите и преди образуване на проверката от Комисията не е чувал ищцата Д. да е имала затруднения в бизнеса си с ресторанта, който според свидетеля е стопанисвала в периода от 2007г. до 2011г. За предприети ревизии от НАП св.Т. сочи, че са били инициирани след наложените от КОНПИ запори. За отношенията между ищците като съпрузи се визира, че към момента са добри, като в тази насока св.Т. излага, че със съпругата на ищеца Д. се виждат веднъж годишно по времето, когато тя се прибира в България.   

Съдът не приема за доказан фактът, че вследствие на притесненията и стреса ищецът Д. е заболял от „Захарен диабет - Т2“ и „артериална хипертония“, т.е. че е налице причинно следствена връзка между производството по ЗОПДИППД /отм./, водено от ответника и заболяването на ищеца, тъй като се установи, че същите са с начално проявление според заключението на в.лице по СМЕ още преди датата на образуване на производството пред КУИППД - съответно на 24.03.2010г. и м.07.2010г., когато се установи, че за първи път са му поставени сочените диагнози и тогава са проведени и първите изследвания, което е документирано с оглед на представените по делото медицински документи.  

Съдът кредитира допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза като компетентна и обективно изготвена. Възприемат се и показанията на тримата разпитани по делото свидетели като същите се ценят като обективни, непротиворечиви, добросъвестни и логично и последователно изложени, основани на непосредствените им възприятия. Същите кореспондират с писмените доказателства по делото, с изключение единствено на твърденията на свидетелите Т. и В., че заболяването на ищеца Д. „диабет“ датира и се е проявило по времето, когато е било предприето обезпечителното производство от страна на ответната Комисия, което противоречи на експертното заключение на СМЕ и приложената по делото медицинска документация, както и на факта, че въпросните обезпечителни мерки са наложени през лятото на 2011г. с Определение №163/14.07.2011 год. постановено по ч.гр.д. №307 по описа за 2011 год. на ЯОС.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по делото, извършен по реда и при условията на чл.146 от ГПК в провелото се на 05.12.2018г. о.с.з., е квалифицирал предявените от ищците в субективно  съединяване искове по следния начин - искове по чл.2а от ЗОДОВ вр. с чл. 52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ - за заплащане на ищеца Н.Г.Д. на сумата от 150 000.00 лева, претендирана като обезщетение за причинените му неимуществени вреди през периода от 14.07.2011 г. до 05.01.2015 г. в резултат на незаконни действия и актове на служителите на КУИППД, сега КПКОНПИ-гр.София във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, а именно: образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 307/2011 г. на ЯОС, в което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото му и образуване въз основа на мотивирано искане на съдебно производство по гр.д. № 371/2011 г. по описа на ЯОС за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило на 05.01.2015 г. с отхвърляне на предявения иск за отнемане на имуществото му и отмяна на наложените обезпечителни мерки и за заплащане на ищцата Д.Г.Д. на сумата от 150 000.00 лева, претендирана като обезщетение за причинените й неимуществени вреди през периода от 14.07.2011 г. до 05.01.2015 г. в резултат на незаконни действия и актове на служителите на КУИППД, сега КПКОНПИ-гр.София във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, а именно: образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 307/2011 г. на ЯОС, в което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото й и образуване въз основа на мотивирано искане на съдебно производство по гр.д. № 371/2011 г. по описа на ЯОС за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило на 05.01.2015 г. с отхвърляне на предявения иск за отнемане на имуществото и отмяна на наложените обезпечителни мерки, както и акцесорно искане - за заплащане на законна лихва върху сумите, считано от влизане в сила на Решение №29/12.04.2013г. по гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС, потвърдено с Решение №78/29.07.2013г. по възз.гр.д.№182/2013г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №1/05.01.2015г. по гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, с което е отхвърлено искането по чл.28 от  ЗОПДИППД /отм./ на КУИППД – 05.01.2015г. до окончателното плащане. 

В обстоятелствената част на исковата си молба ищците са визирали, че причинените и претендирани от всеки един от тях неимуществени вреди имат следните проявни форми - нарушаване на правото на частна собственост и на труд, стрес, тревожност и страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, накърняване на доброто име сред близки, приятели и в обществото като цяло, напрежение, отчуждаване и раздори в брачното общуване между ищците като съпрузи, промяна на личността, накърняване на чувството на чест като съпруг, респ.съпруга и като баща, респ.майка, влошаване на здравословното състояние - физическо и психическо, като за ищеца Д. се сочи, че същият страда от „хипертонична болест II степен - неинсулинозависим захарен диабет“, а за ищцата се визират следните състояния - изпадане в депресивни състояния, безсъние, липса на апетит и физическа немощ да изпълнява ежедневните си битови дейности и др. подробно описани в иск.молба.

Ответникът е релевирал доводи по съществото на спора за неоснователност и недоказаност по размер на исковите претенции, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат. Направено е и възражение за погасяване по давност на на претендираната законна лихва за част от периода съобразно възведеното в разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, а именно за период над 3 години.

Съдът намира предявените от ищците при условията на субективно съединяване искове против КПКОНПИ за процесуално допустими като предявени от надлежно легитимирани лица, имащи правен интерес с оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията  на всеки от ищците към ответника, а с оглед цената на всеки един от исковете, която е над 25 000 лв. и връзката между претенциите, се явяват родово и местно подсъдни съгласно чл.7 от ЗОДОВ на ОС-Ямбол.

Разгледани по същество:

В случая се претендира ангажиране отговорността на ответната КПКОНПИ за обезщетяване на претърпени от ищците вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и служители при Комисията в производството по ЗОПДИППД (отм.), което се е развило по специалния ред по чл.28 от ЗОПДИППД, и е приключило с отхвърлителен акт, влязъл в сила на 05.01.2015г. /с Определение №1/05.01.2015г. по гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване/ - т.е. – след влизане в сила на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /19.11.2012г./, съответно и след приемането на изрична законова регламентация за репариране на вреди - чл.2а от ЗОДОВ, на която ищците основават претенциите си. Според цитираната норма - чл.2а /ДВ бр.38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г./ от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и длъжностните лица по ЗПКОНПИ /ЗОПДНПИ-отм./, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им. Нормата на чл.2а от ЗОДОВ е приета с §9 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество – обнародван също в ДВ бр.38/2012 г., в сила от 19.11.2012 г. Този нормативен акт отменя предходния - Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/. Отговорността на държавата в лицето на КПКОНПИ има обективен характер и възниква при наличието на предвидените в този закон предпоставки, без да е необходима вина у съответните длъжностни лица, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за разлика от деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

С доклада си по чл.146 от ГПК, съдът е указал, че при определената правна квалификация на предявените в субективно съединяване искове, е необходимо провеждане на пълно и главно доказване, при доказателствена тежест за ищците, на следните кумулативно възведени правнорелевантни предпоставки: - 1./ наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството по ЗОПДИППД (отм.), 2./ претърпени от ищците вреди и 3./ причинната връзка между предприетите действия от служители на КУИППД, сега КПКОНПИ и вредните последици. Ответникът от своя страна следва да докаже фактите, на които основава своите възражения досежно вида, характера и размера на вредите, претендирани от ищците.

По отношение на първата от посочените предпоставки - наличие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството по ЗОПДИППД (отм.):

Установи се по делото от приетите доказателства- мотивирано искане изх. № ЦУ 01/741 от 10.08.2011 г. и приложеното гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС, че са налице актове и действия на служители на КУИППД, сега КПКОНПИ, свързани с образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ищците - Н.Г.Д., с ЕГН ********** и Д.Г.Д., с ЕГН **********, както и против сина на ищеца Д. от предходен брак - Г. Н. Д. с ЕГН ********** и ЕТ „Дана-Д. Тончева“ с ЕИК *********, представляван от ищцата Д.Д., за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в размер на 332 417 лв., които следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ, с оглед крайният резултат от проведените административно и съдебно /обезпечително и исково/ производство по ЗОПДИППД /отм. /. След като с влязло в сила на 05.01.2015г. Решение № 29 от 12.04.2013 г., постановено по гр. д.№ 371/2011г. по описа на ЯОС, потвърдено с Решение №78 от 29.07.2013г. постановено по възз.гр.д.№182/2013г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №1 от 05.01.2015г. постановено по гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, е отхвърлено като неоснователно мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД(отм.) на КУИППД и е отменено на основание чл.30, ал.3 от ЗОПДИППД (отм.) допуснатото с Определение №160/13.07.2011г. на ЯОС по ч.гр.д.№307/2011г., поправено поради очевидна фактическа грешка с определение № 163/14.07.2011г. на ЯОС по същото ч. гр. д. №307/2011г. обезпечение на неоснователен иск, се налага извод, че не е била осъществена от страна на ответната Комисия  законосъобразна преценка на установените в хода на предшестващата административна проверка факти и обстоятелства относно наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./, нито такава е извършена при сезирането на съда с мотивираното искане за отнемане на имуществото на ищците и налагане на обезпечителните мерки и поддържане на това мотивирано искане в хода на съдебното производство на три съдебни инстанции в продължение на близо четири години, независимо че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи произхода на средствата, с които е придобито имуществото на ответниците. В тази насока е и постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика като в Решение №166/ 18.10.2016г. по г.д. №1642/2016 г. на ВКС, III г.о. е прието следното: „Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията ѝ. Отхвърлянето на същия иск като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на пресъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената от него престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ, а всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетение.“.

С оглед на тези си съображения за несъстоятелно се преценя твърдението на процесуалните представители на КПКОНПИ, че всички действия на служителите на Комисията са правилни и съобразени със законовите разпоредби и в тази връзка те не могат да се квалифицират като незаконни, предвид което и не е налице първата предпоставка за носене на отговорност по реда на ЗОДОВ.   Отхвърлянето на мотивираното искане по чл.28 от ЗОПДИППД(отм.) на КУИППД като неоснователно с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на пресъдено нещо е установено, че лицата, срещу което е било насочено, в т.ч. и ищците, нямат придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм. / се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.  

Предвид на тези си съображения ЯОС приема, че е налице първата предвидена в закона предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно: - налице са незаконни действия на служителите на КУИППД, сега КПКОНПИ, на различни нива в държавния орган, извършени през периода 14.07.2011 г. - 05.01.2015 г. във връзка с прилагането на ЗОПДИППД /отм./ съгласно изискванията на чл. 32 от ЗОПДИППД /отм./, които обосновават отговорност на Комисията като специализиран държавен орган по ЗОДОВ. 

Предвид установяване на първата от необходимите предпоставки за възникване отговорността на ответната Комисия, е необходимо да бъдат изследвани и следващите такива, а именно настъпили вреди и причинната връзка между извършените действия и настъпилите неблагоприятни последици.

Доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, дадени в т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл.2а от ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства - предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, конкретен начин на увреждане на проверяваното лице съобразно неговата възраст, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, отражение на производството върху здравето на лицето, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото производство както и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производството по ЗОПДИППД (отм.). Следва да се имат предвид също, че предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, който в случая е 25 години, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения, като Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Предвид на това обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства в производството по ЗОПДИППД (отм.) е огромен и затова следва да се вземат предвид особеностите, предмета и правилата за доказване в това производство, което изисква много по-големи процесуални усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство, в който смисъл е и формираната практика на ВКС - Решение № 166/18.10.2016 г. по гр. д. № 1642/2016 г., III ГО, и др.

Освен това, производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото производството започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице по време на висящността му, то същото това лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. Такъв е именно процесният случай.

В случая, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение са обстоятелствата, че съдебното исково производството – гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС, образувано въз основа на мотивирано искане по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) на КУИППД, входирано на 11.08.2011 год., е продължило около четири години, като в хода му са събрани множество материали със значителен обем; проведени са 12 открити съдебни заседания с личното участие на ищците като ответници по посоченото гр.д., допусната е комплексна тройна съдебно-икономическа експертиза; разпитвани са свидетели, оспорвани са документи по образуваното пред съда гр. д. № 371/2011 г. на ЯОС. Периодът от почти 4 години, през който е било висящо съдебното производство, разгледано на три съдебни инстанции, съдът приема, че не е с малка продължителност, макар и да не сочи на неразумен срок предвид на това, че същото е било разгледано пред три съдебни инстанции. Наред с това, с Определение №160/13.07.2011 год. по ч.гр.д. №307 по описа за 2011 год. на ЯОС, е било допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД за отнемане на имущество на обща стойност 332 417 лв., чрез налагане на възбра*** върху собствени на ищците недвижими имоти - върху 1 нива в землището на гр.Ямбол, върху съответните ид.части от 5 поземл.имота в гр.Ямбол ведно с построените в тези имоти жилищни сгради, апартамент и други сгради, както и чрез налагане на запор върху движими вещи и банкови сметки на ищците - върху три леки автомобила, върху наличните суми по три разплащателни сметки, чийто титуляр е Н.Д., върху наличните суми по три сметки на ЕТ „Дана - Д. Тончева", върху наличните суми от банкова сметка на Д.Д., като със самото влязло в сила на 05.01.2015 г. съдебно решение, с което е отхвърлено мотивираното искане на КУИППД, допуснатите обезпечения са отменени след около 4 г., през което време ищците Н.Д. и Д.Д. като ФЛ и като ЕТ, не са могли да разполагат с посоченото имущество и да си служат с него. И двамата ищци не са могли да посрещнат дори обичайните разходи за битови нужди на семейството и ежедневните си парични потребности, както и тези на непълнолетния им към онзи момент син Д.. В тази насока са показанията на сестрата на ищцата Д., св.А. О., кредитирани при условията на чл.172 от ГПК, които се основават на непосредствените й впечатления като близък роднина, за начинът, по който се е отразило образуваното срещу ищците съдебно производство по ЗОПДИППД (отм.) по отношение на финансовото състояние на семейство Д.. От показанията на посочената свидетелка се установи, че в този период от време зачестили гостуванията на сина на ищците, Д., който все по-често искал пари от леля си, като такива молби е отправяла към свидетелката и сестра й - ищцата Д. - „Идваше и ме молеше за някакви финансови средства, ако имам и ако мога да им помогна по някакъв начин“, допълвайки „не бяха леки години“. Наложените обезпечителни мерки върху имуществото на ищците и продължителността на съдебното производство, са се отразили негативно и върху осъществяваната от ищцата Д. като ЕТ „Дана - Д. Тончева" търговска дейност, чрез която същата е реализирала доходи, позволяващи й да участва в поддържането на жизнения стандарт на семейството си, като липсата на достъп до банковите сметки, е препятствала според показанията на св.Р.В. възможността на търговеца да се разплаща с доставчиците, да изплаща заплати на работещите и персонала на ресторанта, който ЕТ стопанисвал и да бъдат обслужвани клиентите. Това постепенно е довело до отрицателен финансов резултат за едноличното предприятие и е принудило ищцата Д. да преустанови бизнеса си, затваряйки ресторанта, заминавайки през 2012-2013г. за чужбина, за да си търси работа. Или в резултат на воденото производство по ЗОПДИППД (отм.) се е променил драстично начинът на живот на проверяваните лица – двамата ищци-съпрузи и на останалите членове от семейството им, което е останало с минимални доходи и не е могло да посреща в достатъчна степен ежедневните си нужди, както и да погасява редовно поетите по-рано задължения към банкови, държавни и общински институции, както и  да заплаща и комунални услуги.  

Нормално е да се приеме, че по време на цялото съдебно производство по ЗОПДИППД (отм.) продължило около 4 години, ищците като проверявани лица за период от 25 години, чието имущество с оглед заявената претенция е било под евентуална опасност да бъде отнето като придобито от престъпна дейност, са изпитвали неудобство, чувствайки се унизени, а също така притеснени и несигурни. В този смисъл е и трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 253/02.07.2012 г. по гр.д .№ 652/ 2011 г., ІV г.о., ВКС,  решение № 489/ 03.01.2013 г. по гр.д. № 1405/ 2011 г., ІV г.о., ВКС, решение № 542/ 15.01.2013 г. по гр.д. № 1568/ 2011 г., ІVг.о., ВКС и др., в които се приема, че ако по делото са установени увреждащите действия и бездействия, искът е доказан в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. Според събраните свидетелски показания, ищците чувствали неудобство и притеснение от отзвука сред обществеността в региона и страната /чрез публикацията в ДВ, която е извършена в изпълнение на чл. 28 ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ и в местните медии на воденото срещу тях производство в каквато насока са показанията на св.О. и св.Т., като същите са станали известни в обществото като притежатели на имущество, което е предмет на проверка от Комисията „Кушлев“ /вж. показания на св.Т./, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки и е възможно да бъде конфискувано. В показанията си св.Т. визирайки, че ищецът Д. е бил общински съветник и обществена личност по това време, сочи, че гр.Ямбол е „малък град…познаваме се, хората приказваха“, а св.О.твърди „за това дело …се знаеше в обществото. За това съдя от факта, че имахме много общи познати, които са знаели и са ни питали, когато са ни виждали“. 

Съдът приема за установено по делото, че до лятото на 2011 г. ищецът Н.Д. се е ползвал с добро име и авторитет в родния си град Я.. Установи се, че същият към този момент е бил на средна  възраст - 51 години, бивш общински съветник и обществена личност в града, с добро финансово и имотно състояние, ползвал се е с уважение и доверие от познатите и приятелите си, което е станало и основание същият да получи в заем и то без обезпечение половината от паричната сума, представляваща личен потребителски кредит, теглен от свидетеля В.Т.. От събраните гласни доказателства, които съпоставени помежду им кореспондират в пълна степен едни с други, безспорно се установи, че по време на висящността на образуваното от ответната Комисия /към онзи момент КУИППД/ и водено съдебно /исково и обезпечително/ производство по ЗОПДИППД /отм./, ищецът Д. като проверявано лице и ответник по гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС е претърпял негативни душевни състояния, тревожност, безпомощност, стрес, неудобства, притеснения от публичното достояние чрез разпространение на факта за образуваното срещу него и близките му производство, от отзвука сред приятели, познати и съграждани, които са коментирали делото, в резултат на което ищецът трайно се е оттеглил от активния обществен живот, какъвто обичайно е водил, самоизолирал се е и е ограничил социалните си контакти, чувствайки се наранен и унизен, а това е дало естествено отражение и върху самочувствието му. В тази насока са  показанията на св. Т.: „В един момент той сам се отдръпна от контакти не само с мен и се затвори вкъщи, разредихме контактите си". Въз основа на показанията и на тримата свидетели О., Т. и В., се установи по безспорен начин, че е настъпила очевидна промяна в поведението и начинът на живот на ищеца Д. след образуване на съдебното производство по ЗОПДИППД /отм./. Положението, в което е бил поставен, е засегнало  чувството му за чест и достойнство както като член на общността, в която живее, така и като баща и съпруг, поставен в невъзможност да се погрижи за съпругата и детето си Д. и да продължи да им осигурява предишния стандарт на живот. Същият се е затворил в себе си, станал е несигурен, преживял е страдания, изразяващи се в притеснения, изпитвал е страх и несигурност за себе си и за членовете на семейството си в случай, че се оправдаят опасенията му и бъде отнето имуществото му и това на съпругата му.  Основателни са твърденията в исковата молба и за това, че продължителното съдебно производство, явяването на ищеца Д. в качеството му на ответник в проведените 12 открити съдебни заседания пред ЯОС, е създало редица неудобства на Н.Д. в чисто емоционален, човешки и морален план и то по начините, описани в исковата молба. Съдът  счита, че психичното  състояние на ищеца, описано по – горе, представлява факт, който дори не подлежи на доказване, според нормата на чл.155 от ГПК, тъй като съставлява и попада в категорията „общоизвестен факт”. Психичното състояние на едно лице, чието имущество е възбранено, респ. запорирано и срещу което е насочена искова претенция на КУИППД като специализиран държавен орган с направено искане за отнемане на имуществото му, представлява нормална човешка реакция. Обективни проявления на тази реакция са нравствените страдания на лицето, които са описани по–горе и са посочени в исковата молба. Въпреки това, по делото бяха събрани и гласни доказателства, които установиха претърпените от ищеца неимуществени вреди. Обясненията на свидетелите О., В. и Т., относно посочените от тях факти, не могат да бъдат игнорирани от съда, тъй като представляват преки впечатления за психичното състояния на ищеца Д. по време на съдебното производство по ЗОПДИППД /отм./. Съдът приема за установено по делото, че в съвкупност гореизложените негативни емоционални преживявания и продължителният период на стрес и пренапрежение са снижили в значителна степен качеството на живот на ищеца Д., вкл. във физически аспект. Установи се от приложената по делото многобройна медицинска документация и изслушаното и приобщено по делото заключение на вещото лице - д-р М. по възложената му СМЕ, че Н.Д. страда от неинсулинозависим „захарен диабет Тип 2“ и „артериална хипертония“ с първоначално диагностициране съответно на 24.03.2010г. и през м.07.2010г., като според вещото лице именно продължителното във времето състояние на хронично пренапрежение и стрес от всякакъв тип, в т.ч. и психо-емоционален, който организма не може да понесе, е в основата на отключените болестни състояния у ищеца Н.Д. - промени в артериалното кръвно налягане, промени в белтъчна и липидна обмяна,промяна във функцията на щитовидната жлеза; наличие на хронична бъбречна болест; нарушена електропроводимост на сърцето-ЛПХБ; болестни промени в съдовете на очите; дисбаланс в чернодробна функция; неовладяно и налично прокоагулационно състояние /свръхсъсирваемост/, неовладяна и продължаваща нискостепенна възпалителна реакция. 

 Не се споделят твърденията на ответника, че влошеното здравословно състояние на ищеца Д. е вследствие начинът му на живот, тъй като се установи въз основа на заключението на вещото лице д-р М., в което същият е проследил в хронологична последователност в т.ч. и в релевантния период - 14.07.2011 г. - 05.01.2015 г. настъпилите и отключени болестни състояния у ищеца, и макар и същият да е страдал от „захарен диабет“ диагностициран още през 2010г., то не без значение е, че нивото на кръвната захар е обвързано преди всичко със ситуативни реакции, като при по-значителни стресови такива, същото рязко се повлиява с покачване на показателите. От друга страна, както начинът на живот на ищеца Д. през процесният период от време, така и констатираното продължително състояние на стрес, оказващо влияние върху хода на заболяванията, е пряко обвързано именно с предприетите действия от страна на КУИПДЦ спрямо Н.Д. и отражението им върху живота и личността му. Това обстоятелство е възприето и от св. Т., който заявява: „Н. пострада, след като се случиха тези запори. Много хора се отдръпнаха от него, той започна да не контактува. Разболя се от диабет, даже наскоро имаше и инсулт... Този стрес води до много болести".

Аналогично на съпруга си, ищцата Д.Д. също до лятото на 2011г. е била добре позната в гр.Я. посредством бизнеса си като ЕТ“Дана-Д. Тончева“ в областта на ресторантьорството, като св.Т. в показанията си сочи, че стопанисвания от ЕТ ресторант бил „най-добрия ресторант в гр.Ямбол“. Тази дейност обаче, както беше посочено по-горе, е преустановена вследствие на наложените обезпечителни мерки в т.ч. и запори върху банковите сметки на ищцата в лично качество и като ЕТ, вследствие на образуваното от КУИПДД обезпечително и заведено впоследствие и исково производство - обстоятелство, което е станало достояние сред обществеността в гр.Ямбол. Това неминуемо е предизвикало негативни преживявания за ищцата Д., изразяващи се в стрес, притеснение, неспокойство, съзнание за уронване на достойнството и доброто й име, страх от последиците на отнемане на имуществото й. Липсата на налични финансови средства и невъзможността й да реализира дейността си като ЕТ, я поставят в положение да се моли на близките си да я подкрепят финансово. Напрежението и чувството на безпомощност неминуемо е оказало негативно отражение на ищцата в емоционален и  психически аспект, която близките и познатите й знаели като силен по характер човек, рядко позволяващ си емоции на слабост. Впоследствие е настъпила коренна промяна - все по-често е била разстроена, плакала е пред сестра си, била изнервена и често се е карала със съпруга си. В тази насока са показанията на св.О. - „Сестра ми мисля, че беше паднала духом, а тя е силен характер. … Сестра ми се чувстваше ужасно. Уточнявам, че това означава, че се е чувствала накърнена. Тя е човек, който познава целия град, човек с достойнство". За настъпилата промяна у ищцата както в емоционален, така и във физически аспект свидетелства в показанията си и св.Р.В., която сочи на случай, при който Д.Д. е припаднала в ресторанта и се е наложило да бъде търсена Спешна помощ. Установи се по делото, че финансовата безизходица и задлъжнялостта към множество кредитори, е принудила ищцата да остави сина си и съпруга си и да потърси изход от ситуацията в чужбина, заминавайки през 2012-2013г., за да търси работа.

Сътресения вследствие на образуваното и водено съдебно производство от КУИППД са настъпили и в семейната среда и брачното общуване между ищците и неминуемо са се отразили негативно и на техния непълнолетен към онзи момент син - Д. Н. Д. с ЕГН **********, който все по-често според неговата леля - св.О. търсил спокойствието на дома й и финансовата й помощ. Както бе посочено по-горе самите съпрузи Д.вече не били същите хора като отношенията в семейството били напрегнати и постепенно и все по-често ескалирали в скандали, взаимни нападки и обвинения, в резултат на воденото срещу тях съдебно /обезпечително и исково/ производство, съпроводено с липсата на финансови средства, невъзможност за ищцата да продължи бизнеса си с ресторанта, вероятността да загубят цялото си имущество, което причинило у всеки един от тях силен сериозен стрес, раздразнителност, депресия, напрежение и страх, чувство на безпомощност.  

Предвид на това съдът намира, че от доказателствата по делото може да се направи извода, че изцяло е осъществен фактическият състав на чл.2а от ЗОДОВ. Налице са всички изискуеми от закона в разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на всеки от двамата ищци за претърпени през периода 14.07.2011 г. - 05.01.2015 г. неимуществени вреди в резултат на незаконни действия на служителите на ответната Комисия във връзка с прилагането на ЗОПДИППД /отм./.

Следващият спорен въпрос по делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди? За да определи размера на дължимото обезщетение на всеки от ищците съдът следва да вземе предвид както бе посочено и по-горе, всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - продължителността на водените съдебни производства, естеството на причинените на всеки от ищците страдания и неудобства, начинът, по който действията на служителите на ответната Комисия са се отразили върху емоционалното състояние на всеки от тях.

При съобразяване на продължителността на съдебното  производство, съдът отчете, че същото макар и да е продължило 3 г. 5 м.и 22 дни, е разгледано и решено в рамките на предвидените в закона - ЗОПДИППД /отм./ и ГПК разумни процесуални срокове. Съдът намира, че следва да се отчете също, че имуществото, чието отнемане се е целяло от ответната Комисия е имущество на  стойност от 332 417 лв. и е съставлявало цялото имущество на ищците, придобито през период от 25 години от живота им, което само по себе си е основание за сериозен стрес у човек с общественото положение на ищците. Като база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да се вземе предвид и икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.

Като съобрази емоционалните страдания и преживявания на ищеца Н.Д. по време на водените срещу него производства от ответната Комисия, подробно обсъдени по – горе, съдът намира, че на този ищец следва да се присъди обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди за периода на съдебното /обезпечително и исково/ производство по ЗОПДИППД /отм./ от 14.07.2011г. до 05.01.2015г., в размер на сумата от 30 000 лв. Или  с оглед на изложените си съображения съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н.Д. се явява частично доказан и основателен за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правото му на частна собственост, тревожност, стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, накърняване на доброто му име сред близки, приятели и в обществото като цяло, накърняване на честта и личното му достойноство, рязка промяна на личността на ищеца, напрежение, отчуждаване и раздори в брачното общуване със съпругата му, накърняване на чувството на чест като съпруг и като баща,  влошаване на здравословното му състояние и др. Определеният размер от 30 000 лв. съответства според настоящия съдебен състав на негативните последици за ищеца Д., без да води до необоснованото му обогатяване и е съобразено със съдебната практика за такива случаи, т.е. явява се справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Искът на ищеца Д., в останалата част за разликата над 30 000 лв. до предявения размер на обезщетението от 150 000 лв. следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен.

Като съобрази емоционалните преживявания и страдания на ищцата Д.Д. по време на водените срещу нея производства от ответната Комисия, подробно обсъдени по – горе, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за доказаните реално претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 20 000 лв. Или с оглед на гореизложените си съображения съдът намира, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Д.Д. се явява частично доказан и основателен за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правото й на частна собственост и на труд, тревожност, стрес, страх от отнемане на имуществото, загуба на обичайния начин на живот, накърняване на доброто й име сред близки, приятели и в обществото като цяло, накърняване на честта и личното й достойнство, напрежение, отчуждаване и раздори в брачното общуване със съпруга й, промяна на личността, накърняване на чувството на чест като съпруга и като майка, влошаване на емоционалното й състояние. За недоказани съдът възприе изложените в обстоятелствената част на иск.молба страдания на ищцата Д., касаещи психо-емоционалното й състояние -  депресивни състояния, безсъние, липса на апетит и физическа немощ при изпълнение на ежедневните й битови дейности. Поради това се възприе, че исковата й претенция следва да бъде уважена в посочения размер от 20 000 лв., който съответства според настоящия съдебен състав на установените негативни последици за ищцата Д., без да води до необоснованото й обогатяване и е съобразен със съдебната практика за такива случаи, т.е. явява се справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Искът на ищцата Д., в останалата част за разликата от 20 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв. следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен.

С оглед основателността на  главните искови претенции, ще следва да се уважат на основание чл.7 от ЗОДОВ и акцесорните претенции за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС – 05.01.2015г. до окончателното изплащане по смисъла на т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, според която «отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление“.

Съдът намира направеното от ответната страна за първи път не с писмения отговор по чл.131 от ГПК, а с допълнителна молба от 22.11.2018г. и поддържано и в писмената защита по чл.149 ал.3 от ГПК, възражение за погасяване по давност на претендираната законна лихва за част от периода, съобразно възведеното в разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД, за преклудирано като заявено след срока за отговор и непочиващо на нововъзникнал факт, обосноваващ несвоевременното му релевиране, поради което съдът не следва да се произнася по него. В тази насока е задължителното разяснение, дадено в т.4 на Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС съгласно което „Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/”.

Разноски: Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на ищците. По този въпрос съдът приема следното: Минималното дължимо адвокатско възнаграждение за воденето на настоящото исково производство за всеки един от двамата ищци съобразно заявения материален интерес, е сума в размер на по 4 530 лева съобразно чл.7, ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представените две разписки за получени суми от пълномощника на ищците - адв.С.С. от 04.12.2018г. обективира договорено и заплатено от ищеца Н.Д. лично и като пълномощник на съпругата си - ищцата Д.Д., адвокатско възнаграждение в размер на по 4 500 лева за всеки от двамата ищци, което настоящият състав на съда не намира за прекомерно. Като съобрази правната сложност на спора, съдът приема, че в конкретният случай договореното и заплатено от ищците възнаграждение след като в случая дори не надвишава визираният в посочената разпоредба от Наредба № 1/2004 г. минимален размер на минималното адвокатско възнаграждение, не подлежи на намаляване. 

Исковете са частично уважени и ищците, съгласно специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, имат право да им бъдат възстановени сумите, заплатени за държавни такси - изцяло и за адвокатско възнаграждение за един от представлявалите ги адвокати - съразмерно уважената част. Предвид на това  на основание чл.10 ал.3 предл.1-во от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от по 10.00 лева, представляваща заплатената ДТ за образуване на настоящото производство, на същото основание следва да заплати на ищеца Н.Д. сумата от 300.00 лева, представляваща внесен депозит за вещо лице, а на основание чл.10 ал.3 предл.2-ро от ЗОДОВ вр.с чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на  уважената част от исковете, а именно - в размер на 900.00 лева на ищеца Д. и в размер на 600.00 лева на ищцата Д..

Досежно направеното с депозирания по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, искане на ищцовата страна за присъждане на разноски за медицински преглед в размер на 62.00 лева и медицински изследвания в размер на 483.00 лева, удостоверени с надлежни документи /фактури от 05.04.2019г. и от 24.04.2019г./, претендирани като направени във връзка с изготвяне заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът го намира за неоснователно, тъй като това не са съдебно - деловодни разходи. Разноските за медицински преглед и медицински изследвания, които са били заплатени от ищеца Д. не кореспондират с възложените на вещото лице с Определението по допускане на експертизата, постановено в хода на провелото се на 05.12.2018г. о.с.з. задачи, както и същите не съставляват разноски по производството по смисъла както на специалния чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, така и на чл.78 ал.1 от ГПК, т.е. нямат характер на съдебно –деловодни такива и не подлежат на възстановяване на страната по реда на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.с чл.78 от ГПК. Самото понятие „разноски по производството" по начинът, по който е формулирано има предвид съдебно-деловодни разноски и обхваща по смисъла на инкорпорираното в нормите на чл.75, чл.76 и чл.78 от ГПК като подлежащи на присъждане следните „разноски“ - възнаграждението на свидетели, на вещи лица, съдебни поръчки и др., представляващи разходи на страните във връзка с извършени процесуални действия по производство, които са определяеми по размер от съда и които са предварително и привременно дължими по сметка на съда. Тук не се включват разходи за медицински преглед и изследвания на ищеца Д., за изготвяне на заключението по допуснатата от съда СМЕ, още повече, че такъв вид действия съдът с определението си не е възлагал на вещото лице и не е задължавал и ищеца да се подлага на такива.

При този изход на делото, ответникът също има право на разноски по смисъла на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр.с чл.78 ал.3 от ГПК, в каквато насока е заявено своевременно искане - за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на дължимото юрисконсултско възнаграждение при условията на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр.с чл. 78 ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ с оглед отхвърлената част от исковете и правната и фактическа сложност на настоящото производство, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в следния размер  по иска на ищеца Н.Д. - в размер на 240.00 лева и по иска на ищцата Д.Д. - сумата от 260 лева.

Воден от гореизложеното, ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                            

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112,  на основание чл.2а от ЗОДОВ вр.с чл.52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева за причинените му неимуществени вреди през периода от 14.07.2011 г. до 05.01.2015 г. в резултат на незаконни действия и актове на служителите на КУИППД, сега КПКОНПИ- гр.София във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, а именно: образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 307/2011 г. на ЯОС, в което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото му и образуване въз основа на мотивирано искане на съдебно производство по гр.д. № 371/2011 г. по описа на ЯОС за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило на 05.01.2015 г. с отхвърляне на предявения иск за отнемане на имуществото му и отмяна на наложените обезпечителни мерки,   ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на Решение №29/12.04.2013г. по гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС, потвърдено с Решение №78/29.07.2013г. по възз.гр.д.№182/2013г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №1/05.01.2015г. по гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, с което е отхвърлено искането по чл.28 от  ЗОПДИППД /отм./ на КУИПП – 05.01.2015г. до окончателното плащане, като искът за заплащане на обезщетение за РАЗЛИКАТА над 30 000.00 лева до пълният предявен размер от 150 000.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112, на основание чл.2а от ЗОДОВ вр.с чл.52 от ЗЗД вр.с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на 20000.00 /двадесет хиляди/ лева за причинените й неимуществени вреди през периода от 14.07.2011 г. до 05.01.2015 г. в резултат на незаконни действия и актове на служителите на КУИППД, сега КПКОНПИ- гр.София във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, а именно: образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 307/2011 г. на ЯОС, в което са наложени обезпечителни мерки върху имуществото й и образуване въз основа на мотивирано искане на съдебно производство по гр.д. № 371/2011 г. по описа на ЯОС за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило на 05.01.2015 г. с отхвърляне на предявения иск за отнемане на имуществото и отмяна на наложените обезпечителни мерки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на Решение №29/12.04.2013г. по гр.д.№371/2011г. по описа на ЯОС, потвърдено с Решение №78/29.07.2013г. по възз.гр.д.№182/2013г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с Определение №1/05.01.2015г. по гр.д.№246/2014г. по описа на ВКС, с което е отхвърлено искането по чл.28 от  ЗОПДИППД /отм./ на КУИПП – 05.01.2015г. до окончателното плащане, като искът за заплащане на обезщетение за РАЗЛИКАТА над 20 000.00 лева до пълният предявен размер от 150 000.00 лева, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112,   ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в общ размер на 1210.00 /хиляда двеста и десет/ лева.

НЕ УВАЖАВА претенцията на Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, за присъждане на разноски в размер на 545.00 /петстотин четиридесет и пет/ лева, представляващи направени такива за медицински преглед и медицински изследвания.

ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112, представлявана от Председателя  – С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в общ размер на 610.00 /шестстотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА  Н.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112,  разноски по делото на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр.с чл.78 ал.3 вр.с чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП в размер на 240.00 /двеста и четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, с ЕИК: *********, с адрес - гр. София 1000, ул.„Георги С.Раковски”  №112, разноски по делото на основание чл.10 ал.4 от ЗОДОВ вр.с чл.78 ал.3 вр.с чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. с чл.25 ал.1 от НЗПП в размер на 260.00 /двеста и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас чрез Ямболски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, чрез връчването му.

ПРЕПИСИ от настоящото Решение да се връчат на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7 ал.2 от ГПК. 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :