РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Разград, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора С. С. О.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20243300500457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез прокурор
Зорница Цветкова от Районна прокуратура Разград против Решение № 624/ 18. 10. 2024 г. по
гр. д. № 268/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която Прокуратура на
Република България е осъдена солидарно с ОД на МВР Разград да заплати на ищцата Б. С.
Н. сумата от 5000,00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3
от Наказателния кодекс, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 765,00 (седемстотин шестдесет и
пет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно
обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс , ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до
окончателното изплащане, сумата от 10,00 лв. за платена държавна такса и сумата 74,89 лв.
за направени разноски във връзка с назначената експертиза съобразно уважената част от
иска.
С необжалваната част на решението предявеният от ищцата иск за обезщетение за
неимуществени вреди срещу двамата ответници е отхвърлен като неоснователен и
1
недоказан над размера от 5 000 лева до размера от 20 000 лева.
В жалбата от Прокуратурата на Република България се излагат доводи, че решението
е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са
подробни съображения. Направено е алтернативно искане обезщетението да бъде намалено
по размер.
Въззиваемата страна Б. С. Н. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в нея съображения.
Въззиваемата страна ОД на МВР Разград не е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, но в съдебно заседание повереникът заявява становище, че жалбата е
основателна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от
Прокуратурата на Република България, разгледана по същество се явява неоснователна.
Фактическата обстановка по делото, изложена от районния съд се споделя изцяло от
въззивната инстанция. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите
положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен
материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е, че с Трудов договор № 23/10. 10. 2022 г. ищцата била назначена на
длъжност „сервитьор” в „Посейдон 777” ЕООД с място на работа „Хаджи Николов хан”.
Около 22:07 ч. на 13.11.2022 г. часа при управление на лек автомобил „***” с рег. № ***, при
прибиране от работа и пътуване към село ***, където живеела по постоянен адрес, ищцата
била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Разград.
Била изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, пробата била отрицателна.
Проверяващите установили, че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС за
съответната категория и контролен талон към свидетелство за правоуправление. На ищцата
било разпоредено да се яви в сградата на РУ МВР – Разград, където и бил извършен тест за
наркотици, който реагирал положително на амфетамин. По желание на ищцата била иззета
кръвна проба, която била дадена за изследване. Ищцата била задържана, но освободена
преди изтичане на срока от 24 часа от РУ на МВР, бил извършен обиск и иззети лични
вещи. След полицейското задържане тя посетила личния си стоматолог д-р О. Д. и „Медико-
Диагностична Лаборатория” ЕООД в град Разград, където и било извършено изследване на
урина за наличие на наркотични вещества, като лабораторното изследване било
отрицателно. Било образувано ДП № 330-ЗМ-181/ 14. 11. 2022 г. за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК и назначена химическа експертиза. На 21.11.2022 г. на ищцата била
връчена Заповед за прилагане на ПАМ № 22- 1075-000387/14.11.2022 г., издадена на
основание чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП, с която била наложена принудителна административна
2
мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”. На 02.12.2022 г. тя предала с
Протокол за доброволно предаване СУМПС № *** на полицейски орган. От изготвената на
03. 08. 2023 г. химическа експертиза е представено заключение, че не е установено наличие
на наркотични вещества или техни метаболити. На 19.09.2023 г. образуваното ДП било
прекратено поради липса на състав на престъпление, но ищцата не била уведомена. След
подадена молба за по-бързо произнасяне, на 24.10.2023 г. на ищцата било връчено
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.09.2023 г. и след това й
било върнато свидетелството за управление на МПС.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищцата нямало с
какво да пътува от с. ***, където живеела до работното си място в гр. Разград. Първоначално
живеела при приятели, а после наела квартира в гр. Разград. Налагало се да моли приятели
да я откарват периодично до с. ***, за да се грижи за кучетата си и други животни, които
имала в имота. Често ходела в полицията, за да пита кога ще й върнат свидетелството за
правоуправление. След публикуване на статия в интернет за случилото се, имало обидни и
грозни коментари, обиждали я. През цялото време ищцата била много тъжна, плачела,
преживяла емоционален срив.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съд от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление.
Съдът не споделя довода на прокуратурата, че след като срещу ищцата не е
повдигнато обвинение, не е била привлечен като обвиняем, то не е налице хипотезата на чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Налице е съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на
съда /Решение № 50009/08.02.2023 г. по гр. д. № 932/2022 г. на ВКС, решение №
187/13.03.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. и двете на III г. о. на ВКС/, според които лицето,
срещу което е образувано наказателно производство търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е
повдигнато обвинение. В решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. също на III
г. о. на ВКС е разяснено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от
неосноватално упражнена принуда при или по повод повдигнатото обвинение, а действията
по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране
на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 НПК/;
тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са
неоснователни причиняват вреди, от което следва, че за неоснователно упражнената принуда
срещу уличеното лице, дори и когато не е повдигнато обвинение, а наказателното
3
производство е прекратено, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ;
неоснователно упражнената принуда обхваща мерките срещу уличеното лице и наложените
му принудителни административни мерки, които се налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото
административният орган и МВР не действат при условията на оперативна самостоятелност.
По тези съображения, искът срещу този ответник е основателен.
На осн. § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи във вр. с чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Налице е многобройна и постоянна съдебна практика, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики, от които се гради заключение и за това какви морални вреди реално са
причинени на увреденото лице; в каква степен и колко продължително са засегнати неговите
чувства. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в
обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
При установените по делото факти, отчитайки високият интензитет на вредите,
причинени на ищцата, определеното от районния съд обезщетение от 5 000 лева е
справедливо по размер. Според събраните гласни и писмени доказателства, по време на
разследването е било нарушено правото на ищцата на лична свобода, били са засегнати
честта и достойнството й. Изпитвала притеснения и тревожност, срам и унижение, тъй като
били подронени репутацията и авторитета й пред семейството, приятели и колегите й. Била
е лишена от право да управлява МПС за срок от почти една година, което й е създало много
неудобства и затруднения, предвид факта, че живее и работи в различни населени места, още
повече, че е била уведомена и свидетелството за управление на МПС й е върнато един месец
след прекратяване на наказателното производство. По изложените съображения, въззивната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 624/ 18. 10. 2024 г. по гр. д. № 268/ 2024 г. по описа на РС
Разград в обжалваната част, с която Прокуратура на Република България е осъдена
солидарно с ОД на МВР Разград да заплати на ищцата Б. С. Н. сумата от 5000,00 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до
окончателното изплащане, сумата от 765,00 (седемстотин шестдесет и пет) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс , ведно с обезщетение за
4
забава в размер на законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане,
сумата от 10,00 лв. за платена държавна такса и сумата 74,89 лв. за направени разноски във
връзка с назначената експертиза съобразно уважената част от иска.
В останалата част като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5