Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на втори ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на
секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 401 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за
да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.Г.Ф.
с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0851-000163 от 07.02.2020
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което
на жалбоподателя за нарушение по 116 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна
на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят
лично поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно
заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави
жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд,
като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка
атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната
проверка, при което констатира следното от фактическа страна:
На * г. около * ч. в гр. Д*, на ул. „*“, в района на хранителен магазин „*“ в посока бул. „*“ жалбоподателят Ф.
управлявал лек автомобил. В същото време св. Г.Н.С. и сина му А* излизали от магазина и детето се
отскубнало от ръката на баща си и излязло на улицата. В резултат на пресичане
траекториите на движение на автомобила и на детето, последвал удар. Водачът бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № 0074, като пробата била отрицателна.
На мястото на възникналото ПТП
пристигнал дежурен автопатрул в състав св. М.Г.Г. и св. И.Б.И.. При
установената фактическа обстановка св. Г. образувал административно-наказателно
производство срещу водача Ф., като в негово присъствие и на св. И. съставил АУАН серия * от 28.01.2020 г., с който вменил на жалбоподателя извършено нарушение на
чл. 116 от ЗДвП. АУАН бил е предявен срещу подпис. В графата за обяснения и
възражения е отразено, че няма възражения, като
в последствие от нарушителя било представено писмено възражение в срока, предвиден в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН
е издадено и обжалваното Наказателно постановление.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от събраните устни и писмени доказателства – показания
на разпитаните
свидетели М.Г.Г.,
И.Б.И., Г.Н.С., както и НП № 20-0851-000163/07.02.2020 г.; АУАН №
146292/20.01.2020 г.; Декларация; Справка от Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на
МВР-Добрич ; Възражение; Снимка- 2 бр.; Справка картон на водача; Справка ЦСМП;
Препис от фиш за преглед в Спешно отделение; Справка от Сектор „Пътна Полиция“
при ОД на МВР-Добрич; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
При
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат
следните правни изводи:
В процесния случай
административно-наказателното производство е започнало с акт за установяване на
административно нарушение, съставен от компетентното длъжностно лице в
присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от
правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят
е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно
дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните
обстоятелства, като оставил възраженията на жалбоподателя без уважение,
приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е
издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в
инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ
орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът
намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
В АУАН и в обжалваното НП
е посочено, че жалбоподателят на * г. около * ч. в гр. Д*, на ул. „*“, срещу хранителен магазин „* в посока бул. „*“ управлявал лек автомобил с рег. № *, като не е
внимателен и предпазлив към пешеходци, към уязвимите участници в движението
особено децата и блъска внезапно пресичащия от ляво на дясно пътното платно
между паркираните коли пешеходец А* Г.С. ЕГН ********** с поставена медицинска
диагноза „Лека умствена изостаналост“ и допуска ПТП с пострадало лице.
С наказателното постановление
на жалбоподателя за описаното в АУАН нарушение на чл. 116 от ЗДвП е наложено наказание на
основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП.
Според чл. 116 от ЗДвП,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.
От редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че се
касае за текст, включващ общо правило за поведение като обаче, за да бъде
съставомерно поведението на водача по съответния текст от закона, следва да
отсъства изрично нарушение като независимо от това, за да се ангажира отговорността
по чл. 116, е необходимо от фактическа страна да бъдат описани конкретни
действия и/или бездействия при наличието на които жалбоподателят е допуснал да
бъде непредпазлив към пешеходеца и в резултат на които в крайна сметка се е
стигнало до реализиране на травматични увреждания за него.
В конкретния случай обаче на нито едно място в обжалваното
постановление не са били описани действията на водача, посредством
които се е случило процесното ПТП, като АНО се е задоволил единствено с това
голословно да посочи, че той не бил достатъчно предпазлив, без да посочи фактическите измерения на тази непредпазливост.
Посоченото според съда съставлява неотстранимо за първи път
при въззивното разглеждане на производството съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ограничава по недопустим начин правото на
защита на наказаното лице, тъй като същото следва да се упражнява по отношение
на конкретно посочени факти, описващи неправомерно поведение, каквито в
разглеждания случай отсъстват.
Наред с това следва да се
отбележи и следното:
Разпоредбата чл. 179, ал. 2
от ЗДвП от
своя страна регламентира състав на административно нарушение, изразяващо се в
причиняване на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1, където в т. 5 е посочено неспазването на
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка или другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне. Съставът на административно нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 5 пр. 4 следователно може да бъде осъществен само в тези изчерпателно
посочени от закона случаи, като правилото по чл. 116 от ЗДвП не е сред тях. В
случая съдът счита, че наказващият орган неправилно е квалифицирал причиняването
на пътно транспортното произшествие в резултат от нарушаване на разпоредбата на
чл. 116 от ЗДвП като административно нарушение по чл. 179, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 5 от същия закон. Нарушението на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП води до
осъществяване на състав на административно нарушение по чл. 185 от ЗДвП.
Направената от наказващия орган неправилна квалификация на административното
нарушение води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
От друга страна, данните по
делото сочат, че пешеходецът, с който водачът е реализирал ПТП, е дете с увреждания, което се отскубва от ръката на
баща си и
внезапно е
излязло на
платното, като се е ударило в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. При тези данни
няма основания да се счете, че жалбоподателят не е бил достатъчно внимателен и предпазлив и
е допуснал нарушение на правилото по чл. 116 от ЗДвП, поради което няма
основание описаното в наказателното постановление да бъде преквалифицирано по
по-леко наказуемия състав на административно нарушение по чл. 185 във вр. с чл.
116 от същия закон.
Тук е мястото да
се отбележи, че св. С., в качеството си на участник в движението – пешеходец,
от своя страна също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл. 114, т. 1 от ЗДвП: „На пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение”.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което препятства правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
констатираното несъответствие между описанието в обстоятелствената част на НП и
посочената за нарушена правна норма, което също представлява съществено
процесуално нарушение, обосноваващо отмяната на обжалвания акт.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № * г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР
- Добрич, с което на Й.Г.Ф. с ЕГН ********** *** за нарушение по 116 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред
Административен съд гр. Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: