Р Е Ш Е Н И Е
№655 / 24.3.2020г.
гр. Перник, 24.03.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 938
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", против ответника Д.С.К., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес ***, по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 565,51 лв. /петстотин шестдесет и
пет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.10.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 89,92 лв. /осемдесет и девет лева и деветдесет
и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред, като в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат
страните.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет
месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при
неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи
обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на педявените искове. Твърди, че липсват доказателства, че ответникът
е собственик на топлофицирания имот.
Съдът, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 4843/02.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06685 по описа за 2018 г. на РС-Перник срещу Д.С.К. за сумата 565,51 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия
за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017
г., както и сумата 89,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 19.09.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от 565,51 лв., считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от
ответника общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са
публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетия по делото заверен
препис на Нотариален акт № 24, том II, дело № 485/1999 г. се установява, че на 17.06.1999 г. С.С.Си л.С.Сса продали на К.Л.Т.
своя собствен недвижим имот, а именно: жилище – апартамент № 19 на VII етаж в жилищна сграда – бл. 65, находящ се в гр. Перник, жк. „Тева”.
Видно от Удостоверение за
наследници изх.№ 825/10.02.2020 г. от Община Перник, че К.Л.Т. е починала на 04.06.2015 г. като е
оставила за свой наследник по закон Д.С.К. по право на заместване на С.К.С.-
син на К.Л.Т..
По делото е безспорно, че доставеното количество топлинна енергия за процесния имот за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 565,51 лв., както и че размерът на
обзещетението за забава върху месечните задължения за периода 10.07.2016 г. –
19.09.2018 г. е в размер на 89,92 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени
за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна
енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението
на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по-горе
разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или
ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
договор за продажба на топлинна енергия.
По делото
се установи, че ответникът, в качеството на единствен наследник по закон на К.Л.Т., е собственик на
процесния имот, поради което съдът приема, че
между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
По делото е безспорно, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 565,51
лв., поради което предявеният иск за
главница е основателен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал.
1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задълженията си
за плащане в срок, поради което дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на
30-дневния срок от периода, за който се отнасят. По делото е безспорно, че
размерът на обезщетението на забава за периода за периода
10.07.2016 г. – 19.09.2018 г. е в размер на 89,92 лв., поради което акцесорният
иск е основателен в пълния предявен размер.
По
разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да му бъдат
присъдени направените разноски. В настоящото исково
производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса,
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 150,00 лв. – депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото
производство са в общ размер на 275,00 лв.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 25,00
лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.К., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 565,51 лв. /петстотин шестдесет и
пет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 01.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 89,92 лв. /осемдесет и девет лева
и деветдесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018 г., за които
вземания е издадена Заповед № 4843/02.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06685 по описа за 2018 г. на Районен съд
– Перник,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.К., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”,
сумата 275,00 лв. /двеста седемдесет и
пет лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 06685 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. №
06685 по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: