РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Свиленград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200099 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №****** за налагане на имуществена
санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „ЕМИЛИАНО-91“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление- гр.Мадан,ул.Обединение
5,ап.12,обл.Смолян, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179,
ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
2500 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за
пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно
превозно средство в размер на 167лева.
Жалбоподателят , моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за
незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.Твърди се в жалбата,че
неправилно за твърдяното адм.нарушение бил издаден обжалвания ЕФ,а
следвало да се приложи общата уредба предвидена в ЗАНН,като се излагат
подробни съображения в тази насока. Отделно от това се оспорва
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, налице било и
съществено разминаване между словесното описание на нарушението и
1
цифровата квалификация на последното,мястото на нарушението и самото
описание на нарушението били неясни. Отделно от това счита,че била
нарушена адм.процедура, доколкото бил издаден ЕФ,като по този начин се
ограничавали правата на нарушителя,за което подробно се аргументира и
излага подробни съображения за допуснати процесуални нарушения при
издаване на ЕФ.Поради гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. От
пълномощника му адв.Ф.Г. е постъпило писмено становище,в което излага
подробни съображения в подкрепа на изложените в жалбата доводи.
Претендира присъждане на разноски по делото,съобразно представения
списък на разноските.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение.Отправя възражение за прекомерност на претенидраното
от страна на дружеството адв.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ******* година в ******* часа в извън населено място, а именно: по
път - автомагистрала (АМ) "Марица" – А 4, при км. 83+554, на територията на
община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо
средство) с идентификатор № ****** (част (елемент) от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ
система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране
на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ
километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка
"**** ", модел ******* с държавен регистрационен № ******* с технически
допустима максимална маса ****** кг, брой оси**, екологична категория –
евро **** и ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически
допустима максимална маса на състава ***** кг, като влекачът е собственост
на дружеството - жалбоподател (видно от справката приложена по АНПр), за
което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по
републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,тъй като за посоченото МПС нямало валидна
2
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден
ЕФ № ****** на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик
на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021
година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021
година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към
последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
незаплащане изцяло на дължимата такса за движение по републиканската
пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от
ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено,
че дължи 167 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на
******* година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на
получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не
се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен
срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед
анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил
компенсаторната такса.
За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е
изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на
нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.
ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От
същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от
влекач с държавен регистрационен № ***** и ремарке. От приложените
снимки стават ясни датата и часа на заснемане.
Налично по делото е и становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ Национално тол
управление,ведно с таблица с данните за движение на ППС,съдържащо
сегементи за които има получени и платени тол декларации за датата на
нарушението и писмо до Интелигентни трафик системи АД,ведно с отговор
на същото от *****год. , като видно от последното, за процесното нарушение
и след извършена проверка в системата на ИТС се установило,че на
посочената дата и час,бордовото устройство със сериен
3
№*********,асоциирано към ППС с рег.№ ********* е било изключено или
неправилно включено в ел.захранване и поради тази причина не е
осъществило връзка с мобилната мрежа и със сателитите в обхват.В
следствие на това не са генерирани данни за геолокация на бордовото
устройство,съответно няма създадени тол декларации към момента на
регистриране на нарушението,като това е причината за регистрирането
неправомерно ползване на пътната мрежа. Посоченото е още,че
отговорността е на потребителя/водачът на превозното средство да осигури
постоянно захранване на бордовото устройство,съгласно инструкцията за
употреба и общите условия на договорите.
От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018
г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж №******** година, издадено от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на система
за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и
първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за
извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства,
записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като
копие от същото е представено в настоящото производство.
От Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с Приета с ПМС № ******* г., обн.,
ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г., изм., бр. 16 от 24.02.2020 г., /действала към
датата на нарушението/ се установява/чл.25/, че за ползване на платената
пътна инфраструктура от пътни превозни средства се заплаща такса за
изминато разстояние – тол такса, както следва- за декларираната категория
ППС, Товарен автомобил с обща технически допустима максимална маса над
12 т. с 5 оси- ЕВРО 3- 0,18лв/км.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
4
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, предвид
изричната разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т. е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със
събиране на пътни такси по ЗП, поради което и евентуалното заплащане на
намаления размер на Имуществената санкция по същия няма за последица
влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, "собственикът е длъжен да не допуска
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако
за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението
се изпълнява от него. ".
С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото,
ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване
размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
ППС, така и по нейното заплащане.
Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, "ако собственикът на ППС е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага
Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС,
който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени
задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, "собственик на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в
размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има
5
такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв. ".
Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага
на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от
невярно декларирани данни.
От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за
неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото
неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено
административно наказание.
Не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това,
че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като е допуснал движението
на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване
размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради
това, че не е заплатил дължимата пътна такса.
Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални
нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на
лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да
осъществи ефективно правото си на защита.
Настоящата Съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата, по
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от Председателя на Управителния
съвет на АПИ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на
тяхна основа съставят Актове за установяване на административни
нарушения (АУАН) при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж,
както съставят и връчват АУАН и връчват ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3-
3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, "АПИ създава и поддържа
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и
функциониране на информационната система се приемат с Решение на
Управителния съвет на АПИ. В информационната система могат да се
съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на АУАН, АУАН и
Наказателни постановления (НП) за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. ".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изречение първо от ЗДвП, "при
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се
счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
Свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от ползвателя,
освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице.
6
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на АУАН или ЕФ представи Декларация, в която посочи данни за
лицето, което е извършило нарушението, и копие от Свидетелството му за
управление на МПС.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения АУАН не се
издава НП и административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира. ".
Съгласно чл. 189е, ал. 1 - 5, ал. 12 и ал. 13 от ЗДвП, "АУАН по чл. 179,
ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл.
165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да
заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП.
Когато АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на Акта. Таксата по чл.
10, ал. 2 от ЗП може да бъде заплатена по банков път или чрез картово
плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и в брой, като плащането
може да бъде осъществено при извършване на проверката или в срок от 14
дни от връчване на АУАН по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП се заплаща след
връчване на АУАН, нарушителят следва в Платежното нареждане да посочи
номера на АУАН. При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и
при условията на ал. 3 и ал. 4 и след постъпване на сумата по сметката на
АПИ, нарушителят се освобождава от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено в
АУАН. В тези случаи се освобождават от административнонаказателна
отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
ППС за съответния случай на движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа.
НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 3в се издават от
Председателя на Управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица. За съставените АУАН и издадените НП по този член се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – ал. 3 и ал. 13 – ал. 16. ".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изречение първо и ал. 7 от ЗДвП, "при
нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на Глоба или Имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. По отношение на ЕФ за нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. ".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
7
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на НП въз основа на АУАН.
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на дружеството жалбоподател е ангажирана
отговорност по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден ЕФ при условията на
чл. 189ж от ЗДвП/действала към момента на издаване на ЕФ,а именно към
******годин.,предвид изрично заявеното от процесуалният представител на
АНО в съдебно заседание в тази насока/. Съгласно ал. 1 на чл. 189ж от ЗДвП,
ЕФ може да се издаде (правна възможност за наказващия орган), когато се
установи нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. За нарушения като процесното
– по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, ЕФ не се издава. Необходимо е да се посочи и, че
нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, а с втората – наказание за
собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б,
ал. 1 от ЗП.
Различни са субектите, на които може да бъдат наложени и предвидените
със закона различни по вид и размер наказания, различни са и нарушенията,
за осъществяването на които се налагат тези наказания – незаплатена такса
чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП (чл. 179, ал. 3 от ЗДвП) и изцяло или частично
незаплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в
резултат на невярно декларирани данни, по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от дружеството
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Приложение намират разпоредбите, регламентиращи съставянето на
АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като се
ограничават правата на лицето, сочено за нарушител, включително да възрази
по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установените непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не могат да бъдат
санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
В изложения в т. 1 и в т. 2 смисъл е и Решение № 687 от 19.10.2022
година, постановено по КАНД № 758/2022 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Биляна Икономова и
други.
Едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в
сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
8
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба,
предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид
административни нарушения /така и Решение № 287 от 28.02.2024 г. на АдмС
- Шумен по к. а. н. д. № 18/2024 г./.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ следва да
бъде отменен като незаконосъобразен поради това допуснато съществено
процесуално нарушение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството - жалбоподател.
Съдът би приел, че издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП е предвидено с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, поради което и
наведеното в тази насока възражение с Жалбата би било неоснователно.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
дружеството - жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП, установено с техническо средство № 20352 на основание издаден
против него ЕФ.
Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и
задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189ж, ал. 1
от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се
държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма.
Т. е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не биха
били приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е
приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП (приложен
по аналогия), едновременно с това материализиращ и констативния такъв
АУАН.
При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП обективни
признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, твърдян за
осъществен и вменен в отговорност на дружеството жалбоподател.
По този начин Съдът би приел, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, поради което би било удовлетворено
това изискване за реквизита по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
9
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване на АПИ,
което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението
следва по силата на специалната норма на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана АПИ. Посочването на дата на издаване на
ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. Т. е. наведеното възражение,
касаещо некомпетентност на АНО би било неоснователно. За пълнота на
настоящото изложение би следвало да се посочи, че законът не изисква в ЕФ
да е посочено поименно кой точно е физически изготвил ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН (както вече бе посочено) и към НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП,
приложен по аналогия), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т. д. № 1/2013 година на Върховния административен съд (ВАС),
настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на
изрична разпоредба. Обстоятелството, че ЕФ е връчен на дружеството –
жалбоподател на 24.01.2024 година не би съставлявало процесуално
нарушение от кръга на съществените, водещо до отмяната му на
самостоятелно основание, тъй като това не е рефлектирало неблагоприятно
върху правото на защита на наказаното лице.
На следващо място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ
е бил надлежно връчен на дружеството - адресат едва на 24.01.2024 година не
изключва възможността за реализиране на административнонаказателната му
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т. д. № 1/2014 година,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т. е. сроковете, които трябва да са
изтекли би следвало да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които
към настоящия момент не са изтекли.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
10
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не би съществувало изискване за сертифициране и
ободрение от Българския институт по метрология (БИМ), т. е. тя не е обект на
проверка от БИМ.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, утвърден от Управителния
съвет на АПИ.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива.
Както вече бе посочено в цитираната като нарушена материалноправна
разпоредба – чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е посочено, че собственикът е длъжен да
не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване
на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
От обективна страна, с оглед приложения снимков материал - генериран
е запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП (надлежно и годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес), Съдът би приел, че са установени точния час на нарушението и
регистрационния номер на автомобила, както и мястото на нарушението.
Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Доклада за конкретното нарушение, Съдът би приел, че доказват обективните
признаци на нарушението.
Видно от този Доклад, в него изрично е отбелязан типа нарушение. При
така попълнените данни в Доклада, по несъмнен начин би се потвърдила и
визираната от органа правна квалификация на нарушението като такова по чл.
102, ал. 2 от ЗДвП. Съдът би приел, че по делото липсват доказателства,
които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден
процесният ЕФ.
Не е спорно по делото,че както автомобилът, така и пътят, по който се е
движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна такса съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – пътна такса.
Деянието би било съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
11
на дружеството жалбоподател, доколкото се касае за обективна отговорност,
не би следвало да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът би приел, че няма спор по отношение собствеността на процесното
ППС и че правилно би била приложена хипотезата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, според която собственикът – юридическо лице, се наказва с
Имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Т. е. съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е
предвидено наказание в размер на 2 500 лв., изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на ЕФ, респ. налагането на санкция на извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От друга страна,
съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би
съставлявало маловажен случай. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
ЕФ би бил законосъобразен и правилен и в частта на дължимата такса по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 167 лв. Подобно разпореждане би било
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
189е, ал. 7 от ЗДвП, приложен по аналогия. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане, както
правилно е подходил и АНО, като друго различно разрешение не би следвало.
Предвид изложеното Съдът би приел, че не е нарушен принципът на
пропорционалност на наложеното наказание спрямо констатираното
нарушение.
Но с оглед констатираните по горе процесуални нарушения, съдът
намира,че следва ЕФ да бъде отменен по изложените по горе доводи.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
12
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80
лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 500лева, но от страна на АНО се
отправя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв.; или в случая 550,00лева. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои, написване
на Жалба и пледиране, т.е. не е налице несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за
2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира дори
под минималния такъв/ 500лева/, поради което не е непропорционален на
целта на закона.
Същевременно с Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022 година по описа на Съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и настоящия Съд не е
обвързан с прилагането на тази Наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери. По мнение на настоящия състав въпреки това
този минимум следва да се приеме като един от ориентирите
(незадължителен), спрямо който да се преценя справедливият размер. В
13
настоящия случай като съобрази действителната фактическа и правна
сложност на делото, която е типична за подобен род дела, както и вида на
осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно: не само изготвяне
на Жалбата, но и вземане на становище по делото, съдът намира, че
заплатения размер на адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован
поради което не следва да бъде редуциран в по-нисък размер.Т.е. не намира,
че този размер на хонорара цели преследване на нелегитимни цели, както е
посочено в Решение от 25.01.1024 година по дело С-438/2022 година.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест
на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш
№****** за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , с който на „ЕМИЛИАНО-
91“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление-
гр.Мадан,ул.Обединение 5,ап.12,обл.Смолян, с който за извършеното
нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна
ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на
притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 167лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕМИЛИАНО-91“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление- гр.Мадан,ул.Обединение
5,ап.12,обл.Смолян, сумата от 500 лв., представляваща направените разноски
за адвокат по АНД № 99/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
14
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15