№ 4206
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100111959 по описа за 2023 година
Предмет на делото иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗС.
Производството е образувано по предявен от Р. Н. С. срещу Ю. Н. С. иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание
давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.”*********”,
ул.’’Орлица”, представляващ апартамент № 157, в жилищната сграда-*********,
построена върху държавна земя, състоящ се от три стаи, столова с кухненски бокс
и обслужващи помещения, със застроена площ 95,93кв.м., с прилежащите таванско
помещение № 32, с полезна площ 5,61кв.м., и 0,785% идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото.
Претендират разноски.
Предявеният от Р. Н. С. положителен установителен иск за собственост е
депозиран в качеството му на ответник по иск за делба, с насрещна искова молба
вх.рег.№95222 /13.05.2022г. по гр.д.№2333/2022г. описа на СРС, ІІ ГО, 74 състав. С
определение №36651 /16.10.2023г. постановено гр.д.№2333/2022г. описа на СРС,
предявения установителен иск за собственост относно апартамент, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1107.287.2.157 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
50/01.11.2011 г., ведно с таванско помещение № 32 с площ от 5,61 кв.м., заедно с
0,785% ид.ч. от общите части на сградата, е отделен за самостоятелно разглеждане
и на основание чл. 118 ГПК, вр. чл. 104, т. 3 ГПК и изпратен по родова подсъдност
на Софийски градски съд.
В исковата молба е изложено, че ищецът и ответницата са наследници на
Н.С.Г. починал на 23.05.2019г. и на Р.Х.Г. починала на 15.08.2013г. По време на
брака Н.И Р.Г. придобили процесния недвижим имот с договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 15.11.1990г.,
1
сключен между ОбНС „*********“ и Н.И Р.Г.. Ищецът твърди, че от датата на
закупуване на процесния недвижим имот до настоящия момент владее имотът
необезпокоявано и явно, като е полагал грижи за него като добър стопанин.
Извършвал е подобрения в същия със собствени средства. Твърди още, че Ю. С.
никога не е живяла в процесния апартамент. Посочва още, че той единствено се е
грижел за наследодателите им. Сочи, че ответницата не се е интересувала нито от
родителите си, нито от жилището. Ищецът твърди, че се грижи за имота като за
свой. Заплащал всички консумативни разходи за имота, в т.ч. и местните данъци.
Упражнява фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано, без
противопоставяне от страна на Ю. С..
Ответникът Ю. Н. С., чрез адв. В. Г. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че процесният недвижим имот не е бил предмет на
сделки и уговорки между родителите им и тях. Не оспорва, че имотът е оставен за
ползване от ищеца, като е ползван и от техните родители, преди смъртта им. Ю. С.
не се е противопоставяла на това ползване. След смъртта на баща им Н.Г. през
2019г. страните са постигнали съгласие да продадат съсобствения им недвижим
имот и да поделят парите. За целта ангажирали брокер на недвижими имоти, а
имотът бил рекламиран за продажба, но ищецът Р. С. се е отказал от продажбата.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Д. К. поддържа
предявения иск.
В открито съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв. В. Г.
оспорва предявените искове. Претендира разноски.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно обстоятелството, че ищецът Р. Н. С. и ответницата Ю. Н. С. са
брат и сестра.
Безспорно е, като и от приетото удостоверение за наследници изх.№5169
/06.11.2020г. издадено от Столична община, р-н „*********“ се установява, че
Р.Х.Г. с ЕГН ********** е починала на 15.08.2013г., като е оставила следните
наследници по закон: Н.С.Г. – съпруг, Р. Н. С. – син и Ю. Н. С. – дъщеря./л.9 от
делото/
Не се спори, като е видно от приетото удостоверение за наследници изх.
№5169 /06.11.2020г. издадено от Столична община, че ищецът и ответницата са
деца и законни наследници на Н.С.Г. починал на 23.05.2019г./л.8 от делото/
2
Безспорно е също, като се установява и от приетия Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на НДИ от 15.11.1990г., че по време на брака си
на 15.11.1990г. двамата наследодатели Н.С.Г. и Р.Х.Г. придобили чрез покупко-
продажба в режим на СИО процесното жилище, находящо се в гр.София,
ж.к.”*********”, ул.“Орлица”, представляващо апартамент № 157, в жилищната
сграда-блок № ********* построена върху държавна земя, състоящ се от три стаи,
столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ
95,93кв.м., с прилежащите таванско помещение №32, с полезна площ 5,61кв.м., и
0,785% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото. /л.6-л.7 от делото/
Видно от приетата схема №15-1325241 /06.12.2021г. издадена от СГКК гр.
София, процесното жилище е заснето като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1107.287.2.157 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
50/01.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, с площ – 95.93 кв.м./л.7 от делото/
Безспорно е също, че до смъртта си Н.С.Г. и Р.Х.Г. са живеели в процесното
жилище.
В приетото удостоверение за данъчна оценка изх.№*********/ 05.01.2022г.
издадено от Столична община Дирекция „Общински приходи“, като собственици
на апартамент № ********* находящ се в гр.София, ж.к.”*********”, са посочени
Р. Н. С. и Ю. Н. С., всеки с по ½ ид.част. /л.51 от делото/
Приета е неоспорена приходна квитанция серия: ББ21 /27.04.2021г. изд. от
Столична община, р-н „*********“, от която се установява, че на 27.04.2021г.
ответницата Ю. С. е заплатила сумата от 660лв. за данък върху недвижим имот и
ТБО за процесния апартамент № 157. /л.54 от делото/
От приетия неоспорен Договор за предоставяне на посредническа услуга при
продажба на недвижим имот от 17.06.2021г. се установява, че ответницата Ю. С.
възложила на агенция „АВИ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД да рекламира и намери
купувач апартамент № ********* находящ се в гр.София, ж.к.”*********“./л.22 от
делото/
Спорен по делото е въпроса дали ищецът е упражнявал фактическа власт
върху процесния апартамент, с намерение да го свои.
3
За установяване на спорните обстоятелства, вкл. и владението върху спорното
жилище в хода на съденото дирене са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
четирима свидетели – двама на ищеца и двама на ответника.
Свидетелят И.Г. /58г., без родство/ сочи в показанията си в о.с.з. на 13.05.2025г.,
че познава ищеца Р. от 20 години. Излага, че през 2007г. е правил ремонт на
апартамента, който се намира в ж.к.”*********”, блок № 31-Б, вход „Б”, ет.16 и
тогава се запознал с Н.И Р. С.и – родители на ищеца и сестра му. За ремонтните
работи, включващи смяна на тапети, шпакловка, смяна на подови настилки,
заплатил ищеца Н., а сестра му Ю. не се интересувала. Свид. Г. и ищеца повече от
20 години поддържали приятелски отношения.
В показанията на свидетеля И. И. / 44г., без родство/, се съдържат данни, че са
съседи с ищеца Р. в блок 31-Б. Сочи, че Р. и жена му М. повече от 30 години
ползват апартамента. От родителите си, които често си гостували с Р. и М.,
свидетелят бил чувал, че Ю. се е отказала от апартамента, тъй като имало идея Р.
да гледа родителите си Р. и Н. и жилището да остане за него. Свид. И. сочи, че
възрастните Р. и Н. живеели в процесния апартамент почти през целия им живот,
като лято ходили в къщата си в село Пожарево.
Показанията на свидетеля И.Г., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, с
оглед заявените приятелски отношения с ищеца, както и отношения по договор за
ремонт, по който ищецът е плащал на свидетеля. Показанията на свидетеля И. И.
относно отношенията и уговорките в семейството на ищеца и ответницата относно
процесното жилище, не почиват на непосредствени впечатления, а преразказват
чуто от други лица.
Свидетелят П.С. /59 год., съпруг на ответницата/ сочи, че знае процесният
апартамент е в „*********“, бл. 31-Б, ет. 16, ап. 157, повече от 40 год. откакто се се
запознали с Ю.. Свид. С. сочи, че
Съпругата му Ю. била обитател на жилището, както и самия С.. Там било
отгледано и първото им дете. Обитател бил и Р., със съпругата М., както и
родителите им Р. и Н.. Посочва, че апартаментът е тристаен и всяко от трите
семейства си имало по една стая. В хола били възрастните Р. и Н.. Свид. С. сочи, че
след като се родило второто им дете се преместили в с.Подгумер, защото станало
тясно. В апартамента останали Р. със съпругата му и баща му и майка му с децата.
Майка му Р. и баща му – Н.. Свидетелят и жена му Ю. ходили там, като имали
добри отношения. Около година след като починал Н.- бащата на ищеца и
4
ответницата, отношенията им се развалили. Започнали проблеми със
собствеността относно за апартамента в „*********“. Първо имало разговори Р. да
заплати половината или Ю. да му заплати половината, но ищецът не се съгласил
на никое от предложенията. Свид.С. сочи, че Ю. и той имат ключ от апартамента и
до момента, като никой не им е казвал да не ходят там.
Свидетелят М.Д. /46г., без родство/ описва процесното жилище като тристаен
апартамент ЕПК в ж.к.“********* 3“, ет. 16/17. Сочи, че като брокер на
ответницата Ю. продавал това жилище. Свид. Д. сочи, че два пъти е бил в
жилището, първо когато ходил да го снима и тогава присъствала племенницата на
Ю., тя му отворила. Клиентката му Ю. говорила с брат си, който потвърдил, че е
съгласен да продава. След като получил потвърждение, че брат й е съгласен
свидетелят Д. пуснал обява за продажба на жилището. Апартаментът се продавал
около 3 месеца, като за това време нямало огледи, защото цената била висока.
Обявената тогава цена била 95 000 евро. Апартаментът бил тристаен от 95 кв.м.,
имало хол, кухня и още две стаи, баня с тоалетна, коридор и 2 балкона и може би
един усвоен. Във всички стаи имало кревати. На третия месец имало единствен
оглед с клиентка. Било 2021 г. м. юни или м. юли. Апартаментът бил обитаем, там
живеела племенницата на Ю. заедно с майка си. Огледът протекъл нормално, но
съпругата на Р. била намусена, явно и било и неприятно. След огледа братът на Ю.
се обадил на свидетеля по телефона и казал че не иска да продава жилището. Така
прекратили предлагането и свалили обявата.
Показанията на свидетеля М.Д. са последователни и непротиворечиви,
кореспондират на приети неоспорени писмени доказателства, поради което съдът
ги кредитира.
Показанията на свидетеля П.С., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
съобразява, че е съпруг на ответницата, но доколкото са конкретни, житейски
логични, почиват на дългогодишни лични впечатления и не се опровергават от
останалите доказателства, то им дава вяра.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявеният иск за собственост е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС .
Предвид поддържаните от ищеца твърдения за спорни факти и изтъкнатото
въз основа на тях искане за защита, определят предявения иск като положителен
установителен по чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е допустим - налице е активна и пасивна процесуална
5
легитимация и правен интерес от предявяване: ищецът твърди, че е собственик на
целия процесен имот на основание давностно владение упражнявано в периода от
1993г. до предявяване на иска през 2022г.
По основателността:
По правилата на доказателствената тежест ищецът следва да следва да
установи с доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр
на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ –
оригинерен или деривативен /чл.77 от ЗС/.
В случая ищецът твърди, че е придобил собствеността на целия процесен
имот на основание давностно владение, поради което следва да бъде обсъден
именно този оригенеран придобивен способ и събраните доказателства преценени
спрямо него.
Придобивната давност е способ за придобИ.е право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба се
съдържа в разпоредбите на чл. 79-чл.86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 от ЗС. Владението се
характеризира с два основни признака: обективен-упражняване на фактическа
власт върху вещта /corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя
/animus domini/. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително,
спокойно и явно, с намерение за своене. Само доколкото елементите на
фактическия състав на чл. 79 от ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и то ги установи с пълно доказване, то исковата претенция
може да бъде уважена, респ. релевираното възражение да бъде прието за
основателно.
Преценявайки основателността на твърдението на ищеца, че е придобил имота
по давност, като го е владял в продължение на повече от 10 години, считано от
15.11.1990г., решаващият състав намира, че първият спорен въпрос, на който
следва да бъде даден отговор, е по какъв начин ответникът е установил фактическа
власт върху процесния имот.
По делото се установи от събраните гласни доказателства, че ищецът Р. С. до
2013г. е пребивавал имота, със съгласието на собствениците Р. Г. и Н.Г., които са и
негови родители.
Установяването на ищеца Р. С. в жилището на родителите му съставлява
търпимо действие. В решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г.,
I г. о., е разгледан въпросът какво представляват търпимите действия. Прието е, че
това са фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те
да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно
съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични
отношения. Търпими според правната теория са всички онези действия, които
представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика
6
или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да
се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато
някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща (Проф. П. В.,
Ново вещно право, С. 1995 г., т. 29, стр. 45). Търпимите действия са именно
действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането и
на още по-силно основание от владението, поради което и не могат да служат за
основание за придобИ.е на имота по давност. Следователно, считано до
15.08.2013г. - датата на която е починала собственичката Р. Г. ищецът Р. С. е живеел
в процесния апартамент, като е осъществявал търпими действия със съгласието на
собствениците.
В случаите, когато едно лице е допуснато в имота с изричното или
мълчаливото съгласие на собственика поради техните лични отношения, то има
качеството на държател, а държането, колкото и време да продължи, не може
да доведе до придобИ.е на имота по давност. В този смисъл е константната
практика на ВКС.
След смъртта на Р. Х. Г. през 2013г., процесния апартамент е станал съсобствен
на съпруга и Н.С.Г., сина и Р. Н. С. и на Ю. Н. С. – дъщеря, на основание
наследствено правоприемство, съгласно нормата на чл.9, ал.1 от ЗН.
В периода след 23.05.2019г., когато е открито наследството на Р. Н. С.,
притежавания от него дял от процесното жилище е преминал на основание
наследяване по закон, съгласно предвиденото в чл.5, ал.1 от Закона за наследството
върху двете му деца - Р. Н. С. и Ю. Н. С., при равни квоти от по ½ идеала част.
По делото не се доказа поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил
собствеността върху цялото жилището /вкл. и дела на сестра му Ю. Н./, по силата
на давностно владение в срока по чл.79, ал.1 ЗС.
В случая следва да намерят приложение задължителните за съдилищата
указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК на ВКС. Съгласно указанията по Тълкувателно решение №1 /6.08.2012г.
при спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците
следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си
целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава
на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните
идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение /включително когато
съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването/.
Според задължителните тълкувателни указания тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
7
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Според тълкувателните указания завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички
тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
От доказателствената съвкупност събрана в хода на съдебното дирене по
делото не се установи ищецът Р. С. като съсобственик, който не е владелец на
идеалната част на ответницата, да е извършил явни действия, с които да превърне
с едностранни действия държането им във владение. Не се установиха действия
на ищеца, с които по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението
на ответницата като съсобственик. По делото липсват доказателства ищецът да е
манифестирал пред ответницата, открито, чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата й на собственик.
Напротив от кредитираните свидетелски показания, се установи, че през
2021г. ищеца и ответницата в качеството на съсобственици са обявили жилището за
продажба.
Предвид гореизложеното, предявеният положителен установителен иск за
право на собственост на основание давностно владение , следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ответната страна, съгласно
чл.78, ал.3 ГПК.
В полза на ответницата по иска в настоящото производство следва да се
присъдят сторените разноските по делото в размер на 1500 лв. на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК, за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ
от 13.05.2025г.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. С. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.София,ул.“*********, чрез адв.Д. К., п р о т и в Ю. Н. С. ЕГН **********, с
адрес село Подгумер, ул.“Младост“ №2-а, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване на установено по отношение на
ответницата, че ищецът Р. Н. С. е собственик на основание давностно владение
упражнявано в периода от 15.11.1990г. до 13.05.2022г. на Апартамент № 157, в
жилищната сграда-*********, построена върху държавна земя, състоящ се от три
стаи, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ
8
95,93кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1107.287.2.157 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-50/01.11.2011 г. на
ИД на АГКК, с прилежащите таванско помещение № 32, с полезна площ 5,61кв.м.,
и 0,785% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. Н. С. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
ул.“*********-А, да заплати Ю. Н. С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
1500 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9