Решение по дело №191/2015 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ……….……………./21.05.2015 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     Х СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 15 май 2015 г.                                  Година 2015

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар Кр. Г.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 191 по описа за 2015 год.

 

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 1 от ГПК и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцата Д.К.С. твърди, че от справка в СВ – Варна през м. септември 2014 г. узнава за извършената продажба на ап. № 82, находящ се в гр. В., ж.к. „М.”, бл.***, вх. *, ет. *, като същата не е присъствала на сделката, не е одобрила сделката,  не е подписвала нотариалния акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., както и не е получила продажната цена по договора. Отправеното до съда искане е, както следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., поради липса на съгласие за неговото сключване от продавачката до размера на 3/4 ид.ч., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, в евентуалност за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване, извършено в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. досежно личното явяване на ищцата пред нотариуса, одобряване пред него на сделката и полагане пред нотариуса на подписа си под сделката, на основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 1 от ГПК и в евентуалност за разваляне на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., поради неплащане на цената до размера на 3/4 ид.ч. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците А.С.Й. и В.Г. И. депозират отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват предявените искове изцяло. Излага се, че ищцата е знаела за сключването на процесната сделка на 12.08.1996 г., дала е съгласие и е одобрила сключването на същата, подписала е лично нотариалния акт и е получила продажната цена по своя банкова сметка.  ***ст по отношение на иска за разваляне на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. /лист 6 от гр.д. № 12876/2014 г. по описа на ВРС, ХІІ състав/ Д.К.С. и С. М. С. продават на дъщеря си А.С.Й. апартамент № 82, находящ се в гр. В., ж.к. „М.”, бл. ***, вх. *, ет. * за сумата от 37 300 лева, която е декларирана като заплатена. В нотариалния акт нотариуса при ВРС е удостоверил, че същият е прочетен на страните и след одобрението му е подписан от тях и от него.

От удостоверение за наследници на С. М. С., б.ж. на гр. В., поч. на 28.05.2012 г. /лист 25 от гр.д. № 12876/2014 г. по описа на ВРС, ХІІ състав/.

Представена е вносна бележка на ДСК /лист 35/, от която е видно, че А.С.Й. е внесла по сметка на Д.К.С. през м. август 1996 г. сумата от 37 000 лева с основание за плащането – покупка на жилище.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът положен за „Продавач” в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. е изпълнен от Д.К.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26, АЛ. 2, ПР. 2 ОТ ЗЗД:

Основен елемент при продажбата на недвижимия имот е насрещното волеизявление, съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД

, необходимо за действителността на сделката. Това волеизявление е насочено към постигане на целените правни последици на договора и взаимното съгласие на страните по него, за сключването му, се обективира в писменият текст на съглашението, чрез подписите на договарящите.

Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е налице, когато изявление за сключване на сделката изобщо не е направено или същото е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените заболявания - малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно опиянение, тежка интоксикация и др.

В конкретния случай случай се твърди, че договорът за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. е нищожен поради липса на съгласие за неговото сключване, изразено от продавачката до размера на правото й на собственост от ¾ ид.ч. върху апартамент № 82, находящ се в гр. В., ж.к. „М.”, бл. ***, вх. *, ет. *. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СПЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът положен за „Продавач” в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. е изпълнен от Д.К.С.. Т.е. от страна на ищцата е налице съгласие за сключване на процесната сделка, което е удостоверено с полагането от нейна страна на подпис в нотариалния акт. В настоящото производство не са наведени твърдения, респективно и не са ангажирани доказателства, че съгласието на продавачката за извършване на продажбата на апартамент № 82 е направено несериозно, без намерение за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо въобще формирането на воля.

С оглед изложеното иска на Д.К.С. против А.С.Й. и В.Г. И. с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., поради липса на съгласие за неговото сключване от продавачката до размера на 3/4 ид.ч. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 576 ОТ ГПК, ВР. С ЧЛ. 578, АЛ. 4 ОТ ГПК, ВР. С ЧЛ. 579, АЛ. 1 ОТ ГПК:

С оглед изхода на спора по главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените такива с правно основание чл. 576 от ГПК. Съобразно цитираната законова разпоредба нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши /чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575 от ГПК/, както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 от ГПК /относно личното явяване на участващите лица/, чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582 , 583 и чл. 589, ал. 2 от ГПК.

В конкретния случай се твърди нищожност на нотариалното удостоверяване, извършено в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. досежно личното явяване на ищцата пред нотариуса, одобряване пред него на сделката и полагане пред нотариуса на подписа си под сделката. Формата на сделките представлява установени от закона изисквания относно начина на извършване на волеизявленията при определени сделки и неговото правно значение. За някои видове сделки, между които е и процесната покупко-продажба на недвижим имот, законът е предвидил нотариална форма за действителност на сделките. Нотариалната форма за извършване на тези сделки включва правила с чисто процедурен характер /напр. задълженията на нотариуса по чл. 573, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, по  чл. 578, ал. 4 ГПК - лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта е длъжен да провери тяхната самоличност, дееспособност и представителна власт; по чл. 583, ал. 2 от ГПК, Изискването на Гражданския процесуален кодекс за лично явяване пред нотариуса на лицата или техните пълномощници, чиито изявления следва да бъдат удостоверени в нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието на нотариалния акт е с повелителен характер. Нарушаването на това задължение има за последица нищожност на нотариалното действие.

Императивното изискване на закона за лично явяване по смисъла на чл. 578, ал. 4 от ГПК означава лично и физическо присъствие на лицето пред нотариуса на датата на изповядане на сделката, като в случая ищцата, като продавач на недвижимия имот, видно от приетата по делото СПЕ, е подписала нотариалния акт, който има качеството на официален свидетелстващ документ досежно личното й явяване пред нотариуса на посочената в документа дата и за полагане на подписа си пред него. Следователно, Д.К.С. не е опровергала официалното удостоверяване извършено от нотариуса в нотариалния акт, че се е явила лично пред него в кантората му и е положила подписа си пред него.

Съгласно  чл. 579, ал. 1, във вр. с чл. 576 от ГПК издаването на нотариален акт би било нищожно, ако не се предхожда от "одобряване на съдържанието му" от участващите в нотариалното производство лица. Нотариалният акт е официален свидетелстващ документ в частта относно фактите, които нотариусът твърди, че е осъществил лично /проверил  е самоличността на явилите се страни и им е прочел акта, преди да го подпишат/ и относно фактите, които според нотариуса са се осъществили пред него, т.е. действията и изявленията на трети лица /съгласието на явилите се пред нотариуса страни да сключат конкретния договор/. Като такъв нотариалният акт се ползва с материална доказателствена сила, т.е. обвързва съдът да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият издател. В тежест на ищцата е да опровергае законната доказателствена сила на нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. досежно извършеното удостоверяване от нотариуса, че С. е одобрила прочетения й от него документ. Годни доказателства в тази насока не са ангажирани, доколкото гласните такива са недопустими, съобразно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С оглед изложеното исковете на Д.К.С. против А.С.Й. и В.Г. Иванов с правно основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 1 от ГПК за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване, извършено в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. досежно личното явяване на ищцата пред нотариуса, одобряване пред него на сделката и полагане пред нотариуса на подписа си под сделката се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 87 АЛ. 3 ОТ ЗЗД:

С оглед изхода на спора по главния иск и по евентуалните искове с правно основание чл. 576 от ГПК, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения такъв с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., поради неплащане на цената до размера на 3/4 ид.ч.

Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти развалянето става по съдебен ред. В разпоредбата на чл. 87 от ЗЗД е заложен принципът, че развалянето на договора е крайна мярка, към която се пристъпва след като се изчерпят възможностите за неговото изпълнение. Действащата нормативна уредба е насочена към охрана на създаденото договорно правоотношение, което следва да бъде запазено, освен при наличието на сериозни причини, обосноваващи развалянето на договора.

В конкретния случай уговорената между страните цена на разпоредителната сделка, сключена на 12.08.1996 г. е в размер на 37 300 лева. От представената от ответницата Й. вносна бележка на ДСК е видно, че същата е внесла по сметка на продавачката Д.К.С. през м. август 1996 г. сумата от 37 000 лева с основание за плащането – покупка на жилище. Не са наведени твърдения и съответно не са ангажирани доказателства през същия период А.С.Й. да е закупувала друго жилище от ищцата освен процесното. Вярно е, че не са налице доказателства за пълното заплащане на продажната цена на апартамента от страна на ответниците, но неизпълнението в размер на 300 лева се явява незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, поради което и процесният договор не следва да бъде развалян.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че искът с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е погасен по давност. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност, като срокът започва да тече от момента, в който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено, т.е. от момента на неизпълнение на задължението. Видно е от нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., който е прочетен на ищцата, одобрен и подписан от нея, че купувачката е декларирала пред продавачите и нотариуса, че изцяло и в брой е заплатила продажната цена от 37 300 лева, т.е. най-късно към датата на изповядване на сделката - 12.08.1996 г. ищцата е била наясно с твърдяното неизпълнение от страна на Й.. Т.е. погасителният давностен срок започва да тече от 12.08.1996 г. и изтича съответно на 12.08.2001 г., като към датата на предявяване на настоящия иск – 15.10.2014 г. правото на С. за разваляне на процесния договор е погасено по давност.

С оглед изложеното иска на Д.К.С. против А.С.Й. и В.Г. И. с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., поради неплащане на цената до размера на 3/4 ид.ч. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата А.С.Й. сумата от 2000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата към него /листи 64, 65/. Възражението на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение само за главния иск, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 1760.53 лева, като по делото са предявени още четири евентуални иска /три неоценяеми по чл. 576 от ГПК и един оценяем по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/, за които също се дължи възнаграждение. Т.е. не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответницата А.С.Й..

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: *** против А.С.Й., ЕГН ********** и В.Г. И., ЕГН **********, двамата с адрес: *** с правно основание чл. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 1 от ГПК и чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, както следва: за прогласяване нищожността на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., сключен между Д.К.С. и С. М. С., в качеството им на продавачи и А.С.Й., в качеството й на купувач с предмет продажба на собствения на продавачите апартамент № 82, находящ се в гр. В., ж.к. „М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, състоящ се от входно антре, баня, тоалет, кухня, спалня, дрешник, детска спалня, дневна, тераса на север и тераса на юг, целият със застроена площ от 78.40 кв.м., при граници: вх. № 3 на бл. 140, ап. 83, ап. 84, стълбище и зелени площи, заедно с принадлежащото му избено помещение № 7, със застроена площ от 4.83 кв.м., при граници: изба № 10, изба № 6, изба № 8 и избен коридор, както и 6.973 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради липса на съгласие за неговото сключване от продавачката Д.К.С. до размера на 3/4 ид.ч., на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, в евентуалност за обявяване нищожността на нотариалното удостоверяване, извършено от Нотариуса при ВРС в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г. досежно личното явяване на ищцата пред нотариуса, одобряване пред него на сделката и полагане пред нотариуса на подписа си под сделката, на основание чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 578, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 1 от ГПК и в евентуалност за разваляне на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 177, том ХХVІІ, дело № 7298/1996 г., сключен между Д.К.С. и Стойчо Маринов Стойчев, в качеството им на продавачи и А.С.Й., в качеството й на купувач с предмет продажба на собствения на продавачите апартамент № 82, находящ се в гр. В., ж.к. „М.”, бл. ***, вх. *, ет. *, състоящ се от входно антре, баня, тоалет, кухня, спалня, дрешник, детска спалня, дневна, тераса на север и тераса на юг, целият със застроена площ от 78.40 кв.м., при граници: вх. № 3 на бл. 140, ап. 83, ап. 84, стълбище и зелени площи, заедно с принадлежащото му избено помещение № 7, със застроена площ от 4.83 кв.м., при граници: изба № 10, изба № 6, изба № 8 и избен коридор, както и 6.973 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 37 300 лева, поради неплащане на цената от страна на купувача А.С.Й. до размера на 3/4 ид.ч., на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***  да заплати на А.С.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 2000 /две хиляди лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: