Р Е Ш
Е Н И Е №
12
Гр.Самоков, 19.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на двадесет и първи юли две хиляди и
двадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1317/2019 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД, със седалище и адрес на
управление–гр.Перник, ул.”Рашо Димитров”, бл.80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
представлявано от Лъвчо Данаилов ,чрез пълномощника си адв.Галина Тодорова, е
предявил срещу ответниците С.С.В. *** и А.Д.К. *** иск за заплащане солидарно
на сумата в размер на 1370 лева главница ,дължима по договор за потребителски
кредит № 34377 от 02.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главицата
,считано от 27.12.2019 год./датата на подаване на исковата молба в съда.
При условията на евентуалност ищецът
„НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД–гр.Перник е предявил срещу ответниците С.С.В. *** и А.Д.К. ***
искове с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД /за връщане на дадено без
основание/ или по чл.59 от ЗЗД,за осъждане на ответниците солидарно да заплатят
на ищеца сумата в размер на 1370 лева ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.Претендира направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди ,че ищецът
„НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД–гр.Перник е сключил със ответникът С.С.В. договор за
потребителски кредит № 34377 от 02.07.2019 год., по който на ответникът е
предоставен потребителски кредит в размер на 1680 лева.Сочи ,се че с оглед
разпоредбата на чл.5 от Договора кредитополучателят се е задължил да върне
посочената в чл.1 от Договора сума ,както и уговореното във връзка със
заеманата сума възнаграждение на кредитора по реда и съгласно условията на
договора ,както и че с подписването на договора кредитополучателят /ответникът
/е получил от кредитора изцяло заемната сума по договора .
Съобразно постигнатите договорености
,предоставеният кредит е следвало да бъде погасен на 40 седмични вноски ,всяка
в размер на 42 лева, първата с падеж -02.08.2019 год.
Договорът за потребителски кредит е подписан и от
ответницата А.Д.К. ,в качеството на поръчител.Сочи се ,че до настоящия момент
ответникът С.В. е извършил само две плащания по договора – на 13.09.2019 год.
,в размер на 140 лева и на 14.11.2019 год. , в размер на 170 лева.По договора
не са постъпвали други плащания съобразно приложения погасителен план ,поради
което кредитът/паричният заем/ е бил обявен за предсрочно изискуем ,поради неплащане
на две седмични погасителни вноски на 22.11.2019
год.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са представили
отговори на исковата молба ,в които изразяват становище ,че не оспорват
предявения иск.Заявяват ,че имат готовност да заплатят сумата и молят за
разсрочено плащане.
В съдебно заседание ищецът „НД МЕНИДЖМЪНТ”
ООД–гр.Перник не се представлява.Постъпила е писмена молба по делото ,в която
пълномощникът адв.Петров е изразил становище,че поддържа предявените искове.
Ответниците С.С.В. и А.Д.К. не се явяват в съдебно
заседание, не се представляват .
Самоковски районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното :
НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД–гр.Перник е сключил със ответника С.С.В.
договор за потребителски кредит № 34377 от 02.07.2019 год., по който на
ответника е предоставен потребителски кредит в размер на 1680 лева.Отразено е
,че кредитът се усвоява от кредитополучателя в пълен размер ,веднага след
сключването на договора за паричен заем.Заемната сума се получава от
кредитополучателя в брой с подписване на договора
Съобразно постигнатите договорености ,предоставеният
кредит следва да бъде погасен на 40 седмични вноски ,всяка в размер на 42 лева,
първата с падеж -02.08.2019 год.Срокът за погасяване на общата сума по
заема е 40 седмици или 01.05.2020 год.
Съгласно чл.5 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума ,както и уговореното
във връзка със заеманата сума възнаграждение на кредитора по реда и съгласно
условията на договора ,както и че с подписването на договора кредитополучателят
/ответникът /е получил от кредитора изцяло заемната сума по договора .
Съгласно чл.11,ал.5 от договора ,при неиздължаване в
срок на две седмични погасителни вноски ,цялото задължение по договора за
паричен заем става предсрочно изискуемо ,считано от датата ,на която
кредитополучателят е следвало да плати просрочената седмична вноска.
По делото е приложен погасителен план ,съобразно който
е видно ,че ответникът С.В. е извършил
само две плащания по договора- на 13.09.2019 год. ,в размер на 140 лева и на 14.11.2019
год. , в размер на 170 лева.Други плащания не са извършвани от ответника и
кредитът по договора е бил обявен за предсрочно изискуем ,поради неплащане на
две седмични погасителни вноски на 22.11.2019 год.
В чл.11,ал.6 от договора е уговорено между страните
,че при предсрочна изискуемост на кредита в хипотезата на чл.11,ал.5 от
договора не е необходимо изрично допълнително волеизявление от страна на
кредитора ,както и не е необходимо същият да уведомява кредитополучателя .
Договорът за потребителски заем от 02.07.2019 год. е
подписан от ответницата А.Д.К. ,в качеството й на поръчител по зоема.
По делото е приложен Разходен касов ордер от
02.07.2019 год., издаден от „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД на С.С.В. за сумата в размер на
1 680 лева по договор за потребителски кредит № 34377 от 02.07.2019 год.,
който се е подписал.
По делото са приложени Общи условия за предоставяне на
потребителски паричен кредит от „НД МЕНИДЖМЪНТ” ООД;Искане за кредит вх.№
34377/02.07.2019 год.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД.Разгледани по същество искът е основателен.
Съгласно чл.240,ал.1 от ЗЗД- С договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява ,че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения на 02.07.2019 год. договор за потребителски кредит.
Съгласно трайната практика и теория, договорът за заем
е реален договор, по който правата и задълженията между страните възникват от
момента на предаването на паричната сума от заемодателя в собственост на
заемателя.Договорът се счита за сключен в момента, когато въз основа на
постигнатото между страните съгласие едната даде, а другата - получи в заем
пари. Предаването на дадена сума в заем е съществен елемент от фактическия
състав на сделката, поради което установяването на предаването на паричната
сума със задължение за връщането й от заемателя, е доказване на договора на
заем, което с оглед разпределението на доказателствената тежест е задължение на
ищцовото дружество, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в настоящия спор.
Получаването на сумата може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от
заемателя – разписка/ протокол/ за предоставяне на сумата в заем, разходен
касов ордер, движение на парични средства от банковата сметка на заемодателя
към банковата сметка на заемателя, свидетелски показания при спазване на
ограниченията в чл. 164, ал. 1 от ГПК и други.
По делото се установи ,че на 02.07.2019 год.
ответникът е получил парична сума в размер на 1680 лева в заем от ищеца ,за
което същият е издал Разходен касов ордер № 79 от 02.07.2019год.,подписан от
ответника В..Установи се ,че ответникът към настоящия момент е извършил само
две плащания по договора- на 13.09.2019 год. ,в размер на 140 лева и на
14.11.2019 год. , в размер на 170 лева.Други плащания не са извършвани от
ответника и кредитът по договора е обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на две седмични погасителни вноски на 22.11.2019 год.
Ответницата А.Д.К. с оглед разпоредбите на чл.140 и
чл.141 от ЗЗД като поръчител по договора за потребителски заем е солидарно
задължена да отговаря по задълженията на договора с главния длъжник –ответникът
В..
Така задължението на ответника към ищцовото дружество
за непогасен заем възлиза на 1370 лева ,която сума по същество признават и
ответниците.
По изложените по-горе съображения предявеният иск по
чл.240,ал.1 от ЗЗД е основателен и съдът следва да го уважи ,като осъди
солидарно двамата ответници да заплатят на ищеца претендираната сума в размер
на 1370 лева главница по договора за потребителски заем от 02.07.2019
год.,ведно със законната лихва ,считано от 27.12.2019 год. /датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По искането на ответниците за разсрочване
плащането задължението.
Съгласно
разпоредбата на чл.241,
ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на
други обстоятелства. Ответниците по делото с
депозираните молби, с които
са направили
искането за разсрочване плащането на задължението, не са
представили доказателства за твърдените от тях
факти, че имат финансови затруднения и че ответницата К. е
пенсионер и има такива затруднения.С
непредставянето на тези доказателствата страната е поставила в невъзможност
съда да прецени какво е имотното им състояние и дали са
налице предпоставките визирани в закона за разсрочване плащането на
задължението. Предвид изложеното искането на ответниците
за разсрочване на задължението следва да бъде
оставено без уважение.
С цел
пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че няма пречка между
страните по делото да бъде постигнато споразумение за разсрочване на
установеното с решението задължение.
Съдът не следва да се произнася по
евентуалния осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1 ЗЗД и по чл.59 от ЗЗД, поради основателността на иска по чл.240,ал.1
от ЗЗД.
С оглед крайния изход на делото ,съдът следва на
основание чл.78,ал.1 от ГПК да осъди ответниците да заплатят на ищеца
направените в производството по делото разноски за държавна такса в размер на
54,80 лева и 360 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.С.В. *** и А.Д.К. *** да заплатят солидарно на НД
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, със седалище и адрес на управление–гр.Перник, ул.”Рашо
Димитров”, бл.80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Лъвчо Данаилов сумата в размер на 1370 лева главница ,дължима
по договор за потребителски кредит № 34377 от 02.07.2019 год., ведно със
законната лихва върху главицата ,считано от 27.12.2019 год./датата на подаване
на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.1 от ГПК С.С.В. ***
и А.Д.К. *** да заплатят на НД
МЕНИДЖМЪНТ” ООД, със седалище и адрес на управление–гр.Перник, ул.”Рашо
Димитров”, бл.80, вх. В, ет. 6, ап. 71 направените в производството по делото
разноски за държавна такса в размер на 54,80 лева и 360 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ищецът заявява, че в съответствие с трайната практика на
съдилищата и във връзка с предявения в условия на евентуалност осъдителен иск, с
настоящата искова молба уведомява ответника за предсрочната изискуемост на
непадежиралите към 14.12.***г. главници по вноски от № 17 до № 24 включително,
съгласно погасителния план към Договора, равняващи се на общата
сума от 354,13 лв., която сума е включена към претендираната в осъдителния иск
главница от 959,41 лева. Прави доказателствени
искания при условие, че бъде направено оспорване на обстоятелствата от страна
на ответника.
Безспорно се установява по делото, че страните постигнали съгласие, че
усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява с
възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на
договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския
обект, като годишният лихвен процент е в размер на 25,59%. Така, подписвайки
договора, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 295,17
лв. Т.е. общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при
сключване на договора за кредит, е в размер на 1320,00лв., която, съгласно
клаузите на договора, е платима на 24 броя месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 55.00 лв. Първата погасителна
вноска е с падеж на 21.08.2017г., а последната - на 21.07.2019 г. Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 21.07.2019г.
Съдът,
във връзка с твърденията на ищеца за предсрочната изискуемост, съобрази ТР № 4 от 18.VІ.2014г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е дадено тълкуване по въпроси,
свързани със заповедното производство. В т.18 са разгледани и разяснени
моментите, свързани с обявяването за предсрочно изискуеми вземания, произтичащи
от договор за банков кредит, респ. предпоставките, условията и
последиците от настъпването на предсрочната изискуемост, в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. Съгласно посоченото в ТР, за да настъпи
предсрочната изискуемост, кредиторът следва да е упражнил това свое право да
направи кредита предсрочно изискуем. В ТР е посочено, че „ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора или при
настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.” Текстът на чл.60, ал.2 от ЗКИ, има за субект
банките и предоставената им възможност да поискат издаването на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК, въз основа на извлечение от
счетоводните си книги, при неиздължаване на банкови кредити, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем.
От буквалния прочит и
тълкуване на цитирания по-горе тълкувателен текст по т.18 на ТР №4/18.VІ.2014г.
на ОСГТК на ВКС, в неговата цялост става ясно, че той се отнася за банковите
институции и касае само вземания, произтичащи от банкови кредити. Доколкото
ищецът по настоящото дело е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 от Закона за кредитните институции, се явява лице, различно от кредитна
институция и инвестиционен посредник, чиято основна дейност /на банковите и
кредитните институции/ е извършване на една или повече от дейностите по чл.2 от
ЗКИ. Дейността на финансовата институция е лимитирана в чл.3, т.1, т.2 и т.3 от
ЗКИ, а именно: придобиване на участия в кредитна институция или в друга
финансова институция; отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Съобразявайки
гореизложеното, следва да се приеме, че чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за
дейността на ищцовото дружество-небанкова финансова институция, а оттук и т.18
от посоченото ТР №4/2014 г. на ВКС не се отнася за настоящия казус, имащ за
предмет вземане по договор за потребителски кредит, отпуснат от небанкова
финансова институция.
Правният режим на
договорите за кредит, сключвани с небанковите кредитни институции е уреден с
разпоредбите по ЗЗД, с нормите в
действащия Закон за потребителския кредит, както и с неотносимите към
банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ.
В
разглеждания случай важат клаузите за предсрочна изискуемост, уредени в
Общите условия - неразделна част от процесния договор, по които страните са
се съгласили. По изложените по-горе съображения за неприложимост на т.18 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, респ. и на чл.60, ал.2 от ЗКИ, при съществуващата
договореност за настъпване на предсрочната изискуемост при наличието на
предпоставките по чл.13 ал.2, т.“а“ от ОУ на Договора, без правно значение
е обстоятелството дали изпратеното до длъжника уведомление за така настъпилата
предсрочна изискуемост е достигнало до адресата си, т.е.обявяването
/съобщаването/ на същата не е задължителна предпоставка за превръщането на
кредита в предсрочно изискуем, ако са налице останалите законови и договорни
предпоставки за това. Безспорно обаче
в процесния случай и се
установява и от представените писмени доказателства, че уведомлението обявяване на предсрочната изискуемост /и това за извършената цесия / е
получено от ответника, чрез неговата съпруга Р. Н., на ******г., което е отразено
приложеното доказателство по делото в
Известие за доставяне. Има надлежно сключен Договор за стоков кредит №***, който
длъжникът-ответникът по настоящото дело не е изпълнил. Няма данни по делото за
частично или изцяло изплащане на исковата претенция.
Възражението на особения представител за неравноправност на чл. 13 от ОУ, което дава
възможност на кредитора да прехвърли вземанията си по него, без
съгласието на ответника - потребител по него, съгласно чл. 143, т. 15 от
ЗЗП, съдът намира за неоснователно.
Съдът
не следва да се произнася по евентуалния осъдителен иск, поради основателността
на иска по чл. 422 от ГПК.
При направеното искане от ищеца, е
приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото исково производство, в общ размер от 1075,00лв., включващи 150,00лв. за
вещо лице, 125,00лв. - държавна такса и 350,00лв. юрисконсултско възнаграждение
и възнаграждение за особен представител- 450,00лв, както и разноските по
заповедното производство в общ размер от 75,00лв.,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът