Решение по дело №1264/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1444
Дата: 22 юли 2022 г. (в сила от 22 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20227180701264
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№1444/22.7.2022г.

 

гр. Пловдив 22 .07.2022год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юни 2022г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:   ГЕОРГИ ПАСКОВ

                                                                               МАРИЯ НИКОЛОВА                                                                           

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора  ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ,  като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1264  по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството по делото е образувано по повод касациона жалба от А.Е.А., ЕГН **********,***, против Решение № 23 от 17.03.2022г., постановено по АНД № 29/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград, с което е потвърден Електронен фиш серия К No 4565735 на ОДМВР
Пловдив, с който на касатора на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.1 т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Касаторът в жалбата си сочи, че в административната преписка не се съдържат доказателства, че именно той е извършил нарушението. Според него обстоятелството, че той е собственик на цитираното в електронния фиш МПС не означава, че той е управлявал същото при установяване на нарушението.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора твърди, че издаденото от института по метрология удостоверение е със срок на валидност до 24.02.2020г., което опорочава процедурата по установяване на нарушението.

По така наведените доводи съдът намира за установено следното:

Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. След като в законоустановения срок наказаното лице не направило писмено възражение до Директора на ОД на МВР – Пловдив, че не е собственик на посоченото в процесния фиш МПС, нито че лекият автомобил е бил управляван от другиго при извършване на нарушението, то електронният фиш на това основание се явява законосъобразен.

Не е основателен и следващия довод на касатора. Представеното и прието като доказателство Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М е издадено от Български институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да бъде използвано по силата на чл. 4 от Наредбата, който гласи: "За осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология". Макар да е посочено в него, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., съгласно фикцията на  чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта. Единственото условие е да е преминало метрологична проверка, но такава се извършва след изтичане срока на предходната, а това означава, че с изтичане на срока на удостоверението за одобрен тип не възниква задължение за извършване на метрологична проверка. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на  чл. 30, ал. 5 ЗИ няма правни последици, то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M" е годно да установи съставомерните факти.

Предвид горното съдът намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и същото следва да се остави в сила.

Ето защо съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 17.03.2022г., постановено по АНД № 29/2022г. по описа на Районен съд- Асеновград.

Решението е окончателно.

 

                                                                                                                                                                                                                                                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :