№ 2094
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505496 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 2653 от 22.02.2023 г. по гр.д.№ 5055 по описа за 2022 г. на
СРС, 179 състав се :ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени
от "Топлофикация София“ ЕАД, срещу Са. Ге. Се., с правно основание чл.
415, ал. 1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Са.
Ге. Се. дължи на "Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 555, 37 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №
38, вх.****, аб. № 355285 за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законна лихва от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 405,
03 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
04.11.2021 г., 9, 65 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
22.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 66378/2021 г. на СРС, 179-ти с-в, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2 555, 37 лева до пълния предявен размер от 3
1
131, 50 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София,
бул.“Г.М.Димитров“ № 38, вх.****, аб. № 355285 за периода от м.5.2018 г.
до м.09.2018 г., за сумата над 405, 03 лева до пълния предявен размер от 432,
95 лева мораторна лихва върху главницата за ТЕ и за сумата от 1, 45 лева
мораторна лихва за периода от м.01.2020 г. до м.04.2020 г. върху цената на
услугата за дялово разпределение.
Подадена е въззивна жалба от С. Г. С., ответник пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца са
били уважени, както и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение; допуснати били нарушения на материалния и процесуален закон.
Сочи, че неправилно СРС бил приел, че страните са обвързани от
облигационно отношение. Следвало съда да се позове на пар.13, т.1 от ДР на
ЗЗП, а не на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ. Неправилно СРС счел, че не е
необходимо приемане на ОУ от страна на потребителя. В случая се касаело до
непоръчана доставка. Неправилно СРС бил приел, че параметрите на
доставената топлинна енергия нямат отношение към валидността на договора.
Не отговаряло на истината, че разпределителите не били работещи; това се
потвърждавало от отчетите за периода от 2018 г.- 2022 г., които били
издадени от топлинния счетоводител „Т.“. По отношение на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация сочи, че подхода бил изцяло
погрешен. Нарушено било правото на ползване, което като вещно право на
собственост било неприкосновено. Нарушен бил чл.21 от Закона за защита на
конкуренцията. Неправилно бил приложен чл.84, ал.1 ЗЗД, защото същият
следвало да се приложи ведно с чл.183 ЗЗД. Решението било постановено в
разрез с практиката на ВАС, който казвал, че начисляването на лихви върху
прогнозни сметки е нищожно. Нарушени били КРБ, европейското право,
както и основните принципи на римското право. СРС бил възприел само
доводите на ищеца, а тези на ответника- игнорирал. Сочи, че бил имал висящо
производство по гр.д. за сумата в размер на 72 000 лв. по иск, който бил
предявил срещу „Топлофикация София“ ЕАД и затова имал право на
прихващане.
2
Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната му част и вместо това да се постанови друго с което
претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред
СРС-„Топлофикация София“ ЕАД, в който се излага становище за нейната
неоснователност и правилност на така постановеното решение в частта в
която в негова полза са признати за установени вземания по реда на чл.422
ГПК.Претенциите му били доказани. Доводите във въззивната жалба били
несъществени и необосновани. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“
ЕООД не излага становище.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 08.03. 2023 г.
Въззивната жалба е подадена на 13.03.2023 г.; следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение в частта в която претенциите на ищеца срещу ответника /въззивник
са били уважени.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно:
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.12.2021 г. , издадено по ч.гр.д.№ 66378 по описа за 2021 г. на СРС, 179
състав е съобщена на длъжника на 08.12.2021 г. /л.12 от заповедното
производство/.
На 04.01.2022 г. е подадено възражение по чл.414 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на
07.01.2022 г.
Исковата молба е предявена на 01.02.2022 г., т.е. в срок.
Видно от петитума на исковата молба предявени са за установяване
3
вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение.
По дължимостта на предявените за установяване вземания:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответникът бил
собственик на процесния топлоснабден имот по силата на нот.акт № 133 от
07.06.1993 г.; учреденото право на строеж се било трансформирало в право на
собственост върху ап.22 на ет.4. Затова ответникът се явявал купувач на
топлинна енергия по договор за доставка като правоотношението било
възникнало въз основа на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока. От събраните по делото доказателства се
установявало, че в процесния имот била ползвана топлинна енергия и услуга
за дялово разпределение. От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което СРС е кредитирал, се установявало, че за процесния период
редовно били отчислявани технологични разходи в абонатната станция /АС/ в
сградата на етажната собственост. За периодите м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и
м.05.2019 г.- м.04.2020 г. потребената топлинна енергия /ТЕ/ била определяна
по реален отчет на показанията на 5 бр.ИРРО, монтирани на 5 бр. радиатори в
имота, а 2 бр. радиатори били демонтирани. 5-те бр. ИРРО били с батерии с
изтекъл срок. Делът на процесния имот в общото количество ТЕ за отопление
на СЕС било съобразено с отопляемия обем на имота в размер на 373 куб.м.
ТЕ за БГВ била определяна на база 1 бр. лице поради липса на технологично
изправни и сертифицирани водомери за топла вода. ФДР „Т.“ ООД редовно
било изготвяло изравнителни сметки. Вещото лице посочвало, че ФДР е
определило компонентите в съответствие с действащата нормативна уредба.
Общият топломер в АС бил преминал необходимите метрологични проверки.
След съобразяване с резултатите от изравнителните сметки стойността на
потребената ТЕ възлизала в размер на 2 792,38 лв. Съобразно заключението
на съдебно-счетоводната експертиза незаплатеното от ответника задължение
възлизало в размер на 2 687,45 лв. за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г., а
услугата за дялово разпределение – на стойност 9,65 лв. или общо в размер на
2 697,10 лв. Лихвата за забава за периода от 14.09.2019 г. до 04.11.2021 г.
възлизала на 432,95 лв. върху стойността на потребената ТЕ, а върху услугата
за дялово разпределение в размер на 1,45 лв., изтекла за периода о 03.03.2020
г. до 04.11.2021 г.
4
Възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищеца
по давност е прието за основателно за периода м.05.2018 г.- м.09.2018 г.
Непогасени по давност били вземанията за периода от м.10.2018 г. до
м.04.2020 г., които изчислени по реда на чл.162 ГПК възлизали на 2 555,37 лв.
При съобразяване с обстоятелството, че част от главниците за доставка на
топлинна енергия са погасени по давност, е прието, че лихва за забава върху
така погасените вземания не се дължи. Дължима била лихва за забава за
периода от 14.09.2019 г. до 04.11.2018 г., която възлизала в размер на 405,03
лв. За последната сума претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е била приета за
основателна и като такава уважена, а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 432,95 лв.- отхвърлена.
Относно услугата дялово разпределение е прието, че същата е
извършена и възлиза на стойност 9,65 лв; същата не била погасена по давност.
По отношение забавеното издължаване на стойността на услугата за
дяловото разпределение е прието, че ищеца не е доказал изпадане в забава на
ответника и тази претенция е отхвърлена в пълния й предявен размер от 1,45
лв.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
Относно наличието на договорно правоотношение по доставка на
топлинна енергия:
Ответникът е придобил съсобствеността върху процесния топлоснабден
имот, аб.№ 355285. Последното се установява от представения по делото
нот.акт, л.15 по делото пред СРС. Фактът, че ответника е собственик на
процесния топлоснабден имот се признава и в представената по делото
искова молба от 13.11.2019 г., л.74 от делото пред СРС.
Представените писмени доказателства установяват, че партидата е на
името на ответника, виж л.32 от делото пред СРС.
Това потвърждава извода, че страните по спора са обвързани от
облигационно отношение по доставка и потребление на топлинна енергия
/ТЕ/. В този смисъл неоснователен се явява довода на ответника, че се касае
до „непоръчана доставка“.
Противно на соченото във въззивната жалба, за възникване на
5
облигационно отношение в случая не е необходимо изрично приемане на ОУ.
Настоящата инстанция констатира, че никъде в мотивите си СРС не се е
позовал на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, за да приеме, че ответника е потребител на
топлинна енергия. СРС се е позовал на нормата на чл.153, ал.1 вр. с чл.150,
ал.1 ЗЕ. Цитираната от въззивника дефиниция на пар.1,т.13 от ДР на ЗЗП е
обща, нормата на която СРС се е позовал касае конкретното правоотношение.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, както и допуснатите, изслушани и
приети заключения на съдебните експерти.
Вещите лица са заявили, виж самите заключения, че са работили по
документите, предоставени им от ФДР, което е изготвило дяловото
разпределение –„Т.“ ООД.
Във връзка с изложеното в заключението на СТЕ, че батериите са с
изтекъл срок и не работят, ответника е изложил доводи, че ФДР лъжат хората
в продължение на 15 години, както и, че монтираните ИРРО не представляват
нито измервателен, нито контролно измервателен уред. В този смисъл
ответникът не е поискал за събиране каквито и да е доказателства. Затова
искането за събиране на писмените доказателства, представени с въззивната
жалба беше оставено без уважение като преклудирано.
Следва да отбележим, че договора между ЕС и ФДР – „Т.“ ООД е
сключен именно от ответника, виж л.36 по делото пред СРС, т.е. негова е
преценката за избор на дружеството, което следва да извърши дяловото
разпределение. Ответникът е бил упълномощен да сключи този договор с
решение на ОС на ЕС, състояло се на 24.02.2004 г. на което ОС ответникът е
бил председател, виж л.38 и следв. по делото пред СРС.
Относно топлинната енергия отдадена от сградната инсталация:
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна
собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е посочено по
отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
6
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни
собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титуляра на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд №
5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС по съединени дела№ № С-708/17 и
С725/17.
Следователно, неоснователно е оплакването, че въззиваемият не е
установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Доколкото правоотношението се развива в 21 век настоящата инстанция
намира, че не следва да излага мотиви дали са нарушени основните принципи
на римското право.
Относно лихвата за забава:
Видно от заявеното от вещото лице-счетоводител при изслушването му,
същото е посочило, че лихва за забава върху прогнозните сметки не е
начислявана. Следователно и този довод на въззивника се явява
неоснователен.
Относно възражението за прихващане – същото не е било прието за
разглеждане от СРС поради което настоящата инстанция не следва да се
произнася по неговата допустимост и основателност.
Следва да добавим и, че от страна на ответника са ангажирани писмени
документи за предявен иск по чл.137, ал.2 ЗЕ; представена е и въззивна
жалба, от съдържанието на която се установява, че искът е бил отхвърлен. Не
са ангажирани доказателства за изхода от тази въззивна жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По разноските:
7
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК в
размер на 100 лв.
Относно присъждането на юриск.възнаграждение е постановено
РЕШЕНИЕ № 10 ОТ 29 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ПО КОНСТИТУЦИОННО
ДЕЛО № 3 ОТ 2016 г. Обн. ДВ. бр.79 от 7 октомври 2016г., с което се
отхвърля искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален
кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.; посл. изм., бр. 43 от 7.06.2016 г.) и на
чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ,
бр. 105 от 29.12.2005 г.; посл. доп., бр. 62 от 9.08.2016 г.).
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2653 от 22.02.2023 г. по гр.д.№ 5055 по
описа за 2022 г. на СРС, 179 състав в частта в която се :ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от "Топлофикация София“ ЕАД,
срещу Са. Ге. Се., с правно основание чл. 415, ал. 1 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Са. Ге. Се. дължи на "Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 2 555, 37 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 38, вх.****, аб. № 355285 за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 405, 03 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 9, 65 лева цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 22.11.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
8
66378/2021 г. на СРС, 179-ти с-в, както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Са. Ге. Се., ЕГН **********, гр.София, бул.“Г.М.Димитров“
№ ****, съдебен адрес: гр.София, ул.“****, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 100 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9