№ 641
гр. Б., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20221200500667 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П.,
пред ОС Б. е подадена въззивна жалба от В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д. Г.“ №
*, чрез пълномощника и адв. Д. М., в следните му части:
-в частта му, в която е отхвърлен предявения от В. С. П. иск с правно основание чл. 31 ал. 2
от ЗС срещу Г. С. П., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение в размер на 300лв.
месечно/или общо сумата от 4 800лв./, представляваща обезщетение за времето през което
В. С. П., ЕГН **********, е била лишена от ползването на 1/ 2 идеална част от съсобствения
недвижим имот, за периода от 19.01.2019г. до 18.04.2022г.;
-в частта му в която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищеца Г. С.
П., ЕГН **********, на осн. чл. 346 от ГПК, за извършените от него подобрения в имота без
съгласието на ищцата.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, както и оплакване че същото е постановено в протИ.речие с
материалния закон.
Оспорват се доводите на първоинстанционният съд, на които съставът на РС Сандански се е
позовал за да отхвърли като неоснователен предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС- че ищцата
1
В. С. П., ЕГН **********, не е успяла въз основа на събраните по делото доказателства да
установи при пълно и главно доказване, че лично или чрез трети лица е била лишена от
ответника Г. С. П., ЕГН **********, от правото си да обитава собствената си 1/ 2 идеална
част от процесния имот, за периода от 19.01.2019г./когато е отправено предложение за
доброволно уреждане на съсобствеността на имота до ответника/ до 18.04.2022г./датата на
постановяване на съдебното решение пред РС Сандански/. Твърди се че въз основа на
събраните по далото доказателства се доказва че ищцата по така предявения иск е бил
лишена от правото да ползва съсобствения недвижим имот, тъй като не е имала ключ от
него, като е била лишена от ответника от това си право след като се е омъжила и напуснала
дома си.
В частта в която се обжалва решение на РС Сандански относно присъдените на ответника
суми за направени от него подобрения, наведени са доводи с жалбата че подобрения в имота,
извършени от Г. С. П., ЕГН **********, са луксозни подобрения, които той е направил в
имота без съгласието на другия съсобственик- В. С. П., ЕГН **********. Същите не са били
необходими за запазване на имота, предмет на съдебна делба.
Поради изложеното иска се с въззивната жалба от В. С. П., ЕГН **********, чрез
пълномощника и адв. М., иска се от съда да отмени решението на РС Сандански в частта му
в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС да бъде
постановено от въззивният съд ново решение, с което предявения иск да бъде уважен изцяло
и за пълния му размер, както и да отмени частично предявения иск с правно основание чл.
346 от ГПК, в частта на присъдените от първоинстанционния съд суми за извършени
подобрения в съсобствения имот от Г. С. П., ЕГН **********, без съгласието на другия
съсобственик- В. С. П., ЕГН **********.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор на подадената въззивна
жалба, не е депозиран такъв от насрещната страна.
Срещу Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П.,
в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК, пред ОС Б. е подадена въззивна жалба от Г. С. П., ЕГН
**********, чрез адв. И. С., в частта му, в която е отхвърлена претенцията на
жалбоподателя за възлагане на делбения имот.
Поддържа се с въззивната жалба, че своевременно в първото заседание от втората фаза на
производството за делба, от Г. С. П., ЕГН **********, е депозирано искане за възлагане на
допуснатия до делба недвижим имот, като същият е декларирал, че не притежава друго
жилище- обстоятелство което не е било оспорено от насрещната страна. Сочи се във
въззивната жалба на Г. С. П., ЕГН **********, че същият е доказал със свидетелски
показания в производството пред РС П., че е живял постоянно в имота след смъртта на
наследодателите, а липсата на друго жилище е установено чрез представена справка от
Агенцията по вписвания за липсата на вписан друг недвижим имот, собственост на ищеца.
С жалбата се сочи, че предявения иск е отхвърлен от съда, тъй като е прието че липсата на
друго жилище следва да бъде доказана по делото с писмена декларация с нотариална
2
заверка на подписите и под страх от наказателна отговорност. Навадени са доводи за
неправилност на първоинстанционното решение на РС Сандански в тази му част, доколкото
същото е необосновано от събраните по делото доказателства.
На основание изложеното иска се с въззивната жалба на Г. С. П., ЕГН **********, чрез
неговия пълномощник- адв. С., съдът да отмени решението на РС Сандански в обжалваната
му част, като постанови друго, с което да възложи имота на Г. С. П., ЕГН **********, при
условията на чл. 349 ал. 2 от ГПК, като осъди същият да заплати в 6 месечен срок за
уравняване на дяловете, на другия съделител- В. С. П., ЕГН **********, сумата
15 005.00лв./съставляваща стойността на 1/ 2 идеална част от имота/.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадените въззивни жалби за допустими, като подадени в срока за обжалване, от
легитимирани страни с правен интерес от обжалване на неизгодните за тях части от
съдебното решение. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.
Пред въззивния съд е представена от жалбоподателя Г. С. П., нотариално заверена
декларация/с която декларатора ангажира наказателната си отговорност за неверно
декларирани данни/, с която същият декларира пред съда, че към датата на нотариалната
заверка/ 03.10.2022г./, той и съпругата му не притежават друго жилище. Въззивният съд е
приел същата като писмено доказателство, тъй като от една страна това обстоятелство е
било декларирано, макар и само в писмена форма от съделителя- Г. С. П., пред
първоинстанционния съд, а от друга страна декларатора потвърждава това обстоятлество и
към момента на извършването на нотариалната заверка на подписа му/03.10.2022г./ върху
представената декларация, т.е. и за период след даване ход на устните състезания по делото
пред първата съдебна инстанция/22.11.2021г./ и към момента на разглеждането на делото от
въззивния съд.
При устните състезания по делото, пълномощникът на жалбоподателя- Г. С. П.- адв. И. С.,
поддържа наведените оплаквания с въззивната жалба, на основанията изложении в нея, като
моли съда да отмени обжалваното решение в частта му в която съдът е отказал да възложи
имота на съделителия Г. С. П. на осн. 349 ал. 2 от ГПК, като неправилно и да постанови
друго, с което да възложи допуснатия до делба недвижим имот на съделителия Г. С. П., тъй
като се доказват от обективна страна кумулативно предвидените основания в разпоредбата
на чл. 349 ал.2 от ГПК за това. Излагат се доводи, че пред първоинстнационния съд са
събрани убедителни доказателства в тази насока, а представянето на нотариално заверена
декларация за обстоятелството че съдилетелят няма друго жилище, с ангажиране на
наказателна отговорност за неверно декларирани данни, не е прието от закона и от
съдебната практика като задължително условие за доказване на този отрицателен факт.
Поддържа се, че декларирането на благоприятни за съделителя правно релевантни за делото
факти с писмена декларация, не се ползва с материална доказатлествена сила и не обвързва
съда. Иска се от дъззивния съд да възложи на съделителя допуснатия до делба недвижим
имот, като бъде осъден съделителя Г. С. П., в 6 месечен срок от влизането на решението в
законна сила, да заплати на другия съделител В. С. П., сумата 15 005 лв., съставляваща 1/ 2
3
от стойността на съсобствения недвижим имот.
По отношение на въззивната жалба на В. С. П., адв. С. изразява становище за
неоснвателност. Възразява се че направените подобрения в недвижимия имот не са луксозни
такива, а подобрения необходими за опазването на имота.
Пълномощникът на В. С. П. - адв. Д. М., не се явява за насроченото открито съдебно
заседание пред въззивния съд, като не взема становище по съществото на делото.
За да се произнесе по оплакванията с депозираните въззавни жалби, в рамките на своята
компетентност, настоящият състав на ОС Б., въз основа на доказателствата събрани
пред първата и въззивната инстанция и становищата на представителите на страните
по делото, съобрази следното:
Производството е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, във втората фаза- по
извършването на съдебната делба.
С Решение № 298/12.12.2019г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П.,
отменено частично с Решение № 2653 от 18.06.2020г. по в.гр.д. № 188/2020г. по описа на ОС
Б. и недопуснато до касация с Определение № 551/14.12.2020г. на ВКС по к.гр.д. №
2770/2020г.на II г.о. на ГК, съдът е допуснал до делба между В. С. П., ЕГН **********, от
гр. П., ул. „Д. Г.“ № * и Г. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ч. Х.“ № *, на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор * по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., община П., област Б., улица Ч. Х.
№ *, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с
предназначение - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта
съгласно схема 104 кв.м., при съседи : на същия етаж - няма; под обекта - самостоятелен
обект с идентификатор *.1.1.; над обекта - самостоятелен обект с идентификатор *.1.3 при
равни квоти в съсобствеността, а именно по 1/2/една втора/ идеална част за В. С. П., ЕГН
********** и 1/2/една втора/ идеална част за Г. С. П., ЕГН **********.
В първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбата, ищцата В. С. П., чрез
процесуалния си представител-адв. М., е направила искане за възлагане на делбения имот
при условията на чл. 349 ал. 2 ГПК.
Предявено е от съдилелят В. С. П., искане по сметки с правно основание чл. 436 от ГПК, във
вр. с чл. 31 ал. 2 от Закона за собствеността- за осъждане на другия съделител- ответника Г.
С. П., да и заплати обезщетение в общ размер от 4 800лв., /по 300 лева месечно/, считано от
17.01.2019г., поради лишаването на ищцата от възможността да ползва съсобстевния имот в
посочения период. Искането по сметки е основано на твърдения че към момента на
образуване на делото, както и към момент на заявяване на искането, делбеният имот се
ползва само от единия съделител- Г. С. П.. Ищцата твърди, че е била лишена от
възможността да ползва имота, поради което с нотариална покана, връчена на ответника на
17.01.2019г., е поканила същия да й заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лева, за
това че е лишена от личното ползване на съсобствения наследствен имот, но ответникът е
отказал да и плати обезщетение и е продължил да препятства достъпа й до имота.
4
В първото открито съдебно заседание пред РС П., във втора фаза след допускане на делбата,
съделителят Г. С. П., чрез процесуален представител- адв. С., е направил искане за възлагане
на допуснатия до делба недвижим имот, при условията на чл. 349 ал. 2 ГПК. Ответникът
твърди, че от раждането си живее в процесния имот, първоначално заедно с родителите си, а
в последствие със семейството си. Твърди, че не притежава друго жилище. Декларира че
към момента на откриване на наследството, също е живял в процесния втори етаж от
жилищната сграда заедно със семейството си. Поддържа се от Г. С. П., че В. С. П. не е
живяла в делбения имот след като е сключила граждански брак и живее със семейството си
в друго жилище в гр. П..
В първото по делото съдебно заседание, след допускане насъдебна делба, предявен е пред
първоинстанционния съд иск по сметките с правно основание чл. 30 ал. 3 от Закона за
собствеността, във връзка с чл. 346 ГПК - за осъждане на съделителката В. С. П., да заплати
на В. С. П., половината от стойността на извършените от него подобрения в съсобствения
наследствен имот, с извършването на които се твърди че се е увеличала стойността на имота,
като се претендира заплащането на сумата от 19 160лева.
Исковата претенция на Г. С. П. е за извършени подобрения в процесния имот както следва:
Преди смъртта на родителите:
1/. Стълбище от входната врата до вратата на жилището, замазка и полагане на теракотени
плочки. Стойност на база направени разходи за труд и материали 1 640.00 лева. Време на
извършване – 2013 г.;
2/. Окачен таван на целия етаж, гипсокартон, лайсни, изолационна врата. Стойност на база
направени разходи за труд и материали 3 860.00 лева. Време на извършване 2012г.;
3/. ПВЦ дограма и прозорци на целия етаж, 5 броя. Стойност 2 450.00 лева. Време на
извършване 2014г.;
4/. Остъкляване на тераса, алуминиева дограма. Стойност 600.00 лева, време на извършване
2014г.;
5/. Врати на стаите в жилището, 5 броя. Стойност 2 500.00 лева. Време на извършване 2014г.
6/. Кухня. Поставяне на фаянсови плочки. Стойност на база труд и материали 240.00 лева.
Поставяне на теракотени плочки. Стойност 250.00 лева. Вградени шкафове 980.00 лева.
Време на извършване 2014г.;
7/. Подобрения на западна тераса (неостъклена) полагане на теракотени плочки, изграждане
на парапети. 300.00 лева. Време на извършване 2014г.;
8/. Баня и тоалетна. Поставяне на фаянс и теракот, плъзгаща се врата на банята. Стойност на
подобренията на база разходи за труд и материали 900.00 лева. Време на извършване 2014г.;
Обща стойност 13 720 лева.
След смъртта на родителите:
1/. Покрив. Цялостна подмяна на носещата дървена конструкция и обшивка, стрехи, олуци,
5
цялостна подмяна на капаци на керемидите, 300 бр. нови керемиди, изолационно фолио.
Стойност на подобренията на база разходи за труд и материали - 1 1 850.00 лева. Време на
извършване 2020г.;
2/. Външна фасада на жилището. Полагане на изолация и нова външна мазилка. Стойност на
разходите на база труд и материали 10 600.00 лева. Време на извършване 2020г.;
3/. Външна входна врата, входна врата на апартамента, прозорец на стълбище. Стойност 1
220.00 лева. Време на извършване 2020г.;
4/. Циклене и лакиране на дюшеме. Стойност 430.00 лева. Време на извършване 2020г.;
5/. Боядисване стаи. Стойност 500.00 лв. Време на извършване 2019г.;
Обща стойност 24 600 лева;
Сочи, че с оглед дяловете в съсобствеността- 1/ 2 от стойността на извършените подобрения,
с които е увеличена стойността на имота, е в размер на 19 160 лева, които претендира от В.
С. П. като съсобственик на имота.
Във връзка със заявените искания за възлагане на имота по чл. 349 ал. 2 ГПК и искания по
сметки по чл. 346 ГПК, страните са направили насрещни възражения:
Ищцата В. С. П. оспорва твърденията на ответника, като оспорва твърдението че Г. С. П.
към момента на откриване на наследството на родителите му е живял в допуснатия до делба
недвижим имот. Оспорва претенцията на ответника по сметки. Възразява че подобренията,
които ответникът е извършил в съсобствения имот и които същият претендира във втората
фаза на делбения процес са луксозни, а не неободими разноски за поддържането на имота, за
неговото укрепват и запазването му. Възразява, че не е била уведомена за извършването на
тези подобрения, поради което същите са извършени без нейното знание и съгласие.
Ответникът Г. С. П., оспорва исковата претенция на В. С. П. за възлагане на допуснатия до
делба недвижим имот, като твърди че неговата сестра след като е сключила граждански брак
е напуснала имота на родителите си и повече не е живяла в процесния имот. Оспорва се от
Г. С. П. иска за заплащане на обезщетение поради това че В. С. П. е била лишена от
възможността да ползва лично наследствения имот останал от нейните родители.
Ответникът твърди че В. С. П. не е ползвала процесното жилище, тъй като не е поискала
това. Оспорва се от ответната страна получаването на нотариална покана, изпратена от
ищцата до Г. С. П., с икане за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева месечно,
поради тове че същата е лишена от ползването на съсобствения имот. Ответникът оспорва
ищцовите твърдения, че е препятствал опитите на В. С. П. за ползване на имота. Твърди, че
ищцата не е искала да ползва имота.
Пред първоинстанционния съд са събирани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и
изслушани няколко СТЕ. Разпитани са свидетели доведени и от двете страни.
С обжалваното Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на
РС П., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на всеки от двамата съделители за
възлагане на съсобствения недвижим имот, като е приел че не са успешно доказани
6
кумулативно предвидените основания на разпоредбата на чл. 349 от ГПК, по отношение на
двамата съделители- В. С. П. и Г. С. П..
Съдът е приел че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем на две равни части,
съобразно квотите на съделителите, поради което е постановил на осн. чл. 253 от ГПК,
изнасянето на имота на публична продан, като сумата от проданта да бъде разпределена
между двамата съделители по равно.
С Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П., съдът
е уважил частично за сумата 14 795лв. предявения иск за подобрения в съсобствения имот,
предявен от Г. С. П. срещу В. С. П., като над уважения размер, до размера претедиран с
исковата молба 19 160лв., иска по сметки е отхвърлен като неоснователен. С решението си
първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 31 ал.2 от
ЗС, от В. С. П. срещу Г. С. П., съставляваща обезщетение за времето през което същата не е
била допусната да ползва съсобствения наследствен имот. Съдът е приел че е налице
недопускане до имота от страна на съделителя Г. С. П., но също така е приел че липсва
валидна писмена покана от страна на В. С. П., достигнала до адресата, в която ясно и
недвусмислено да е отправена покана както за допускане до ползване на имота, така и за
заплащане на обезщетение в размер на 300лв. поради недопускането до ползването на
имота.
С обжалваното Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 32/2019г. по описа на
РС П., съдът е осъдил страните да заплатят държавна такса във връзка с предявените
искания по сметките към бюджета, като е присъдил и разноски на страните съобразно
изхода по делото.
Срещу Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на РС П.,
са постъпили въззивни жалби от двамата съделители- Г. С. П. и В. С. П., насочени срещу
частите на решението, неизгодни за съответната страна.
Въз основа на събраните доказателства от първоинстанционният съд при разглеждане на
делото в РС Б. и претите писмени доказателства пред ОС Б., въззивният съд намира за
установена следната фактическа обстановка:
Пред РС П. е допусната и приета комплексната съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. П. Т., който след оглед на имота е категоричен в заключението си, че
допуснати до делба недвижим имот не е самостоятелен обект с идентификатор *.1.2, а
самостоятелен обект с идентификатор *.1.3, който е обособен като самостоятелно жилище с
антре, кухня, дневна и три спални и баня с вход откъм антрето, както и тоалетна на
стълбищната площадка. Експерта твърди че имота е на трети, а не на втори жилищен етаж,
като над обекта няма друг обект, а подпокривното простраство на сграда с идентификатор
*.1.
Експерта инж. П. Т., дава заключение че предвид архитектурното разпределение на
жилището и липса на самостоятелен вход, както и липса на други санитарни възли над
спални помещения на втория етаж от къщата съобразно изискванията на чл.40 ал.1 и чл.203
7
ал.1 ЗУТ допуснатия до делба недвижим имот тип жилище, апартамент, бр.нива 1, при
съседи на обекта : на същия етаж-няма; под обекта –самостоятелен обект с идентификатор
*.; над обекта –няма, не е поделяем на дялове без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи.
По делото не са събрани доказателства, оборващи заключението на ексепрта, поради което
въззивният съд намира същото за пълно, компетентно и достоверно, като го кредитира
изцяло, още повече че същото не се оспорва от страните в никой от неговите части.
В приетата от първоинстанционния съд СТЕ, експерта инж. Т. е извършил оценка на
недвижимия имот, при използване на метода на „Възстановителната стойност“, метода на
„сравнителната стоност“, като е определил пазарната цена на допуснатия до делба недвижим
имот на 68 360 лева, а стойността на всеки дял на съделителите в съсобствеността- на 34 180
лева.
В съдебно заседание при разпита му, вещото лице инж. П. Т. поддържа че невъзможността
да се обособят реални дялове от процесния имот за съделителите съобразно квотите им в
съсобствеността, при спазване на техническите правила и норми и без значителни
преустройства и без неудобства, по- големи от необходимите. Потвърждава изводите си че с
оглед на изхотвените схеми от Службата по кадастър за допуснатия до делба недвижим
имот, при вертикален разрез са процесната сграда, имота допуснат от съда до съдебна делба
се намира на третия жилищен етаж и е обособено жилище- самостоятелен обект с
идентификатор *.1.3, тъй като над него се намира „подпокривно пространство“.
Във връзка с оценката на имота за определяне на пазарната му стойност, експерта инж. Т.
потвърждава, че от снимките „Гугъл карти“ е установил, че процесната жилищна сграда е не
само без циментова плоча между последния етаж и подпокривното пространство, а същата е
изпълнена с гредоред, но той е отчел че сградата е и без стоманобетонни колони, като е
съобразил тези обстоятлества при заключението си за действителната пазарна стойност на
допуснатия до делба недвижим имот.
С оглед на заключението на експерта инж. П. Т. за действителния идентификационен номер
на допуснатия до делба недвижим имот, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал
СТЕ, изпълнена от експерта инж. Р. Х.. В приетото писмено заключение, неоспорено от
страните по делото, експерта сочи че е допусната грешка в решението с което е допусната
съдебна делба, в посочването на идентификатор на самостоятелния обектв сградата за който
се иска извършването на съдебната делба и който съставлява наследствено жилище,
обитавано от семейството на Г. С. П.. Неправилно в Решение № 298/12.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 232/2019г. по описа на РС П., допуснатия до делба недвижим имот е
посочен като самостоятелен обект с идентификатор *.1.2. В действителност става въпрос за
недвижим имот- жилище, който се намира на третия етаж от сграда с идентификатор *.1 по
КККР на гр. П., одобрена със Заповед № РД-18-70/14.12.2010г. на ИД на АК на гр. П. и
представлява самостоятелен обект с идентификатор *.1.3.
Приетата СТЕ, изпълнена от в.л. инж.х., която е неоспорена от страните, въззивният съд
счита че следва да бъде кредитирана с доверие като компетентна, обективна и достоверна и
8
в частта и, с която се поддържа от вещото лице че с одобрената КК и КР със Заповед № РД-
18-70/14.12.2010г. на ИД на АГКК, са одобрени схеми на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатор *.1 /процесната жилищна сграда/, а именно: *.1 – първи етаж, собственици Т.
Т., И. Т., Л. С. и С. З.; * – втори етаж, собственици С. Г. П. и В. М. П.; *.1.3 - жилище на
трети етаж. Съгласно заключението на 27.01.2021 г. в СГКК гр.Б. е направено изменение на
КККР на гр.П., засягащо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1, изразяващо се
в заличаване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.1.1 и нанасяне на нови
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *.1.4 и *.1.5. Вещото лице сочи
категорично за идентичност на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ
жилище с допуснатия до делба с Решение № 298/12.12.2019г по настоящото дело недвижим
имот с идентификатор *.1.3.
Експерта инж. Р. Х. при разпита му в съдебно заседание пояснява, че е извършено
изменение на КК и КР на схемата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
окончаващ на 1.1, като същият е бил заличен, а на негово място са нанесени два
идентификатора, окончаващи на 1.4 и 1.5. Експерта обаче сочи че това изменение не оказва
влияние и не води до промяна на самостоятелен обект с идентификатор *.1.2, като в съдебно
заседание по ддържа че това е именно допуснатия до делба недвижим имот, за който е
представена схема пред първоинстанционния съд при разглеждането на делото в първата
фаза- по допускането на съдебната делба. Така вещото лице не поддържа писменото си
заключение, представено по делото.
Пред първоинстанционния съд са били събирани доказателства във връзка с искането на
страните за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот, на осн. чл. 349 ал.2 от ГПК.
Разпитани са при разглеждането на делото пред РС П., свидетелите К. Т. Т., К. И. С. и Л. Л.
Ю., които са без родство със страните по делото, но са непосредствени съседи на допуснатия
до делба недвижим имот. Тези свидетели знаят имота и сочат че той се намира на
админстративен адрес: гр. П., ул. „Ч...„ № *.
Свидетелката Ю. е непосредствен съсед на имота и го знае от 1984г., когато се е омъжила и
заживяла на ул. „Ч..“ № *. Познава Г. С. П. и съпругата му Н., познава и В. С. П.. Сочи че
преди да се омъжи В. също е живяла в къщата на родителите си, на втория етаж, до който се
стигало през циментова стълба. Сочи се Г. С. П. от дете живее в тази къща и тя не знае да е
живял на друго място. След като се оженил Г. заедно със съпругата му започнали да
извършват подобрения в имота, като присъединили терасата към етажа, сменили дюшемето
и дограмите на жилището. Оправили банята и налепили прочки. През последната година
преди делото сменили керезидите на покрива и изолирали къщата от външната страна.
Свидетелката сочи, че това Г. и съпругата му извършвали сами и със свои средства след
1984г., като свидетлеката сочи че В. се омъжила през 1986г. и след това не живеела в
къщата на родителите си. Ю. пояснява, че В. има къща до гимназията в града и живеела там
със съпруга и децата си, като не се е връщала да живее в бащината си къща.
Свидетелката в показанията си сочи, че Г. не можел да ремонтира сам и викал за всяка
9
работа майстори на които плащал. Знае че той и съпругата му се захванали да гледат тютюн,
за да изкарат допълнителни пари за извършваните на втория етаж ремонти. Ю. потвърждава,
че част от ремонтите били направени приживе на родителите на страните по делото, които
били съгласни с тяхното извършване и дори били щастливи, като гледали че синът им
ремонтира и подновява имота, тъй като били в добри отношения помежду си. Ю. твърди, че
двамата били пенсионери и с малки пенсии и не можели да помагат финансово на сина си.
За това че плащали Г. и неговата съпруга, свидетелката Ю. знае от Н./съпругата на
ответника/, като тя не е присъствала на самите плащания и не може да каже дали родителите
са са включвали в разноските за извършените ремонти.
В показанията си свидетелката Ю. сочи, че дълги години родителите живели със
семейството на сина си в процесния етаж от къщата, а по някое време се изнесли да живеят
в малка къщичка, която Г. им построил в дъното на парцела и там починали- първо бащата,
а след това и майката.
Във връзка с искането по сметки и предявения иск за подобрения в съсобствения
наследствен имот, пред РС П. е била допусната и изслушана СТЕ, изготвена от вещото лице
инж. П. Т.. Вещото лице е извършил оглед на имота на място и категорично поддържа в
писменото си зъключение, че процесния имот се намира на третия жилищен етаж от къщата
и съставлява самостоятелен обект с идентификатор *.1.3, а не самостоятелен обект с
идентификатор *.1.2, както имота е описан в решението по допускане на делбата.
При огледа на място експерта и установил извършените подобрения в имота, които са
описани в молбата с която е формулирана исковата претенция за заплащане на подобрения,
като е описал същите в табличен вид. Сочи се стойността на извършените подобрения,
включваща стойността на материалите и труда за извършването на СМР, възлиза общо на
32 902лв. Експерта пояснява в заключението си, че при определяне на стойността на
извършените СМР по покрива на сградата, включил е 1/ 2 от общата стойност на ремонта на
прокрива, тъй като останалата част следва да се поеме от другия собственик на първия
етаж/сем. Т./. При експертната си оценка, вещото лице е съобазило и начислило и
овехтяването на направените по- рано СМР в недвижимия имот.
Съгласно основното заключение по съдебно-оценителната експертиза, изпълнена от инж.П.
Т., което въззивния съд приема за компетентно, обективно и пълно, както и неоспорено от
страните и необорено от останалите доказателства по делото, общата стойност на
подобренията /СМР/ за процесния имот е 32 902лева или 29 590лева с приспаднато
овехтяване към момента на оценката/25.08.2021г./ Експерта сочи в заключението си, че
стойността на наследствения недвижим имот/трети етаж от къща/, се е увеличила с 29 590лв.
в следствие на направените /СМР/подобрения в имота в продължение на няколко години,
като разделено между съделителите по 50% , на стойност 14 795.00лв. за всеки от тях.
По искане на ищцовата страна и опоради оспорването дали направените подобрения в имота
са били необходими за неговата поддръжка или същите съставляват луксозни такива,
допусната е и приета от първоинстанционния съд допълнителна съдебно оценителна
експертиза, извършена от инж. П. Т.. В съдебно заседание при разпита му, експерта сочи, че
10
според него както покрива на къщата, така и като цяло направените подоберния в имота са
били необходими за нейната поддръжка и укрепване, като същият дава заключение че
ремонта на покрива и измазването на къщата отвен са съвременни решения и не съставляват
луксозни подобрения в съсобствения имот.
Същото становище инж. П. Т. поддържа и в допълнителната си експертиза по делото, в
която дава заключение че извършените СМР/подобрения/ в допуснатия до делба недвижим
имот, са били необходими за запазване на процесния имот и сградата, в която се намира
жилището. Представил е същите в табличен вид, като е приел че не са били необходими
разноски за поддръжката на имота, само замяната на дървените врати в жилищната част на
имота, както и замяната на входната дървена врата към етажа. Всички останали подобрения
вещото лице е оценил като необходими за поддръжката на имота.
За доказване на обстоятелството че Г. С. П. живее със семейството си в допуснатия до делба
съсобствен недвижим имот, представена е и приета като писмено доказателство от
първоинстанционния съд- заверен препис от лична карта на ответника, от която е видно, че
постоянния му адрес е: гр. П., ул. „Ч...“ № *, който е и административния адрес на
процесния наследствен имот на страните по делото. Прието е като писмено доказателство от
РС П. и Удостоверение от СВ гр. П., за вписвания, отбелязвания и заличаване на лице на
осн. чл. 45 б.“а“ от ПВ, с което се удостоверява пред съда, че за периода от 01.01.2001г. до
24.04.2021г., по партидата на Г. С. П., ЕГН **********, няма вписани други недвижими
имоти, на които това лице да е собственик.
Пред въззивният съд Г. С. П. е представил и съдът е приел като писмено доказателство,
писмена декларация с нотариална заверка на подписа от 03.10.2022г., с която от Г. С. П., с
ангажиране на наказателната му отговорност, се декларира че той и съпругата му не
притежават друго жилище, както до провеждане на устните състезания пред РС
П./22.11.2021г./, така и към датата на провеждане на устните състезания пред ОС
Б./06.10.2022г./
По делото не е спорно между страните, че В. С. П. е напуснала бащината си къща след като
се е омъжила и същата не е живяла със семейството си в процесния имот след сключването
на брака си. Отделно не е спорно че същата има друго семейно жилище в гр. П., където
живее със семейството си.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че след смъртта на родителите
на страните и откриване на наследството, В. С. П. не е била допускана от брат си до
ползване на съсобствения наследствен имот, като същата не е имала ключ от двора и от
процесния етажт от къщата. За този си извод въззивният съд дава вяра на разпитаните по
искане на ищцата свидетели пред РС П..
Свидетелят Г. П. е съпруг на ищцата. Знае че жилището се намира на втория етаж от къщата,
като над него е тавана, който не се се използва. Свидетелят сочи в показанията си че същото
се състои от кухня, баня, толетна и три стаи с коридор, както и две тераси. Твърди се от П.
пред първоинстанционния съд, че след смъртта на майки, неговата съпруга е отишва в
11
имота за да почисти хладилника, но не е бил допуснат до имота от нейния брат и неговата
съпруга. В показанията си свидетелят сочи, че дъщерята на Г. С. П. им казала- ..“това място
вече е чуждо за вас и.. няма смисъл да идвате тук“. Свидетелят П. сочи също така, че по
време на делето П.и за почнали ремонт, като са оправили покрива и са изолирали къщата
отвън. П. е таксиметров шофьор и сочи, че често минава с таксито покрай наследствения на
неговата съпруга имот. Съпругът на ищцата сочи в показанията си, че лично бил свидетел
на разговор между брата и сестрата, като неговата съпруга казала на Г. П., че не желае да се
извършват ремонти, докато не бъде поделен имота.
При отговори на въпросите на другата страна, свидетелят П. сочи, че родителите на
съпругата му живеели до смъртта си в къщата, която се намира в дъното на парцела, която
се състои от две стаи и баня. Твърди, че неговата съпруга не е било допускана до никоя част
от имота, като дори не и бил даден ключ от входната врата към парцела на къщата. Тя
искала да получи ключ от входната врата, но такъв и е бил отказан от нейния брат.
Пред първоинстанционния съд е била разпитана като свидетел и дъщерята на ищцата-
свидетелката С. Д.. Тя също сочи че знае имота, като твърди в показанията си, че П.и имат и
друг наследствен имот в с. Скрът, както и ниви. Свидетелката С. Д. знае че процесния имот
е на втория жилещен етаж от къщата, но твърди че над него има и таванско помещение, като
не знае това помещение дали се обитава от някой. Дъщерята твърди пред съда в гр. П., че
нейната майка е била в обтегнати отношения с брат си още преди смъртта на родителите и,
като В. С. П. не е допускана до етажа на къщата и никога не го е обитавала сама или със
семейството си. Свидетелката твърди че тя последно е влизала в това жилище през месец
май, преди смъртта на баба и Велика, която тя посетила, тъй като баба и имала имен ден.
Свидетелката С. Д. в показанията си сочи, че наследственото жилище/на втория етаж от
къщата/ е било в добро състояние след смъртта на нейните баба и дяво и не се е нуждаело от
никакъв ремонт. Към момента на смъртта на баба и, дървената дограма вече е била
подменена с ПВЦ дограма. Банята също не се нуждаела от ремонт. Свидетелката Д. не знае
кога вуйчо и е извършвал ремонт на покрива на къщата, но знае че майка и се
протИ.поставила да бъде извършван ремонт, преди да се подели наследствения имот от
нейните родители. Свидетелката не е присъствала на разговорите между нейните баба и
дядо, но знае от майка си, че преди да умре бащата на страните по делото, казал че дава
10 000лв. на дъщеря си В., а останалото Г. да го даде на сестра си.
По делото е приета като писмено доказателство- нотариална покана, изпратена от В. С. П. до
Г. С. П., чрез Нотариус Р. Й., с която ищцата е поканила ответника, във връзка с
откриването на наследството след смъртта на нейните родители и поради това че сина и
дъщерята на починалите техни родители имат съгласно чл. 5 от ЗН равни дялове- по 1/ 2
идеална част от наследствения недвижим имот- „… в 7 дневен срок от получаването на
настоящата нотариална покана, Г. С. П. да се свърже се В. С. П.- за да се разберат
доброволно и да се уточнят за подялбата на наследственото имущество.“ Установява се
от писмените доказателства приети пред първоинстанционния съд, че нотариалната покана е
депозирана от В. С. П. пред Нотариуса на 04.01.2019г., а от приетото като пимено
12
доказателство пред РС П.- Удостоверение с вх. № 5 от 21.05.2021г., удостоверява се пред
съда че така депозираната от В. С. П. нотариална покана, е била връчена лично на Г. С. П.
на 17.01.2019г., за което по делото е представена разписка за връчването от същата дата,
подписана от ответника по делото.
Съгласно заключението на инж. В., което е допуснато и прието от първоинстанционния съд
като компетентно, обективно и необорено от останалите доказателства по делото, към месец
ноември 2021г., пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е 59 600лева
като стойността на всеки дял в съсобствеността е в размер на 29 800 лева. В писменото си
заключение след огледа и оценката на процесния съсобствен недвижим имот, експерта инж.
В. също е категорична, че допуснатия до делба недвижим имот, съставлява самостоятелен
обект с идентификатор *.1.3, по КК и КР на гр. П., а не както е отбелязано в решението с
което е допусната съдебна делба- самостоятелен обект с идентификатор *.1.2.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни
доводи:
Настоящият въззивен състав на ОС Б., счита че обжалваното съдебно решение на РС П. е
валидно постановено, по предявен иск за делба с правно основание 34 от ЗС и въз основа на
редовна искова молба. Решението е произнесено от законен съдебен състав, в изискуемата
писмена форма, в рамките на предоставената му от закона правораздавателната власт и при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
За извършване на проверка за правилност на обжалваното решение, обоснованост от
доказателствената съвкупност и изграждане на самостоятелни правни изводи въз основа на
събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е
ограничен от оплакванията навадени с въззивните жалби, с които са очертани пределите на
инстанционния съдебен контрол, като се ръководи от разпоредбите на закона и вътрешното
си убеждение/чл. 12 от ГПК/.
С предявяване на иск за делба съдът бива сезиран с искане за прекратяване на
съществуващото дотогава състояние на съсобственост върху описаното в исковата молба
/респ. включеното в делбената маса по реда на чл. 341 ал. 2 ГПК/ имущество. С решението
по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще
се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик /чл. 344, ал. 1 ГПК/. След
влизане на това решение в сила, по реда на чл. 349 и сл. ГПК съдът следва да извърши
делбата именно на имотите, за които тя е била допусната, т. е. имотите, посочени в
решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите, посочени в
решението по нейното извършване, за да може да се приеме, че е налице произнасяне по
заявения с исковата молба спорен предмет.
При извършване на делбата съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с
влязлото в сила решение по допускане на делбата по отношение на нейните обекти, като на
това основание е длъжен да постанови прекратяване на съсобствеността между
съделителите върху всички обекти, допуснати до делба /Решение № 377 от 19.10.2010г.,
13
гр.д. № 742/10г. на II г. о./. Във втората фаза на делбата е недопустимо да се променя броя
на обектите, допуснати до делбата, а само тяхната индивидуализация, като се отчетат
настъпилите промени в индивидуализиращите ги белези./Определение № 235 от
25.05.2017г. на ВКС по гр. д. № 5144/2016г., II г. о., ГК/
Поради изложеното при извършването на делбата съдът следва да се съобрази с решението
по допускането й. В този смисъл решението по допускане на делбата се ползва със сила на
пресъдено нещо по посочените в чл. 344 ал. 1 ГПК въпроси. В това решение делбеното
имущество се описва според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за
неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от
същия вид. Когато обаче съществува възможност имуществото да бъде описано по няколко
начина без това да има за последица промяна в предмета на делото, различното описание на
имота в решението по извършване на делбата не обосновава неговата недопустимост.
При извършването на делбата съдът следва да отчете настъпилите промени в имота след
постановяване на решението по чл. 344 ал. 1 ГПК, стига същите да нямат за последица
създаване на нов обект на право на собственост-пристрояване или надстрояване на
самостоятелен обект към допусната до делба сграда /в който случай ще се извърши делба
само на посочения в решението по допускане обект/, обособяване на самостоятелен
поземлен имот, включващ в себе си само част от допуснатия до делба и др.
Промените, които следва да бъдат взети предвид при извършването на делбата обективно
водят до промяна в описанието на имота, вкл. в хипотеза, при която от допуснатия до делба
имот по реда на чл. 201 или чл. 203 ЗУТ по предвидения в закона ред са обособени повече
от един самостоятелни имота. Подобна разлика в описанието на имота не би могла да
обоснове недопустимост, както и неправилност на решението по извършване на делбата.
Ако обаче промени в допуснатото до делба имущество не са настъпили, но въпреки това е
налице несъответствие в описанието на имотите между решението по допускане и
решението по извършване на делбата, това няма да обоснове недопустимост на решението
по извършването на делбата ако в пространствено отношение обектите са идентични-
различават се само по описанието на отделните помещения, евентуално при извършването
на делбата от допуснатия до делба обект са обособени няколко самостоятелни дяла, без да е
била проведена процедура по чл. 203 ЗУТ и др. Решението по същинското извършване на
делбата би било недопустимо само ако във втората фаза на делбата се подели реално имот,
обективно различен от допуснатия като пространствено обособена част от земната
повърхност, която не е идентична с допуснатия до делба имот.
Същевременно съдът е длъжен да извърши делбата на имота, за който в първата фаза на
производството е установено, че е съсобствен между съделителите без обаче да е обвързан
от описанието на имота в решението по допускане на делбата, ако във фазата по
извършването й се установи осъществяване на допустимо от закона преустройство след
постановяване на решението по допускане на делбата, респ. изготвяне на надлежно одобрен
инвестиционен проект, който има за последица обособяване на няколко самостоятелни дяла.
Ако съдът установи неточности в описанието на имота в решението по допускане на
14
делбата без обаче да е възможно отстраняването им по реда на чл. 247 ГПК, имотът следва
да бъде описан в диспозитива на решението по начин, който да съответства на описанието
му в решението по допускане на делбата, както и по начин, съответстващ на реалното
състояние на имота, установено по делото. Т.е. без да се променя по същество предмета на
делото- допуснатия до делба недвижим имот, делбеният съд следва да ликвидира
съсобствеността, чрез някой от изрично предвидените в ГПК способи, но като държи сметка
за актуалната индивидуализация на недвижимия имот към момента на неговото възлагане,
изасяне на публична продан или чрез разпределение на реални части между съделителите,
съобразно квотите при които е допусната делбата./Решение № 49 от 18.02.2013г. на ВКС по
гр. д. № 549/2012г., II г. о., на ГК/
В настоящия казус във втората фаза на делбата е възникнал въпроса за верния
индифакицоенен номер на допуснатия до делба недвижим имот по КК и КР на гр. П..
Допусната е изслушана от първоинстанционния съд съдебно техническа експертиза, по
която вещото лице и посочило в писменото си заключение че в действителност, недвижимия
имот описан в исковата молба по делото, при разположението на помещенията в жилището
допуснато от съда до делба, поради това че над него се намира подпокривното пространство
на жилищната сграда и липсва друг самостоятелен обект, поради което допуснатия до делба
недвижим имот по одобрената КК и КР на гр. П., съставлява самостоятелен обект с
идентификатор *.1.3, а не както е посочено в решението за допускане на съдебна делба
самостоятелен обект с идентификатор *.1.2. В съдебно заседание при разпита му, експерта
инж. Х. се е разколебал и не поддържа заключението си в писмената му част, като заявява че
допуснат до делба е самостоятелен обект с идентификатор *.1.2, както е записано в
решението за допускане на съдебна делба.
По делото обаче са допуснати още две СТЕ, извършени от експертите инж. П.Т. и инж. М.
В., които са извършили оглед на имота, запознали са се със схемите за съществуващите на
място самостоятелни жилищни обекти, като са извършили оценка за тяхната поделяемост и
за пазарната им стойност. И двамата експерти в писмените си заключения сочат че
всъщност са извършили оглед и оценка на самостоятелен обект с идентификатор *.1.3,
който съобразно актуалното състояние на имота по КК и КР се намира на третия
жилищен етаж, тъй като над него няма друг самостоятелен обект и е подпокривното
пространство на сградата. Поради изложеното и въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд писмени доказателства и заключенията на експертите по
допуснатите СТЕ, въззивният съд намира че следва да бъде извършена делба на недвижим
имот- жилище, апартамент, находящ се на трети жилищен етаж от сграда с идентификатор-
*.1, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *.1.3. Въззивнят състав на ОС Б.
намира за установено и доказано въз основа на заключенията на експертите, по приетите и
неоспорени от страните СТЕ пред РС П., че това е актуалната индивидуализация на
допуснатия до делба недвижим имот по КК и КР на гр. П., като касае се за имот идентичен
на този допуснат до съдебна делба с Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№232/2019г. по описа на РС П..
15
По искането на страните за възлагане на недвижимия имот по реда на чл. 349 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 344 ал. 1 от ГПК с решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти тя следва да се извърши,
както и относно квотите от съсобствеността за всеки един от съделителите. След като
решението за допускане на делбата по чл. 344 от ГПК влезе в сила, съсобствеността реално
се ликвидира по един от четирите предвидени в закона способа: а/ чрез съставяне на
разделителен протокол по чл. 350 от ГПК и теглене на жребий по чл. 352 от ГПК; б/ чрез
разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий и
поставянето им в дял по реда на чл. 353 от ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на
жребий е невъзможно или много неудобно; в/ чрез изнасяне на имота на публична продан по
чл. 348 от ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в
дялове на съделителите, и г/ чрез възлагане на имота по реда на чл. 349 ал. 1 или ал. 2 от
ГПК, когато са налице условията на закона.
В настоящия казус в срока по чл. 349 ал. 4 от ГПК, съделителите В. С. П. и Г. С. П., чрез
пълномощниците си по делото пред първата съдебна инстанция, своевременно са предявили
възлагателни претенции по чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния имот- жилищен
етаж/апартамент/, с твърдение че при откриване на наследството- 08.05.2017г. са живили в
него и не притежават друго жилище, с оглед представените към молбата доказателства.
Предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в дял по реда на чл. 349 ал. 2
ГПК, са следните: 1/ имотът да е жилищен по предназначение – т. е. да служи за
задоволяване на жилищни нужди и да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно
жилище; 2/ да е реално неподеляем; 3/ съсобствеността да е възникнала от наследяване; 4/
съделителят, който е предявил претенцията да е живял в имота към момента на откриване на
наследството и 5/ предявилият претенцията да не притежава друго жилище.
С оглед на наведените с въззивната жалба от Г. С. П. оплаквания, въззивният съд е длъжен
да извърши проверка за наличието на обективно и кумулативно предвидените в закона
основания във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК по отношение
на съделителя- Г. С. П..
В процесния случай е безспорно между страните, че процесният недвижим имот е жилищен,
реално неподеляем и съсобствеността по отношение на същия е възникнала в резултат на
наследяване, а и тези обстоятелства се установяват по делото въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства/ гласни и писмени/ дават
основание на съда да направи обоснован извод, че в процесния случай предявената от
ищеца Х. К. възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния
имот- апартамент е основателна.
Разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.); ,
поради което и разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д.
16
№ 1/2004 г., ОСГК, са приложими на общо основание. Според приетото в т. 7 и т. 9 от
посоченото Тълкувателно решение, наследникът трябва да е живял в имота постоянно,
продължително, т. е. да е налице трайно фактическо състояние, което да е продължително
във времево отношение и да се изразява в установяване, пребиваване в делбения имот с цел
използването му по предназначение за задоволяване на жилищни нужди на съделителя
/въпросът се решава с оглед конкретните за случая обстоятелства/. Законът не поставя
изискването съделителят да е живял с наследодателя в едно домакинство. Когато
съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на две или
повече открити наследства, то за възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е достатъчно
претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството,
от което черпи права.
В решение № 19 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. дело № 619/2012 г., ІІ г. о., ГК, е прието, че
по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако съсобствеността е
възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател, а в случаите на
последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели
/възходящи/ от страна на всички съделители, възлагане може да се иска ако са налице
предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства, тъй
като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане
по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК, протИ.поставимо на един и същ кръг лица – наследници
по закон и на двамата наследодатели.
Установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните доказателства по делото в
първата фаза на съдебния процес, че правата на съделителите- В. С. П. и Г. С. П.,
произтичат изцяло от наследствени правоотношения, като те черпят наследствените си
права, по наследството на своите преки наследодатели- С. Г. П./баща на страните – починал
на 16.06.2016г./, както и от своята пряка наследодателка В. М. П./майка на страните –
починала на 08.05.2017г./. От друга страна от приетата и неоспорена от страните СТЕ във
втората фаза на съдебната делба, установява се по несъмнен начин по делото, че предвид
архитектурното разпределение на жилището и липса на самостоятелен вход, както и липса
на други санитарни възли над спални помещения на втория етаж от къщата съобразно
изискванията на чл. 40 ал.1 и чл. 203 ал.1 ЗУТ, допуснатия до делба недвижим имот, не е
поделяем на дялове без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и норми.
Въззивният съд въз основа на събраните пред първоинстационния съд писмени и гласни
доказателства, приема за установено при пълно и главно доказване, че съделителят Г. С. П.
има право да иска допуснатият до делба жилищен имот- етаж от къща/апартамент/, да му
бъде поставен в дял, доколкото се установява по несъмнен и категоричен начин, въз основа
на ценените гласни доказателства/показанията на свидетелите К. Т., К. С. и Л. Ю.-
непосредствени съседи на имота/, че е живял в него, както към момента на откриване на
наследството на неговия баща С. Г. П./поч. на 16.06.2016г./, така и към момента на смъртта
на общата наследодателка и за другия съделител- неговата майка- В. М. П./поч. на
17
08.05.2017г./
Обстоятелството че съделителят Г. С. П. е живял със семейството си именно в процесния по
делото жилищен имот, към момента на смъртта на двамата си родители впрочем не е
оспорено от другата съделителка, която пред първоинстанционния съд е оспорила
обстоятелството че нейния брат не е живял постоянно от рождението си в бащината му къща
и е напускал същата през определени периоди от време. Изискването на разпоредбата на чл.
349 ал.2 от ГПК е не съделителят да е живял непрекъснато в допуснатия до съдебна делба
недвижим имот/жилище/, а същият да е живял в имота към момента на откриване на
наследството, т.е. към момента на смъртта на неговите наследодатели. Настоящият състав
счита, че трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо
от целта на това пребиваване - било за задоволяване на жилищна нужда, било за
осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст,
запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на
наследството. Законът не поставя никакви допълнителни ограничения спрямо това
изискване и особено в хипотеза, в която липсва конкуренция за възлагане, не може да бъде
отричана тази предпоставка чрез стеснително тълкуване, обосновано с причините за
пребиваване в жилището.
В съдебната практика са дадени разрешения за тълкуване на съдържанието на поставеното с
чл. 349, ал. 2 ГПК изискване претендиращият възлагане в дял съделител при откриване на
наследството "да е живял" в неподеляемото жилище. В т. 7 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.
д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при липса на законова дефиниция посоченото в
чл. 349 ал. 2 ГПК изискване "да е живял в него", в практиката се е наложило разбирането, че
това предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение,
установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по
предназначение. Посочено е, че доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият
съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая
обстоятелства. То следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на
предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес по чл. 26 ал. 1 т. 5, във вр. с
чл. 27 ЗБДС, тъй като постоянният адрес е този, на който българският гражданин получава
официалните съобщения от органите на държавната администрация и съдебната власт, но
този адрес може да не съвпада с адреса по местоживеене. /Определение № 15 от 9.01.2018г.
на ВКС по гр.д. № 2381/2017г., II г.о., ГК и Определение № 60318 от 14.07.2021г. на ВКС по
гр.д. № 1758/2021г., I г.о., ГК/
В настоящия казус установява се въз основа на събраните пред РС П. гласни доказателства,
че именно Г. С. П. се е грижел за родителите си, които са живеели в малка къща, построена в
дъното на същия урегулирен поземлен имот именно от него, както и че към момента на
смъртта им именно Г. С. П. е обитавал жилищния етаж от къщата, останал в наследство от
неговите родители. В тази насока косвено доказателство е и адреса на регистрация на
съделителя по личната му карта, препис от която също е представена и приета като писмено
доказателство пред РС П.. Така установява се, че същият е бил и адресно регистриран на
18
адреса на който се намира допуснатия до делба недвижим имот, след издаването на същата
на 04.04.2014г. от МВР Б..
Въззивният състав на ОС Б. намира за установено и доказано и другото установено от
законодателят обективно обстоятелство, предвидено в разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК
като условие за възлагане на недвижимия имот на един от съделителите по делото- да не
притежава друг жилищен имот към момента на извършване на делбата. Законът има
предвид жилище по смисъла на чл. 40 и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, което реално може да служи за
задоволяване на жилищни нужди/Решение № 229 от 7.04.2010г. на ВКС по гр.д. №
14/2009г., I г.о./ Понятието "жилище" има законова дефиниция в нормата на § 5, т. 30 от ДР
на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на
жилищни нужди. В случаите, когато дадено понятие е законово определено, то следва да се
използува в един и същ смисъл във всички нормативни актове- аргумент от чл. 37 ал. 1 от
Указ № 883 от 1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Затова отрицателното
условие да "няма собствено жилище" следва да се разбира в смисъл съделителят с
възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето
предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното
определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има
самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и
баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него. Ирелевантно във връзка с преценката за приложението на разпоредбата на чл. 349 ал. 2
от ГПК за възлагане на имота на един от съделителите е дали същият е собственик на друг
вилен или земеделски недвижим имот, както и на идеални части от други наследствени
недвижими имоти./ Определение № 509 от 30.12.2020г. на ВКС по гр.д. № 2202/2020г., I г.
о., ГК; Решение № 229 от 7.04.2010г. на ВКС по гр.д. № 14/2009г., I г.о., ГК и Решение №
157 от 21.12.2020г. на ВКС по гр.д. № 2476/2020г., I г. о., ГК/.
В практиката на ВКС се приема, че при наличие на оспорване на отрицателно фактическо
твърдение, каквото е и твърдението, че претендиращият възлагане на недвижим имот по
реда на чл. 349 ГПК съделител няма друго жилище, този съделител следва да докаже
твърдението си. Наследникът дължи извършването на пълно и главно доказване, като
допустими са всички предвидени в ГПК доказателствени средства. /Решение №
143/8.02.2017г. по гр.д. № 1693/2016г., II г.о. на ГК на ВКС и Определение № 41 от
29.01.2018г. на ВКС по гр.д. № 4646/2017г., I г.о., ГК/ Не се счита, че наследникът има
такова жилище, когато се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения
процес, когато притежава идеална част от имот или имот в друго населено място, или когато
имотът е обременен с право на ползване, учредено в полза на трето лице, когато наличието
на такива и други подобни обстоятелства сочи, че имотът не е годен за задоволяване на
жилищните нужди на съделителя. Въпросите дали живеенето в наследствения имот включва
и грижи за наследодателя, както и дали краткотрайното /инцидентно/ пребиваване в
чужбина води до извод, че наследникът не е живял в имота при откриване на наследството,
19
не са били в случая обуславящи за крайния изход на спора, поради което не се налага да
бъдат коментирани от настоящия съдебен състав на ОС Б../Определение № 431 от
3.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 3065/2015г., I г.о., ГК/. Твърденията на другия съделител- В.
С. П., че Г. С. П. е собственик и на други идеални части от наследствени имоти, както иче
същият е собственик на земеделски имоти, не са установени и доказани пред
първоинстанционния съд, но същите не могат да имат съществено значение във връзка с
преценката на съда дали да възложи имота на съделителя- Г. С. П., при условията на чл. 349
ал.2 от ГПК. Не се установява и доказва по делото, Г. С. П. да е напускал дома на своите
родители, след като се е омъжил, както не се доказва от събраните по делото доказателства,
същият да е имал друго семейно жилище и да е живял със семейството си в друг имот на
територията на страната. Ето защо въззивният съд намира за доказано, че именно
допуснатия до делба недвижим имот- етаж от къща/апартамен/ е семейното жилище на Г. С.
П., където същият е живял постоянно със семейството си, включително и към момента на
откриване на наследството на неговите наследодатели- починалите родители на страните.
В закона и в съдебната практика не е прието за задължително доказването на отрицателния
факт- че съделителят поискал възлагане на наследствения недвижим имот не притежава
друго жилище, следва задължително да бъде извършено чрез представяне на нотариално
заверена декларация за семейно и имотно състояние. Страните използват представянето на
такава декларация с оглед на задължението вменено им от закона да установяват при пълно
и главно доказване един отрицателен факт, което е изключително трудно и дори доскоро
приемано от съдебната доктрина за недопустимо. Декларирането на един факт чрез
ангажиране на наказателната отговорност има значение за наказателното право, но в
гражданското право касае се за заявяване от страната на един благоприятен за нея факт,
който не може с факта на декларирането му пред съда да има обвързваща доказателствена
сила. Именно поради това с Решение № 143 от 08.02.2017г. по гр.д. № 1693/2016г. на ІІ г.о.
на ГК е прието, че ако представена от съделителя декларация за установяване на
отрицателното условие за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК бъде оспорена, то негова е
тежестта да докаже декларираните обстоятелства, както и че доказването на отрицателни
фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти/
индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт.
Въззивният състав на ОС Б. намира че в случая при обсъждане на всички относими
доказателства се налага извод, че такова доказване от страна на претендиращия възлагане
съделител Г. С. П., е успрешно извършено въз основа на доказатлествата пред
първоинстанционния съд. При предявяване на претенцията по чл. 349 ал. 2 ГПК пред РС П.,
Г. С. П. макар и да не е представил нотариално заверена декларация, че не притежава друго
жилище на територията на страната и че към датата на откриване на наследствата на двама
родители е живяла в процесното жилище, представил е и удостоверение от Службата по
вписванията в гр. П. за вписванията на негово име в периода 01.01.2002г. до 24.03.2021г., от
която не се установява притежанието на друг жилищен имот. Същото в съвкупност със
събраните по делото гласни доказателства, че допуснатия до делба недвижим имот,
съставляват индиция, че Г. С. П. към момента на откриването на наследството от неговиге
20
родители, не е бил собственик на друг недвижим имот, съставляващ негово „жилище“,
поради което преценката на състава на първоинстационния съд, че обстоятелствата по чл.
349 ал. 2 от ГПК са останали недоказани, поради непредставяне от страна на Г. С. П. на
нотариално заверена декларация, в която същият да е дакларирал тези факти срещу
ангажиране на наказателната му отговорност, не се възприема като правилна и не се
поддържа от настоящия въззивен състав на ОС Б..
Приетато от въззивният състав на съда нотариално заверена декларация от жалбоподателят
Г. С. П., сочи на извода че съделителят и съпругата му не притежават друго жилище, както
до провеждане на устните състезания пред РС П./22.11.2021г./, така и към датата на
провеждане на устните състезания пред ОС Б./06.10.2022г./, тъй като това обстоятелство
следва да бъде налице и към момента на постановяване на решението за възлагане на
недвижимия имот, а не само към момента на откриване на наследството.
При изложените съображения и въз основа на собствен анализ и оценка на събраните по
делото доказателства, въззивният състав на ОС Б. приема, че са налице предпоставките за
извършване на делбата по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК, поради което своевременно
направеното от съдилетия Г. С. П. искане за възлагане на процесния недвижим имот се
явява основателно и следва да бъде уважено.
Не са налице основания за да бъде уважено като основателно искането на съделителката В.
С. П. за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК.
Установява се от събраните доказателства по безспорен и несъмнен начин, че същата и към
момента на откриване на наследството на родителите на страните, и към момента на
извършването на съдебната делба има друго „жилище“ в гр. П., където живее със
семейството си, като освен това няма данни да е пребивавала трайно и за неопределен
период от време в наследствения имот към момента на откриването на наследството на
праводателите на страните по делото.
При изложените съображения налице са основанията за възлагане на допуснатия до делба
наследствен жилищен имот на съделителя Г. С. П., ЕГН **********, от гр. Б., като
съобразно разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК, дела на другия сънаследник- В. С. П., следва
да бъде уравнен от съда с друг имот или с пари. Тъй като по делото не се установява Г. С. П.
да е собственик и на друг наследствен на страните недвижим имот, то въззивният състав на
съда счита, че уравняването на дяловете на съделителите следва да се извърши с
присъждане на парична сума.
В хипотезата на извършване на делбата чрез способа по чл. 349 ал. 2 ГПК, дължимото
парично уравнение на дяловете се определя въз основа на действителната стойност на имота
съгласно разпоредбата на чл. 349 ал. 4 изр. 2 ГПК. Целта на делбеното производство е
прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има
право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. За да е
налице пълно съответствие между получения от всеки един от съдилителите дял с неговата
квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му
21
пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя
дължимото уравнение. Според приетото в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г.
на ВКС по гр. дело № 1/2004г., на ОСГК, "действителната пазарна цена на имота" е тази
стойност, която отчита не само конкретното техническо състояние на жилището/време на
изграждане, материали, овехтяване и др./, но и икономическите параметри, обусловени от
предлагането и търсенето на регионалния пазар на недвижими имоти. Стойността на
получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи момент и това е
моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното имущество. При наведени във
въззивната жалба доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд
досежно избора на способ за извършване на делбата/каквито и именно се поддържат в
случая от жалбоподателя Г. С. П./, същото не влиза в сила и доколкото делбеното
производство е все още висящо, въззивният съд е длъжен да установи актуалната пазарна
цена на делбения имот и да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в
съответствие с тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на
имота е изминал значителен период от време и служебно да назначи нова експертиза с цел
делбата да се извърши по действителната пазарна цена на имота/Решение № 266 от
17.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 3333/2014 г., І г.о., ГК, Решение № 67 от 24.03.2016г. на ВКС
по гр.д. № 5264/2015г., І г.о., ГК и Решение № 120 от 11.10.2019г. на ВКС по гр.д. №
2763/2018г., I г.о., ГК/
Видно е от заключението по приетата СИЕ от първоинстанционния съд, изговена от
експерта инж. В., към 11.11.2021г., че пазарната цена на жилището, оценоно по метода на
приходната стойност и по метода на пазарните аналози, възлиза на 59 600.00лв. Тъй като
съделителите имат квоти в съсобствеността от по 1/ 2 идеална част, то дела на всеки един от
тях възлиза на 29 800лв. От доказателствата по делото се установява, че както преди
откриването на наследството, така и след откриването на същото, съделителят Г. С. П. е
извършил подобрения в съсобствения на страните и наследствен недвижим имот, въз основа
на което се е увеличила стойността на имота. Видно е от приетото и неоспорено от страните
писмено заключение на експерта инж. П. Т., че в резултат на извършените в имота
подобрения, неговата стойност се е увеличила със сумата от 29 590лв., която стойност
следва да бъде приспадната от пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот,
тъй като се установява от доказателствата по делото, че подобренията са извършени от и със
средствата на съделителя Г. С. П.. След приспадане от пазарната стойност на имота на
сумата с която неговата стойност се е увеличила в резултат на извършените подобрения от
съделителя Г. С. П., следва да се приеме че след като недвижимия имот му се възлага от
съда по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК, то същият следва на осн. чл. 349 ал. 5 от ГПК да бъде
осъден да заплати на другия съделител- В. С. П., сумата 15 010.00лв. за уравняване на
дяловете, което същият следва да стори в 6 месечен срок от влизането на решението за
извършване на делбата в законна сила, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното изплащане на дължимото.
По оплакването на жалбоподателката В. С. П., за неправилност на обжалваното решение
22
в частта му, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС:
Прието е с Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012г., ОСГК,
че лично ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Нормата
на чл. 31, ал.1 ЗС дава право на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно
предназначението й и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея
според правата им. Ползващият съсобственик започва да пречи тогава, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с ТР № 7 от 02.11.2012г. на
ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГК, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна,
когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това той/респ. член на неговото семейство/ продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик, или съсобственикът не си служи пряко и
непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик
да си служи с нея /например като държи ключа от имота/. Писменото поискване по чл. 31 ал.
2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 84 ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът
изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече
срокът на общата петгодишна погасителна давност.
Писменото поискване/покана/ е формално адресно волеизявление, за което е определена от
закона форма за действителност, но не и иискване за съдържание. Писмената покана не е
условие за изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за
възникване на същото, поради което липсата на писмена покана води до неоснователност на
искането за заплащане на обезщетение от лишения от правото на ползване съсобственик.
Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от получаването му ще се дължи
обезщетение за напред, а не за периода преди това. Тази покана задължително следва да е
писмена, като е достатъчно да се отправи веднъж, за да се приеме че е възникнало правото за
бъдещи периоди, без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено
писменото поискване разпростира последиците си неограничено във времето докато
съществува съсобствеността съответно докато се прекрати ползването от съсобственика на
цялата вещ. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС;
Решение № 669/15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; Решение №
466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.; постановени по реда на чл.
290 от ГПК и като такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР № 18/2010 г. на
ОСГТК на ВКС).
Поради изложените съображения от правна страна, за да се уважи иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС,
23
освен наличие на съсобственост, ползване само от един от съсобствениците и пречки
създадени от него за ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и
че е имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия съсобственик да му
се плати обезщетение за времето през което е бил лишен от ползване на имота. За да е
действителна, поканата следва да е извършена в писмена форма и да е достигнала до
знанието на другата страна.
От събраните писмени и гласни доказателства установява се по безспорен и несъмнен
начин, че допуснатия до делба съсобствен недвижим имот е бил ползван единствено и само
от съделителя Г. С. П. и неговото семейство, като събрани са доказателства че същият е
държал ключ от имота и не е допуснал сестра си В. С. П., до ползването на наследствения
недвижим имот.
Установява се по безспорен начин по делото, че след като е била лишена от правото да
ползва съсобствения наследствен имот, В. С. П. е отправила до брат си- Г. С. П., нотариална
покана, чрез Нотариус Р. Й., която е била връчена лично на адресата на 17.01.2019г. С
поканата лишената от ползване наследница, е поканила брат си да се свърже с нея- „…за да
се разберем доброволно и да уточним подялбата на насладственото ни имущество“.
Въззивният съд в настоящия си състав намира, че отправената нотариална покана е в
изискуемата от закона форма за действителност, като същата удостоверява и датата на
връчване на изявлението отправено до адресата- Г. С. П.. Съставът на ОС Б. обаче намира,
че с оглед на садържанието на процесната покана, в нея не се съдържа изрично изявление от
неползващия съсобственик, до ползващия съсобственик на наследствения недвижим имот, с
искане за предоставяне на ползване върху имота или за заплащане на обезщетение поради
недопускането на един от сънаследниците до личното ползване на вещта според нейното
предназнчение. Отправената покана по настоящото дело е за това съсобствениците да се
срещнат за да постигнат съгласие за доброволната подялба на наследственото имущество.
Макар и да е спазена писмената форма за действителност, процесната нотариална покана не
съдържа ясно и недвусмислено волеизявление на съделителят В. С. П., отправено до другия
съделител и неин брат, с искане същата да бъде допусната до ползване на имота или с
искане да и бъде заплатено обезщетение за недопускането до ползване на съсобствения
недвижим имот. При липсата на изрично изявление и покана за заплащане на обезщетение
по реда на чл. 31 ал.2 от ЗС, въззивният съд намира че липсва валидно изпратена покана за
обезщетение до ползващия имота съсобственик, за това че В. С. П. е лишена от
възможността да ползва и да получава плодовете от наследствения на страните недвижим
имот, поради което правилно предявения иск с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС е бил
отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. Оплакването за неправилност,
наведено с въззивната жалба от В. С. П., следва да бъде оставено без уважение.
Обжалваното решение на РС П. в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено от
състава на ОС Б..
По предявените искове за подобрения в съсобствения недвижим имот от Г. С. П.:
Пред първоинстанционния съд, в първото по делото открито съдебно заседание при
24
започване на втората фаза от съдебната делба, предявени са от Г. С. П. и са приети от
районният съд за разглеждане- искове за подобрения в съсобствения недвижим имот, като
искане по сметките по реда на чл. 346 от ГПК. Въззивният съд намира че предявените
искове за подобрения са процесуално допустими, същите са своевременно заявени пред
съда, въз основа на редовна писмена молба, като съставът на РС П., с оглед на начина на
тяхното заявяване, правилно е квалифицирал същите като искове по чл. 12 ал. 2 от ЗН и чл.
60-61 от ЗЗД.
Извършилият подобренията съделител може да претендира от останалите съделители само
това, с което последните са се обогатили вследствие увеличаването на наследственото
имущество, осъществено от съделителя-ищец по чл. 12 ал. 2 от ЗН, ако не е бил възмезден
приживе от неговите наследодатели. По тези съображения при определяне размера на
обезщетението, от значение е не колко е изразходвал съответният наследник, за труд и
материали, а с колко е увеличено наследственото имущество в резултат на извършените
подобрения, като разходите могат да бъдат по-малки или по-големи от увеличението на
стойността на имота/в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 70 от
26.03.2010г. по гр. д. № 304/2009г. на ІІ г. о. на ВКС, Решение № 42 от 20.06.2017г. по гр. д.
№ 2619/2016г. на ІІ г. о. на ВКС и др./. Съответният сънаследник, извършил подобрения в
делбения имот, може да претендира да бъде възмезден от останалите сънаследници за
реализираното от него увеличаване на имуществото на наследодателя, но те отговарят само
до размер съответен на правата на всеки от тях в наследствената маса, а не за пълния размер
на увеличението /така Решение № 42 от 20.06.2017 г. по гр. д. № 2619/2016 г. на ІІ ГО на
ВКС/.
Установените въз основа на доказателствата пред първата съдебна инстанция СМР в
допуснатия до делба недвижим имот, извършени от съделителят Г. С. П., след смъртта на
общите наследодатели на страните, имат характер на подобрения, доколкото чрез тях
фактически е била увеличена стойността на имота. Извършени са в периода 2019-2020г.,
като установява се от изготвената съдебно оценителна експертиза, че много малка част от
тези подобрения не са били необходими за поддръжката на общото добро състояние на
имота. Липсват данни за извършени луксозни подобрения в допуснатия до делба недвижим
имот. Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен
начин в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от
условията, при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт– като
държател или владелец на правата на останалите съсобственици– ТР № 85/1968 г. на ОСГК
на ВС. Правилно е прието с обжалваното решение на РС П., че подобренията са извършени
без знанието и съгласието на другата съделителка- В. С. П., в която хипотеза
правоотношенията се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие– чл. 61 ЗЗД. Отговорността в този случай е до размера на обогатяването, т. е.
по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност. /Определение №
111 от 25.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 3924/2021г., II г.о., ГК/
Във връзка с иска за подобрения по чл. 61, ал. 2 ЗЗД установена е трайна съдебна практика–
25
ТР № 85/02.12.1968год. на ОСГК на ВС, Решение № 1072 от 14.11.2008г. по гр. д. №
4295/2007год., ВКС, IV г.о. на ГК и др., с която се приема, че когато съсобственикът е
извършил подобрения в имота без съгласието, но и без изричното протИ.поставяне на
останалите съсобственици, както и без да е изменил намерението си да е владелец на своята
идеална част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него
и останалите съделители се уреждат по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие. Ако съсобственикът е действал и в свой интерес,
другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски,
но само до размера на обогатяването им.
Същественото за крайния резултат във връзка с предявения иск за подобрения, е решението
на настоящия въззивен състав на ОС Б., че са налице основанията на чл. 349 ал.2 от ГПК, за
да бъде допуснатия до делба недвижим имот възложен в дял на съделителя Г. С. П.. След
като недвижимия имот в който са направени подобренията се възлага на съделителят който
ги е извършил, то направените подобрения остават в неговия патримониум, като без
значение е дали се дължи стойността на изразходваните средства за труд и материали или
увеличената стойност на недвижимия имот, в резултат на извършените СМР. С възлагането
на съсобствения недвижим имот на съсобственика- подобрител, получаване се сливането на
две качества- на кредитор и длъжник по предявените искове за подобрения по чл. 12 ал. 2 от
ЗН и по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД. Поради това признатите права на съсобственика извършил
подобренията в наследствения имот, срещу другия съсобственик за направените в общия
имот подобрения се погасяват. Следва обжалваното решение на РС П., в частта на
уважените искове за подобрения в съсобствения имот да бъде отменено, като вместо това
исковете по чл. 12 ал. 2 от ЗН и по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, да бъдат отхвърлени от въззивният
съд като неоснователни.
При изложените съображения от фактическа и правна страна, обжалваното Решение №
8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на РС П., следва на осн. чл.
271 от ГПК да бъде отменено в частта му в която е отхвърлена претенцията на Г. С. П.,
ЕГН **********, от гр. П., за възлагане на наследствения съсобствен жилищен имот, по
реда на чл. 349 ал.2 от ГПК, както и в частта на решението, в кято съдът е постановил
изнасянето на имота на публична продан, като вместо това следва да бъде постановено
решение, с което допуснатия до делба съсобствен жилищен имот, да бъде възложен на
съделителя Г. С. П., по реда на чл. 349 ал. 2 от ГПК, като същият следва да бъде осъден да
заплати на В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., за уравняване на дяловете, сумата
15 010.00лв., ведно със законната лихва върху присъдената главница, в 6 месечен срок от
влизане на решението по извършване на делбата в законна сила.
Следва да бъде отменено обжалваното решение на първоинстационния съд и в частта му, в
която съдът е уважил предявения иск за подобрения, предявен от Г. С. П. срещу В. С. П., за
сумата от 14 795лв., като вместо това бъде постановено решение, с което така предявения
иск бъде отхвърлен като неоснователен поради неговото погасяване.
Следва да бъде отменено обжалваното Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д.
26
№232/2019г. по описа на РС П. и в частта му за разноските, като в останалата част същото
следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
По разноските по делото:
Присъждането на разноски по иска за съдебна делба, както и заплащането на дължимата
държавна такса се извършва с решението във втора фаза на делбата. С оглед разпоредбата
на чл. 355 ГПК, в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски,
а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата, съобразно стойността
на дяловете на съделителите. Решението по първата фаза на делбата не слага край на
процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски, като същите се присъждат с
решението по извършване на делбата във втора фаза./ в този см. Решение № 3 от 6.02.2012г.
на ВКС по гр. д. № 189/2011г./.
Когато е повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените от
първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78
ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е
предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските– виж т. 9
от Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, в този смисъл и Определение № 4 от
6.01.2011г. на ВКС по ч. гр. дело № 542/2010г., II г. о., ГК, Определение № 47 от
29.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 6919/2014г., I г. о., ГК, Определение № 45 от 27.02.2018г.
на ВКС по ч.гр.д. № 466/2018г., I г.о., ГК и Определение № 78 от 27.04.2018г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1521/2018г., I г.о., ГК.
При обжалване на решението за допускане на делбата или извършване на съдебна делба,
различно е приложението на закона пред въззивната съдебна инстанция. В тази фаза на
процеса страните участват в делото в качеството си жалбоподатели или на ответници по
жалбата. Настоящият състав на ОС Б. споделя съображенията изложени в тази насока в
Определение № 93 от 18.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1667/2018 г., II г. о., ГК, съгласно
които разноските за въззивното и касационно обжалване се присъждат съобразно
разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени
разноските. В горния смисъл е практиката по Определение № 4 от 06.01.2011г. по ч.гр.д. №
542/2010г. на II г.о. и Определение № 252 от 11.07.2014г. по гр.д. № 2024/2014г. на I г.о. на
ВКС на РБ, съответно и указанията в Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС.
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, присъждането на разноските по дело за съдебна
делба, се прави с решението по извършване на делбата, съобразно стойността на дяловете на
съделителите, като дължимата сума се изчислява въз основа на действителната пазарната
стойност на имота към момента на постановяването на решението. След всеки от
съделителите Г. С. П. и В. С. П., да бъдат осъдени да внесат по сметката на съда, сума от по
1 192.00лв., за дължимата държавна такса, съответстваща на дела им от съсобствеността на
делбения имот.
27
Следва Г. С. П. да бъде осъден да заплати сумата- 1 183.60лв. за дължимата държавна такса
във връзка с предявения иск за извършени в делбения имот подобрения, след като същият е
отхвърлен от съда като неоснователен.
Следва да бъде осъдена В. С. П., да заплати по сметката на съда сумата 432.00лв. за
дължимата държавна такса във връзка с предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС, който е
отхвърлен от съда като неоснователен.
С оглед на изхода от делото, въззивната жалба е оставен без уважение, поради което следва
да бъде осъдена жалбоподателката Д. Г. П., да заплати на въззиваемите - Б. Г. М. и М. К. М.,
дължимите разноски за адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция, които
съгласно предсатвените списък на разноските по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита
и съдействие е в размер на 1 500лв., за които изрочно е посочено че са платени в брой.
Водим от горното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. № 232/2019г. по
описа на РС П., в частта му с която е отхвърлена претенцията на Г. С. П., ЕГН **********,
от гр. П., за възлагане на допуснатия до делба недвижим имот по реда на чл. 349 ал. 2 от
ГПК и досежно начина на извършване на съдебната делба- изнасяне на имота на публична
продан, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на осн. чл. 349 ал. 2 от ГПК, на Г. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул.
„Ч. Х.“ № *, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор *.1.3 по
КК и КР на град П., на административен адрес: гр. П., обл. Б., ул. „Ч...“ № * А, находящ се в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор *, с предназначение- ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта съгласно схема 104 кв.м., при
съседи : на същия етаж - няма; под обекта - самостоятелен обект с идентификатор *.; над
обекта – няма, състоящ се от кухня, дневна, три спални, антре, баня и тоалетна и тераса и
със самостоятелен вход към етажа.
ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ч. Х.“ № *, да заплати на В. С. П., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, за уравняване на дяловете, сумата от
15 010.00лв./петнадесет хиляди и и десет лева/, ведно със законната лихва, в 6 /шест/-
месечен срок, считано от влизане на съдебното решение за възлагане на имота в законна
сила.
При неизплащане на паричното задължение за уравняване на дяловета в указания срок,
възлагателното решение се обезсилва по право и имота се изнася на публична продан.
Собствеността на поставеното в дял жилище ще бъде придобита от лицето, в чиято полза е
възлагането, от датата на плащане в пълен размер на сумата от 15 010.00лв./петнадесет
28
хиляди и и десет лева/, ведно със законната лихва, считано от дата на влизане в сила на
решението по възлагане до окончателното плащане на дължимото.
ОТМЕНЯ Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на РС
П., в частта му в която е осъдена В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., да заплати на Г. С.
П., ЕГН **********, от гр. П., сумата 14 795лв., съставляваща стойността на извършените в
делбения имот подобрения от Г. С. П., в периода от 2013г.- 2020г., съразмерно на
притежаваната от нея 1/ 2 идеална част от имота, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по сметки по чл. 346 от ГПК, педявена от Г. С. П., ЕГН
**********, от гр. П., ул. „Ч. Х.“ № *, срещу В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д. Г.“
№ *, за заплащане на стойността на извършените подобрения в допуснатия до делба
недвижим имот, както следва:
Преди смъртта на родителите:
1/. Стълбище от входната врата до вратата на жилището, замазка и полагане на теракотени
плочки. Стойност на база направени разходи за труд и материали 1 640.00 лева. Време на
извършване – 2013 г.;
2/. Окачен таван на целия етаж, гипсокартон, лайсни, изолационна врата. Стойност на база
направени разходи за труд и материали 3 860.00 лева. Време на извършване 2012г.;
3/. ПВЦ дограма и прозорци на целия етаж, 5 броя. Стойност 2 450.00 лева. Време на
извършване 2014г.;
4/. Остъкляване на тераса, алуминиева дограма. Стойност 600.00 лева, време на извършване
2014г.;
5/. Врати на стаите в жилището, 5 броя. Стойност 2 500.00 лева. Време на извършване 2014г.
6/. Кухня. Поставяне на фаянсови плочки. Стойност на база труд и материали 240.00 лева.
Поставяне на теракотени плочки. Стойност 250.00 лева. Вградени шкафове 980.00 лева.
Време на извършване 2014г.;
7/. Подобрения на западна тераса (неостъклена) полагане на теракотени плочки, изграждане
на парапети. 300.00 лева. Време на извършване 2014г.;
8/. Баня и тоалетна. Поставяне на фаянс и теракот, плъзгаща се врата на банята. Стойност на
подобренията на база разходи за труд и материали 900.00 лева. Време на извършване 2014г.;
Обща стойност 13 720 лева.
След смъртта на родителите:
1/. Покрив. Цялостна подмяна на носещата дървена конструкция и обшивка, стрехи, олуци,
цялостна подмяна на капаци на керемидите, 300 бр. нови керемиди, изолационно фолио.
Стойност на подобренията на база разходи за труд и материали - 1 1 850.00 лева. Време на
извършване 2020г.;
2/. Външна фасада на жилището. Полагане на изолация и нова външна мазилка. Стойност на
разходите на база труд и материали 10 600.00 лева. Време на извършване 2020г.;
29
3/. Външна входна врата, входна врата на апартамента, прозорец на стълбище. Стойност 1
220.00 лева. Време на извършване 2020г.;
4/. Циклене и лакиране на дюшеме. Стойност 430.00 лева. Време на извършване 2020г.;
5/. Боядисване стаи. Стойност 500.00 лв. Време на извършване 2019г., за сумата
19 160.00лв., съответстваща на наследствения дял на В. С. П. от допуснатия до делба
недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по описа на РС
П., в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, да заплати по сметката на
ОС Б., сумата 1 192.00лв. за дължимата държавна такса за извършената делба, съразмерно на
дела и от съсобствеността, както и сумата 432.00лв. за дължимата държавна такса във връзка
с предявения иск по чл. 31 ал.2 от ЗС, който е отхвърлен от съда като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. С. П., ЕГН **********, от гр. П., ул. „Ч. Х.“ № *, да заплати по сметката на
ОС Б., сумата 1 192.00лв. за дължимата държавна такса за извършената делба, съразмерно на
дела му от съсобствеността, както и сумата 1 183.60лв. за дължимата държавна такса във
връзка с предявения иск за извършени в делбения имот подобрения, който е отхвърлен от
съда като неоснователен.
Пред въззивната съдебна инстанция, не са представени доказателства за действително
извършени от страните разноски, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8019/18.04.2022г., постановено по гр.д. №232/2019г. по
описа на РС П. в останалата му част.
Решението, в частта му по иска с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС, е окончателно и не
подлежи на обжалване, арг. от чл. 280 ал. 2 ГПК.
Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по способа за извършване на съдебната
делба, подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, с касационна
жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30