РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Царево, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Стефка Б. Илиева
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20232180100228 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
Р. Н. Т.- действащ в качеството си на управител на дружество "***" ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ****, против: И. А. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, с която се иска от съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 25, 27 и чл. 37.4 и 37.6 от ИДПК № ***от ***г. и чл. 86 от ЗЗД, да
заплати на ищеца, сумите по процесния договор- Индивидуален договор за
потребителски кредит /ИДПК/ № ***от *** г. които са обявени в просрочие и
са изцяло изискуеми като към ***г. в общ размер на ***лева- главница и
**лв. лихва за периода от ***г. до ***г. в т.ч. салдо-просрочен дълг- ***лв.
просрочена „такса експресно разглеждане“ - ***лв. просрочени наказателни
такси за забава **лв. и **лв. лихва, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на настоящия иск - ***г. до окончателното й изплащане. В
условие на евентуалност, се претендира на основание чл. 55 от ЗЗД,
връщането на получената сума по договора, като получена без основание /на
отпаднало основание/, (в случай на уважаване на иска на ответника по чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД срещу „***“ **). В условията на евентуалност, се претендира
1
като иск за заплащане на обезщетение за причинените на дружеството от
кредитополучателя имуществени вреди в размер на претърпяната загуба и
пропусната полза поради пълно неизпълнение на задължението за връщане на
сумата по сключения ДИПК, възлизащи на общия размер на задължението
***лв. е дължима на осн. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на НИ до окончателното изплащане на сумите. С исковата молба са
представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на
експертиза.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба
се твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
С исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен
Индивидуален договор за потребителски кредит /ИДПК/ № ***от ***г. в
изпълнение на който ищеца - кредитор по договора - е предоставил на
ответника - кредитополучател по договора - сумата от ***лв. за срок от
**дни, с падеж за връщане на ***г. Сочи се, че сумата по отпуснатия кредит е
била преведена по сметка на ответника на ***г. чрез разчетна експозиция на
***№ ***. Според ищеца, с договора е било уговорено сумата по кредита да
се олихвява с **% лихвен процент, а годишният процент на разходите да е
**% /т. */. Договорено е договора да се погаси с *бр. погасителна вноска.
Според исковата молба, в т. *страните са уговорили заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на **лева /обявена за нищожна с решение №
**/ ***год. на ***/. Според ищеца, към датата на предявяване на настоящата
претенция, кредитът не е платен изцяло, като ответника е заплатила една
вноска от **лв. и според ищеца, дължи по договора просрочен дълг от **лева,
просрочени наказателни такси за забава от **лева, просрочена такса „****“
от **лева
С отговора на исковата молба, ответника оспорва предявените искове.
Ответника твърди, че сключеният договор за потребителски кредит ***от
***г. е недействителен, тъй като не са спазени императивните изисквания на
чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7
- 9. Според ответника, договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като
2
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му,
като в случая е посочен ГПР от *%, както й годишен лихвен процент *%, но
не се сочи, дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
е променлив. Твърди се също така, че в процесния Договор е посочено, че
ГПР от *%, но не е уточнено, какви точно разходи се включват в посочения
процент. Твърди се, че в случая, ако и посоченият годишен лихвен процент да
е *%, на ответника се вменява задължение от **лева за такса експресно
разглеждане и от **лева разноски по събиране на вземането. Според
ответника, тези суми следва да се отнесат към ГПР и неотнасянето им,
поставя ответника в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от нея финансов продукт. Сочи се, че погасителния
план към договора, не отговаря на изискванията на чл. 11, ал, 1, т. 11 от ЗПК,
тъй като в него липсва задължителната информация по ЗПК, което създава
невъзможност за ответника да разбере, заплащаните от него вноски по
погасителния план какви компоненти включват и как са изчислени. Според
ответника уговорената в Договора такса експресно разглеждане и разноски за
събиране на вземането, фактически представляват лихва- допълнителна
печалба на кредитора, от което следва, че годишният лихвен процент няма да
е *%, тъй като в него се включва и сумата от ***лева, уговорена като такса
експресно разглеждане и сумата от ***лева за разноски за събиране на
вземането. Сочи се, че доколкото лихвата е част от ГПР, то в ГПР следва да
се включи и сумата от **лева, уговорена като такса експресно разглеждане и
сумата от ***лева за разноски за събиране на вземането. Сочи се, че поради
невключване на уговорката за заплащане на неустойка в ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора, тъй като размера на
ГПР не е реалния такъв, което представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на Закона за зашита на потребителите.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и като
обсъди твърденията и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание в чл. 79, вр. чл. 240 и чл. 86
от ЗЗД.
Исковете са предявени от лице имащо правен интерес, срещу пасивно
легитимиран ответник, поради което и съда ги приема за допустими.
3
Разгледани по същество, същите са и частично основателни.
Според нормата на чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо
спазването на някаква форма. Тъй като договорът за заем е реален договор,
същия се счита сключен между страните в момента на предаване на заемната
сума, а връщането на същата става или в уговорен от страните срок, или в
едномесечен срок от поискването, т.е. предаването на дадената в заем сума е
елемент от фактическия състав на сделката.
Няма спор между страните, че между тях е бил сключен Индивидуален
договор за потребителски кредит /ИДПК/ № ***от ***г.
Не се спори, че ищеца - кредитор по договора - е предоставил на
ответника - кредитополучател по договора - сумата от ***лв. за срок от
**дни, с падеж за връщане на ***г. която сума е била преведена по сметка на
ответника на ***г. чрез разчетна експозиция на ***№ ***.
Не се спори, че с договора е било уговорено сумата по кредита да се
олихвява с **% лихвен процент, а годишният процент на разходите да е ***%
/т. */.
Няма спор, че в т. *страните са уговорили заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер на ***лева
При така установеното, съда намира че предявените искове са
частично основателни.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в договор за потребителски кредит ***от ***г. е
4
посочен ГПР *%, но липсва уточнение, касаещо какви точно разходи се
включват в ГПР. В случая, в процесния Договор, такса експресно
разглеждане, фактически представлява завоалирана лихва - допълнителна
печалба на кредитора, от което следва, че годишният лихвен процент няма да
е *%, тъй като в него се включва и сумата от ***лева, уговорена като такса
експресно разглеждане. Доколкото лихвата е част от ГПР, то в ГПР следва да
се включи и сумата от **лева, уговорена като такса експресно разглеждане.
Ето защо, поради невключване на уговорката за заплащане на неустойка и
такса експресно разглеждане в ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора, тъй като размера на ГПР не е реалния
такъв, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на
Закона за зашита на потребителите.
Съгласно 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и ал. 2 договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед
на посоченото по- горе, съдът приема, че процесния договор е
недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита. В случая се установява, че ответникът е извършил плащания в
размер на ***лв. с която сума съдът приема, че е погасил част от главницата.
Следователно искът е основателен за сумата ***лв. главница и в този размер
следва да се уважи. В останалите части иска следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид уважаването на главната претенция, основателна е и
акцесорната такава, за заплащане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на настоящия иск - ***г. до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода на делото, ищеца следва да заплати на адвоката на
ответника, сторените от него деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част на иска, в размер на ***лева, а ответника да заплати на ищеца, сторените
от него деловодни разноски, съобразно уважената част на иска, в размер на
***лева.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, да заплати на "***" ***, ЕИК
***, сумата от ***лева- главница и ***лв. лихва за периода от **г. до ***г.
ведно със законната лихва върху главницата считано от ***г. до
окончателното изплащане на сумата, които суми представляват остатък от
незаплатена главница и лихва, дължими по Индивидуален договор за
потребителски кредит /ИДПК/ № ***от ***г. сключен между И. А. А., ЕГН
********** и "***" ***, ЕИК ***, като отхвърля предявения иск, в частта му
над сумата от ***лева, главница ведно със законната лихва в размер на ***лв.
до претендирания размер от ***лв. главница и ***лв. лихва като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. А. А., ЕГН **********, да заплати на "***" ***, ЕИК
***, сумата от ***лева, за направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "***" **, ЕИК ***, да заплати на адв. Д. М., сумата от
***лева, за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд-
Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6