Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, V – ти граждански
състав, в
публично съдебно заседание на 22 април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6845 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
Предявен е установителен
иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Енерго-Про
Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответникът е негов клиент във връзка с
продажбата на ел.енергия за обект на потребление, находящ се в гр.Р, ж.к.“Д. 3“,
бл.11, вх.Г, ап.9. На 30.05.2018 г. „Енерго-Про Продажби“АД подало заявление
пред РС-Русе по реда на чл.410 ГПК за събиране вземането си срещу ответника за
сумите: 383,67 лв. главница за неплатена доставена и консумирана ел.енергия по 6
бр.фактури, издадени за периода 13.11.17 г. – 13.03.18 г., както и 9.52 лв.
лихва за забава за периода 02.12.2017 г. – 10.05.2018 г. На заявителя по приложеното
ч.гр.д. № 3598/18 г. по описа на РС–Русе били дадени указания за предявяване на
иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Първоначално претендира да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че П.Г.Р.
дължи на „Енерго-Про Продажби“АД горните суми, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Впоследствие депозира
уточняваща молба, с която признава, че претендираните суми по делото са изцяло
заплатени на 29.10.2018 г., но претендира присъждане на разноските по двете
производства.
В отговора на исковата молба
назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника счита
исковете за допустими, но неоснователни. Твърди, че по делото липсвали данни
същият да е уведомяван и да е узнал за воденото срещу него заповедно
производство. Без да е получил исковата молба, ответникът на 29.10.2018 г.
заплатил претендираната сума. С извършеното плащане той признал иска, но
заявява, че с поведението си не е давал повод за завеждане на настоящото дело и
разноските следва да останат за сметка на ищеца.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В полза на ищцовото
дружество по приложеното ч.гр.д.№ 3598/2018 г. по описа на РС-Русе е издадена
заповед № 2040/
На основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за
установяване вземането си срещу длъжника.
По делото са
представени 6 бр. фактури за обект с аб. №
**********, с адрес: гр.Русе, ж.к.“Д. 3“, бл.11, вх.Г, ап.9, съгласно
които за периода 24.09.2017 г. - 23.02.2018 г. ответникът е потребил ел.енергия
на обща стойност 383,67 лв.
Представена е
справка от ищцовото дружество за потреблението на електрическа енергия от
ответника за същия обект, както и справка за платени и неплатени от ответника
фактури за процесния период.
Не е
спорно, че „Енерго-Про Продажби“АД, като краен снабдител, доставя
електрическа енергия при публично известни общи условия, като през процесния
период действащи са били Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“АД, одобрени с решение №
ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. От
доказателствата по делото е видно, че като потребител на ел.енергията,
доставяна в имота на горепосочения адрес, се води ответникът,
както и че между страните е
било налице облигационно правоотношение за доставка на електрическа
енергия при публично известни Общи условия.
И двете страни по спора признават, че претендираните суми по приложеното
заповедно производство за главница и лихви са заплатени от длъжника на
29.10.2018 г., поради което установителната претенция към настоящия момент се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Настоящото производство е образувано на 05.10.2018 г., т.е. преди извършеното
плащане, поради което следва да се приеме, че предвид късното погасяване на
паричното задължение чрез плащане по приложените 6 бр.фактури, ответникът е
станал причина за воденето на двете дела и дължи направените от ищеца деловодни
разноски по тях. В тази връзка е неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника, че последният не е бил надлежно уведомен за
задълженията си към „Енерго-Про Продажби“АД. Въпреки това е заплатил дължимите
суми и не е станал повод за водените срещу него съдебни дела. Съгласно чл.26,
ал.6 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД,
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил писмено уведомление
за размера на задължението. Поради това той изпада в забава след настъпване на
падежа на задължението по съответната фактура, без да е необходимо изпращането
на изрично уведомление за плащане на дължимите суми.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ГПК ответникът дължи на "Енерго-Про
Продажби"АД, гр.Варна, 75 лв. деловодни разноски за
заповедното производство и 375 лв. разноски
по настоящото дело.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО–ПРО
ПРОДАЖБИ"АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул."Владислав Варненчик"258, Варна тауърс Г, с ЕИК *********, представлявано от Биляна Георгиева Матева, Боряна
Димитрова Пенева и П. Стоянов Стефанов, установителен иск против П.Г.Р., ЕГН **********,***,
за дължимост на сумите: 383,67 лв. главница за неплатена доставена и консумирана ел.енергия по 6
бр.фактури, издадени за периода
ОСЪЖДА П.Г.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про Продажби”АД, гр.Варна, ЕИК *********, 375 лв. разноски по настоящото дело и 75 лв. разноски по ч.гр.дело № 3598/2018 г. по описа на РС-Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: