№ 137
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520102472 по описа за 2022 година
Ищецът Н. М. П. твърди, че по силата на нотариален акт № 195, том 1, рег.№ 4162,
нот.дело № 141 от 2017г. е придобил собствеността по отношение на два апартамента,
находящи се в гр.Русе, ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3, които са съответно
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.2234.4.2 с площ от 62.52 кв.м.,
заедно с изба № 1, представляващо апартамент № 2 и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 63427.2.2234.4.3 с площ от 63.67 кв.м., заедно с изба № 2. Ответницата е
живеела в имота, тъй като е имала връзка с М. П., който се явява отчуждител – продавач на
посочените недвижими имоти. М. М. П. си е запазил правото на ползване по силата на
горецитирания нотариален акт. На 01.12.2020г. на М. П. му е връчена заповед за защита от
26.11.2020г. издадена по гр.дело № 5490/2020г. по описа на РРС, по силата на която е
отстранен от двата апартамента находащи се в гр.Русе, ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2
и 3. От връчването на заповедта за защита от 01.12.2020г. до 10.04.2021г., ответницата е
живяла и ползвала двата апартамента без правно основание, тъй като не е собственик на
недвижимите имоти, не е сключвала договор за наем или за ползването му със собственика
на имота. За периода от 27.01.2021г. до 04.04.2021г. за ползването на процесните
апартаменти ответницата не е заплатила дължимите се суми за използвана електрическа
енергия към доставчика „Енерго-Про Варна” ЕАД в размер на 229.00 лева. Тази сума е била
заплатена от ищеца на каса и са му били издадени съответните фактури. По този начин
ответницата се е обогатила без основание, като е спестила заплащането на потребената и
използвана електрическа енергия за периода от 27.01.2021г. до 04.04.2021г. на стойност в
общ размер на 229.00 лева, съответно ищецът е обеднял с тази парична сума, тъй като е
заплатил електрическа енергия, която не е ползвал. Поради това моли съда да постанови
1
решение, с което да осъди Й. Й. да му заплати сумата от 229.00 лева, представляваща
дължимите суми за използваната електрическа енергия за периода от 27.01.2021г. до
04.04.2021г., с която се е обогатила при ползването без основание по отношение на два
апартамента, находящи се в гр.Русе, ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Ответницата Й. Б. Й. оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че в периода от
м.декември 2020г. до м.март 2021г. не е ползвала притежаваните от ищеца недвижими
имоти, без правно основание. С ползвателя на имотите М. П. живеят на семейни начала от
2008г. и имат родени две малолетни деца, а в апартаментите живеят от 2011г. Тези два
апартамента са на един жилищен етаж и са обединени като общо жилище. През 2017г. била
извършена сделка между него и брат му – ищеца, при която първия прехвърлил на втория
собствеността върху имотите, като си запазил правото на собственост върху същите.
Причината за това била, че след поредния нанесен й от М. П. побой, за който тя си извадила
медицинско, той се притеснил, че ако тя реши да се разделят и заведе дело за родителски
права, съдът ще й предостави ползването на семейното жилище до навършване на 18-
годишна възраст на децата. И към настоящия момент в това жилище живее ползвателят на
имотите М. П., въпреки, че те са собственост на ищеца. По повод на пореден акт на
домашно насилие, упражнено от М. П. спрямо нея на 30.10.2020г. тя завела дело по ЗЗДН –
гр.дело № 5490/2020г. по описа на РРС, по което въз основа на заповед за незабавна защита
от 26.11.2020г. М. П. го отстранил от съвместно обитаваното жилище – процесните два
апартамента. След отстраняването му, М. П. подал искане в „Електроразпределение Север”
АД, да бъде преустановено електрозахранването на имота. Няколко дни и то през най-
студените дни на м.януари 2021г., ответницата и децата й трябвало да живеят без
електричество. Временно било възстановено токоподаването към имота, след депозирано
възражение от нейна страна в електропреносното дружество. След това с писмо изх.№
5632653/26.01.2021г. „Електроразпределение Север” АД, я информирало, че тъй като не е
титуляр за обект с посочени в писмото абонатен и клиентски номер, то тя няма правен
интерес да подава жалби и сигнали и, че за да бъде захранен с електричество обитавания от
нея и децата имот, трябва да удостовери, че притежава право на собственост или право на
ползване върху същия. Това я принудило да подаде заявление до „Електроразпределение
Север” АД, с приложени съдебни актове, с надеждата, че дружеството ще приеме, че
съдебните актове доказват, че има право да обитава имота на правно основание и същият да
бъде електрозахранен. Периодът, в който следвало „Електроразпределение Север” АД да се
произнесе по нейното искане, съвпаднал с този, в който с М. П. започнали да водят
преговори за уреждане на отношенията им касаещи родителските права спрямо децата им.
Тогава той я уверил, че в бъдеще няма да има проблем с токоподаването в имота. В
2
следващите месеци след като било възстановено токоподаването, ответницата
переодично, както правела и преди това, проверявала по електронен път, дали има
неплатени задължения за ползваната електроенергия, но нямало такива. М. П. й казвал, че
той е платил сметките. Преди да бъде спряно токоподаването в имота, ответницата винаги е
заплащала в срок сметките си за ползваната електроенергия. След като токоподаването било
възстановено, никой не я информирал, че партидата за имота е променена и като титуляр на
същата вече е бил вписан ищеца Н. П.. Преди това титуляр бил М. П.. Поради това се
оказало, че тя е правила проверки по партидата, която била активна преди това, с титуляр М.
П., а не с новата такава, за съществуването на която не знаела, както и не знаела, че е
променен и титулярът и новия такъв е Н. П.. Именно лавината от дела, които завели Н. П. и
брат му М. П., както и инициираните от тях проблеми с токоподаването и то в зимния
период в жилището, в което живеела с децата, принудило ответницата да се откаже от
дадената им от съда възможност с децата да ползват това жилище и в началото на м.март
2021г. напуснали същото, като се установили в друго, за което тя плаща наем. Целта на М.
П., както той неведнъж й бил заявявал, е да я смаже финансово, като счита, че и настоящото
производство е с такава цел. До момента на получаване на настоящата искова молба,
ответницата не е била канена да издължи доброволно и извънсъдебно това задължение.
Нещо повече, била информирана от брата на ищеца – ползванеля на имотите, че той като
баща на децата им е заплатил ползваната от тях по време на пребиваването им по силата на
ограничителната заповед в жилището електроенергия. Веднага след като получила
настоящата искова молба, ответницата заплатила на ищеца претендираната от него сума в
размер на 229.00 лева, за което й е издадена разписка № 0100015722344469 от 20.05.2022г.
на Easy Pay. По изложените от нея съображения, счита, че не е станала причина за завеждане
на настоящото дело и не следва да бъдат възлагани в нейна тежест направените от ищеца
разноски. Нещо повече, за да се защити срещу неоснователната претенция на ищеца, се
налага да реализира разноски по делото, изразяващи се в заплатен от нея адвокатски
хонорар на упълномощения по делото адвокат.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
По силата на нотариален акт № 195, том 1, рег.№ 4162, нот.дело № 141 от 2017г. е
придобил собствеността по отношение на два апартамента, находящи се в гр.Русе,
ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3, които са съответно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 63427.2.2234.4.2 с площ от 62.52 кв.м., заедно с изба № 1, представляващо
апартамент № 2 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.2234.4.3 с площ
от 63.67 кв.м., заедно с изба № 2, като неговият брат М. М. П. си е запазил правото на
ползване по силата на същия нотариален акт правото на ползване по отношение на двата
апартамента. Ответницата е живеела в имота – процесните два апартамента, тъй като е
имала връзка с М. П., заедно с двете им деца. На 01.12.2020г., на М. П. му е била връчена
заповед за незабавна защита от 26.11.2020г. издадена по гр.дело № 5490/2020г. по описа на
РРС, по силата на която е отстранен от двата апартамента находащи се в гр.Русе,
3
ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3. По делото не се спори, че от връчването на
заповедта за защита от 01.12.2020г. до м.март 2021г., ответницата е живяла и ползвала двата
апартамента заедно с двете деца. За периода от 27.01.2021г. до 04.04.2021г. при ползването
на процесните апартаменти е била потребена електрическа енергия към доставчика „Енерго-
Про Варна” ЕАД в размер на 229.00 лева, която парична сума е била заплатена от ищеца на
каса и са му били издадени съответните фактури – представени по делото.
След получаване на настоящата искова молба, което е станало на 13.05.2022г.,
ответницата е заплатила на ищеца претендираната от него сума в размер на 229.00 лева, за
което й е издадена разписка № 0100015722344469 от 20.05.2022г. на Easy Pay, която е
представена по делото.
Представена е и справка от „Енерго-Про Продажби” АД, съгласно която титуляри по
партиди за електрическа енергия за обекти с абонатен № ********** и абонатен №
********** за периода от 2020г. до 2021г. са както следва: от 02.03.2011г. до 26.01.2021г. –
М. М. П.; от 27.01.2021г. до 05.11.2021г. – Н. М. П. и от 06.11.2021г. до настоящия момент –
М. М. П..
В показанията си свидетелят М. М. П. твърди, че в периода м.януари 2021г. до края
на м.март 2021г. ответницата ползвала апартамента на ул.”Муткурова” № 76. Той не живеел
там през този период, поради изаддената му ограничителна заповед. Брат му Н. искал да му
бъде предадено владението на имота, но Й. Й. не пожелала това. Искали при предаването на
имота да се състави някакъв протокол, в който да опишат какво е състоянието на
апартамента и имуществото в него, включително и сметки, когато са го ползвали
самостоятелно, но ответницата не пожелала да направят това и предаването на ключовете за
апартамента станало края на м.март 2021г. чрез детето им М.. Свидетелят не е сменял
партидата на електричеството в имота и не му е известно защо неговият брат е направил
това през м.януари 2021г. Твърди, че не е имал уговорка с ответницата да заплаща
консумативните разноски в имота и не е обещавал това, тъй като най-демонстративно бил
остранен от апартамента чрез издадената заповед, в който имал учредено право на ползване
и няма как да е поемал уговорки да заплаща разходите за ползването му. Месец април 2021г.
се върнал да живее в апартамента и когато отишъл да плаща сметката за тока разбрал, че
партидата била сменена на името на неговия брат.
В показанията си свидетелката И. Н. В. твърди, че познава ответницата и живеещия
заедно с нея М., тъй като живеят в съседство. Те живеели в два апартамента, които са
обособени като един по-голям. М. П. в края на 2020г. бил отстранен от това да живее в
апартамента, поради упраждено от негова страна домашно насилие спрямо Й. Й..
Последната заедно с децата живяла в този апартамент до края на м.март.2021г. На Коледа и
Новогодишните празници ответницата и децата били извън града и когато се върнали
електричеството в апартамента било прекъснато. Ответницата се обазила в Енергото за да
провери какво се случва, но от там и казали, че токът е спрян по искане на осбственика на
имота и нищо не могат да направят. Опитала се да разговаря с ищеца чрез децата, но те се
свързали със съпругата му, която казала, че не може да им помогне по никакъв начин. От
4
„Енерго-Про Продажби” съжалили ответницата след като тя им обяснила, че е без ток
посред зима заедно с три деца и възстановили електрозахранването в апартамента, при
условие, че на другия ден следва да подаде при тях възражение, което и тя направила. До
този момент ответницата винаги е плащала сметките за ползването на апартамента. След
това, когато си проверявала сметката за потребения ток, винаги й излизало, че няма
задължения за плащане. Едва на по-късен етап тя установила, че партидите за тока били
сменени. Когато освободила имота в края на м.март 2021г., М. П. й бил казал, че всичко е
оправено и нямала задължения за плащане. Свидетелката знае това, защото е присъствала на
тези разговори по телефона, които Й. Й. пускала на високоговорител и които разговори се
случили в края на м.февруари 2021г. Едва когато получила настоящата искова молба,
ответницата разбрала, че има да плаща потребен ток за периода м.януари – м.март 2021г.,
който веднага платила.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че по силата на нотариален акт № 195, том 1, рег.№ 4162,
нот.дело № 141 от 2017г. ищецът е придобил собствеността по отношение на два
апартамента, находящи се в гр.Русе, ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3, които са
съответно самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 63427.2.2234.4.2 с площ от
62.52 кв.м., заедно с изба № 1, представляващо апартамент № 2 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 63427.2.2234.4.3 с площ от 63.67 кв.м., заедно с изба № 2, както и
че ответницата е живеела в имота, тъй като е имала връзка с М. П., който се явява
отчуждител – продавач на посочените недвижими имоти. М. М. П. си е запазил правото на
ползване по силата на горецитирания нотариален акт. На 01.12.2020г. на М. П. му е била
връчена заповед за защита от 26.11.2020г. издадена по гр.дело № 5490/2020г. по описа на
РРС, по силата на която е отстранен от двата апартамента находащи се в гр.Русе,
ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2 и 3. От връчването на заповедта за защита от
01.12.2020г. до 10.04.2021г., ответницата е живяла и ползвала двата апартамента без правно
основание, тъй като не е собственик на недвижимите имоти, не е сключвала договор за наем
или за ползването му със собственика на имота. За периода от 27.01.2021г. до 04.04.2021г. за
ползването на процесните апартаменти ответницата не е заплатила дължимите се суми за
използвана електрическа енергия към доставчика „Енерго-Про Варна” ЕАД в размер на
229.00 лева. Тази сума е била заплатена от ищеца на каса и са му били издадени съответните
фактури. По този начин ответницата се е обогатила без основание, като е спестила
заплащането на потребената и използвана електрическа енергия за периода от 27.01.2021г.
до 04.04.2021г. на стойност в общ размер на 229.00 лева, съответно ищецът е обеднял с тази
парична сума, тъй като е заплатил електрическа енергия, която не е ползвал. След
получаване на настоящата искова молба, което е станало на 13.05.2022г., ответницата е
заплатила на ищеца претендираната от него сума в размер на 229.00 лева, за което й е
издадена разписка № 0100015722344469 от 20.05.2022г. на Easy Pay, която е представена по
делото.
5
Съобразявайки извършеното плащане от страна на ответницата, с което тя изцяло е
погасила исковата претенция на ищеца, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, като погасен след завеждане на делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че тъй като не е дала
повод за завеждане на делото, то на основание чл.78, ал.2 от ГПК не следва да бъде
осъждана да заплаща разноските по настоящото дело на ищеца, а той да бъде осъден да
заплати направените от нея разноски. За да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2
от ГПК са необходими две предпоставки – ответницата да не е дала повод за завеждане на
делото и ако признае иска. В случая тя не е признала иска, като в отговора си – л.11 от
делото, изрично е заявила, че оспорва иска по основание и размер. По тази причина и съдът
не следва да обсъжда дали е дала повод за завеждане на делото или не, тъй като не са налице
предвидени в чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, защото е
извършила плащането на дължимата сума след предявяването на иска. Разноските на ищеца
са в размер на 350.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат и същите следва да му се присъдят в
пълен размер.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. М. П., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.”Фердинанд” № 4, ет.4, офис 16 – адвокат Г. М. Г., против Й. Б. Й., с ЕГН: ********** и
адрес по месторабота: **********, иск за сумата от 229.00 /двеста двадесет и девет/ лева,
представляваща дължими суми за използвана електрическа енергия за периода от
27.01.2021г. до 04.04.2021г., с която се е обогатила при ползването без основание по
отношение на два апартамента, находящи се в гр.Русе, ул.”Муткурова” № 76, вх.1, ет.2, ап.2
и 3, като ПОГАСЕН СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО.
ОСЪЖДА Й. Б. Й., с ЕГН: ********** и адрес по месторабота: **********, да
заплати на Н. М. П., с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Фердинанд” № 4,
ет.4, офис 16 – адвокат Г. М. Г., сумата от 350.00 /триста и петдесет/ лева – направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6