Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1013
гр. Перник, 26.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1516
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ( с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД) против П.Х.Р. с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 0.06 лева, представляваща незаплатена
цена на потребени мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги №
М4016879/18.02.2014 г. за периода от 16.05.2014 г. до 15.06.2014 г., за която
сума е издадена фактура № *********/19.06.2014 г., сумата в размер на 422.11
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, за която са издадени фактури № *********/26.08.2014 г.
и № *********/26.08.2014 г. и сумата в размер на 118.36 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неустойка за предсрочно
прекратяване на съглашението в размер на 69.36 лева, за която е издадена
фактура № *********/26.08.2014 г. за периода от 27.08.2014 г. до 30.05.2017 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4868/07.09.2017 г. по ч.гр.д. №
5844/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, която е връчена на длъжника
по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В законоустановеният срок за отговор по чл. 131 ГПК,
ответникът не изразява становище по предявените искове. В открито съдебно
заседание на 30.05.2019 г. П.Х.Р. оспорва предявените искове по основание и
размер, като страната поддържа, че е част от процесните вземания са погасени по
давност посредством плащане.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД ( предметът на договора за услуга е най – близък до договора за
изработка ) е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на
валидно сключен договор за далекосъобщителни услуги, изпълнение от страна на
мобилния оператор на конкретно договорените съобщителни услуги чрез включване и
използване на обществената мобилна клетъчна мрежа и цената на предоставените
услуги, чието неизпълнение се твърди.
В
доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства:
валидно главно задължение, чието неизпълнение се твърди, както и валидно
договорено акцесорно задължение за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за телекомуникационни услуги, и размера на вземането.
В
доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и
размерът на обезщетението.
По
делото не е спорно, а и от представения Договор № ***** г. се установява, че
страните по спора са встъпили в облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за СИМ
карта № ***** по тарифен план „Мтел Smart 1” за срок от две
години, а потребителят се е задължил да заплаща абонаментна такса и цена на
потребени услуги.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на потребените
далекосъобщителни услуги се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора операторът уведомява
всеки абонат за периода, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на
този период може да бъде извършвана едностранно от ищцовото дружество след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на издадена на потребителя
фактура не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.
Съгласно Общите условия на ищеца срокът за погасяване на задължението за
заплащане на цена на далекосъобщителни услуги е петнадесет дни след издаване на
фактурата.
Съгласно
чл. 54 от Общите условия Мобилтел има право едностранно
да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа до мрежата при
неплащане от абоната на дължими суми по договора.
Като
писмено доказателство по делото е представена фактура № *********/19.06.2014 г.
с падеж на плащане 04.07.2014 г., за отчетен период от 16.05.2014 г. до 15.06.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги на стойност от 0.06 лева.
Видно
от представения от ответника фискален бон от 23.11.2019 г. П.Х.Р. е погасил задължението в размер на
0.06 лева по фактура № **********/19.06.2014 г. От платежния документ се
установява, че страната е заплатила на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и сумата в размер на
61.85 лева по фактура № *********/26.08.2014 г. Видно от фискален бон от
15.02.2019 г. П.Х.Р. е заплатил на ищцовото дружество сумата в размер на 7.51
лева по фактура № *********/26.08.2014 г. и сумата в размер на 92.49 лева по
фактура № **********/26.08.2014 г.
От
изложеното следва, че ответникът е погасил задължението си за заплащане на
предоставени по силата на процесния договор телекомуникационни услуги за отчетен период от 16.05.2014 г. до 15.06.2014
г. на стойност 0.06 лева, поради което и предявеният иск с правно основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
Съгласно
Общите условия на ищцовото дружество в случай, че абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, операторът има право да прекрати съглашението, като получи неустойка в размер
на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване, като в разглеждания
случай операторът претендира сумата в размер на 422.17 лева.
Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми,
които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на
неустоечната клауза, в който смисъл са дадени разяснения с Решение №
229/21.01.2013г. постановено по т.д. № 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на
ОСТК, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП – Решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на
ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г. постановено по т.д.
№ 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.
Съдът
намира, че предвидената в договора клауза за неустойка при предсрочно прекратяване
на договора в размер на дължимите до края на срока на съглашението месечни
такси противоречи на добрите нрави, поради следните съображения:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, а именно – такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението,
за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните
за кредитора вреди от неизпълнението. В подкрепа на изложеното е и Решение №
107/25.06.2010г. постановено по т.д. № 818/2009г. по описа на ВКС, II ТО.
Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето
от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен
договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, в противен случай клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент съгласно разясненията дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г.
по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи
преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и Решение № 46/22.02.2019 г.
постановено по в. гр. д. № 698/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен.
При недоказаност
на главния иск за неустойка, акцесорната претенция за лихви за забава върху
главницата, също се явява неоснователна.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените по реда на чл. 415 ХПК обективно
кумулативно съединени искове са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415 ГПК
обективно кумулативно съединени искове от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 против П.Х.Р., ЕГН **********,***
за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 0.06
лева, представляваща незаплатена цена на потребени
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № М4016879/18.02.2014 г. за периода от
16.05.2014 г. до 15.06.2014 г., за която сума е издадена фактура №
*********/19.06.2014 г., сумата в размер на 422.11 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги,
за която са издадени фактури № *********/26.08.2014 г. и № *********/26.08.2014
г. и сумата в размер на 118.36 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху неустойка за предсрочно прекратяване на
съглашението в размер на 69.36 лева, за която е издадена фактура №
*********/26.08.2014 г. за периода от 27.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №
4868/07.09.2017 г. по ч.гр.д. № 5844/2017 г. по описа на Районен съд – гр.
Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 6379/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:26.06.2019г.
Съдебен деловодител: