Р Е Ш Е Н И Е
№_________
гр. Варна_____________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на тридесети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева
административно дело № 3461 на Административен съд - Варна по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.Л.П., с ЕГН ********** ***, срещу ревизионен акт
№ Р-03000*********-091-001/26.08.2019 г., изменен с
решение № 263/27.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика ”/Дирекция „ОДОП”/ - Варна, при ЦУ на НАП, с
който за 2013г. са му установени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 26433.00 лв. и
лихви в размер на 14 290.37 лв.
Жалбоподателят твърди, че при изготвяне на паричния баланс не са отразени
изтеглени в периода от 2008 г. до 2012 г.
парични средства от 3 банкови сметки в Уникредит Булбанк. Сумите са изтеглени в брой от сметките и са били
налични, с тези средства е оперирал при разплащане в брой или при внасяне на
парични суми. Тези суми не са намерили отражение в РА при определяне на размера
на получените суми. По отношение приетите разходи за ток, вода и телефон е
посочил, че съгласно НСИ разходите за живот включват и тези суми, поради което
неправилно е включена сумата от 4 762.12 лв. в разходната част, а е
следвало да се направи анализ на разходваните средства за живот през 2013 г.
При определяне на касовата наличност на паричните средства не са взети предвид
и тези посочени в Удостоверение № 030191902175703/4.09.2019 г., издадено от ТД
на НАП Варна, включващо получени доходи за 2008 г. в размер на 307,80 лв., за
2009 г. в размер на 5059.76 лв., за 2010 г. в размер на 33793.79 лв., за 2011
г. в размер на 37278.83 лв., за 2012 г. в размер на 304.63 лв. Не са отразени
правилно получените доходи от дарение на недвижими имоти. Предвид изложеното
моли РА да се отмени като незаконосъобразен, постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон. В допълнителна молба депозирана от
процесуалния представител на жалбоподателя се поддържа, че не са налице
предпоставките на чл. 122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, направения анализ е
необективен, поради което органа е достигнал до неверни изводи. Сочи, че
началното салдо към 1.01.2013 г. е определено неправилно. Представените
доказателства за безкасовото движение на паричните средства, не са взети
предвид от органа по приходите. В с.з. адв. А. сочи,
че не са налице получени доходи с неустановен източник, поради което не са и
налице предпоставките за прилагане на особения ред по чл. 122 от ДОПК. Твърди,
че РД е неясен до степен, че не може да се прецени какви са фактическите
установявания, въз основа на който ревизиращите са установили задълженията.
Сочи, че в таблица на стр.11 от Решение № 263/2019 г. в т.20 е посочена разход за 2010 г. в размер
на 308 428.64 лв., но не е ясно как е формиран, в т.24 е посочена сумата
от 306 944.05 лв. разходи за захранване на банкова сметка, ***,
посочено е че тя е за захранване на сметка на „************“, счита, че тази
сума касае част от продажната цена, която П. е получил въз основа на представен
нотариален акт. В т.23 от таблицата за съпоставка са посочени други разходи за
недостиг на изплатени средства на упълномощители от банкова сметка ***, в
случай, че има упълномощители защо разхода е приет, че е на П.. Представени са
доказателства от „Уникредит Булбанк“, от които е видно, че заверката на
клиентската сметка е в следствие на извършен депозит на пари чрез терминално устройство
АТМ. Самата технология на операцията предполага, че за да се идентифицира
клиентът, трябва да разполага с банкова карта, която се поставя в самото
устройство, за да може парите, които се внасят в него, да бъдат отчетени като
негови собствени средства, иначе не може да се извърши операцията. По изложените доводи моли РА да се отмени. В с.з. процесуалния представител на П. сочи, че неправилно е
определено началното салдо към 1.01.2013 г., счита, че при формиране на паричния поток следва да се вземат в
предвид доказателствата депозирани с молба от 27.05.2020 г., заключението на в.л., с което е установено, че дохода в размер на 32 890 лв.
не е с неустановен произход, а представляват внесени пари в брой от П..
Неправилно е отразено и движението на паричните средства между жалбоподателя и
„******“ ЕООД, сумата от 100 000 лв. следва да участва в съпоставката на
паричните средства, сумата макар и внесена в дружеството, са част от имуществото
на физическото лице, защото за него възниква облигационно вземане. Изключването
на сумата от 100 000 лв. от съпоставката е без основание, в противен
случай, на падежа на задължението,
ответника би приел, че е налице реализиран доход от неустановен източник. Сочи,
че в хода на производството е доказано, че П. е получавал доходи в периода 2012
г. – 2013 г. във връзка с причинени имуществени вреди от наводнение в имота му.
Спорът не следва да се концентрира върху факта дали третото лице е имало
възможност да заплати средствата за ремонта. Моли да се отмени РА и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Поддържа становището на решаващия орган. Претендира присъждане
на юрисконсултсковъзнаграждение. В с.з. процесуалния представител на ответника счита, че не
следва да се кредитират показанията на свид. ******,
тъй като не е ясно как е формирана общата сума за плащане, как са определени
отделните цени на вещите, както и че лицето разполага със средства да заплати
тези суми. Оспорва и заключението на в.л. Моли да се
отхвърли жалбата и да се присъдят разноски в размер на 1752 лв.
След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, следното:
Ревизията на П. е възложена със ЗВР № Р-03000318007192-091-001/23.11.2018
г. за срок до три месеца, считано от датата на връчването й, обхващала
задълженията за данък върху доходите от трудови правоотношения и приравнените
на тях и данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и
др. за периода от 1.01.2013 г. – 31.12.2013 г. Със заповед за изменение на ЗВР
№ Р-03000318007192-091-002/15.04.2019 г. е продължен срока на ревизията.
Цитираните заповеди са издадени от В. Х., в качеството и на Началник сектор при ТД
на НАП – Варна, оправомощен да възлага извършването на ревизии със заповед на
Директора на ТД на НАП – Варна. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е издаден
Ревизионен доклад № Р-03000318007192-091-001/27.06.2019 г., фактическите
констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са
потвърдени с РА № Р-03000318007192-091-001/26.08.2019г. Ревизионният акт е
обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП” – Варна,
който с Решение № 263/2019г., го е изменил, като е установил задължения по чл.
48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 26 443 лв. и лихва в размер на
14 290.37 лв.
В хода на ревизията е установено, че П. е местно физическо лице с постоянен
адрес ***. По данни от ТР лицето има регистриран ЕТ „А.П.“, няма регистрация по
ЗДДС, декларира дейност от отдаване под наем на недвижими имоти. П. е съдружник
в „******“ ООД и „*******“ ООД. Не е
упражнявал дейност по трудово правоотношение за ревизирания период. П. е
неженен с едно непълнолетно дете.
На 1.04.2019 е изготвено уведомление на осн. чл. 124 ал.1 от ДОПК до П., с което е уведомен, че са
налице обстоятелства по чл. 122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, поради което данъка
върху доходите на ФЛ за периода ще бъде определен по реда на чл. 122 от ДОПК.
Уведомлението е връчено на лицето, като на 13.05.2019 г. от П. по електронен
път е депозирана Декларация по чл. 124 ал.3 от ДПК. В декларацията е отразен
източник на доходи – отдаване на имущество под наем. В графата вид недвижимо и
движимо имущество е посочено ½ ид.ч. от
магазин, в гр. *****, ул. „******“, придобит през 2011 г. на стойност от 195583 лв.,
както и лозе придобито през 2002 г. на
стойност 61417.62 лв. В графата разходи за придобиване на имуществото придобито
2013 г. е посочен имот в гр. ******, ул. „***** № “* на стойност 264037.05
лв.
На осн. чл. 37
ал.5 от ДОПК е изискано представяне на документи и писмени обяснения от ОББ
относно движенията по 5 банкови сметки на П., от Уникредит Булбанк относно
движение по 5 банкови сметки на жалбоподателя, от ОДМВР справки за закупени и
продадени МПС, от Б.В.Н.. Получените доказателства са приобщени
към производството. Изискани са от П. и всички документи, които не е представил
при извършване на проверки приключили с протоколи от 16.03.2018 г. и 17.09.2018
г., както и други документи относно наличните парични средства към 1.01.2012
г., за които ревизираното лице твърди, че са 972 000 лв.
От приложената по делото ГДД за 2013 г. се
установява, че П. е декларирал доходи от наем в размер на 11 718 лв.
Изискана е справка от централна база данни
- справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 за изплатени суми от фирми на П., при
което е установено, че са налице плащания от 10 юридически лица на обща
стойност от 14 013.19 лв., с общ удържан данък за 2013 г. в размер на 874.46
лв., като данните са отразени в таблица на л.6-8 от РД. Във връзка с констатираното
несъответствие са изискани договори за наем от всички лица. Представени са
договор сключен на 1.09.2013 г. между ЕТ „*******“, жалбоподателя, две физически лица и „************“
ЕООД, договор за наем сключен на 1.04.2011 г. сключен между ДЗЗД „******“, П., две физически лица и „************“ ЕООД,
договор за наем от 15.03.2012 г. сключен между ЕТ „********“ П., две физически лица и „************“ ЕООД .
Договор сключен на 1.03.2012 г. сключен между „********“, П., две физически лица и „************“ ЕООД, както
и договор от 11.01.2013 г. сключен между „********“ и жалбоподателя, с месечен наем от 100 лв. В
резултат на направен анализ е преценено, че за 2013 г. П. е получил от наем
доход в размер на 15 655.16 лв., получени са и доходи от акции и дивиденти
в размер на 334.02 лв.
С протокол от 11.06.2019 г. са
присъединени документи от друго производство, приключило с изготвяне на
Протокол № П-03000317224875-073-001/23.03.2018 г. на лицето И. П. – брат на А.П., от приложените към протокола документи е видно, че със
споразумения за дарения от 18.03.2013 г., 9.08.2013 г. и 11.12.2013 г. през
2013 г. П. е дарил на брат си сума в общ размер на 15 000 лв., така
установената сума е отразена в направените разходи за 2013 г. от жалбоподателя.
От извършена справка в Служба по
вписванията е установено, че П. е придобил недвижим имот на 12.08.2013 г., като
стойността на покупката е 264037.05 лв., сумата е включена в разходната част на
баланса.
От предоставените извлечения от банкови
сметки ревизиращите преценили, че наличните парични средства в банковите сметки
на жалбоподателя към 1.01.2013 г. са в размер на 600.43 лв., а в на 31.12.2013
г. в размер на 365.27 лв.
При преглед на подадената ГДД за 2013 г. е
установено, че П. е декларирал, че през 2013 г. е предоставил паричен заем в
размер на 143 500 лв. на „************“ ЕООД /свързано лице/. От
представения договор е видно, че същия е с посочен размер на заема 143 800
лв., в договора е записано, че предаването на сумата ще се извърши по банков
път. При проследяване движението по сметките на ревизираното лице не са
установени преводи по сметка на „************“ ЕООД, не са представени и
документи за заплащане в брой на заема. От извършената проверка на баланса на „************“
ЕООД е установено, че дружеството е декларирало задължения в размер на
472 000 лв., но липсва деклариране на сделки със свързани лица. Предвид
изложеното, сумата от 143 500 лв. не е включена от ревизиращите нито в
приходната, нито в разходната част на съпоставката.
В хода на ревизията е установено, че П. е
превел от банковата си сметка сумата от 2900 лв. на Сдружение „*******“ и 1900 лв. на Френско училище Варна, т.е. общо
сумата от 4800 лв. Тази сума е отразена в разходната част на съпоставката –
заплатени разходи за обучение на дъщерята на ревизираното лице.
От разпечатка на движението по банкова
сметка ***, че през 2013 г. П. е закупил самолетни билети на стойност от 795.32
лв. от ******. Сумата е отразена в разходната част на
съпоставката.
От
приложените извлечения от банкова сметка ***, че за 2013 г. П. е заплатил общо
сумата от 3626.20 лв. за погасяване на кредит, както и сумата от 7905.93 лв.
също за погасяване на задължения. Общо сумата е 11 532.13 лв., която е
отразена в разходната част на баланса.
При
анализ на банкова сметка ***, проверяващите
установили направени вноски в брой от П. в размер на 32 890 лв.. Изискани
са документи относно произхода и източника на тези средства. С протокол за
присъединяване на документи от друго производство са приложени писмени
обяснения на П., съгласно което сумата от 32 890 лв. представляват внасяне,
респективно теглене на лични средства, повечето от операциите са извършени на
ПОС устройство, кеш терминали и АТМ терминала, затова в банковото извлечение са
отразени като операции с карта. При тези установявания проверяващите преценили,
че сумата в размер на 32 890 лв. постъпили по банковата сметка на
ревизираното лице са с неустановен произход и източник и същите подлежат на
облагане съгласно чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ вр. чл. 12 ал.1
от ЗДДФЛ. Сумата е намерила отражение в приходната част на таблицата за
съпоставка за 2013 г. По същата банкова сметка ***.** лв. към различни доставчици, които са намерили
отражение в разходната част на таблицата за съпоставка. С представени документи
в хода на ревизията П. сочи, че личните му разходи за 2013 г. са в размер на
10 000 лв. При това в баланса за 2013 г. т.14 в разходната част е посочена сумата от
11 401.85 лв. включваща разходи за живот и направени плащания към различни
доставчици.
В
т.15 на изготвената съпоставка е посочена сумата от 4762.12 лв. включваща
комунални разходи - за ток, вода
телефон. От приложената разпечатка от банкова сметка *** П. в банка ОББ се
установява, че за ревизирания период е заплатил сумата от 2871.26 лв. за
комунални разходи, от извършена справка с програмен продукт VAT са установени декларирани продажби от П. на стойност
от 1890.86 лв. с ДДС.
В
хода на ревизията е установено, че през 2013 г. П. е закупил акции от „*******“ АД на стойност от 3518.42 лв., които са включени в
разходната част съпоставката.
Относно
наличните парични средства в началото на ревизирания период, в хода на
ревизията са присъединени документи от друго производство, видно от които П. е
декларирал, че към 1.01.2012 г. разполага със сумата от 972 000 лв., които
са предадени на отговорно пазене в небанкова финансова институция. За доказване
на произхода на средствата П. е представил ревизионен акт от 20.06.2008 г., от
който се установява, че салдото на разполагаемите средства към 31.12.2006 г. е
било 467 029.89 лв. Съгласно РД от същото
производство е установено, че за периода от 2002 г. до 2006 г. П. е получил
заеми в размер на 788 779.04 лв.,
изискани са данни от заемодателите на ревизираното лице, като част от
тях са представили писмени обяснения, съгласно които част от заемите са
върнати. В ГДД за 2018 г. П. е декларирал непогасени остатъци от предоставени
заеми в размер на 701 876.05 лв., непогасени остатъци от получени заеми в
размер на 254 257.90 лв., като
заема е получен през 2002 г. В ГДД за
2013 г. П. е декларирал предоставен заем на „************“ през 2013 г.- в
размер на 143 500 лв. , заемът е деклариран като непогасен от „************“.
В ГДД за 2011 г. П. е декларирал предоставен заем през 2009 г. на „*********“ ЕООД в размер на 48599.10 лв. В ГДД за 2010 г. П. е
посочил, че е предоставил заем през 2009 г. на „******“ ЕООД, както и че заемът не е погасен към 31.12.2010
г. В хода на ревизионното производство е
установено, че получени заеми през 2005
г. в размер на 75 500 лв. от свързаните лица „********“ и „******“ ЕООД не са декларирани. Получени заеми
през 2002 г. и 2005 г. от П. П. в размер на 230 787.94 лв. са декларирани едва в
ГДД за 2018 г., депозирана на 23.04.2019 г.
В депозирани обяснения, представител на П. е посочил, че П. живее в Германия и ще бъдат представени доказателства
за заемите. По ел. път е предоставена декларация от П. П., в която се сочи, че
паричните средства не са му възстановени. При анализ на събраните доказателства
ревизиращите са преценили, че не са предоставени заеми от П. П., Г. Х. С., „******* ******“ и „******“ ЕООД, всички в общ
размер на 456287.94 лв. Органите по приходите приели, че към 31.12.2006 г. П. е
разполагал със сумата от 10 741.95 лв. Направен е анализ на движението по
банковите сметки на ревизираното лице, извършените от него пращания по
обслужване на заеми, плащания за битови разходи, преводи, покупка и продажба на
имоти и МПС и др. като е установено превишение на разходите над приходите в
размер на 454 545.22 лв., поради което е прието, че наличните парични
средства на П. към 1.01.2013 г. са в размер на 0 лв. При тези установявания е
направена съпоставка на приходи и разходи на ревизираното лице и е установено
превишение на разходите в размер на 263 214.13 лв. за 2013 г. Тези констатации на ревизиращите обосновали
извода им, че са налице обстоятелствата по чл. 122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. Взето е предвид, че в ГДД за 2013 г.,
депозирана на 30.04.2014 г. П. е декларирал: годишна данъчна основа за доходи
от наем в размер на 11718 лв. и данък в размер на 1171,80 лв., удържан авансов
данък в размер на 882.70 лв., дължим данък за довнасяне в размер на 289 лв. и
лихва в размер на 22.61 лв., внесени на 5.02.2015 г. Преценено е, че сумата от 263 214.13 лв.
представлява недеклариран облагаем доход за 2013 г. и подлежи на облагане,
съгласно чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ. Отделно от това е преценено, че по банковата
сметка на лицето в Уникредит Булбанк са постъпили чрез транзакции извършени от
ПОС устройство, кеш терминали и АТМ терминали парични средства в размер на
32 890 лв., които се явяват допълнителен доход, различен от плащания по
трудови правоотношения и сумата подлежи на облагане по реда на чл. 35 т.6 от ЗДДФЛ, при това е определена данъчна основа за облагане в размер на
296 104.13 лв., , като дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е определен на
сумата от 29 610 лв., както и дължима
лихва за периода в размер на
15 508.66 лв.
Издаден е РА на 26.08.2019 г., с който са
установени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ общо в размер
на 29 610 лв. и лихви в 16 001.89 лв., за 2013г. П. е обжалвал
РА, като е представил договори за брокерски и регистрационни услуги от 2007 г.
2 бр., анекс към договор и допълнително споразумение към договор за брокерски
услуги, документи за извършени сделки – покупко-продажби на акции за 2007 г.,
2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2014 г. Представено е и удостоверение от
НАП за декларирани данни от 4.09.2019
г., договор за дарение от 19.05.2010 г. сключен между И. П. и А.П., предварителни договори за покупко-продажба, нотариални актове,
договор за дарение от 22.07.2011 г. и др.
С решение 263/2019 г. Директорът на „ОДОП“ Варна е извършил
корекция на съставената таблица за съпоставка за съответствие между придобитите
доходи, направените разходи с декларираните и получени доходи за 2013 г. в
следния смисъл:
Взет е предвид представен нотариално
заверен договор за дарение, от 19.05.2010 г., съгласно който А.П. е получил от
брат си И. П. сумата от 512 000 лв., както и нотариално заверен договор за
дарение, от 22.07.2011 г., съгласно който А.П. е получил от брат си И. П.
сумата от 100 000 евро. Установен е източникът на паричните средства на И.
П. – получени суми от продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 8873/2010
г. и нотариален акт № 15014/2011 г. Дарените суми са включени в графа други
източници на средства в общ размер на 707 583 лв., включени са и всички
извършени разходи за погасяване на банкови заеми на ред 20, платени суми по
задължения към трети лица – погасяване на кредити в размер на 643 680.01
лв. Отделно от това при анализ на паричните потоци за периода от 2007 г. до
31.12.2012 г. на ред 24 – други разходи е включена сумата от 403 953.22
лв., представляваща извършени преводи от банкови сметки на П. на сумите
съответно 97009.17 лв. и 306 944.05 лв. на
„************“ ЕООД. Извършен е
анализ на информацията от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени
суми от фирми и физически лица за периода от 2007 г. до 2012 г. при което е
установено, че П. е получил доходи от наем в размер на 43 715,40 лв.,
доходи от дивиденти, изплатени от „*****“ АД, „******“ АД, „*******“ АД, от
продажба на отпадъци, всичко в размер на 937.09 лв., които са включени на ред 8
и 10 от таблицата. Извършена е корекция и на ред 13 от таблицата, като
получените суми по банкова сметка ***. са прибавени към сумата от 400 лв.
получена от „************“ ЕООД.
Извършена е корекция и в посока намаление
разходите, на ред 22, - разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски,
такси, в размер на 7 170 лв., със сумата от 4041 лв., представляваща
извършен превод към „******“ , като е останала включена само сумата от 3130
лв. След анализ на представеното
удостоверение за декларирани данни от 2019 г. на ред 18 от таблицата е
направена корекция, като са отразени разходи за закупуване на ценни книжа в
размер на 312 474,46 лв. за покупка на акции и финансови инструменти, с
посредник „*****“ АД а в графата доходи е включена сумата от 64 210.09 лв.
- изплатени суми от продажба на акции и компенсаторни документи – за периода от
2007г. до 2012 г. Въз основа на тези факти е извършена съпоставка, при която е
установено, че наличните парични средства на П. към 31.12.2012 г. са в размер
на 29 024.75 лв., която сума е приета като налична към 1.01.2013 г.
Отделно от това в решението е преценено,
че след като жалбоподателят е декларирал разходи за издръжка и живот за 2013 г.
в размер на 10 000 лв., неоснователно в разходната част на баланса са
включени разходи по фактури за комунални услуги в размер на 4762.12 лв., и
разходи за вода, телефон, ел. енергия в размер на 1402.85 лв.
По повод твърденията на П., че неправилно
е прието, че е налице облагаем доход в размер на 32 890 лв. в решението е
прието, че при анализ на банкова сметка ***, че са постъпили суми в размер на 4520 лв. с
основание АТМ депозит, и суми в размер на 28 370 лв., с основание
„операция с карта“. В получено писмо от Уникредит Булбанк е посочено, че
кредитните операции по сметка с контрагент **** /банков клиент/ представляват
заверка на клиентска сметка в следствие на извършени от клиента депозит на пари
чрез терминално устройство. Прието е, че
сумата от 4520 лв. е внесена от П., поради което не следва да бъде включена на
ред.8 от таблицата. По отношение на остатъка от сумата, при преглед на
банковото извлечение от сметката на ревизираното лице е установено, че са
постъпили суми в размери от 600 лв., 700 лв., 800 лв., 1000 лв., 1700 лв., и др. в общ размер на 28 730 лв., срещу
които няма вписване на контрагент 9594, т.е. не е вписано, че вносител на
сумите е П., установено е, че в деня след внасяне на паричните средства те са
изтегляни, с начисляване на допълнителна банкова такса. Поради липса на
вписване на контрагент е прието, че правилно сумата от 28 730 лв. е
преценена като такава с неустановен произход и същата следва да се обложи по
ред а на чл. 35 т.6, вр. чл. 12 ал.1 от ЗДДФЛ, сумата
е посочена на ред 4 от таблицата.
По отношение на договор за паричен заем от
30.08.2013 г. е преценено, че
правилно не е включен в разходната част при извършване на съпоставка между
придобито имущество, направени разходи и получени доходи за 2013 г., тъй като
липсват безспорни доказателства – банкови преводи, разписки, от които да се
направи извод, че П. е предоставил на „************“ ЕООД сумата в размер на
143 800 лв.
При тези допълнителни установявания е
прието, че наличните парични средства в брой към 1.01.2013 г. са в размер на
29 024.25 лв. Съпоставени са приходите и разходите на П. при което е
установено превишение на разходите над декларираните и получени доходи в размер
на 236 063.84 лв., както и че сумата от 28 370 лв. постъпила по банкова
сметка ***, представлява получени недекларирани облагаеми доходи. При това е
установен дължим данък в размер на 26 443 лв. и лихва в размер на 14290.37
лв.
По делото е назначена и приета ССЕ. Видно
от заключението в.л. е определило начално салдо към
1.01.2013 г. като е взело предвид получени приходи от дарения по договори от
15.05.2010 и 22.07.2011 г, доходи от наем, доходи от дивиденти, доходи от
продажба на акции, продажба на движимо имущество получени суми от банкова
сметка ***, в които изрично е посочен източника, разходи, извършени за
погасяване на задължения, предоставени заеми на трети лица, платени публични
задължения, суми за придобиване на акции и други разходи. В резултат на
изготвената съпоставка на стойността на придобитото имущество от жалбоподателя,
направените от него разходи и декларираните от него приходи за периода от
1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. е посочено, че салдото възлиза на 126 290.89
лв. превишение на постъпленията над разходите, която сума е приета за начално
салдо към 1.01.2013 г. Вещото лице е
установило при проследяване на транзакции по сметка № *********** за 2010 г. и
2011 г., че вноските са правени от П., а сумите от сметката са усвоявани от
банката, като са погасявани задължения по кредит, представляващи погасителни
вноски за главница, лихва и застрахователни премии. При анализ на постъпилите в
периода от 2007 г. до 2012 г. по сметка ***********
в ОББ АД е установено, че на 21.05.2010
г. е постъпила сумата от 100 000 евро с наредител К. С., основание покупка
на имот, на 25.10.2010 г. е постъпила сумата от 57 000 лв. с наредител К.
С. с основание покупка на недвижим имот. По сметката е начислена лихва в размер
на 37.81 евро. Общо постъпилите суми по сметката за целия период са
157 037.81 евро. Съгласно банково извлечение от 25.05.2010 г. е наредена
сумата от 156 938 евро по сметка на „************“ ЕООД с основание
захранване, с левова равностойност 306 944.05 лв. Сметката е закрита на
15.03.2016 г. По отношение на сумата от
8 214.49 лв. по сметка ****************
в ОББ АД вещото лице е констатирало, че са налице следните транзакции – на
31.08.2008 г. постъпили 4 200 евро, основание захранване, с левова
равностойност 8 214.49 лв, вносител А.П.,
начислена е лихва в размер на 1,53 евро, на 31.01.2008 г. е нареден валутен
превод от 4 200 евро с получател В. П. – Германия. По отношение сумите касаещи контрагент ******* в.л. е установило, че Уникредит Булбанк разполага със зони
за самообслужване, оборудвани с банкомати с депозитна функция и внасяне на пари
по сметка на дебитни и кредитни карти, лично от картодържателя.
Направените вноски се отразяват в реално време по дебитната или кредитната
карта. Единственото, което е необходимо е да се използва картата чрез
идентифициране с ПИН. Сметка контрагент ******* е на картодържателя.
Отразените операции с картата представляват внесени по сметката на картата
средства, теглене в брой, както и плащания, направени с нея. Движението по
банкова сметка ****** сметката средства в брой, плащане на
ПОС- устройства към доставчици, теглене на пари в брой от АТМ. При анализ на
извлечение от банковата сметка е установено, че са посочени, дата, вальор,
референтен номер, клон на клиентското нареждане, час на постъпване, въвеждане в
системата, потребител, оторизирал операцията, вид операция, в лева или валута,
описание на транзакцията, сметка контрагент, код на канала, канал на плащането,
основание. Според данните в извлечението, конкретните дати на внасяне на
средства по сметката и движението могат да се установят. Внасянето на средства
по тази сметка чрез банкомат с депозитна функция не е възможно без вносителят
да притежава съответната дебитна или кредитна карта, респективно без да се
идентифицира чрез картата като вносител.
В.л. е направило съпоставка между имуществото
на П. за 2013 г., като при изготвянето са отразени като постъпления приходи
ползваните суми под форма на кредити от 2 кредитни карти, издадени от Уникредит
Булбанк. Установено е превишение на разходите над постъпленията в размер на 127 290.20 лв. Съдът кредитира заключението на в.л.
В хода на съдебното производство е представен договор
за спогодба, по силата на който П. се е споразумял с Г. Г., че на 10-11.11.2012
г. Г. е ползвал имота на жалбоподателя, като е причинил наводнение, поради отворен водопроводен кран. В резултат
на това се стигнало до пълно или частично унищожаване на обзавеждане, за което Г.
дължи заплащане на сумата от 130 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждане до окончателното плащане. В договора за спогодба е
посочено, че в резултат на наводнението се е стигнало до пълно унищожаване на
подова настилка – масивен паркет и стълбище – 200 кв.м.,
подмяна на гипсокартон, вата и др. По делото са представени разписки, съгласно
които на 7 пъти, през 2013 г. Г. е предал на П. парични средства в общ размер
на 130 000 лв. Съгласно НА от 21.05.2002 г. П. е собственик на ПИ № *******
, с площ от 1663 кв.м. Представена е експертна оценка
на имот находящ се в местност „*******“, представляващ ПИ *** и построена в
него вилна сграда, собственост на П., съгласно която пазарната стойност на
вилната сграда ведно с земята е
1 631 000 лв. При описание характеристиките на имота е
посочено, че вътрешното оформление е следното подови настилки – гранитогрес,
полиран гранитогрес, стенни покрития – стъклокерамика
във всички санитарни възли, шпакловка с висококачествени екологични бои, тавани
двойни, шпакловани.
По делото е разпитан свид. М.,
който сочи, че жалбоподателят е имал имот в м. „*******“. През 2012 г. в имота
на П. живял Г. Г., като станало голямо
наводнение. Били повредени мебели, техника. След наводнението Г. се разбрал с П.
да му възстанови щетите, наложило се ремонт, смяна на гипсокартон,
изолации, смяна на техника. Бил подписан договор между П. и Г. за щетите.
От разпита на свид. Г. се
установява, че се познава с жалбоподателя от ученическите години. През 2012 г. Г.
търгувал във Варна, като останал да живее в имота на П.. На 10.11.2012 г.
станало наводнение в имота, Г. взел да пълни джакузито на втория етаж с вода, в
последствие водата спряла, Г. напуснал имота и заминал за Добрич. На другия ден
като се прибрал установил, че водата от банята е преляла и е наводнила и долния
етаж на къщата, имало паднал гипсокартон, мебелите са
наводнени, наводнена била и кухнята, където имало ел. табло, климатична техника
и др. Г. и П. се договорили свидетеля да възстанови щетите, подписали
споразумение за сумата от 130 000
лв. В периода 2012 -2013 г. Г. се
занимавал с търговия, като дохода му на месец бил около 1500-2000 лв. Г. сочи, че за да върне сумата на П. е взел
заем от банка и от приятели.
По делото е представено заявление за заличаване на
договорна ипотека, съгласно което П. във връзка с отпуснат заем в размер на
55 000 лв. на Б. Н. е направил искане за заличаване на ипотеката, поради
уреждане на взаимоотношенията между страните. Заявлението е вписано на
29.01.2009 г.
По делото е назначена и допълнителна ССЕ, от
заключението на която се установява, че след запознаване със заявление до
Служба по вписванията от 29.01.2009 г. експерта е констатирал, че при изготвяне
на Приложение №3 по първоначалната експертиза постъпленията на ред 12 са
отразени 55 000 лв. с основание – „други източници на средства – върнат
заем от Б. Н.“, т.е. се касае за един и същ върнат заем от едно и също лице Б.
Н.. При което при съпоставка на
стойността на придобитото имущество на жалбоподателя и направените разходи и
декларираните от него получени доходи за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012
г., салдото към 31.12.2012 г. възлиза на 126 290.89 лв. превишение на
постъпленията над разходите, което е началното салдо на 1.01.2013 г. Вещото
лице е изготвило и съпоставка на доходите и разходите на жалбоподателя за
периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – приложение № 4 - при начално салдо
от 126 290.89 лв., като е включило освен сумите по първото заключение
и сумата от 130 000 лв. платени от Г.
Г. по договор за спогодба от 19.11.2012 г. В резултат на това е установено
превишение на разходите в размер на 2709.80 лв.
Съдът кредитира заключението на в.л. доколкото
същото отговаря на така поставените въпроси, но отделен е въпроса дали така
отразените суми следва да бъдат включвани в приходната или разходна част, този
въпрос е правен и ще бъде обсъден в настоящото изложение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежно
легитимирана страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на
задължителния административен контрол, потвърдена с Решение №263/2019 г. на
директора на Дирекция „ОДОП" - Варна, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
При извършване на задължителната проверка
по чл.160, ал.2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен
акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
Неоснователни са оплакванията за допуснати
процесуални нарушения в хода на ревизията. Съгласно чл.114, ал.1 от ДОПК срокът
за извършване на ревизията е до три месеца от датата на връчването на заповедта
за възлагане, а ал.2 на с.р. допуска продължаването,
което става с нарочна заповед на органа, възложил ревизията. Съгласно чл.117,
ал.1 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите
не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. От
представените по делото 2 броя ЗВР, както и датите на връчването им се
установява, че РД е издаден във визираните в ДОПК срокове.
Не се спори, че ревизионното производство
се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху
доходите е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя.
Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на
чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален
ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
насрещно доказване твърдяните от него факти
и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за извършване на ревизия по
особения ред са изрично изброени от разпоредбата на чл. 122, ал.1, т.1-7 ДОПК.
В конкретния случай, за да преминат по особения ред, ревизиращите са приели, че
са налице данни за укрити приходи/доходи, като декларираните, получени доходи
не съответстват на имущественото и финансово състояние на П. за ревизирания
период
С уведомление ревизираното лице е
уведомено за това, че основата за облагане с данък върху доходите за 2013г. ще бъде определена по особения ред,
поради което процедурата по чл.124, вр.чл.122 от ДОПК за преминаване към
облагане по аналог формално се явява спазена.
Правилата за определяне на данъчната
основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно
установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и
при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност
на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122, ал.1 ДОПК
следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
За да преминат към облагане по особения
ред, органите по приходите са приели, че са налице обстоятелствата по чл.122,
ал.1 т.2 и т. 7 от ДОПК - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При съвкупна преценка на фактите по делото, съдът намира, че за ревизирания
период посочените в акта предпоставки по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК са доказани по безспорен начин. Като фактическо
основание да се премине към облагане по аналог правилно е прието констатираното
в резултат на изготвената съпоставка на получените приходи и разходи за 2013 г.
Като взе предвид факта, че първото основание за преминаване към облагане по
особения ред е констатирано превишаване на разходите над приходите, съдът
намира, че едни и същи факти обосновават и преминаването към реда на чл.122 от ДОПК, и определянето на данъчната основа. С оглед събраните в хода на съдебното
производство доказателства, съдът приема, че не са налице предпоставките на чл.
122 ал.1 т.2 от ДОПК, тъй като не са налице данни за укрити приходи или доходи
от ревизираното лице. Това е така, тъй като за сумата от 28 730 лв., постъпила
по банковата сметка ********************* се установи, че може да
бъде наредена само ако картодържателя притежава ПИН
код. Внасянето на средства по тази сметка чрез банкомат с депозитна функция не
е възможно без вносителят да притежава съответната дебитна или кредитна карта,
респективно без да се идентифицира чрез картата като вносител.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че в разходната част на съпоставката на паричните му средства са
включени разходи за ток, вода, телефон и др., а съгласно НСИ разходите за живот
включват и тези за комунални услуги. Видно от решение № 263/2019 г. Директорът
на ОДОП е приел разходи за издръжка и живот в размер на 10 000 лв., сума
посочена от самия П., а разходите за комунални услуги, приети в РА не са включени
в разходната част, тъй като е прието, че в сумата от 10 000 лв. влизат и
тези разходи.
При изготвяне на съпоставка за съответствие
между стойността на имущественото на П., направените от него разходи с
декларираните и получени доходи за 2013 г. съдът прецени следното:
По отношение паричните средства в брой към
1.01.2013 г., съдът прецени, че неправилно ревизиращите са приели, че наличната
сума е 29 024.75 лв. От приетата по делото ССЕ се установи, че наличните
парични средства в брой са в размер на 126 290.89 лв. Като при изготвяне на
съпоставката освен данните приети от Директора на ОДОП – Варна е включена
сумата от 11 478 лв., представляваща получени доходи от наем на недвижими
имоти, по декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. Тези данни се потвърждават
от приложеното по делото удостоверение от НАП от 4.09.2019 г., поради което
съдът приема, че правилно в ССЕ в приложение № 3, ред 8 е посочена сумата от
55279.80 лв., която е формирана от облагаемите доходи от наем на П. за периода
от 2007 г. до 2012 г., а не както е прието в Решение 263/2019 г. –
43 715.40 лв. В приходната част на съпоставката на паричните средства към
1.01.2013 г. следва да се включат и сумите 16 805.76 лв., които
представляват усвоени средства от кредитната карта на П. по сметка ********************* за периода от
11.04.2008 г. до 31.12.2012 г., освен това следва да се включи и сумата от
49 896.15 лв. представляващи усвоени суми от кредитна карта на П. по
сметка ***************** за периода от
11.04.2008 г. до 31.12.2012 г., следва да се включи и получен превод по
сметка ************************* от
5 000 евро, наредени от В. П. на 26.07.2011 г., с левова равностойност
9779.15 лв. При тези корекции за които са приложени по делото доказателства –
удостоверение от НАП, извлечение от банковите сметки, следва, че наличните
парични средства на П. към 31.12.2012 г. са в размер на 126 290.89 лв.,
като тази сума следва да е начално салдо към 1.01.2013 г.
По отношение включените суми в Таблица № 2
от решение № 263/2019 г. съдът прецени следното:
Предвид установяванията на ССЕ и
гореизложеното следва да се приеме, че наличните парични
средства в брой към началото на ревизирания период са в размер на 126 290.89 лв., а не 29 024.75 лв.
Правилно в хода на ревизията е прието, че
наличните парични средства в банкови сметки на П. са в размер на 600.43 лв.
- в началото на ревизирания период и
365.27 в края на периода. Това се установява, от приложените по делото
извлечения от банковите сметки на П..
Правилно в хода на ревизията е прието, че
са налице постъпления от 15 655.16 лв. представляващи доходи от наем,
доходи от акции и получени дивиденти. От събраните по делото доказателства –
договори за наем, декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ на П., се установи, че е получил доходи в горепосочения размер.
Правилно в Решение №263/2019 г., сумата
28 730 лв. е посочена в графата постъпления – което се установява от
разпечатка от банкова сметка *** П.. За
тази суми се установи, от приложените по делото извлечения и приетата ССЕ, че
са наредени от самия П., а не са с неустановен произход.
Правилно е прието, че за 2013 г. П. има
доход от 334.02 лв., която представлява доход от акции и дивиденти, за което по
делото са представени доказателства. Жалбоподателят е декларирал, че
извършените от него разходи за издръжка
и живот, възлизат на сумата от 10000 лв., които правилно са включени в
разходната част на съпоставката. С оглед представения нотариален акт правилно в
разходната част е включена и сумата от 264 037.05 лв. Правилно в разходната част е включена и
сумата от 11 532.13 лв., с която от П. са заплатени задължения по заеми,
това се установява от приложените по делото извлечения от банкови сметки в
Уникредит Булбанк. Съдът споделя доводите на ревизиращите, че в съпоставката не
следва да се включва посочения от П. паричен заем, предоставен на „************“
ЕООД. В хода на производството не се представиха убедителни доказателства
доказващи действителното предоставяне на този заем. Правилно е включена в
разходната част и сумата от 795.32 лв., - разходи за закупуване на самолетни
билети, което се установява от приложената разпечатка от банкова сметка *** П..
От извлечението от банкова сметка ***и, че П. е превел суми за обучение за дъщеря си на училищни институции в
общ размер на 4800 лв., поради което правилно сумата е включена в разходната
част на таблицата. От приложените по делото доказателства се установи, че П. е
дарил на брат си – И. П. сумата от 15 000 лв., поради което правилно
същата е включена в разходната част на съпоставката. Правилно е включена и
сумата от 3518.42 лв. представляваща заплатени суми от П. за закупуване на
акции. При тези установявания, съдът приема, че е налице превишение на
разходите над приходите в размер на 127 290.20 лв.
Отделно от това съдът приема, че не следва
да се облага сумата от 28 730 лв. постъпления по банкова сметка *** П., тъй като съгласно приетата ССЕ тази
сума е формирана от постъпления направени от самия П..
Предвид гореизложеното на осн. чл. 122 ал.2 от ДОПК данъчната основа е в размер на
127 290.20 лв., представляваща превишение на извършените разходи спрямо
получените доходи, като дължимия данък следва да е в размер на 12 729 лв.
, а на осн. чл. 175 ал.1 от ДОПК, и чл. 1 от
ЗЛВДТДПДВ за невнесения данък в срок по чл. 67 ал.4
от ЗДДФЛ се дължи лихва за периода от 1.05.2014 г. до 26.08.2019 г. в размер на
6879.03 лв. Лихвата е изчислена с лихвен калкулатор на НАП.
Предвид изложеното жалбата на П. е
частично основателна и РА, изменен с решение № 263/2019 г. следва да се отмени
в частта на определените задължения за ДДФЛ за 2013 г. в размер над 12 729
лв. главница и лихви в размер над 6879.03 лв.
Съдът не кредитира представените от
жалбоподателя договор за спогодба и 7 броя разписки за получени суми в общ
размер на 130 000 лв. през 2013 г. от Г. Г.. Съдът приема, че договора и
разписките са изготвени с оглед процеса по следните съображения: на първо място
представените документи са частни документи и по смисъла на чл. 181 от ГПК вр.
с § 2 от ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните
органи. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с
останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички
останали събрани доказателства. От приложените по делото ГДД за 2013 г. липсват
данни за получена сума от 130 000 лв. от жалбоподателя. В хода на цялото
ревизионно производство макар и неколкократно да са изисквани документи и
обяснения от П., същия не е посочил, че е получил сума в размер на 130 000
лв. през 2013 г. Отделно от това при запознаване със самия договор за спогодба е видно, че
страните са се споразумяли за възстановяване на подова
настилка от масивен паркет – 200 кв.м., както и
подмяна на гипсокартон на първи етаж и др. От
приложената по делото експертна оценка, представена от жалбоподателя е видно,
че подовите настилки в имота са от гранитогрес и полиран гранитогрес, това се установява
и приложените снимки към оценката, липсват данни в имота да е имало положен
масивен паркет. Съдът не кредитира показанията на свид. Г. и М.. Показанията на двамата
свидетели са непоследователни, взаимноизключващи се и неподкрепени
от останалия събран по делото доказателствен материал. Макар и свидетеля Г. да
твърди, че е имал доход от 1500 лв. – 2000 лв. на месец, същия сочи, че е
върнал сумата от 130 000 лв. на П. за период по-малък от една година. Не
са представени и доказателства във връзка с твърденията му, че е взел банков
кредит и кредити от приятели. Самия свидетел не може да даде обяснение как са
оценени щетите на посочената в договора стойност. Предвид изложеното, съдът
приема, че жалбоподателят не е доказал получаването на парични средства в
размер на 130 000 лв. през 2013 г. от свид. Г.,
поради което сумата не следва да бъде включена в съпоставката на имуществото.
Съдът не приема доводите на жалбоподателя, че сумите дадени в заем на „******“
ЕООД, следва да участват в съпоставката на имуществото, като бъде включена в
приходната част по следните съображения: при ревизията по чл. 122 от ДОПК се
извършва съпоставка на имущественото състояние на ревизираното лице, а не се
изготвя счетоводен баланс. Соченото вземане от „******“ ЕООД не следва да се
включва в приходната част на съпоставката, тъй като в случая се извършва
съпоставка на имущественото състояние, при което се вземат предвид само налични
парични средства в брой, по банкови сметки, но не и бъдещи вземания на ревизираното лице.
С оглед изхода на спора, страните взаимно
си дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. При
общо обжалвани 40733.37 лв., жалбата е
приета за основателна за 21 125.34 лв. и за неоснователна за 19 608.03 лв. Съгласно представения
списък на разноски жалбоподателят претендира разноски общо в размер на 2722
лв., а ответника претендира разноски в размер на 1752 лв. Претенцията на жалбоподателя е частично
основателна. Доказани от страна на жалбоподателя са разноски от 10 лв. за
държавна такса, 600 лв. за вещи лица, 2112
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената част от жалбата, на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 1411.38 лв.
На основание чл.161 от ДОПК, в полза на
ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от жалбата за 1118.24 лв.
По компенсация,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 293.14 лв.
/двеста деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки/.
Водим
от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-03000*********-091-001/26.08.2019
г., изменен с решение № 263/27.11.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика ”/Дирекция „ОДОП”/ - Варна, при ЦУ на НАП, с
който за 2013г. на А.Л.П. ***, са и
установени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ в размер над
12 729 лв. до 26 433 лв. и лихви в размер над 6 879.03 лв. до
14 290.37 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Л.П. ***, в останалата част.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Варна при ЦУ на НАП
да заплати на А.Л.П.,***, с ЕГН ********** сторени по делото
разноски в размер на 293.14 лв. /двеста деветдесет и три лева и
четиринадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: