Присъда по дело №1029/2013 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 48
Дата: 15 май 2014 г. (в сила от 5 ноември 2014 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20135640201029
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А  № 48

 

                                                гр.Хасково, 15.05.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски районен съд                                                                наказателен състав

На петнадесети май                                през две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                

                                                                            Председател : Мартин Кючуков

                                                               Съдебни заседатели : 1.Мария Янева

                                                                                                    2.Мирослава Асенова

секретар: Десислава Вълканова

прокурор: Румен Сираков

като разгледа докладваното от съдията

НОХД №1029 по описа за 2013 година

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

       ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.А. ЕГН **********, роден на ***г. в гр.***, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование за виновен в това, че на 07.01.2009г. в землището на гр.Димитровград отвлякъл К.С.И. ***, с цел да бъде предоставена за развратни действия /полови сношения и блудствени действия/, като отвлеченото лице на 07/08.01.2009г., в гр.Хасково е било предоставено от него за развратни действия на Х.Г.Н. *** и деянието представлява опасен рецидив– престъпление по чл.156 ал.3 т.3 вр.ал.2 т.2 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК, поради което и на осн.чл.156 ал.3 т.3 вр.ал.2 т.2 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим, в затвор.

 

       На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА К.М.А. *** да заплати по сметка на ОД-МВР-Хасково сумата в размер на 190 лв., представляващи разноски по делото за вещи лица.

 

       Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

   Районен съдия :/п/ не се чете

                                                                 Съдебни заседатели :         1. /п/ не се чете                           2. /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.В.

 

Съдържание на мотивите

 

                                                                             Н.о.х.д. № 1029 / 2013 год. на ХРС

МОТИВИ:

 

       Обвинението срещу подсъдимия К.М.А. *** е повдигнато за това, че на 07.01.2009г. в землището на гр.Д. отвлякъл К.С.И. ***, с цел да бъде предоставена за развратни действия /полови сношения и блудствени действия/, като отвлеченото лице на 07/08.01.2009г., в гр.Х. е било предоставено от него за развратни действия на Х.Г.Н. *** и деянието представлява опасен рецидив–престъпление по чл.156 ал.3 т.3 вр.ал.2 т.2 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

       В съдебно заседание представителят на РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. При анализ на събраните най-вече гласни доказателства можели да се обособят две групи показания. Едните показания били на пострадала К.С.И. и на  свидетелите Х.Г.Н., М.Р.А., Н.М.Н., а също и на прочетените показания и взети под внимание, с оглед прочитането им, на П.Г., с оглед друго деяние на същия подсъдим. От другата страна били единствено обясненията като защитна версия на подсъдимия А. и показанията на неговите роднини, а именно племенниците му Н.А.А. и С. С. А.. В подкрепа на първите показания били и показанията на директорката на училището, която изслушала пострадалата непосредствето след осъществяване на деянието спрямо нея, а именно св.Д.Г.. Прокурорът прави подробен анализ на фактическата обстановка и сочи, че по делото се установявало извършването от подсъдимия на деянието по чл.156 ал.3 т.3 вр.ал.2 т.2 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК. Следвало да се има в предвид съдебната практика - а именно Решение № 14/17.02.2009г. по наказателно дело № 630/2008г. на Трето наказателно отделение на ВКС и Решение № 267/03.07.2013г. по наказателно дело № 828/2013г. на Първо наказателно отделение на ВКС. Там се анализирало, че самото престъпление по чл. 156 от НК било създадено върху състава на принудата. Осъществявали се два акта, първият бил принудителното противозаконно лишаване от свобода, а вторият бил принудителното преместване на лицето от едно място на друго. Всяко от тях се извършвало с престъпна цел - предоставяне за разврат другиму. Прокуратурата предлага наказание „лишаване от свобода” към средния размер, т.е. съда следвало да прецени от тези 5г. до 15г. да наложи наказание към средния размер, както и глоба към средния размер, кумулативно предвидена в текста на чл. 156 ал. 3 от НК. Наказанието следвало да бъде ефективно, което следвало съгласно чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

       Подсъдимият К.М.А. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Дава обяснения. Разказва фактическа обстановка по пунктовете в обвинителния акт, като обаче отрича да е имало принуда по отношение на К.И. – същата доброволно се качила в колата, доброволно дошла от гр.Д. в гр.Х.. доброволно пребивавала в квартирата. Лекият автомобил нямал централно заключване. След това дошъл и св.Х.Н., с когото К. доброволно правила секс. В никой момент нямало принуда, а и самата К. можела да избяга във всеки момент ако не искала да отиде в квартирата на А. *** на улицата или дори в самата квартира. Същата не била отвлечена, а отишла доброволно. А. твърди, че нямал никаква вина. Обвинението било неправилно.

       Иска да бъде оправдан.

       Защитникът на подсъдимия също пледира за оправдателна присъда. Нямало никакво отвличане. Всички били единодушни, че в дома имало охрана и всеки, който напускал пределите на дома съобщавал къде и с кого излиза. Вечерта възпитателите се обаждали по телефона на М., който К. била оставила за връзка и ако наистина имало принуда то точно тогава К. имала поредната възможност да потърси помощ от възпитателите. Такава помощ не била поискана, нито тогава, нито преди, нито в който и да е момент от случилото се. Обстоятелствата изключвали твърдяната принуда и отвличане от страна на подсъдимия К.А.. К. можела да съобщи за отвличането и в момента, в който напуснала дома и в момента на качването си в колата. Всички свидетели били единодушни, че точно в този момент, който обвинението възприемало като най-съществен, а именно качването в колата и веднага заключване на вратите, не било доказано ясно, тъй като на двора и около колата, когато са се качвали всички имало и други деца от дома, които наблюдавали и са знаели кой къде отива и кога тръгва. След това в квартирата в гр.Хасково нямало насилствен сексуален акт в предвид твърдението на съдебномедицинската експертиза, където се казвало, че това може да се получи вследствие на няколко акта, бързи, последващи едни след друг или опипване, блудствени действие с ръка, които свидетелят Х.Н. заявил, че бил извършвал с лицето. Алтернативно защитникът пледира при осъдителна присъда – за минимално по размер наказание.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприе следната фактическата обстановка :

       По делото не е спорно, че през 2009г. св.К.И. *** и живеела в общежитието към него. И. познавала подсъдимия К.А., тъй като по-рано живеела с приятеля си Х. А. в близост до подсъдимия. Св.К.И. познавала и св.М.Р.А. и св.Х.Н., с когото преди време били интимни приятели.

       На 07.01.2009г. следобяд подсъдимият К.А. отишъл с лекия си автомобил в гр.Х. и взел св.М.А. за да отидат на кафе. След това подсъдимият предложил на св.М.А. да отидат до СУПЦ-гр.Димитровград за да вземат и св.К.И.. М.А. се съгласила, тъй като брат й  - Б. също учел в СУПЦ-гр.Димитровград и щяла да го види. Към тях се присъединил и св.С.М.А., който е племенник на подсъдимия К.А.. Когато тримата минали покрай Автогара-гр.Хасково видели св.Н.Н., спрели колата и предложили на същата да се разходи с тях до гр.Д.. Св.Н. познавала К.А. и С.А. и се съгласила. Качила се в колата.

       Така на 07.01.2009г., късния следобяд четиримата пристигнали в СУПЦ-гр.Димитровград. Св.М.А. отишла да види брат си в дома. През това време подс.А. и св.С.А. срещнали пострадалата К.И. и й предложили да отиде с тях на кафе.

       Св.И. видяла, че заедно с тях е и св.Н.Н., която познавала от дома в гр.Хасково ДДРЛГ „Проф. д-р Асен Златаров” и решила, че всичко е наред, и че няма никаква опасност, освен това все пак познавала и К.А. от преди макар и бегло. Св.И. смятала, че всички заедно ще отидат на кафе някъде в гр.Д.. Същата не знаела, че подс.К.А. има намерение да отведе всички в гр.Х., в квартира.

       За това св.К.И. съвсем спокойно се качила в автомобила на К.А. и седнала на задната седалка. Върнала се и св.М.А. след срещата с брат си Борис и седнала отпред на мястото до шофьора – предната лява седалка, а отзад до св.И. седнали св.Н.Н. и св.С.А..

       Подсъдимият К.А. се качил в автомобила и потеглил.

       До този момент фактическата обстановка по делото е безспорна.

       Когато автомобилът започнал да излиза от гр.Д. на изхода за гр.Х. св.К.И. станала неспокойна. Същата усетила, че става нещо нередно и поискала да слезе от автомобила. К.А. й казал, че не може да слиза в движение и че отиват в гр.Х. на кафе, където може да се види с бившия си приятел Х. А.. Въпреки това св.К.И. продължила да настоява да слезе, заявила, че не иска да ходи в гр.Х.. Същата понечила за посяга към задната врата на автомобила, за да я отваря. Тогава подсъдимият заключил вратите на автомобила с централното заключване и заявил на св.К.И., че никъде няма да скача. Заплашил я. Пострадалата се изплашила да не стане по-лошо и преустановила опитите си да слиза от колата, спряла и да говори.

       Когато пристигнали в гр.Х., подсъдимият К.А. паркирал автомобила си до квартирата на племенника си св.С.А. ***. Св.К.И. не познавала мястото, не била ходила в това жилище. Същата излязла от колата, но не оказала някаква съпротива, нито викала, нито побягнала. Св.К.А. я отвел в квартирата. Там се събрали всички – подсъдимия К.А., св.Н.М., св.М.А., св.С.А., другия племенник на К.А. и брат на С.А. – св.Н.А..

       Имало алкохол и безалкохолни, които в един момент свършили. Подсъдимият и св.С.А. излезли да закупят още, като обещали на св.К.И. да доведат бившия й приятел Х. А.. Подсъдимият К.А. обаче се обадил на св.Х.Н., да дойде в квартирата. Последният преди години бил интимен приятел на св.К.И.. К.А. знаел това.

       Н. ***.

       След това всички продължили да консумират алкохол. Св.К.И. също консумирала алкохол като твърди, че изпила две бири и се почувствала замаяна. След това св.Н.Н. си тръгнала и се прибрала в ДДРЛГ „Проф. д-р Асен Златаров”, тъй като в дома имало вечерен час.

       В един момент подс.К.А. казал на св.Х.Н. и св.К.И. да се събличат. Св.Н. се подчинил веднага. Пострадалата И. не искала, но тогава подсъдимият отново й наредил да се съблича. К.И. се страхувала от подс.А. и решила да сътрудничи, за да не стане по-лошо. Съблякла се и тя. Тогава К.А. наредил на Н. и И. да започнат да се целуват. И. не искала да целува Н., но за да не стане по-зле се подчинила и започнала да го целува. Н. от своя страна я галел по гърдите и врата.

       Подсъдимият К.А. поискал св.К.И. да лапне пениса на св.Х.Н.. И. отказвала, но с груб глас подсъдимият настоял и заплашил пострадалата. К.И. лапнала пениса на Н. няколко пъти. След това К.А. поискал И. да се наведе, а Н. да мине зад нея и да проникне с пениса си във влагалището на И.. Пострадалата не искала, но А. отново я заплашил с физическо насилие и от страх К.И. се подчинила. Нееднократно Н. проникнал с пениса си във влагалището на пострадалата. След това К.А. отново накарал И. да прави фелацио на св.Н.. Когато св.Н. еякулирал св.К.И. се дръпнала назад.

       Подсъдимият К.А. останал недоволен и поискал св.И. и св.Н. да правят секс отново пред него, тъй като първият път не се получило добре. Св.Н. обаче не могъл да получи ерекция, за което присъстващите му се присмели.

       След полунощ на 08.01.2009г. св.Х.Н. и св.М.А. си тръгнали. Пострадалата К.И. останала да спи в квартирата на ул.”**” № в гр.Х.

       На 08.01.2009г. сутринта св.К.И. била закарана обратно в СУПЦ – гр.Димитровград от св.Х.Н., подсъдимия и св.А..

       Производството по делото протече по общия и ред и бяха разпитани множество свидетели – някои от тях и очевидци.

       Действително могат да бъдат обособени 2 групи свидетелски показания, според твърденията за осъществяване или неосъществяване на съставомерните признаци на деянието по чл.156 от НК.

       Към първата група могат да бъдат причислени обясненията на подсъдимия К.А., показанията на св.Н.А.А.  и на св.С.М.А. – последните двама – племенници на подсъдимия /с.з. 15.05.2014г./. Обясненията на подсъдимия, дадени в естествен стремеж за самосъхранение са в насока, че всичко, което се е случило на 07-08.01.2009г. е било доброволно и нямало никаква принуда или насилие спрямо пострадалата К.И.. Същата доброволно се качила в колата, доброволно дошла от гр.Д. в гр.Х.. доброволно пребивавала в квартирата. Лекият автомобил нямал централно заключване. След това дошъл и св.Х.Н., с когото К. доброволно правила секс. В никой момент нямало принуда, а и самата К. можела да избяга във всеки момент ако не искала да отиде в квартирата на А. *** на улицата или дори в самата квартира. Същата не била отвлечена, а отишла доброволно. В тази насока са и показанията на св.С.А. и св.Н.А. – очевидци – нямало принуда, всичко било доброволно.

       Съдът не кредитира показанията на тази група свидетели, свързани с близка родствена връзка с подсъдимия К.А. по обясними съображения.

       Втората група показания са тези на пострадалата – св.К.И. /с.з. 17.03.2014г./ – която макар и малко объркани в определени моменти, дава достатъчно ясни и категорични показания относно съставомерните белези на деянието по чл.156 от НК, показанията на другия очевидец и участник – св.Х.Н. /с.з.15.05.2014г./, както и показанията на св.Н.Ж. – директор на ДДРЛГ”Проф.д-р Асен Златаров” и показанията на св.Д.Д. ***, както и показанията на другите две свидетелки-очевидци – св.М.А. и св.Н.Н., които съдът прочете по реда чл.281 ал.1 т.4 от НПК и така приобщи към доказателствата по делото. Анализът на показанията на тези свидетели сочи, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт се е осъществила и в моментите възприети от прокурора и от съда е имало принуда – сила и заплашване по отношение на пострадалата К.И..***.01.2009г. нищо, което се е случило със св.К.И. не е било по нейна воля или с нейно съгласие.

       Съдът кредитира тази група свидетели и въз основа на техните показания, които са относително еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се направи своите изводи за осъществилата се фактическа обстановка, която е възприета и в обвинителния акт.

       От заключението на извършената съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при прегледа на К.И. съдебният лекар е установил девствена ципа и стара дефлорационна щърбавина на 6 часа по циферблата, охлузване на лигавицата на девствената ципа и предверието на влагалището, липса на увреждания по преходната лигавица на аналния отвор, липса на видими следи от насилие по главата, тялото и крайниците. Липсата на следи по тялото от насилие не изключвало възможността пострадалата да е бита по начина и при обстоятелствата описани от нея. Също било напълно възможно и извършването на полов акт, тъй както самата пострадала сочела, същата не се съпротивлявала интензивно и като цяло съдействала, за да не стане по-лошо и да не бъде бита повече.

       Подсъдимият К.М.А. е осъждан многократно.

       Осъжданията на А. по НОХД №88/2000г. на Пловдивски военен съд, НОХД №931/2001г. на РС-Хасково, по НОХД №940/2003г. на РС-Хасково, с които са наложени наказания „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и поне едното не е отложено по чл.66 от НК,  определят деянието на подсъдимия по настоящото дело, като такова, извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

       Подсъдимият е с лоши характеристични данни. Има и криминални регистрации.

       При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

       Подсъдимият К.М.А. *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.156 ал.3 т.3 вр.ал.2 т.2 вр.чл.29 ал.1 б.”б” от НК, като на 07.01.2009г. в землището на гр.Димитровград отвлякъл К.С.И. ***, с цел да бъде предоставена за развратни действия /полови сношения и блудствени действия/, като отвлеченото лице на 07/08.01.2009г., в гр.Х. е било предоставено от него за развратни действия на Х.Г.Н. *** и деянието представлява опасен рецидив.

       Отвличането с цел разврат по чл.156 от НК има няколко особености.

       Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с отвличане – което представлява противозаконно лишаване от свобода на пострадалата – лице от женски пол и принудително й преместване от едно място – на друго място.

       Престъплението по чл.156 от НК е съставно, защото чрез него се осъществяват поотделно 2 акта, всеки от които поотделно осъществява състава на друго престъпление и в случая това са съставите на противозаконното лишаване от свобода по чл.142а от НК и принудата по чл.143 от НК – принудителното преместване от едно място – на друго място. Освен това е и резултатно престъпление – то е довършено когато пострадалата е била принудително преместена от едно място – на друго място – с цел за да бъде предоставена за развратни действия.

       Действията на подсъдимия К.М. именно осъществяват от обективна страна изпълнителното деяние на отвличането с цел разврат по чл.156 от НК.

       На 07.01.2009г. пострадалата К.И. е била отвлечена с цел разврат от гр.Д. Това е направено, като същата е била поканена от подсъдимия да се качи в колата му, за да отидат на кафе – но без на същата да е казано, че ще бъде отведена чак в гр.Х. в квартирата на племенника му. След това, на излизане от гр.Д., когато И. е искала да слезе, подсъдимият А. не е спрял колата, не е позволил на пострадалата да отвори врата и да скочи в движение и е заключил вратите на автомобила. Пострадалата е отведена в гр.Х. на ул.”**” №.

       Така е осъществено противозаконно лишаване от свобода на пострадалата и принудително й преместване от едно място – на друго място / от гр.Д. – в гр.Х./. С тези действия до този момент е осъществен като довършено престъпление основния състав на чл.156 ал.1 от НК.

       Престъпната деятелност обаче не е спряла до тук, а е продължила.

       К.И. е била отведена в квартирата на св.С.А. и след няколко часа и консумиране на алкохол същата е била принудена да осъществи полова игра и полово сношение със св.Х.Н..

       Така е осъществена и другата специфика на отвличането с цел разврат – пострадалата е била отвлечена от дееца не с цел той лично да извърши с нея развратни действия – а да я предостави за разврат на друго лице и именно това е сторил подс.К.А..

       Така в случая е осъществен квалифицирания състав на чл.156 ал.2 т.2 от НК – не само е осъществено отвличането с цел разврат на пострадалата, но и същата реално, фактически е била предоставена за разврат и развратните действия са извършени от третото лице – св.Х.Н., на което е предоставена – полово сношение и блудствени действия.

       Предходните осъждания на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер – 2  и ефективното изпълнение на поне 1 такова наказание спрямо К.А. определят и наличието на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”б” от НК.

       За това и квалификацията на деянието е по чл.156 ал.3  т.3 от НК вр.ал.2 т.2 вр.ал.1 от НК.

       От субективна страна отвличането с цел разврат е престъпление, което се осъществява само с пряк умисъл.

       Деецът съзнава, че противозаконно отнема свободата на пострадалата, че я принуждава да претърпи преместването й от едно място на друго място и цели именно настъпването на този резултат. Преместването в пространството се извършва за да бъде предоставена пострадалата жена на 3-то лице, което да извърши с нея развратни действия.

       Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за наличието на пряк умисъл у подсъдимия на К.А. за извършване на престъплението по чл.156 от НК.

       При потеглянето към гр.Д. подсъдимият А. е взел със себе си св.Н.М. и св.М.А., за да има други момичета с него и пострадалата К.И. да е спокойна. Освен това подс.А. не е казал на К.И.,*** в квартирата на св.С.А. ***, а я е поканил на кафе, като пострадалата е мислела и разбрала от контекста на разговора, че пиенето на кафе ще е в гр.Д. Когато на излизане от гр.Д. пострадалата е искала да слезе, А. не е разрешил и е заключил вратите на колата. Същият е съзнавал и разбирал, че пострадалата не иска да отива в гр.Х. и въпреки това е продължил с автомобила пътуването към гр.Х. В този момент К.А. е съзнавал, че противозаконно отнема свободата на пострадалата, че я принуждава да претърпи принудително преместването й от едно място на друго място и е целял именно настъпването на този резултат. Нещо повече – подсъдимият е имал за цел в последствие да извика св.Х.Н., за когото е знаел, че е бивш интимен приятел на пострадалата св.К.И. и да ги накара да правят секс пред него. Налице са доказателства по делото за предходен подобен случай със същия сценарий и участие на подс.К.А..

       Ето защо съдът прие наличието на субективна страна за престъплението по чл.156 от НК.

       Последващите развратни действия безсъмнено са се случили и за това са налице показанията на няколко свидетели-очевидци, които са еднопосочни, взаимно-допълващи се и унисон с житейската логика.

       Това определя квалификацията по по-тежкия състав на чл.156 ал.2 т.2 от НК. А опасният рецидив – по чл.156 ал.3 т.3 вр.чл.156 ал.2 т.2 вр.чл.156 ал.1 от НК.

       Ето защо съдът прие наличието на обективна и субективна страна на отвличане с цел разврат. Съдът призна подсъдимия за виновен повдигнатото му обвинение от РП-Хасково и определи наказанието му по следния начин :

       Производството по делото протече по общия ред. Съставът на чл.156 ал.3  т.3 от НК е квалифициран и предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 – до 15 години и глоба от 5 – до 20 хил.лева. Съдът определи наказанието по общите правила, като обсъди съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът прие лошите характеристични данни на подсъдимия. Като смекчаващи – относително младата възраст на подсъдимия, оказаното съдействие за изясняване на фактическата обстановка – на практика подсъдимият не отрича случилото се, само отрича наличието на принуда спрямо К.И., оказаното съдействие на съда. Съдът прие изключителни смекчаващи вината обстоятелства и приложи при определяне на наказанието чл.55 ал.1 т.1 от НК като слезе под установения минимум от 5 години и определи наказанието „лишаване от свобода” в интервала 3 месеца – 5 години. Съдът счете, че в предвид конкретната фактическа обстановка и съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства наказанието „лишаване от свобода” следва да се определи на 3 години. Така най-пълно биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенции. Осъждането е ефективно, като с оглед ЗИНЗЗ изтърпяването на наказанието следва да се извърши при първоначален „строг” режим в затвор. С оглед опасния рецидив приложението на условното осъждане е изключено. В състава на престъплението кумулативно, наред с наказанието „лишаване от свобода” е предвидено и наказание „глоба”. С оглед чл.55 ал.3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание „глоба”.

       Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  Районен съдия:/п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар:Й.Д.