№ 452
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000503293 по описа за 2022 година
С Решение № 260035/05.09.2022 г., постановено по търг.д. № 6/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Кюстендил ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да
заплати на Е. М. Г. и на С. М. О. суми от по 200 000 лева на всеки от тях,
представляващи обезщетения за претърпени от всеки от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта
на техния съответно баща и съпруг - М. Е. Г. причинена при пътно-
транспортно произшествие, предизвикано на 12.05.2019 г. от водач на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, чиято гражданска
отговорност към момента на произшествието е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане.
С решението ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на адвокат Р. И. М. сумата от 13 272 лева, представляваща общ
размер на дължимо адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за
предоставената безплатна адвокатска помощ на ищците в хипотезата на чл.38
1
ал.1 т.2 от ЗАдв., от които по 6 636 лева, с ДДС, за предоставената адвокатска
помощ на всеки от двамата.
Дружеството е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-Кюстендил и сумата от 1144 лева,
представляваща сторени от бюджета на съда разноски за вещи лица, както и
сумата от 16 000 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените
искове.
Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковете на
двамата ищци са уважени над сумите от по 150 000 лв. до присъдените от по
200 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.07.2019
г. до окончателното им изплащане, в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, е
постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство-ЗД „ЕВРОИНС“ АД чрез процесуалния му представител
юрисконсулт Б. Г. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно,
приложено към въззивната жалба.
С оглед постъпилата въззивна жалба, Решението и в частта на
уважените искове в размер на сумата от по 150 000 лв. е влязло в сила на
04.10.2022 г., като необжалвано.
Въззивникът-ответник твърди, че съдът в правораздавателната си
дейност е допуснал съществени процесуалния нарушения, довели до
неправилно приложение на критерия за справедливост. Поддържа се, че
окръжният съд е направил недостатъчно задълбочен анализ на приетата по
делото СПЕ, както и едностранчив анализ на психичното състояние на С. О..
Твърди също така, че съдът неправилно е приел, че законна лихва се дължи,
считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилата вреда.
Излага подробни съображения по същество на спора и във връзка с всяко
едно от въведените възражения.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли
претенциите над сумите от по 150 000 лв., както и да отхвърли изцяло
претенцията за присъждане на лихва върху дължимите обезщетения.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемите страни-ищците в първоинстанционното производство, чрез
техния процесуален представител адвокат М., с надлежно учредена
представителна власт с пълномощни, приложени към първоинстанционното
2
дело /стр.7 и стр.10/, както и към отговора на въззивната жалба.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение по подробни
съображения по съществото на спора, развити в отговора.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани не изпращат
представители.
Поддържат въззивната жалба и отговора на въззивната жалба с писмени
становища, с които заявяват искане за разноски, за което представят списъци
по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Кюстендил е бил сезиран с активно субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
предявени от Е. М. Г. и С. М. О. против „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдените суми
от по 150 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и
предвид влязла в сила на 05.08.2021 г. Присъда № 5/26.02.2021 г., постановена
по н.о.х.д. № 219/2020 г. по описа на Пернишки окръжен съд, задължителна
на основание чл.300 от ГПК за гражданския съд относно факта на
осъщественото деяние, авторството и виновното поведение на водача и
настъпилата в причинна връзка смърт на М. Е. Г., между страните със сила на
пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно
материално право, както следва:
На 12.05.2019 г. на автомагистрала „Струма“, в района на пътен възел
„Боснек“, км 29+550 в обл. Перник, при управление на л.а.м. „Сеат Леон“ с
рег.№ ***, В. Б. И. е нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1
от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство,
което е управлявал, следствие на което самокатастрофирал и по
непредпазливост причинил смъртта на М. Е. Г.-баща на първия ищец и съпруг
3
на втората ищца, като към датата на произшествието за лекия автомобил е
имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна
полица № BG/07/119000760849, валидна от 20.03.2019 г. до 19.03.2020 г.
За установяване на търпените от ищците неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е събрал свидетелски показания.
Свидетелят Е. А. Д. установява, че познава С. О. и съпруга й М. Г. от
около 20 години, живеят заедно в един квартал. Познава ги като добро,
любящо семейство, обичали се, живеели заедно. М. се грижел както за
съпругата си, така и за сина си. Свидетелят споделя лични впечатления за
отношенията между баща и син за период около две години и половина, през
които били заедно в Германия, където работели. М. много се грижел за сина
си, който бил навсякъде с него и баща му изпълнявал всички му желания. Със
С. свидетелят се видял след погребението и тя вече не била същата жена,
изглеждала отчаяна и сякаш не й се живеело. Седмица по-късно видял и Е.,
който вече нямал усмивка на лицето си, както преди.
Свидетелят А. Д. Н. установява, че познава починалия М. повече от 25
години, а от 13-14 години са близки приятели. Като тинейджери били в една
компания и именно тогава се запознали М. и С., били голяма любов. Две-три
години били гаджета, след това се родил синът им, оттогава съжителстват
като семейство. Много се обичали, живеели добре и в разбирателство. За М.
семейството било всичко, участвал активно в отглеждането на сина си и
детето било много привързано към него. Свидетелят сочи показателен пример
за отношенията между баща и син. Е. имал голяма мечта-бил голям фен на
футболния отбор на Барселона и искал да отиде на стадиона на Барселона и
най-вече да гледа любимеца си Лионел Меси. Баща му направил всичко
възможно, събрал пари и сбъднал мечтата на Е., като го завел на мач от
шампионската лига. Свидетелят работел заедно с М. в Германия, като през
този период идвали и С., и Е.. Когато не били заедно М. не можел да издържи
повече от три месеца да не се прибере и да не ги види. За това се прибирал
често, а имало и период около 10-11 месеца, през което време били заедно
тримата в Германия. След смъртта на М., С. изглеждала съсипана, смачкана,
физически уморена, безизразна, с реещ се поглед. Детето също изглеждало
безизразно, самовглъбило се в себе си, не му се говорело. М. и до смъртта си
4
е живял заедно със семейството си.
Свидетелят А. А. Д. е братовчед на М. Г. и установява, че от 2002 г. и до
смъртта на М., С. е живяла с него. Били сплотено семейство, гледали в една
посока и гонели целта си. М. не бил само баща на Е., а и най-добрия му
приятел. След инцидента и смъртта на М., С. станала по-резервирана, по-
нервна, по-отдалечена, а Е. се затворил в себе си. Единствените моменти, в
които не се живеели заедно, е времето през което М. е работел в чужбина, за
да подсигури семейството си като всички българи.
Свидетелката Н. А. К., свекърва на ищцата и баба на ищеца установява,
че С. и М. били много добро семейство. Били гаджета три години, а от 2002 г.
се оженили и живеят заедно като семейство, през месец ноември 2003 г. се
родил синът им Е.. М. още с раждането на Е. се грижел много за него, будувал
по цели нощи, треперел над него. Основно работел М. и подсигурявал
финансово семейството. Е. нямал много приятели, притеснителен е и за това
основно общувал с баща си. След неговата смърт Е. се е затворил и не желае
да говори, не иска да контактува. С. няма никакво желание за домакинска
работа.
Свидетелката А. И. К. е леля на ищцата и установява, че С. и М. били
много добро и възпитано семейство, имало разбиране и мир, живеели много
добре и били семейство за пример в квартала. Като семейство живеели в дома
на бащата на М., където и до момента двамата ищци живеят. М. работел в
София, а после и в Германия, но когато детето не било на училище той ги
вземал при себе си, по празници били винаги заедно, били едно щастливо
семейство. След смъртта на баща си Е. се затворил в себе си, дълго време не
ходил на училище, много тежко преживял и така го изживява и до днес. С.
преди била хубава и поддържана жена, сега вече не се поддържа както преди,
депресирана е.
От приетото по делото и неоспорено заключение на СПЕ се установява,
че непосредствено след като е научила за смъртта на съпруга си, С. О. е била
в състояние на остра реакция на стрес. Тази реакция, както и психотравмата
от смъртта на съпруга й резултатират в продължително разстройство на
адаптацията и се изразяват в промяна на жизнения й стил в личен план,
постоянна тревожност, хаотичност в поведението, невъзможност да работи,
постоянни мисли за безперспективност и страх за живота и израстването на
5
сина й. Това състояние е провокирано от обстоятелството, че съпругът й е бил
подкрепа и наставник и е определял правилата в семейството. Без него
ищцата не може да взима решения и да акумулира активност и ресурс за
справяне с елементарни житейски ситуации. Ищцата се затруднява при
справянето с елементарни задължения свързани с домакинството и
общуването със сина си. Към момента у ищцата са налице безперспективни
мисли за бъдещето, свързани с реализацията и автономността, страх и тревога
за сина й, че няма да може да му помогне да реализира мечтите си.
Вещото лице установява, че обективно при ищцата С. О. се наблюдава
повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня, нарушения в
емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни през
първите две години след травмата, като тези проблеми в адаптацията и
развитието на автономност съответна на социалния й статус, продължават и
към момента. Нарушено е умението за адекватно целеполагане, както и
промяна на цялостното й житейски и социално функциониране. Това
състояние е продължило по-интензивно две години след ПТП, но и към
момента са налични тъгата, периодично сънуване на кошмари, повишена
тревожност, свързана с ролята й на майка и неспособността да помага на сина
си.
Вещото лице установява, че през целия си живот Е. е живял подкрепян
и обгрижван от баща си и спомените свързани с общите им преживявани са
наситени с обич, привързаност и усещане за сигурност и грижа. Следствие
скръбта и тъгата от загубата, са нарушени уменията за адекватно на възрастта
социално функциониране в продължение на една година след ПТП. Променил
общуването си в семейната среда и социално значимия кръг от приятели и
познати. Преживеният стрес резултатира в емоционален и социален регрес,
чувства се като изоставено дете и има проблем при структуриране на
адекватни рационални решения, съответни на възрастта. Изолира се, отказва
да говори за случилото се, преживява мъката интроспективно. При Е.
обективно се наблюдава нарушение в емоционално оценъчните функции на
личността особено интензивни в първата година след преживяната
психотравма. Нарушено е умението за адекватно целеполагане, както и
промяна на цялостното му социално функциониране.
Пред първоинстанционния съд е прието и медицинско удостоверение №
6
845/12.04.2022 г. на МЦ „Медисити 21“ ООД, гр.Кюстендил, от което се
установява, че С. О. е с поставена диагноза: смесено тревожно-
хиподепресивно разстройство и провежда лечение с антидепресанти и
транквилизатори.
При така установената по-горе фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел, че са налице са предпоставките за
уважаването на исковете. При определянето на обезщетението за
неимуществени вреди към датата на увреждането съдът е определил по
справедливост по-висок размер на обезщетение, приемайки, че характерът и
тежестта на вредите, търпени от ищците са установени от събраните по
делото доказателства. Приел е, че ищците са понесли изключително тежко
загубата на своя обичан съответно съпруг и баща, с когото са се намирали в
много добри отношения на любов, хармония и близост. Животът им се е
променил, налице са проблеми в социалната адаптация и ежедневното
функциониране. Острата реакция на стрес и при двамата е преминала, като
при С. О. негативните преживявания са били по-силно изразени през първите
две години след смъртта, а при Е. Г. - през първата една година. При
определяне размера на дължимото обезщетение първоинстанционният съд е
взел предвид всички установени по делото факти - настъпилата внезапна и
неочаквана смърт на млад мъж, здрав, в когото съпругата и сина му са
намирали подкрепа и опора за бъдещето си, изключително близките и топли
отношения, които са съществували между ищците и починалия, установените
патриархални отношения в семейството, необратимостта на случилото се,
шока от смъртта, непреодоляната още мъка, променения начин на живот на
ищците, загубата за Е. Г. на мъжкия модел и пример за подражание и то в
юношеската му възраст, поради което е намерил, че справедливо обезщетение
за претърпените от всеки от ищците вреди би била сума именно в
претендирания размер от 200 000 лева за всеки ищец.
Намерил за неоснователно възражението за принос от страна на
пострадалия, което възражение не се поддържа пред настоящата инстанция,
доколкото във въззивната жалба няма доводи за това.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
7
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ,
в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 01.07.2019 г. ищците са предявили извънсъдебно претенцията си
пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 01.10.2019 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователно обезщетение. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 06.02.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
8
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимите застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, доколкото и както е посочено по-горе в настоящите
мотиви, предвид влизане на решението в сила за присъдените суми от по 150
000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между
страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право.
По възраженията, въведени от въззивника с въззивната му жалба.
Същите са неоснователни.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е
определил справедлив размер на обезщетение на ищците за претърпените от
тях неимуществени вреди в размер на сумите от по 200 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Спрямо датата на застрахователното събитие и съобразявайки
присъдими обезщетения в сходни случаи настоящият състав намира, че това е
справедлив размер на обезщетение.
При определяне на тези размери съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищецът-син на починалия, към датата на
произшествието е бил непълнолетен на 15 години, е претърпял изключително
9
силни по интензитет болки и страдания от неочакваната загуба на своя баща,
който към деня на смъртта си е бил само на 40 години. Безспорно със
свидетелските показания се установява изключително силна връзка между
баща и син. Установява се, че бащата още от раждането на сина си се е
грижел изключително много за него и треперел над него, изпълнявал
всичките му желания, включително сбъднал мечтата му да види на живо в
Барселона своя фаворит, обгрижвал сина си с много любов и внимание и не
му бил просто баща, а един от най-добрите приятели. Е. бил по-затворено
дете и контактувал основно с баща си. Обезщетението следва да възмезди
страданията на сина на загиналия от неговата смърт, включително загубата на
усещането за сигурност и грижа, морална опора и подкрепа, която понася.
Безспорно се установява, че ищецът изключително тежко приел загубата на
баща си, като тези емоционални и психични изживявания били най-
интензивни и най-тежки в период около една година след смъртта на бащата,
но и към момента са налице последствия от загубата на бащата изразяващи се
в липсата на модел за подражение за мъжко поведение, особено важна за
общността, в която момчето живее и това безспорно затруднява съзряването и
порастването.
По отношение на ищцата С. О.. Установява се, че в продължение на
повече от 17 години ищцата е водила щастлив семеен живот със своя съпруг,
като три години преди това двамата са били заедно като приятели, т.е. от
около 20 години ищцата е споделяла общ живот с починалия М.. Установява
се, че именно М. е бил водещия в семейството, той е определял правилата,
основно той се е грижел за прехраната на семейството. Към датата на смъртта
на съпруга си ищцата е била само на 34 години, 20 от които са свързани само
с нейния съпруг, който я обгрижвал и вземал решения за тяхното семейство.
При узнаването за смъртта на своя съпруг ищцата е изпаднала в остра
стресова реакция, като в продължение на две години особено интензивно
изпитвала повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня.
Оставайки без съпруга си, ищцата започнала да изпитва сериозни трудности
при вземане на решения, страх и тревога че няма да може да помогне на сина
си да реализира мечтите си. И към момента при ищцата са налице тъга,
периодично сънуване на кошмари, повишена тревожност, свързана с ролята й
на майка и неспособността да помага на сина си. Ищцата изпитва дори
затруднения при осъществяването на елементарни ежедневни домакински
10
задължения и няма никакво желание да ги извършва (установява се със
свидетелските показания на свидетелката К.-майка на починалия М., в дома
на която ищцата заедно със сина си продължава да живее и към момента). И
към момента ищцата изпитва затруднения и е налице проблем, свързан с
адаптацията й към ситуацията и развитието на автономност съответна на
социалния й статус, като в момента провежда лечение с антидепресанти и
транквилизатори.
Така установените по-горе неимуществени вреди излизат извън
типичните, обичайните при неочаквана загуба на изключително близък
родственик, в случая баща и съпруг. В хода на делото ищците са провели
успешно доказване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди
със съдържание и интензитет, оправдаващи от гледна точка на
справедливостта присъждането на обезщетения в претендирания по-висок
размер от 200 000 лв.
Ето защо и с оглед конкретните данни по делото относно възрастта на
починалия М. Г. (40 години), изключително близките му взаимоотношения
със съпругата му и сина му, изключително важната и водеща роля, която е
имал в техния живот, обстоятелството, че ищците понасят много тежко
неговата загуба, както и икономическата конюнктура в страната към 2019 г.,
въззивният съд приема, че обезщетението от по 200 000 лв. е справедливо.
Това обезщетение ще репарира болките и страданията, които несъмнено
ищците търпят и към настоящия момент и ще търпят и за в бъдеще.
Ненавременната и неочаквана загуба на обичан съпруг и баща, безспорно
винаги се явява тежка психотравма за ищците.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определените от първоинстанционния съд обезщетения в
размер на по 200 000 лв. не са завишени по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречат на принципа на
справедливостта. Същите са съобразени както с икономическата конюнктура
към 2019 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
11
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица), така и със съдебната практика по аналогични казуси.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за неправилност
на извода на първоинстанционния съд, че законна лихва се дължи от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие.
В тази част решението на съда е правилно и в съответствие с
формираната и безпротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т.
1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства
застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпване на
застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в
случая е 01.07.2019 г., както правилно е присъдил и първоинстанционния съд.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
12
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника се явява
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в обжалваната му
част правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат.
Както с отговора на въззивната жалба, така и в хода по същество
адвокат М. е заявила искане да й бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, с оглед
оказаната от нея безплатна правна помощ на въззиваемите.
Пред въззивната инстанция са представени и договори за правна помощ
от 31.10.2022 г., от които се установява, че адвокат М. осъществява правна
защита и процесуално представителство на въззиваемите Е. М. Г. и С. М. О.
пред настоящата инстанция безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същия закон
въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. адвокатско
възнаграждение в размер на по 4 650 лв., съответно 5 580 лв. с ДДС, който
размер е минималния съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
обжалваем материален интерес в размер на по 50 000 лв. за всеки един от
представляваните ищци-въззиваеми в настоящото производство, или на
основание чл.2, ал.5 от Наредбата на адвокат М. следва да бъде заплатено
адвокатско възнаграждение в общ размер на 11 160 лв. с ДДС, с оглед
представените доказателства, че адвокат М. е регистрирана по ЗДДС.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260035/05.09.2022 г., постановено по
търг.д. № 6/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта, с която
ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъдено да заплати на Е. М. Г. и на С. М. О. разликата
над сумите от по 150 000 лв. до сумите от по 200 000 лева на всеки от тях,
представляващи обезщетения за претърпени от всеки от ищците
неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в резултат на смъртта
на техния съответно баща и съпруг - М. Е. Г. причинена при пътно-
транспортно произшествие, предизвикано на 12.05.2019 г. от водач на лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ***, чиято гражданска
отговорност към момента на произшествието е била застрахована от
ответното дружество, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от датата на уведомяване на застрахователя - 01.07.2019 г., до
окончателното изплащане.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Р.
И. М., гр.***, ул. „***“ № ***, ет.*** адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер общо на
11 160 лв. с ДДС /единадесет хиляди сто и шестдесет лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14