Р Е Ш Е Н И Е
№ 1463
гр. Русе, 26.09.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2257 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Топлофикация Русе” ЕАД против Д.В.А., в която се твърди, че
ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия за имот в гр.
Русе, ул. **********, ет. 4 с абонатен № *******. За периода от 25.10.2017г. до
21.12.2017г. в този имот била доставена и по партидата на ответника
разпределена топлинна енергия на обща стойност 372,56лв. по 4 броя фактури, които
не били заплатени. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си в
предвидения 45-дневен срок след периода на доставката, дължал и обезщетение за
забава в размер на 2,71лв. За събиране на тези вземания ищцовото дружество
депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ****/2018г.
по описа на Районен съд – Русе и издадена заповед за изпълнение. С оглед постъпилото
в срок от ответницата възражение срещу издадената заповед и дадените от Съда
указания за предявяване на иск за установяване на вземането си, ищецът моли да
бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено че
ответникът Д.В.А. *** ЕАД сумата от 372,56лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 21.12.2017г. по 4
броя фактури, лихва за забава в размер на 2,71лв. и законовата лихва върху
главницата от 02.03.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените разноски в двете производства.
В срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че
претендираните от нея за плащане стоки и услуги не са й доставени, съответно,
че тя не е потребила начисленото в процесните фактури количество топлинна
енергия.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма
спор, а и се установява от представените писмени доказателства и заключението
на вещото лице, че посоченият в исковата молба имот, представляващ апартамент в
гр. Русе, ул. **********, ет. 4 с абонатен № ******* е присъединен чрез
сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество под
абонатен № *******, с титуляр ответницата.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, в процесния имот има две
отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система
на „Топлофикация Русе“ ЕАД. В сградата, в която се намира жилището има въведено
дялово разпределение на топлинна енергия, което се извършва от „Дикей-Л“ ООД. В
процесния имот има два индивидуални разпределителя на топлинна енергия, единият
от които е монтиран на радиатор, а другият не е монтиран, както и един водомер
за битова гореща вода. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно
ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, вещото
лице е посочило, че за процесния период 25.10.2017г. – 21.12.2017г. за имота на
ответницата следва да се разпределят 4,0910 МWh топлинна енергия на стойност 382,18лв. с ДДС (повече от претендираното с
исковата молба), което количество е изчислено без реално отчитане на
измервателните уреди от топлинния счетоводител, а по „максимален специфичен
разход“, като за отоплителни тела без измервателни уреди. При извършен оглед в
процесното жилище за целите на експертизата, вещото лице е установил, че в една
от стаите има свързано отоплително тяло със сградната инсталация, на което е
монтиран индивидуален разпределител на топлинна енергия, който е с нулирани
показания с дата 30-ти септември. В две от стаите отоплителните тела не са
свързани към сградната инсталация, а в кухнята има свързано отоплително тяло,
но с демонтиран измервателен уред. В банята на жилището има монтирана
отоплителна лира без индивидуален разпределител, както и един водомер за битова
гореща вода. При справка в дружеството извършващо отчитане и разпределение на
топлинна енергия в сградата, където е жилището на ответницата, вещото лице е
установило, че в него реален отчет на измервателните уреди е извършен само в
края на отоплителния сезон – месец април 2018г.
Според изготвената
изравнителна справка за отоплителен сезон 2017/2018г., з имота на ответницата е
определена за възстановяване сума от 471,04лв. с ДДС.
В полза на „Топлофикация
Русе“ ЕАД, срещу Д.В.А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК с №719 от 06.03.2018г. по ч.гр.д.№****/2018г. по описа
на РС-Русе за сумите 372,56лв. - главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода от 25.10.2017г. до 21.12.2017 г. по 4 броя фактури, лихва за
забава в размер на 2,71лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите
до 02.03.2018г., законовата лихва върху главницата от 02.03.2018г. до
окончателното изплащане. Срещу заповедта ответницата е депозира в срока по чл.
414 ГПК възражение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след своевременно
постъпило възражение от длъжника, поради което се явява процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод
доставката на топлинна енергия за посочения в исковата молба имот. Няма спор и
по въпроса, че претендираното за плащане
от ищеца количество топлинна енергия по четирите процесни фактури не е
изчислено при реален отчет на измервателни уреди (топлинни разпределители), а
по реда на чл. 70, ал.4 от Наредба І16-334, за топлоснабдяването на клиенти,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал.1 – като за отоплителни
тела без уреди, в случая за три. При тези безспорни факти, спорът между
страните е относно наличието на предпоставките за това „служебно“ начисляване
на топлинна енергия и дължи ли ответницата нейното заплащане, след като не е
налице действително доставяне и потребление на такова количество топлинна
енергия в жилището й.
Обстоятелството, че
спрямо договора за продажба на топлинна енергия се прилагат правилата на ЗС, ТЗ
и ЗЗД обаче не изключва приложението на специалните норми по Закона за
енергетиката и Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тук
следва да се съобрази принципа, според който специалният закон изключва
приложението на общия закон. Такива специални правила, уреждащи определянето по
изчислителен път на количеството топлинна енергия при неосигурен достъп, се
съдържат в чл.70, ал.4 – ал.6 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. Според тях на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл.61, ал.1 (т.е. от Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост) като за
отоплителни тела без уреди. Разпоредбата на т.6.5 от Методиката предвижда, че
за сгради - етажна собственост, в които има отоплителни тела без уреди за
индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата. Макар в чл.70, ал.4 от Наредбата да липсва съответно препращане
към т.7.3.2 от Методиката, която се отнася до дяловото разпределение,
извършвано чрез индивидуални топломери, а не чрез топлоразпределители, то
самата цитирана разпоредба предвижда, че при неосигуряване на достъп за отчет
на индивидуалния топломер се прилага същия изчислителен способ за определяне на
количеството топлинна енергия, както и при липса на индивидуален
топлоразпределител, а именно екстраполация по максимален специфичен разход на
сградата. Изрично е уредена и възможността клиентите, неосигурили достъп, да
поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по реда на
чл. 70, ал.5 от Наредбата.
В случая ответницата
е оспорила приложимостта на този ред за начисляване на топлинна енергия с
твърдението, че е осигурила достъп до имота си, но въпреки това „отчетниците не
са минали“. Това обстоятелство обаче настоящият съдебен състав намира, че не би
могло да бъде противопоставено на ищцовото дружество, след като няма твърдения
и доказателства, че ответницата се е възползвала от правото си да поиска
допълнителен отчет и преработване на сметката си или от възможността по чл.17,
ал.1 от Общите условия на ищеца като подаде до последния заявление за временна
необитаемост на жилището, при което за него щеше да възникне задължението да не
начислява енергия за отоплителни тела за посочения в заявлението период (не
повече от една календарна година). Евентуално неизпълнението на задълженията на
служителите на „Дикей-Л“ ООД за ежемесечно отчитане или за подаване на
достоверна информация до „Топлофикация Русе“ ЕАД за измервателните уреди на
клиентите би могло да бъде основание за съответните претенции на ответницата
към това дружество, ако от действията на служителите му прецени, че е
претърпяла вреда.
На следващо място,
възражението на ответницата не би могло да бъде уважено и поради
обстоятелството, че за целия отоплителен период 2017/2018г., за част от който са
и процесните фактури има изготвена изравнителна справка, след реален отчет на
измервателните уреди в имота, според която на ответницата подлежи на
възстановяване сума, която надвишава претенцията на ищеца в настоящото
производство. По тази причина след като ответницата преди изготвяне на тази
окончателна за отоплителния сезон справка за потребената от нея топлинна
енергия не е отправила възражения до ищеца по повод начислената топлинна
енергия за процесния период, то вече всички нейни възражения биха могли да
бъдат само по отношение на правилното изчисление на дължимите от нея суми, но
за целия отоплителен период, което е извън предмета на настоящото производство.
В противен случай, при уважаване на възражението и отхвърляне на исковата
претенция би се стигнало до ситуация в която ответницата би се обогатила
неоснователно с процесната сума (или част от нея), която вече е определена за
възстановяване от ищеца.
В обобщение следва
да се отбележи, че по делото не се установява правата на ответницата като
потребител да са нарушени, т.е за процесния период й е начислено „служебно
количество“ топлинна енергия, в повече от реалното потребление на имота, която
разлика последствие е отчетена при изготвяне на окончателната изравнителна
справка за целия отоплителен сезон и предстои да й бъде възстановена. Негативните последици, които ответницата
следва да понесе от настоящото производство са в резултат от неупражняването на
права предвидените в ОУ и посочени по-горе (прим. чл. 17) и неизпълнение на
задължение – да заплати в срок процесните фактури, които не е оспорила преди
приключване на отоплителния сезон.
Възраженията на
процесуалния представител на ответницата направени едва след приключване на
съдебното дирене, касаещи размера на претендираното обезщетение за забава и
приложението на чл. 154 ЗЕ не са направени своевременно и не следва да бъдат
съобразени и обсъждани.
По изложените
съображения, предявеният установителен иск се явява основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1
и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 329лв. (включващи държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице) и за заповедното в
размер на 77лв.
Така мотивиран и на
осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.А.
ЕГН********** с адрес ***, дължи на
"Топлофикация Русе" ЕАД,
гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев сумите: 372,56лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия за периода от 25.10.2017г. до 21.12.2017 г. по 4
броя фактури, лихва за забава в размер на 2,71лв. дължима за периода от падежа
на всяка от фактурите до 02.03.2018г. и законовата лихва върху главницата от
02.03.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №719/06.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Д.В.А. ЕГН********** с адрес *** да заплати на "Топлофикация
Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********,
представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев сумата от 329лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 77лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: