град Сливен, 27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен, в открито
заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Детелина
Бозукова
При секретар Галя Георгиева и с участието
на прокурор………., като разгледа административно дело № 260 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.С.М. *** против
заповед № 1603/06.07.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с
която на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/, утвърдено длъжностно разписание със заповед на Изпълнителния директор и
писмено предизвестие, е прекратено служебното й правоотношение на длъжност „г. е.“ с р. … м., считано от 06.07.2020
година.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна. С решение № 240/08.11.2019г., постановено по адм. дело № 321/2019 г. по описа на Административен съд Сливен,
оставено в сила с решение №7598/17.06.2020 г. по адм.дело
№ 1364/2020 г. по описа на ВАС била отменена заповед № 1607/19.07.2019 г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с която е прекратено служебното
правоотношение на М. с ДФ „Земеделие“. В законоустановения
двуседмичен срок на 30.06.2020 г. се явила пред органа по назначаване, за да
бъде възстановена на предишната длъжност - Н. с. „И. в з. ст.“ в отдел „Д. по
ч. м.“ при Дирекция „Договориране по ПМРСР“. Твърди, че едва на 06.07.2020 г.
била допусната до работа, като й била връчена заповед № 1600/03.07.2020 г. за
възстановяване на длъжността. Едновременно с това й била предоставена за подпис
молба за преназначаване на длъжност „г. е.“ в
Дирекция „Договориране по ПМРСР“, както и заповед №1601/03.07.2020 г. за
преназначаване на тази длъжност, които М. не подписала. Отказът бил удостоверен
с подписите на две лица. В резултат на това й било връчено предизвестие №
48/06.07.2020 г., както и оспорената заповед за прекратяване на служебното провоотншение, поради съкращаване на длъжността. Сочи, че
органът по назначаването е длъжен при отмяна заповедта за уволнение да
възстанови служителя на заеманата преди уволнението длъжност. Това задължение
не било изпълнено, поради което било налице недобросъвестно упражняване на
власт от страна на органа, което води и до противоречие с целта на закона. Счита,
че направените структурни промени са необосновани и формални, а съкращаването на длъжността е привидно и само
с цел да се прекрати служебното й правоотношение. Иска от съда да се отмени
заповедта. В съдебно заседание лично и с представител по пълномощие – адв. К. *** поддържа жалбата. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Ответникът по жалбата - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие“ в съдебно заседание не изпраща представител. В
писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Административен съд Сливен, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт
и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
От представената административна преписка
се установява, че оспорващата М.С.М. е д. сл. в Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/
от 07.02.2014 г. Със заповед № 1504/20.05.2019 г. на Изпълнителен директор на
ДФ „Земеделие“ на основание чл.82а от ЗДСл е п. на длъжност Н. с. „И. в з. ст.“,
Отдел „Д. по ч. м.“, Дирекция „Договориране по ПМРСР“ към ДФЗ. /л.121 от
делото/.
Със Заповед № 1607 от 19.07.2019 г., издадена
от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, на М.С.М. е
наложено дисциплинарно наказание „у.“ и е прекратено служебното ѝ правоотношение. /л.90 и сл.
от делото/.
Заповедта е отменена с влязло в сила решение
№ 240/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 321/2019
г. по описа на Административен съд Сливен, оставено в сила с решение №
7598/17.06.2020 г. по адм. дело № 1364/2020г. на ВАС.
/л.58 и сл./
Въз основа на влязлите
в сила съдебни решения жалбоподателката е подала в ДФ
„Земеделие“ молба с вх. № 02-6500/4798#9/29.06.2020г. /л.57/ за в. на работа.
Към датата на подаването на заявлението в структурата на ДФ „Земеделие“ не е включен
сектор "И. в з. ст.". Заеманата от жалбоподателката,
преди у., длъжност - Н. с. "И. в з. ст.", заедно с длъжността Н. с.
„ИПСП“ в отдел „ДЧМ“ са престанали да съществуват като нормативно определени
позиции, съгласно заповед № 03-РД/899 от 01.04.2020 г. на Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“, с която е
утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 01.04.2020г. въз основа на
приет нов Устройствен правилник на ДФ“Земеделие“. /л.349/
С доклад изх. № 03-0146/1408 от
30.03.2020 г. до изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, директорът на Дирекция
“Договориране по ПМРСР“ е направил предложение да бъдат утвърдени структурни
промени в дирекцията „Договориране на ПМРСР“, изразяващи се в закриване на сектор
"И. в з. ст.“, коята щатната бройка за
длъжността Н. с. бъде трансформирана в длъжност „ст. е.“/л.354 от делото/.
Със заповед № 1600 от 03.07.2020г., на
основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл, във връзка с влязлото в сила решение №
7598/17.06.2020 г. по адм.дело № 1364/2020г. на ВАС,
с което е оставено в сила решение 240/08.11.2019 г., постановено по адм. дело № 321/2019 г. по описа на Административен съд
Сливен и постъпило заявление в ДФ“Земеделие“ с вх. № 02-6500/4798#9/29.06.2020г.,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е възстановил М.С.М. на длъжност Н.
с. „И. в з. ст.“, с р. ….-ви м., наименование на длъжностното ниво по КДА: ръководно
ниво …, считано от 03.07.2020 г. Заповедта е връчена на М. на 06.07.2020г. в 09.29
часа/л.38 от делото/.
Едновременно с това със заповед №
1601/03.07.2020г., която М.М. на 06.07.2020 г. в
09.56ч. отказала да получи, същата е п. от длъжност Н. с. „И. в з. ст.“ на
длъжността „г. е.“ в отдел „Д. по ч. м.“ в дирекция „Договориране по ПМРСР“. На
06.07.2020 г. едновременно с получаването на заповедта, с която жалбоподателката е възстановена на длъжността Н. с. "И.
в з. ст." в отдел „Д. по ч. м.“, както и п. на длъжността г. е. в отдел „Д.
по ч. м.“ е извършена промяна в дирекция „Договориране по ПМРСР“ като щатната
бройка за „г. е.„ в отдел „Д. по ч. м.“ се прехвърля в отдел „Контрол върху
обществените поръчки“ и се трансформира в длъжност „ст. е.“, съгласно заповед на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ № 03-РД/1824 от 06.07.2020 г. /л.25 и сл.
от делото/. Видно от приложение № 1 към заповедта, в структурата на ДФ “Земеделие“
бройките за г. е. в отдел „ДЧМ“ от 25 щ.бр.
се трансформират в 24 щ.бр., а бройките за „ст. е.“ в отдел „Контрол върху обществентие поръчки“ от 10 щ.бр. нарастват на 11 щ.бр. На
същата дата -06.07.2020 г. на М. е връчено предизвествие
№ 48/06.07.2020 г. /л.36/, с което служителката е уведомена, че след изтичане
на едномесечен срок от получаването му, ще бъде прекратено служебното й
правоотношение на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл. Едновременно с
предизвестието е издадена и оспорената в
настоящото производство заповед №1603/06.07.2020 г., с която служебното
правоотношение на М.М. е прекратено, на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл., утвърдено със заповед на Изпълнителния директор
длъжностно разписание и предизвестие,
поради съкращаване на длъжността „г. е.“ в отдел „Д. по ч. м.“ в дирекция “Договориране
по ПМРСР“. Заповедта е връчена на М. на 06.07.2020 г. в 09.56 часа, /л.35 от
делото/.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа ексертиза, изготвена от вещото
лице П.С. със специалност „И. на т.“, от заключението на която се установява,
че длъжността, заемана преди у. от оспорващата М.М. –
Н. с. „И. в з. ст.“ в отдел „Д. по ч. м.“ към дирекция „Договориране по ПМРСР“
е заличена като нормативно определена позиция с длъжностно разписание,
утвърдено със заповед №03-РД/899/01.04.2020 г., считано от 01.04.2020 г. При
сравняване на длъжностната характеристика за Н. с. „И. в з. ст.“ и Н. о. „Д. по
ч. м.“ вещото лице установява сходства в
някои от функциите.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, заповед № 1603 от 06.07.2020
г. е издадена от компетентен орган, в случая от изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“,
по арг. от чл. 108, ал.1 от ЗДСл и чл. 10 т.9 от Устройствения
правилник на ДФ“Земеделие“.
На второ място, същата е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити.
На следващо място обаче заповедта е
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, материалния закон и целта на закона и съображенията за това са
следните:
Служебното правоотношение на жалбоподателката М.М. е
прекратено на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл. Според цитираната норма, органът по
назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие, при съкращаване на длъжността. В случая е връчено предизвестие, срокът
за което не е спазен, но на основание чл. 106, ал.4 от ЗДСл е разпоредено изплащане
на обезщетение в размер на последната получена брутна работна заплата.
При сравнение на длъжностно и поименно
щатно разписание на ДФ“Земеделие“ от 01.04.2020 г. и на предходно действащото разписание
се налага извода, че на практика с разписанието от 01.04.2020 г. длъжността,
заемана от оспорващата –Н. с. „И. в з. ст.“ е отпаднала. Служебното правоотношение
на жалбоподателката М. е прекратено с оспорената
заповед и поради съкращаване на длъжността „г. е.“ в отдел „Д. по ч. м.“ в
Дирекция „Договориране по ПМРСР“, въз основа на утвърдени промени в длъжностно и щатно разписание,
считано от 06.07.2020 г., когато със заповед № 03-РД/1824 от 06.07.2020 г. е
извършена промяна в дирекция „Договориране по ПМРСР“, съгласно които щатна
бройка „г. е.„ в отдел „Д. по ч. м.“ се прехвърля в отдел „Контрол върху
обществените поръчки“ и се трансформира в длъжност „ст. е.“.
Съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. е налице при кумулативна наличност на следните
предпоставки: 1/ отпадане на длъжността като нормативно определена позиция и 2/
пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на тази длъжност или
такова значително изменение на същите, че новата им съвкупност и изискванията
за тяхното осъществяване налагат извод за качествено нова длъжност. В
конкретния случай изискванията на чл. 106, ал.1, т.2 ЗДСл. не са изпълнени- длъжността Н. с. "И. в з.
ст." е отпаднала от щатното разписание от 01.04.2020 г., поради премахване
на този сектор като самостоятелно звено в структурата на ДФ“Земеделие“. Независимо
от това, част от присъщите за длъжността функции са запазени, като считано от
01.04.2020 г. се осъществяват от началника на отдел „Договориране на частни
мерки“, видно от представената по делото длъжностна характеристика за тази
позиция. Той ръководи, организира, разпределя, координира и контролира изпълнението
на дейностите и задачите в срок, дава указания на служителите в отдела във
връзка с изпълнението на поставените задачи; дава указания на служителите на
отдела и на 28-те областни дирекции по възникнали текущи въпроси в работата им;
оценява работата на експертите, м.те експерти, старшите и главните експерти; разпределя
на определени служители от отдела съвместно с отдел „Методология и контрол“
извършването на контролна проверка на извадков
принцип на ниво ЦУ за резултатите от извършените проверки за съответствие с
критериите за допустимост, бизнес плана и окончателна оценка по критериите за
подбор и изготвя класиране на проектите по подмярка
6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“; администрира процеса по извршване на контролна проверка на извадков
принцип на ниво ЦУ на резултатите от извършените проверки за съответствие с
критериите за допустимост, бизнес план и окончателна оценка по критерии за
подбор и съгласува изготвеното класиране по проектите за децентрализираните подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3“Стартова помощ за развитие на малки земеделски
стопанства“ от ПРСР 2014 -2020г.,т.е извършва функции, които са били присъщи на
премахната длъжност Н. с. „И. в з. ст.“.
Освен това, към датата на утвърждаване на
промените в длъжностното разписание от 06.07.2020 г. и издаване на оспорената
заповед, е налице влязло в сила съдебно решение на Административен съд Сливен, по
силата на което жалбоподателката е възстановена на
длъжността Н. с. "И. в з. ст.“ и органът по назначаването е бил наясно със
заявеното пред него желание за това. Следователно органът по назначаването е
бил длъжен да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява
служебните си функции. В конкретния случай това задължение не е изпълнено, а
служебното правоотношение на жалбоподателката е
прекратено повторно, въпреки, че са налице предпоставките на чл. 122, ал.1 ЗДСл. и в нарушение на цитирания текст, по силата на
който служебното правоотношение е следвало да бъде възстановено във вида, в
който е съществувало преди отмяната на заповедта за у.. В случая не е изпълнено
влязлото в сила съдебно решение, а само формално е издадена заповед за
възстановяване на М.М. на работа, преназначена е на
нова длъжност, която също е закрита, тъй като на същата дата са утвърдени
структурни промени и такива в длъжностното и щатното разписание на ДФ“Земеделие“,
водещи до съкращаване на длъжността, на която служителят е следвало да бъде
ефективно възстановен. На това основание в същия ден е издадена и оспорената
заповед за прекратяването на служебното правоотношение. Тези обстоятелства
сочат на извода, че оспорената заповед противоречи на целта на закона, тъй като
правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с оглед
заобикаляне законовите последици от отмяната на незаконосъобразен
административен акт и в нарушение на правото на незаконно уволнения служител да
бъде възстановен на предишната заемана от него длъжност.
При наличието на вече известно на органа
по назначаване влязло в сила съдебно решение, изискващо възстановяване на
незаконосъобразно уволнен служител на заемана от него длъжност преди
уволнението, тази длъжност е премахната, а новопредложената
длъжност също се премахва с утвърждаване на промени в длъжностно разписание на
06.07.2020 г. Органът по назначаване на практика е възстановил служителката на
длъжност, несъществуваща към този момент и съобразно цитираното ново длъжностно
разписание. Няма как при тези факти да се приеме за адекватно на приложимата материалноправна уредба и целта на закона поведението на
органа по назначаване, защото целта на съкращаване на длъжностите е
оптимизиране на администрацията, а премахването на процесната
длъжност въпреки необходимостта от обезпечаване на щатна бройка за тази
длъжност предвид влязлото в сила съдебно решение не съответства на възникналото
по силата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл задължение на административния орган. Това задължение
в случая не е изпълнено. Промените в длъжностното разписание, в сила от 06.07.2020г.
са непротивопоставими на възстановената на заеманата
преди уволнението длъжност служителка. Основание за прекратяване служебното
правоотношение на М. могат да са само промени в длъжностното разписание,
настъпили след, а не едновременно с датата на възстановяване.
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният
служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната
администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт
или на съдебното решение. В случая жалбоподателката е
спазила тези условия и е издадена заповед за възстановяване на заеманата преди
незаконното уволнение длъжност.
При това едновременно издаване на
цитираните заповеди не може да се приеме изпълнение на условята
на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., тъй като или възстановяването на заеманата
длъжност е формално, а това означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно
решение или не са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При анализиране на съдържанието на мотивите за
прекратяване на служебното правоотношение се установява, че то е извършено
поради съкращаване на длъжността, т. е. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Според съда посоченото основание не е налице. На
първо място следва да се подчертае, че последното длъжностно разписание в ДФ
"Земеделие", въз основа на което е извършено прекратяването на процесното служебно правоотношение, е от 01.04.2020 г. и
няма характер на ново спрямо датата на възстановяване
на жалбоподателката на работа със заповед № 1600 / 03.07.2020
г. Съдебната практика е категорична и безпротиворечива,
че органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни
разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа
поради незаконното му уволнение. Материалноправното
основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на
административния акт. За съкращавано на длъжност би могло да се говори, ако в
конкретния случай след възстановяването
на жалбоподателя на длъжността, която е заемал, са настъпили промени в
длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да
съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции,
задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които
упражняват тези функции (в този смисъл Решение № 6913 от 2.06.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2738/2016 г., V о., Решение № 1031 от
24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6035/2018 г., V о.,
Решение № 6097 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9216/2018 г., V о. и много други).
Следва да се подчертае и това, че за да е
налице основанието на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от
служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и
изисквания, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на
служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В настоящия случай посочените
изисквания не са изпълнени, тъй като не е налице намаляване на броя на
служителите. Освен това от приложените длъжностни характеристики за длъжностите
„Н. с. “И. в з. ст.“ и Н. о. „Д. по ч. м.“ е видно, че те имат сходни и
съпоставими функции. В тази връзка и в изложения по-горе контекст не може да се
счете, че длъжността на жалбоподателката е престанала
да съществува. (в този смисъл Решение № 11054 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6110/2018 г., V о.).
Необходимо е да се отбележи също, че
отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение
има за последица възстановяването на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност, по арг.
на чл. 122, ал. 1 ЗДСл. При това положение за органа по назначаването
възниква задължение да осигури на възстановения
служител възможност да изпълнява своите служебни задължения. В настоящия случай
органът вместо да изпълни влязлото в сила съдебно решение е издал заповед за възстановяване на служителя № 1600/03.07.2020
г., считано от 03.07.2020 г., заедно с това заповед № 1601/03.07.2020 г. за преназначаване
на длъжност г. е. в отдел „Д. по ч. м.“
и заедно с това е прекратил служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. със заповед №1603/06.07.2020г., като връчил трите
заповеди едновременно в един и същ ден - на 06.07.2020г. Формалното издаването
на заповед на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл., което е съпроводено с едновременно издаване на
нова заповед за прекратяване на служебното правоотношение на същия служител,
без той да е възстановен на предишната
заемана от него длъжност, на практика има правни последици на неизпълнение на
влязло в сила съдебно решение. Тези обстоятелства сочат на извода, че
оспорената заповед противоречи на целта на закона, тъй като правомощията на
органа по назначаването са упражнени превратно с оглед заобикаляне законовите
последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на
правото на незаконно уволнения служител да бъде възстановен
на предишната заемана от него длъжност (в този смисъл Решение № 11977 от
8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8679/2016 г.).
В заключение на изложеното се налага
извода, че оспорената заповед следва да се отмени като издадена в противоречие
с приложимите материалноправни разпоредби и целта на
закона.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и неговата цел е незаконосъобразна, което налага нейната
отмяна.
При този изход на спора в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по
делото разноски, които са в общ размер на 700.00 /седемстотин/ лева,
представляващи 100.00/сто/ лева заплатен депозит за експертиза и
600.00/шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна
помощ от 29.09.2020г. /л.447 от делото/, което съдът не преценява като
прекомерно, доколкото адвокатът се е явявал в две съдебни заседания и
възнаграждението е съобразено с чл. 8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ заповед № 1603/06.07.2020 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие, с която на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл.108 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/
и утвърдено длъжностно разписание със заповед на Изпълнителния директор и
писмено предизвестие, е прекратено служебното правоотношение на М.М. на длъжност г. е.
с р. … м., считано от 06.07.2020 година.
ОСЪЖДА ДФ“Земеделие“ да заплати на М.С.М.
*** разноски в размер на 700.00 /седемстотин / лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: