РЕШЕНИЕ
№ 11908
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110145261 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от М. В. В.
срещу /ФИРМА/ осъдителен иск, с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр.чл.23 ЗПК, за сумата в размер
275,00 лв., представляваща заплатена без правно основание
сума по договор за потребителски кредит с № 1253697 от
11.04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.07.2023 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни
права при твърденията, че на 11.04.2023 г. сключила с
ответника Договор за паричен заем № 1253697, по реда на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(ЗПФУР) за отпускане на заем в размер на 5500 лв., при
1
фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и ГПР от 49,66
%, като следвало да върне на ответната страна сума в общ
размер от 7425,00 лв., включваща главница в размер на
5500 лв. и договорна лихва в размер на 1925 лв.
Плащанията следвало да се направят на 18 вноски по
изготвен погасителен план в периода 11.05.2023г. -
02.10.2024г. Ищцата поддържа, че не е имала възможност
да избира дали да обезпечи заема с поръчителство, тъй като
при попълване на електронния формуляр за отпускане на
кредит е разполагала единствено с опцията да получи
обезпечение от дружество гарант, избрано от кредитодателя
- в случая ****************, за което дължал такса в
размер на 5555 лв. Ищцата поддържа, че е погасила
задълженията по договора до размера на сумата от 5775 лв.
Счита, че договорът за заем е нищожен, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК. Развива аргументи,
че към ГПР ответникът следвало да се включи и таксата за
гарант, тъй като сключването на договор за поръчителство
било условие за отпускането на кредита, поръчителят бил
свързано с кредитора лице и таксата се заплащала на
кредитодателя наред с вноските по кредита. Ищцата
поддържа, че и договорът за поръчителство е нищожен,
като излага подробни съображения в тази насока и намира,
че това поражда нищожност на договора за кредит, поради
взаимната обусловеност между двата договора. Навежда
доводи, че процесният договор за заем е нищожен и поради
липсата на посочен лихвен процент на ден, което
2
нарушавало чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Позовава се на чл. 23
ЗПК с твърдения, че дължи на ответника само чистата
стойност на кредита от 5500 лв., а ответникът следва да
възстанови надплатения остатък от 275 лв., като получен
без основание поради нищожност на договора за кредит.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК в представил
отговор на исковата молба, с който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Сочи, че били
спазени всички изисквания на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ищцата
е получила необходимата информация под формата на
СЕФ, като самостоятелно е решила да получи заема и да
избере поръчителство на дружеството гарант. Посочва, че
правото на отказ е уредено в Общите условия. Излага
съображения, че лихвеният процент бил посочен като
число, а не бил променлив. Развива аргументи, че
възнаграждението по договора за поръчителствео следвало
да се заплати на трето лице, поради което не следвало да се
включва към ГПР. Твърди, че в договора не следвало да е
посочен начинът на формиране на ГПР, тъй като същият се
изчислявал по законоустановена формула. Ответникът
посочва, че сключването на договор за поръчителство не
било с цел получаване на скрито допълнително
възнаграждение, а целяло обезпечаване на кредита,
предвид извършената оценка за платежоспособност на
длъжника, като съответната уговорка се явявала
индивидуално уговорена.
3
В съдебно заседание ищецът М. В. В., редовно
призован, не се явява лично, не се представлява. С молба с
вх. № 65599/27.02.2024г. поддържа исковата молба и моли
за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорен и ненуждаещ се от
доказване релевантния за спора факт, че между страните е
сключен договор за кредит № 1253697 от 11.04.2023г., с
който /ФИРМА/, като заемодател е предоставило на М. В.
В., като заемател, паричен заем в размер на 5500,00 лева,
който ищцата е следвало да върне на 18 месечни вноски,
съгласно погасителен план към договора. Общата сума
която е следвало да върне ищцата възлиза на сумата в
размер на 7425,00 лева, включваща 5500,00 лева главница и
1925,00 лихва, при лихвен процент от 35,00 % и ГПР от
49,66 лева. В чл. 5 от договора страните договорили, че
заемната сума се обезпечава с поръчителство, предоставено
4
в полза на дружеството, заемодател. Договорът за
поръчителство се сключва не по късно от края на работния
ден, в който е отпуснат заемът. С чл. 5 от договора страните
също така уговорили, че одобряване от Дружеството на
така предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението, не може да се отмени,
нито от Заемателя, нито от лицето предоставило
обезпечението, като одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряване на заема. По делото в тази
връзка е приет договор за гаранция /поръчителство/,
сключен между **************** ***, като гарант и М. В.
В., като клиент.
По делото въпреки че бе допусната, не бе изслушаната
съдебно счетоводна експертиза. От изслушаната по делото
съдебно техническа експертиза се установява, че при
сключване на процесния договор за заем, ответното
дружество е представило на ищцата преддоговорна
информация – Стандартен европейски формуляр, договор
за потребителски кредит № 1253697/11.04.2023г. и Общи
условия, тоест процесния договор за потребителски кредит
с текст, идентичен на този по представения с договора към
исковата молба, общи условия, уреждащи отношенията
между заемодателя и заемополучателя. Цялата
горепосочена документация на 11.04.2023г. е изпратена от
системата на ответното дружество на посочен от ищеца
имейл, получен на дата 04.01.2023г. в електронната поща на
ищеца /***************************. Вещото лице е
5
установило, че ищцата е дала своето съгласие в
процедурата му по отпускане при избрана опция за
обезпечение от самия него, предоставено от
**************** ***. Опцията се визуализирала в трета
стъпка при кандидатстването за кредит на етап:
„завършване на заявката, попълване на предпочитаното
обезпечение, избор на личен гарант или поръчителство от
**************** ***“. Вещото лице също така е
установило, че размера на шрифта, използван в процесния
договор за кредит № 1253697/11.04.2023г. е 12 кегела.
По гореустановеното съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно прокламирания с разпоредбата на чл. 55, ал
1 от ЗЗД принцип на справедливостта, ответникът дължи
връщане на престацията, доколкото неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца. За доказване на предявения
като главен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже
плащане на сумата в размер на 275,00 лева, като платена
без основание поради нищожност на договора за кредит,
като част от заплатената сума от 5775,00 лева, а при
доказване на това обстоятелство, в доказателствена тежест
на ответника бе да докаже основание за задържане на
сумата.
Безспорно установено по делото е, че на 11.04.2023 г.
6
ищцата е сключила с /ФИРМА/ Договор за потребителски
кредит № 1253697 от разстояние, като й е бил предоставен
кредит в размер на 5500,00 лева, който е трябвало да върне
до 02.10.2024г., ведно с лихва в размер на 1925,00 лева,
както е следвало да заплати и такса гарант в размер на
5555,00 лева. Също така не се оспорва и твърдението на
ищеца, че сумата в размер на 5775,00 лева е заплатена по
договора за кредит от ищцата предсрочно, като за това
свидетелства приетото по делото удостоверение за липса на
задължение на ищцата към ответника по процесния
договор /л.47 от досието по делото/ и от приетото по делото
на л.48 платежно нареждане от 21.04.2023г. Няма спор и
относно това, че съгласно изискване на горепосочения
Договор, ищеца е трябвало да предостави обезпечение по
кредита, изразяващо се в поръчителство от
**************** ***. в полза на ответното дружество, като
за това М. В. трябвало да заплати такса от 5555, 00 лева. Не
се спори по делото наличието на сключен договор за
поръчителство с ищцата, по силата на който
**************** ***., като гарантът да се е задължило да
отговаря солидарно с ищеца пред заемодателя за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от
договора за кредит.
Спорно по делото е нищожен ли е така сключения
между страните Договор за потребителски кредит
№1253697 от разстояние от 11.04.2023 г.
7
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния
договор е нищожен, следва да се имат предвид разпоредбите
на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които
е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2
и чл. 12, ал. 1 –9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент,
както и годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.
Неспазването на всяко едно от посочените изисквания,
законът санкционира с недействителност на договора- чл.
22 от ЗПК. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение N 1
8
начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция
за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя. В договора като обща сума, която следва да
бъде върната е посочена сумата 7425, 85 лева, която
включва отпуснатия кредит 5500 лева, и 1925, 00 лева-
лихва, при лихвен процент- 35,00%. Посочено е, че ГПР е
49. 66%, но не е ясно същия от какво се формира. Не са
посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Както в Договора,
така и в представената Преддоговорна информация липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/. В
общата сума не е включено допълнителното плащане по
договор за гаранция в размер на 5555, 00 лева. Според чл. 5
от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено **************** ***. на кредитора, за което
кредитополучателя заплаща такса в горепосочения размер
от 5555, 00 лева, която сума не е включена в ГПР. Това
обстоятелство безспорно се установява и от представената
от ответника Преддоговорна информация, където в т. 4.3
изрично е посочено, че разхода от 5555, 00 лева, който
кредитополучателя ще направи при сключване на договор
за гаранция, не се включва в ГПР по кредита, тъй като не
9
влиза в общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ЗПК,
доколкото касае допълнителна услуга, която не е
задължително условие за предоставяне на кредита. Според
съда обаче, тази сума несъмнено следва да бъде включена в
ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда,
че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая следва да
се има предвид също така, че с включването на
възнаграждението, предвидено в Договора за предоставяне
на гарант/поръчителство към ГПР от 49, 66%,
действителния такъв би нараснал /въпреки, че по делото не
бе изслушана ССчЕ/. В този смисъл, обстоятелствата
относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат
ясно посочени при сключване на договора, за да може
потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит
при така определените условия за връщането на заетата
сума.
С оглед това, съдът намира, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на таксата за гаранция по договор за
поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена
10
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на
действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Действително, съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е
налице нито една от тези две хипотези- нищожната клауза
на процесния договор за кредит относно определянето на
ГПР да бъде заместена по право от повелителни норми на
закона, или че договора за потребителски кредит би бил
сключен и ако в него не е включена клаузата определяща
ГПР, тъй като той е въведен като изрично изискване в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в настоящия случай не
е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността
на посочената по-горе клауза от договора обуславя
недействителността на целия договор.
Предвид изложеното и дори изслушаната СТЕ да
установи, че при сключване на договора за кредит от
разстояние са спазени изискванията на чл. 18 от ЗПФУР,
съдът счита, че сключения между страните Договор №
11
1253697 за кредит от разстояние от 11.04.2023 г. е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради и което по
същество съдът не следва да обсъжда останалите,
релевирани от ищеца основание за нищожност на договора.
При установена нищожност на договора се дължи само
чистата стойност по кредита, която е безспорно установено
заплатена от ищцата.
При установяване на нищожността следва извода, че
процесната сума от 275,00, като дадена над чистата
стойност на кредита от 5500,00 лева е заплатена от ищцата
при изначална липса на основание във връзка с процесния
кредит и то на ответника, и като такава подлежи на
връщане.
По изложеното искът като основателен следва да бъде
уважен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и при този изход на
спора право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 60,00 лева.
Съответно на процесуалния представител на ищеца -
адвокат А. З. Д. от САК, личен номер **********, с адрес на
упражняване на дейността в /АДРЕС/, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480,00
лева с ДДС, доколкото същият е оказал безплатна правна
помощ на ищцата в хипотезата на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
12
по делото е налице договор за правна защита и съдействие,
от който е видно, че страните са уговорили процесуално
представителство в горепосочената хипотеза, както и
доказателства от които е видно, че адвокат А. Д. е
регистриран по ДДС.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. В., ЕГН **********, сумата в размер 275,00 лв.,
представляваща заплатена без правно основание сума по
договор за потребителски кредит с № 1253697 от 11.04.2023
г., ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на М. В. В., ЕГН **********, сумата в размер на 60,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат А. З. Д. от САК, личен номер **********, с адрес
на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер
13
на 480,00 лева, адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14