№ 17472
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:........
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20201110151881 по
описа за 2020 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 433 ГПК, прави се възражение за
давност. Претендира да не дължи главница в размер на 3523.86лв.; лихва в размер на 660.13
лв. за периода от 31.01.2009г. до 03.02.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 3331/2012г. по описа на СРС от 23.07.2012г., послужил за обрзуване на ИД ...... по
описа на ЧСИ ..........
Ответникът – в срока за отговор оспорва иска по основание, твърди настъпило спиране и
прекъсване на давността. Твърди да е приложима общата петгодишна давност, доколкото
влязла в сила ЗАповед за изпълнение се приравнява на сила на присъдено нещо по съдебно
решение, твърди след образуване на ИД да не е текла давност.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. С оглед направеното
възражение, давностен срок, в тежест на ответника е да докаже действия, които са годни да
прекъснат или спрат същия.
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
1
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното
дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет
установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако
възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І
ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416
ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ ........... е видно, че погашения за сумите, предмет на иска, не са
правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за възражение. Ето защо на основание чл. 117,
ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на
длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва
вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че
претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и
въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. От този момент започва
да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, съобразно
гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен съответства на целта и
принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които са в
минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде
2
понеблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото, ако той
направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия исков ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима само по отношение на
влязло в сила решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение,
доколкото това би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила
съдебни актове, да се придадат различни правни последици досежно течението на давността.
Възприемането на противното би довело до различни правни последици на съдебни актове,
които са били стабилизирани, /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч.
гр.д. № 221/2010 г. на ВНС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г.
на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай видно от приобщения препис на изпълнителното дело е че същото е
образувано по молба от 21.11.2013г. с възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, след представяне
на ИЛ от 23.07.2012г., издаден по ч.гр. д. № ч. гр. д. № 3331/2012г. по описа на СРС по
реда на чл. 410 ГПК. Съдът приема, че давност е започнала да тече от издаване на Ил -
23.07.2012г., тоест давностният срок за принудително събиране на сумите по ИЛ е бил до
23.07.2017г.
Едновременно с това, преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
3
тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК , давност по изпълнителни дела не е текла - спира да
тече. Поради което съобразно горното, съдът приема, че същата давност е започнала да тече
от 26.06.2015г. , с приемане на горното ТР, като следва да се извади срокът, който е изтекъл
преди образуване на ИД ( между издаване на иЛ и образуване на ИД - 16 месеца). Така
давностният срок от 26.06.2015г. е започнал да тече - 44 месеца, и е следвало да изтече на
26.01.2019г., но с молба на взискателя на 04.02.2016г. е поискано извършване опис на
движими вещи на длъжника, а на 12.01.2017г. запор на банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжника, с което действие погасителната давност е прекъсната и е
започнало да тече нова. Така от 12.01.2017г. същият е продължен до 12.01.2022г. Преди да е
настъпил този срок обаче, взискателят с молба от 27.03.2020г. е поискал да се предприеме
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, с което действие срокът на
погасителната давност отново е прекъснат и е започнало да тече нов - от 27.03.2020г. до
27.03.2025г. С оглед горното, исковата молба се явява преждевременно депозирана, поради
което и исковете следва да се оставят без уважение.
Това е така, тъй като както беше уточнено по-горе, независимо от прекратяването на
изпълнителното дело по силата на закона поради перемпция на изпълнението, подадените от
кредитора молби, с които иска от съдебния изпълнител предприемане на действия по
изпълнение прекъсват давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме
и е без значение за погасителната давност дали ще стори това в рамките на същото или на
новообразувано изпълнително дело. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване
на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, като иска от
съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства.
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния "перемпционен"
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ юридически факт –
ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни действия. Настоящият
съдебен състав, обаче споделя актуалната съдебна практика, според която правните
последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни.
Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до прекратяването на
изпълнителното производство по право и до процесуалната незаконосъобразност на
последващи изпълнителни действия по него.
От друга страна, изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване на
правото на взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й.
Ако взискателят поиска предприемането на действия по принудително изпълнение след
перимирането на изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната
давност, то погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД (в
този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г.
о.; решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен
4
смисъл са цитираните съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело №
1836 от 2022 г. на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно
решение).
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмЯ. та на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с подадените от взискателя молби от 21.03.2017г.
и 27.03.2020г. . давността е била прекъсвана, поради което погасителната давност за
процесните вземания не е изтекла и предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, право на разноски има ответника, които следва да се определят в
размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. И. А. с ЕГН: ********** отрицателно установителни искове,
с които се иска признаване на установено, че ж не дължи на ........... сумата в размер на
3523.86лв. - главница; лихва в размер на 660.13 лв. за периода от 31.01.2009г. до 03.02.2012г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3331/2012г. по описа на СРС от
23.07.2012г., послужил за образуване на ИД ...... по описа на ЧСИ .........., като неоснователни
и недоказани.
ОСЪЖДА И. И. А. с ЕГН: ********** да заплати на ........... сумата в размер на 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, разноски, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в ду седмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6