РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Смолян, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20235440100665 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата Н. А. К. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „***я“ ЕАД,
представлявано от *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за нищожност на договор за потребителски кредит №
2612031/26.07.2022 г. и с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
нищожност на договор за предоставяне на поръчителство.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит № 2612031/26.07.2022 г., сключен с
„***“ ЕАД. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 2 290,68 лева, при
получена сума от 2 000 лева, ГПР 34,4 %, годишен лихвен процент 30 %, при срок на
кредита от 10 месеца
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищцата и
„***“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на
кредита, по който е следвало да заплати възнаграждение в размер на 1 307,34 лв.,
разпределени на 10месечни вноски, включени и начислени към вноските по договора за
кредит.
На 08.06.2023 г. получила уведомление от „***“ ЕООД, с което е уведомена, че
последното е получило искане за плащане от „***“ ЕАД на сумите по Договор за
1
потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г.: главница - 1831,48 лева; договорна лихва-
240,68 лева„ наказателна лихва за забава 70,49 лева; административни разноски за
извънсъдебно събиране на дължимите суми - 135 лева, които суми са изцяло заплатени от
„***“ ЕООД. Уведомена е още, че към датата на уведомлението общият размер на
задълженията й към „***“ ЕООД по Договора за предоставяне на поръчителство от
26.07.2022 г. са в размер на 1353,96 лева, от които 1307,34 лева неплатени възнаграждения
по договора за предоставяне на поръчителство и 46,62 лева законна лихва за забава.
На 03.07.2023 г., получила покана за незабавно плащане от „***я“ ЕАД, с което е
уведомена, че задължението й по Договор за потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г.
сключен с „***“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „***“ ЕООД,
е прехвърлено на „***ята“ ЕАД, което е новият кредитор на вземанията, на когото следва да
извършва плащания.
Счита, че Договорът за потребителски кредит № 2612031/ 26.07.2022 г. сключен с
„***“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „***ята“ ЕАД, е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че
Договорът за предоставяне на поръчителство сключен с „***" ЕООД, вземанията по който
са прехвърлени на „***ята“ е нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 19, ал. 4,
вр.с чл. 22 от ЗПК, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на
договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е
заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки
ГРП в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от
кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за
обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.
Ответникът „***я“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва
исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта на сключения
договор за кредит от ищцата с „***“ АД и че поръчителят „***“ ЕООД е платил
задълженията на ищцата поради неплащане от нейна страна, с което последното е встъпило
в правата на кредитора срещу нея. Твърди, че в негова полза е извършено прехвърляне на
вземането на „***“ ЕООД с договор за продажба на вземане от 01.02.2022 г.
Възраженията се свеждат до следното:
ГПР е посочен в договора и е съобразен с предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер
до 50 %. ГПР включва предвидените в закона допускания за изчисляване на разходите по
кредита, като лихвата е част от ГПР. договорът за поръчителство е самостоятелен договор и
възнаграждението по него не следва да бъде включено в ГПР. потребителят е могъл да
избира между две възможности за обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, но е
могъл и да откаже да предостави обезпечение. Счита за ирелевантно твърдението, че
кредиторът и поръчителят са свързани лица. Няма законова пречка за последното.
Претендира за разноски
2
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. М. моли предявените искове да бъдат уважени по изложените в
становището съображения. Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски,
съобразно представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът „***“ ЕАД не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез юр.
*** моли исковете на ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за
разноски.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 26.07.2022 г. между „***“ ЕАД като кредитор и Н. А. К. като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 2612031, по силата на
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 лева, който
последната се задължила да плати заедно с договорената лихва от 30 % на 10 месечни
вноски, описани в погасителния план към договора, като падежът на първата погасителна
вноска е 31.08.2022 г. с размер на вноската 218,52 лв. и последната погасителна вноска е с
падеж 31.05.2023 г. и размер на вноската 238,76 лв. Договореният ГПР е 34,49 %, като
взетите предвид допускания са описани в общите условия. Общият размер на всички
плащания възлиза на 2 290,68 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „***" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на
обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за
предоставяне на поръчителство между „***“ ЕООД и Н. А. К., с който „***“ ЕООД се
задължило да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски
кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право
на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да
плати на поръчителя дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне
на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение
за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е
посочена), по банкова сметка на „***“ ЕАД (описана в договора) или по начините,
3
установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство „***“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. В нито един текст от договора за предоставяне на поръчителство не е посочена
сумата, дължима като възнаграждение от страна на ищцата. Видно от приложение № 1 към
договора за поръчителство, възнаграждението на поръчителя е в общ размер 1 470,12 лв.,
платимо на 10 месечни вноски, като първата е с падеж 31.08.2022 г. и размер на вноската
157,56 лв., а последната е с падеж 31.05.2023 г. и размер на вноската 137,32 лв.
Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на
кредитора и на поръчителя, от която се установи, че „***“ ЕАД и „***“ ЕООД са свързани
дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „***“ ЕАД.
От страна на „***“ ЕООД на 06.06.2023 г. на електронната поща на ищцата е
изпратено уведомление, с което същата е уведомена, че на 06.06.2023 г. „***“ ЕООД е
получило от „***“ ЕАД искане за заплащане на дължимите суми по договора за кредит,
както следва: 1 831,48 лв. главница; 240,68 лв. договорна лихва; 70,49 лв. наказателна лихва;
135 лв. разноски за извънсъдебно събиране на дължимите суми. Уведомило я е още, че в
срок от пет дни от получаване на искането за плащане , „***“ ЕООД ще заплати всички
дължими суми и ще встъпи в правата на кредитора. Освен това я уведомило, че дължимите
суми по договора за предоставяне на поръчителство са 1 307,34 лв. – неплатено
възнаграждение и 46,62 лв. лихва за забава.
С последващо уведомление от 08.06.2023 г., изпратено на електронната поща на
ищцата, „***“ ЕООД е потвърдило, че на 08.06.2023 г. е платило на „***“ ЕАД дължимите
от ищцата суми по договора за кредит: 1 831,48 лв. главница; 240,68 лв. договорна лихва;
70,49 лв. наказателна лихва; 135 лв. разноски за извънсъдебно събиране на дължимите суми,
както и че дължимото вземане по договора за предоставяне на поръчителство е 1 307,34 лв.
– неплатено възнаграждение и 46,62 лв. лихва за забава, а общият размер на задължението
по двата договора възлиза на 3 631,61 лева.
Няма спор между страните, че по силата на договор за цесия от 12.06.2023 г.
„***“ ЕООД е прехвърлило на ответника „***я“ ЕАД вземането по договора за кредит и по
договора за предоставяне на поръчителство.
С покана за незабавно плащане от 03.07.2023 г., изпратена от „***я“ ЕАД и
получена от ищцата, последната е уведомена, че задължението й по договора за кредит е в
общ размер 3 643,93 лв., включващо главница и лихви и същата е поканена в срок до
17.07.2023 г. да плати минимум 1 458 лв.
Според представената справка за дължимата сума към 22.08.2023 г., изготвена от
ответника /л. 45/ ищцата дължи 240,68 лв. остатък договорна лихва; 1 831,48 лв. остатък
договорна главница; 1 442,34 лв. такси; 117,11 лв. лихва за забава за периода до 12.06.2023 г.
и 35,73 лв. законна лихва за периода 12.06.2023 – 22.08.2023 г. или общата сума от 3 667,34
4
лв.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между
надлежно легитимирани страни – цесионера на вземането по договорното кредитно
правоотношение и по договора за поръчителство.
Относно иска за нищожност на договора за кредит:
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „***“ ЕАД е
бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е
кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало
следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила
през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор
не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
5
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 34,49 % не е
действителният такъв и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият
ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 10-дневен срок за обезпечаване на
кредита с банкова гаранция е трудно изпълним, поради което и към момента на сключването
на договора за кредит съществува сигурност за сключването на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Именно поради тази причина в деня
на сключването на договора за кредит е бил сключен и договорът за предоставяне на
поръчителство, като ищцата е нямала друг избор под страх за задействане на клаузата на чл.
4, ал. 2, предвиждаща неодобрение на кредита при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение.
По начина, по който е формулирана клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит
6
не става ясно каква точно е функцията на поръчителя и дали се касае за двустранно или
тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „***“ ЕАД
и кредитополучателя Н. К., а тази клауза обвързва и третото за кредитното правоотношение
лице – „***“ ЕООД, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от страните по него,
но не и от поръчителя. Отделното сключване на договора за предоставяне на поръчителство
на датата на сключване на договора за кредит, въпреки предвидения 10-дневен срок за
предоставяне на обезпечение на кредита с банкова гаранция, респ. 2-дневен срок за
представяне на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице, също
сочат на невъзможност поради недостатъчното време и липсата на информация за
конкретните условия по този договор за поръчителство, ищцата да може спокойно и
разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за нея и
дали изобщо би искала да го сключи при тези условия. Именно поради липсата на конкретни
данни в договора за кредит за условията на обезпечението чрез поръчителство са направили
невъзможно ищцата да се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано
решение за сключването му. По този начин клаузата на чл. 4, ал. 1 е неточна, неясна и
двусмислена, тъй като не предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора досежно поръчителството, а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто
смисъл ответникът не ангажира доказателства. Освен това съдът счита, че конкретният
избор на поръчител е фиктивен, тъй като поръчителят „***“ ЕООД изначално е предложен
на потребителя от кредитополучателя и то именно защото е свързано с кредитора лице. При
това положение клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е неравноправна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради нищожност на основанието за сключването на договора за поръчителство
е нищожен и самият договор за предоставяне на поръчителство.
Клаузата за предвиденото по договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните
престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по
договора - потребителя. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна
услуга, реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното,
кредитодателят получава обезпечение чрез поръчителство от предложено от него свързано
лице, което е избрано от него и от потребителя поради липса на друга възможност за
последния, срещу което потребителят в негова вреда се задължил да заплати
възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер и то почти равен на
отпуснатия кредит. Впрочем размерът на възнаграждението за поръчителя от 1 470,12 лв.
представлява 73,50 % от сумата на отпуснатия кредит от 2 000 лв.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 34,49 % не е
действителният такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Посоченият ГПР е заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с
дължимото възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на
7
поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ
разход по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход
по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Както се посочи, в договора за кредит, не е включено възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчител. В случая то надвишава половината от кредит и е в
размер на 1470,12 лева, при предоставен кредит в размер на 2000 лв.. Това възнаграждение
представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично
посочено и включено в ГПР, което в случая не е сторено. Реалното включване на този
разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер, надхвърлящ значително предвидения
законов горен праг от 5 кратния размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с
8
допълнителни 10 пункта, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно
стойността на поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените
законови разпоредби.
Освен това клаузата, определяща ГПР е заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал.
1 и 2 ЗЗП и представлява нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност,
противоречи на забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и второ ЗЗД.
Съдът счита, че нищожността на клаузите, определящи ГПР и въвеждащи
задължение за ищцата да предостави обезпечение на кредита водят до нищожност на целия
договор на основание чл. 22 от ЗПК, поради което искът за нищожност на договора за
кредит е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на
договора.
Относно иска за нищожност на договора за поръчителство:
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора - този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата
договора е определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне
на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридическо лице - поръчител, както и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит.
Нещо повече, предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от Договора за поръчителство. този извод се
потвърждава и от уговорения по-ранен краен падеж по договора за предоставяне на
поръчителството 14 месеца преди крайния падеж на договора за кредит. Доколкото двата
процесни договора се намират във взаимовръзка помежду си и като комплекс от
правоотношения между страните, последиците от прогласяването на недействителността на
договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне
на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които
„***“ ЕООД да му предостави поръчителство. Поръчителят по договора за предоставяне на
поръчителство, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.
143, ал. 1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск
при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита на
поръчителя, а размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на
поръчителство, е абсолютно необоснован и несъответен на този риск.
9
Следва също да се отбележи, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство представлява вземане на кредитора по договора за кредит, тъй като е
договорено да бъде плащано ведно с вноските по кредита. Това възнаграждение е
договорено да се заплаща от ищцата по банковата сметка на „***“ ЕАД /чл.8, ал. 4, т. 2/,
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане по икономическата си и правна
същност, макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна
печалба за кредитора в размер на сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато
търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка
с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения –
ЗПК, да се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на
по-високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване, тази облага
представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 26.07.2022 г., сключен между „***“ ЕООД и ищцата, е нищожен на две
основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да
бъде прогласена неговата нищожност.
Предвид извършената цесия на вземането по договорите за кредит и за
предоставяне на поръчителство, в патримониума на ответника са прехвърлени и всички
права и задължения на кредиторите по двата договора, поради което и носителят на
вземането и процесуално легитимираният ответник по иска е именно ответникът „***я“
ЕАД, поради което исковете следва да бъдат уважени по отношение на него.
Относно разноските:
И двете страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 146 лв., при
дължима държавна такса за двата иска в размер на 138,80 лв..
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищцата държавната такса върху уважените искове в дължимия
размер от 138,80 лв..
Адв. М. – пълномощник на ищцата, който е регистриран по ЗДДС, е заявил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. по двата иска
в общ размер 797 лв. с ДДС. Съдът счита същото за основателно, тъй като осъществената
правна защита и съдействие от страна на адв. М. е безплатна за ищцата като материално
затруднено лице /съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
07.07.2023 г. на л. 56/. Право на преценка на адвоката е да установи условията за
безплатната правна помощ при сключването на договора с клиента, която преценка не
10
подлежи на съдебен контрол, съгласно установената съдебна практика, цитирана от адв. М..
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв.
М. 797 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, което възнаграждение е в минималния размер,
предвиден в Наредбата за МРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 2612031 от 26.07.2022
г., сключен между „***“ ЕАД като кредитор и Н. А. К. като кредитополучател, по иска
предявен от Н. А. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, срещу „***я” ЕАД, ЕИК
***0, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № ***, представлявано от ***.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство от
26.07.2022 г., сключен между „***“ ЕООД като поръчител и Н. А. К. като потребител, по
иска предявен от Н. А. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „***, срещу „***я” ЕАД като
цесионер, ЕИК ***0, със седалище и адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № ***,
представлявано от ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***я” ЕАД, ЕИК ***0, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. „***“ № ***, представлявано от *** да заплати на Н. А. К.,
ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „*** държавна такса в размер на 138,80 лева.
ОСЪЖДА „***я” ЕАД, ЕИК ***0, със седалище и адрес на управление гр. ***,
бул. „***“ № ***, представлявано от *** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат Д. В. М. от АК – ***, със служебен адрес гр. ***, ул. „***, сумата от 797 лева с ДДС
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М..
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
11