РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101425 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК,
за установяване на вземания по договор за кредит.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
– гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Кристина Милчева, срещу Г. Б. П., с адрес: гр.
Ловеч, ж.к. „*********, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на
следните вземания по договор за стоков кредит № 4034758/17.01.2020 г., а именно: 936.03
лева – главница за периода от 07.03.2020 г. до 07.01.2021 г., 96.42 лева – възнаградителна
лихва за периода от 07.03.2020 г. до 21.09.2020 г. и 105.84 лева – обезщетение за забава за
периода от 14.07.2020 г. до датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното погасяване на дълга.
Твърди се, че договорът за стоков кредит е сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като кредитор, и ответника Г. Б. П., в качеството на кредитополучател,
като неразделна част от договора са общи условия, с които кредитополучателят е запознат и
безусловно ги е приел с факта на подписване на договора, като му е предоставен екземпляр
от тях. Съгласно разпоредбите на Общите условия към договора, стоковият кредит се
отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя в търговски обект, при което сумата
по кредита се превежда от кредитодателя директно към съответния търговец, от който
1
кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на
датата на заверяването на сметката от съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
Така, при условията на договора за стоков кредит, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 947.80 лева, която сума е преведена по банковата
сметка на търговеца на 17.01.2020 г. Твърди се, че така отпуснатия стоков кредит е
използван за закупуването на стоки от търговеца „Технополис България“ ЕАД, подробно
описани в издадената от търговеца фактура № ********** от 17.01.2020 г., на обща
стойност 947.80 лева с ДДС. Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и
разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и
падежи са посочени в погасителен план, съдържащ се в договора. Страните постигнали
съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1011.83 лева, който представлява
сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита 947.80 лева и застрахователна
премия 64.03 лева, които кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 12
броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Посочва се още, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва с фиксиран
месечен размер за целия срок на договора, която се начислява от датата на покупката на
стоката от търговския обект. Подписвайки договора за кредит, страните постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 194.48 лева, или
общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за
кредит, била в размер на 1142.28 лева, платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 95.19 лева, с падеж на първата погасителна вноска – 07.02.2020 г.,
а на последната – 07.01.2021 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за
кредит.
Посочва се също, че съгласно разпоредбите на приложимите към договора за
кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължи на кредитодателя и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима
главница, като на това основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 105.84 лева за периода от 14.07.2020 г. до датата на
входиране на заявлението в съда.
Твърди се, че по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.09.2020 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД по цитирания по-горе договор за стоков кредит, е прехвърлено в
собственост на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски на дружеството – кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжника за
2
извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника било изпратено
уведомление с изх.№ УПЦ-П-УКФ/4034758 от 30.09.2020 г., чрез „Български пощи“ ЕАД с
известие за доставяне, но било върнато в цялост, като невръчено, с отбелязване върху
обратната разписка „преместен“.
С оглед на това, ищецът, прилагайки към исковата молба посоченото уведомление
за извършената цесия, моли същото да се счита връчено на ответника, ведно с исковата
молба и приложенията към нея.
Твърди се също, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за дължимите суми – главница в размер на 936.03 лева, възнаградителна
лихва в размер на 96.42 лева, начислена за периода от 07.03.2020 г. /падеж на първа
неплатена вноска/ до 21.09.2020 г., и обезщетение за забава в размер на 105.84 лева за
периода от 14.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва за забава от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, като по повод това заявление било образувано ч.гр.д.№ 832/2021 г. по описа
на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, а впоследствие
заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед на изложеното, ищецът предявява настоящият установителен иск срещу
ответника, за установяване дължимост на посочените по-горе вземания, предмет на
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 832/2021 г. по описа на РС-Ловеч.
Претендира присъждане и на направените разноски в заповедното и в настоящото исково
производство.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба и
приложенията на ответника, същият е подал писмен отговор, с който счита, че предявеният
иск е неоснователен, като оспорва дължимостта на сумите и техния размер. Посочва, че към
кредита е подписана и застраховка „живот, безработица + стока“, за което са начислени още
64.03 лева. След сключване на договора, твърди, че е останал без работа, считано от
28.01.2020 г. и нямал възможност да заплаща дължимите суми поради настъпилата
безработица, за което уведомил служители на кредитора. С оглед на това, счита, че
кредиторът следва да реализира правата си по застраховката и да се удовлетвори от
застрахователното обезщетение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В
депозирана писмена молба, пълномощникът му поддържа предявените обективно съединени
установителни искове и моли да бъдат уважени, като им се присъдят разноските по делото,
съгласно представен списък.
Ответникът Г. Б. П., редовно призован, не се явява, а се представлява от
пълномощника си адвокат Валентина Недялкова, която моли за отхвърляне на иска, като
поддържа съображенията, изложени в отговора. Моли, за присъждане на разноските по
делото.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
3
832/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно
и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 2616/29.04.2021 г., от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр.
София, е било образувано ч.гр.дело № 832/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, който
е издал Заповед № 458/05.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжник Г. Б. П. за сумата 1138.29 лева, от която: 936.03 лева – главница от
07.03.2020 г. до 07.01.2021 г., 96.42 лева - договорна лихва от 07.03.2020 г. до 21.09.2020 г.,
105.84 лева – мораторна лихва от 14.07.2020 г. до 29.04.2021 г., със законна лихва върху
главницата от 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по делото:
25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В Заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за стоков кредит
№ 4034758/17.01.2020 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
длъжника, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. Б. П. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок
по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
По делото е безспорно, че на 17.01.2020 г., е сключен посочения в исковата молба и
приложен към нея Договор за стоков кредит № 4034758 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника Г. Б. П. /потребител/, по силата на който „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е предоставило на потребителя - ответник стоков кредит на
цената на стока в размер на 947.80 лева, закупена от потребителя в търговски обект, като
тази сума е преведена от кредитодателя директно към търговеца, от който потребителят
закупува стоката и кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на
сметката на търговеца със сумата на отпуснатия кредит. Не се спори също, че отпуснатият
стоков кредит е използван за закупуването на стоки от търговеца „Технополис България“
ЕАД, подробно описани в издадената от търговеца и приложена по делото фактура №
********** от 17.01.2020 г. на обща стойност 947.80 лева с ДДС.
Между страните по договора за кредит е уговорено, че общата дължима сума от потребителя
възлиза на 1142.28 лева, като в нея освен главницата е включена и застраховка към кредита:
„живот, безработица + стока“, с общ размер на застрахователната премия – 64.03 лева, както
и договорената лихва, при годишен лихвен процент - 23.00 % и годишен процент на
разходите – 25.59 %. Така договорената обща дължима сума по кредита следвало да се
погаси на 12 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 95.19 лева, с
падеж на първата погасителна вноска – 07.02.2020 г., а на последната – 07.01.2021 г.,
съгласно погасителен план, съдържащ се в договора за кредит.
4
Неразделна част от договора за кредит са Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/„УКФ“/, подписани от потребителя Г. Б. П..
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ към договора, потребителят се задължил да върне на
„УКФ“ цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по
него, в сроковете и при условията, указани в договора.
Според чл. 13 ал. 1 от ОУ, в случай на забава в плащанията на дължимите от
потребителя суми, той дължи и обезщетение в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената главница.
Съгласно клаузите на чл. 13 ал. 6 и ал. 7 от ОУ, „УКФ“ може по всяко време да
прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица, като уведоми потребителя
писмено за това, в съответствие със закона, а потребителят е дал съгласието си за
прехвърляне правата по договора на трети лица.
Приложени по делото са и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 21.09.2020 г. към Рамков договор за цесия от 02.11.2018 г. и
Приложение № 1 към индивидуалния договор, по силата на които кредитодателят
„Уникредит Къснюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлил на
ищеца по делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер,
процесното вземане към ответника Г. Б. П..
По делото е представено и пълномощно на цедента, по силата на което цесионерът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощен да уведомява съгласно чл. 99 ал. 3
от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които цедентът е прехвърлил на цесионера с
договора за цесия.
Представено е от ищеца уведомително писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/4034758 от 30.09.2020 г.,
адресирано до ответника Г. Б. П. на адреса му по договора, с което го уведомяват за
извършената цесия и че негов кредитор вече е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
както и за размера на задължението му по договора за кредит, като го приканват в срок до
15 дни да погаси задължението си към новия кредитор. От приложената обратна разписка
във връзка с изпратеното писмо, е видно, че пратката не е потърсена от адресата.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза, изготвено
на база документите по делото и изискана допълнителна информация от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава от
07.03.2020 г., като това е падежът на първата неплатена вноска. Останалата непогасена
главница по договора е в размер на 936.03 лева, непогасената възнаградителна лихва за
процесния период от 07.03.2020 г. до 21.09.2020 г. е 96.42 лева, а размерът на лихвата за
забава върху дължимата главница и договорна лихва, изчислена за периода от 14.07.2020 г.
до датата на подаване на заявлението в съда /29.04.2021 г./ е 113.75 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във
5
връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
във връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване на вземания по договор за стоков
кредит.
По предявените положителни установителни искове, съдът намира, че същите са
допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на
правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на
прехвърлените вземания.
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател, и ответника Г. Б. П., като
кредитополучател, по процесния договор за стоков кредит, по силата на който
кредитодателят е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредит за закупуване
на стока, а за ответника е възникнало задължението да върне предоставения му кредит при
условията на договора.
Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на индивидуален договор за цесия
от 21.09.2020 г., който е валидно сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и въз основа на него цесионерът - ищец
има всички права на кредитор.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за извършената цесия и че ищецът е новият му
кредитор с приложеното към исковата молба уведомително писмо за цесията, връчено му
заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК – в този смисъл е
установената съдебна практика /напр. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009
г., ТК, II отделение, и др./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Уведомлението за извършената цесия се установи, че е отправено от новия
кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по
силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III
г.о./.
Възникналото между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
правоотношение по договор за стоков кредит се урежда от разпоредбите на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
6
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане.
Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността
на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
В случая съдът намира, че при сключване на процесния договор за стоков кредит не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за
потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
От съдържанието на процесния договор се установи, че е посочен размерът на ГПР – 25.59,
но не е конкретизирано как е формиран този размер. Разпоредбата на чл. 19 от ЗПК изрично
предвижда, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая тези разходи не са включени в договора, като не е конкретизирано кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от
25.59%. Така не е ясно и дали е включена застрахователната премия по застраховка, която е
към кредита и следователно е разход, свързан с него.
Поради липсата на яснота в договора как е формиран конкретния размер на ГПР, съдът
приема, че договорът е недействителен, като за недействителността съдът следи и служебно
и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността
на исковете. Съобразявайки последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, съдът счита, че потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане
на чистата стойност по кредита, но не дължи възнаградителна /договорна/ лихва.
7
Неотносими за настоящия спор са доводите на ответника в отговора му, че не дължи
връщане на кредита, с оглед настъпило по отношение на него застрахователно събитие -
безработица, представляваща покрит риск по сключената застраховка към договора за
кредит. Касае се за правоотношения със застрахователя, които не са предмет на обсъждане в
настоящото производство, още повече, че застрахователят не е привлечен да участва в
процеса. Доколкото е видно от съдържанието на приложените общи условия за
застрахователна програма „Защита Макс“, в него е посочена процедурата, която трябва да
спази застрахованият кредитополучател при настъпване на застрахователно събитие.
По изложените съображения съдът приема, че ответникът дължи връщане на
претендираната като неизплатена главница /предоставената в кредит сума/ в размер на
936.03 лева, поради което за тази сума положителният установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен. Тъй като се касае за неизпълнение на парично
задължение, на общо основание, съгласно чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, ответникът дължи обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на
законната лихва от деня на забавата. С оглед на това, искът за установяване на вземане за
мораторна лихва следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от 105.84 лева,
считано от посочения начален период на допуснатата забава – 14.07.2020 г. до датата на
подаване на заявлението по заповедното производство /29.04.2021 г./. В този смисъл
ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението /29.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Искът в останалата част, за установяване дължимост на сумата 96.42 лева, представляваща
възнаградителна /договорна/ лихва за периода от 07.03.2020 г. до 21.09.2020 г., следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, при съобразяване цитираната по-горе разпоредба на чл.
23 от ЗПК.
С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на
претенцията, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
При съобразяване уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 68.65 лева,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
За исковото производство, разноските, които ответникът следва да заплати на
ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 389.00 лева,
включващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за
изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата
8
100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. На ответника не е назначаван особен представител, поради което неоснователно е
искането на ищеца по представения списък за присъждане на разноски, представляващи
депозит за особен представител.
Ответникът е представляван от адвокат Валентина Недялкова с уговорена безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с ал. 5, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед материалния интерес по делото, адвокатското възнаграждение следва да се определи
в размер на 310.00 лева, на основание чл. 7 ал. 2, т. 2 от цитираната по-горе наредба.
Предвид частичното отхвърляне на исковата претенция, дължимото адвокатско
възнаграждение на адв. Недялкова следва да се определи в размер на 50.00 лева, което
следва да се изплати от ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във връзка с чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД, по отношение на Г. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ж.к. „********
че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева – Изпълнителен
директор, следните суми по Договор за стоков кредит № 4034758/17.01.2020 г., а именно:
936.03 лв. /деветстотин тридесет и шест лева и три стотинки/ – главница за периода от
07.03.2020 г. до 07.01.2021 г., и 105.84 лв. /сто и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ –
обезщетение за забава за периода от 14.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /29.04.2021 г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /29.04.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, а искът в
останалата част, за установяване дължимост на сумата 96.42 лв. /деветдесет и шест лева и
четиридесет и две стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
07.03.2020 г. до 21.09.2020 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Б. П., с горните данни, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, сумата 68.65 лв. /шестдесет и осем лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 389.00
лв. /триста осемдесет и девет лева/, представляваща разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с горните данни, да заплати
на адвокат Валентина Стефанова Недялкова от ЛАК, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ №
9
2, ет. 3, сумата 50.00 лв. /петдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Г. Б. П. по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2 от ЗА.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в
полза на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД:
IBAN: **********
BIC: UBBSBGSF, „Обединена българска банка“ АД
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело
№ 832/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10